Чешка червена салата

Тази салата е идеална гарнитура за печени меса, а също и страхотно мезе за бира.

Тя е  простичка, вкусна и бърза есенно-зимна салата, която приготвям у дома от много години. Близките ми я обожават и само при споменаването за нея забелязвам доволните пламъчета в очите им.

Самата аз научих рецептата от чехкиня, омъжена за българин, в чийто български дом често гостувах. Тя ме научи да приготвям и да поднасям на трапезата тази пикантна салатка още по времето, когато в България битуваше мнението, че с червено цвекло хранят само прасетата.

За съжаление дамата вече не е между живите, но рецептата и до ден днешен започва да се приготвя в нашия дом  веднага щом на пазара се появи прясно червено цвекло и още с настъпването на първите есенните дни.

Добре приготвената салата от качествено цвекло трябва да придобие хубав пурпурен цвят, който да оцвети равномерно и наситено всички картофени късчета. А картофите е най-добре да са с по-малко нишесте, а не хлебни.

Салатата е най-вкусна, след като престои в хладилника поне 6 часа, а още по-добре - 12.
Това е май и най-трудното: да изчакаме салатата да се охлади добре и, най-важното - букетът от вкусове и аромати,  и ... цвят! да се развие, за да може да и се насладим напълно.

Така че ако искате да я поднесете на обяд или на вечеря, най-добре е да я приготвите още сутринта.

Необходими продукти за 4 порции:

1.5 кг картофи
600 гр. хубаво, свежо червено цвекло
1-2 глави червен лук
сол
зехтин
ябълков оцет
магданоз или босилек (свежи)
счукани орехови ядки (по желание)

Приготвянето е повече от лесно:

Измиване  добре картофите и червеното цвекло и без да ги белим, слагаме в една голяма тенджера с подсолена гореща вода. Оставяме да врат на среден огън, под похлупак до пълното сваряване на зеленчука.

Оттегляме от огъня, изливаме горещата и наливаме в тенджерата студена вода, за да прекънем варенето на зеленчуците. Оставяме ги да се охладят до степен да можем да ги пипаме с ръце и внимателно обелваме.

Зеленчуците нарязваме на  ситни кубчета, добавяме сол, оцет на вкус и разбъркваме внимателно с дървена лъжица, за да не нараняваме крехките сварени късчета. Като казвам сол и оцет на вкус, трябва да споделя, че салатата много носи киселко, така че няма да сгрешите, ако и сложите повечко ябълков оцет.

Последно добавяме зехтина, счуканите орехови ядки (по желание) и размесваме още веднъж.

Слагаме в хладилник добре да се охлади.

Преди сервиране задължително разбъркваме добре салатата, за да смесим отделените от цвеклото пурпурни сокове, а също и подправките, с картофите. Поднасяме украсена със свежи стръкчета зеления.

Да ви е сладко!

Патладжани плакия

Тази вкусна, естествено пикантна есенна гозба е истински празник за сетивата!

Винаги съм обожавала всички гозби, печени в гювеч, това е може би любимият ми начин на приготвяне на основните ястия. Но патладжанената плакия на фурна надмина и най-големите ми очаквания за пищен вкус - сладко-кисела, с коричка от карамелизирани домати и червени пиперки и скрити под нея нежни късчета патладжани... и всичко това без добавка на каквито и да било овкусители, ако изключим малко сол и една връзка магданоз. 

Ето, това е гозба! Бих казала, патладжанената плакия и плакиите въобще са едни от най-изтънчените ястия, които може да предложи нашата национална кухня!

Трудно можете да си представите по-естествена, натурална пикантерия от тази, която да ви опияни с вкуса си!

Необходими продукти за 6 порции

1.5 кг патладжани
1 кг домати (или 1 консерва 800 гр) + 3 пресни домата за покриване на ястието
5 големи глави лук
4 големи месести червени пиперки
4 големи моркова
2 главички чесън (ако са малки) или 1 голяма
1 връзка магданоз
олио около 250 мл
сол

Патладжаните нарязваме на колелца с дебелина 1 см. Ако са много големи, може да разполовим или да разрежем на 4 всяко колелце.
Лука и чушките нарязваме на малки кубчета.
Морковите - на малки колелца.

Патладжаните посоляване и оставяме да им изтече черния сок. След това ги измиваме, отцеждаме ги добре и слагаме в тенджера с достатъчно голямо количество олио да се ,запържат и зачервят. Аз ги изпържих в дълбока тенджера и на три части, за да се изпържат, а не да се задушават.

Изпържените патладжани изваждаме в отделен съд с решетеста лъжица и в същата мазнина изпържваме лука, морковите и чушките. Към запържените зеленчуци добавяме обелените и нарязани на ситни късчета домати, посоляваме и оставяме зеленчуковия сос да покъкри 5 минути. Отдръпваме от огъня и добавяме нарязания на ситно магданоз и нарязания на филийки чесън.

В гювеча, в който ще печем плакията, изсипваме около 1/3 от зеленчуковия сос.

Върху него изсипваме всичките патладжани, покриваме с останалия зеленчуков сос.

При необходимост добавяме малко вода. Аз добавих около 200 мл.

Слагаме ястието да се пече в студена фурна, включваме на 200 градуса и печем до получаване на златиста коричка.

На този етап изваждаме ястието, покриваме го с кръгчета пресни домати и връщаме да се допече.

Доматите трябва да се карамелизират при изпичането.

Междувременно излишната течност от ястието се е изпарила и то е останало само на мазнина.






Това всъщност е основната  разлика между яхния и плакия.
Плакията се пече докато остане на мазнина, а яхнията, сготвена от същите продукти, има много повече сос.
Изключваме фурната и оставяме да се охлади.
Поднасяме ястието студено (всички плакии по традиция се поднасят студени), украсено с прясна зелена подправка.

Добър апетит!

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем още много интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!

Киш с пилешко и лук

Единственият недостатък на този киш е, че се изяжда твърде бързо.

На това мнение бяха у дома всички - дъщеря ми, която обожава всякакви пайове и ако има начин, само с пайове би се хранила, майка ми, която не харесва изобщо пайове и кучето, което буквално за секунди излапа една голяяяма човешка порция.

Този киш е толкова нежен, сочен и апетитен, че съжалих, че не сложих направо двойна доза. Следващия път със сигурност ще поправя пропуска си.

Необходими продукти за 4 порции:

За тестото:
Брашно 2 ч.ч.
Краве масло 100 грама - студено
2 яйца
3 с.л. ледено студен вода
сол

За пълнежа:
1 бр. пилешко филе от гърдите
4 големи глави лук
2 с.л. олио за сотиране
1 връзка магданоз (или друга прясна зелена подправка по избор)
сол и прясно смлян черен пипер на вкус

За заливката:
200 гр. заквасена сметана
2 яйца
твърд кашкавал 100-150 гр
2 пресни домата
сол

Брашното пресяваме в подходящ съд, добавяме студеното масло, което предварително сме нарязали на дребнио кубчета. Претриваме брашното заедно с маслото до получаване на маслени трохи. В трохите добавяме солта, яйцата, ледената вода.

Бързо омесваме твърдо тесто, завиваме във фолио и оставявяме в хладилника, докато приготвим пълнежа.

Лука нарязваме да ситно, сотираме до омекване в олиото.

Добавяме нарязаното на дребни кубчета пилешко месо.

Изпържваме лука и месото заедно, като разбъркваме . Оставяме да се изпари излишната влага.

Посоляваме. Последно добавяме ситно нарязания магданоз.

Разбъркваме всичко и оставяме да се охлади леко.

Тестото разточваме бързо , слагаме кората в намазнената с малко олио форма, като оформяме и бортове, да не изтече плънката.

Отгоре изсипваме пълнежа. Заравняваме.  

Изливаме върху пълнежа заливката, приготвена от разбитите яйца, сметаната и солта. Върху подготвения за печене киш нареждаме кръгчета пресни домати.

Печем около 40 минути в оредварителнпо загрята до 190 градуса фурна. Разрязваме след след като се охлади.

 Добър апетит!

Селски пай от картофено тесто с месо и зеленчуци

 Ще попитате защо "селски" ? :)
Ами защото е направен от това, което човек може да си откъсне от градината на село, без да му се налага да ходи до хипермаркета за скъпи и претенциозни продукти.

Или от това, което може да си купи от магазина, но го ражда и го е раждала земята ни от столетия и е давала храна на дедите ни.

От което паят не става по-малко вкусен. А и е много лесен за приготвяне. Още по-лесен и бърз е за изяждане.

Вижте рецептата тук>>>

Пикантни дробчета, панирани в бира

Тези пилешки дробчета са изумително нежни на вкус.

Когато ги приготвих за първи път в бирена панировка, съжалих, че по-рано не съм се сещала да ги правя по този начин. Затова пък сега това е любимият ми начин на приготвяне на пилешки дробчета.

Те са лесни и бързи за приготвяне, а поднесени със салата от домати, а защо не и с нежните картофени лепёшки>>> ,  пилешките дробчета, панирани в бира, могат да се превърнат в звездата на вашата неделна трапеза.

Необходими продукти за 4 порции:

1 кг пилешки дробчета
300 мл светла бира
2 ч.л. къри
брашно за гъста каша
олио за пърженето (при мен беше нужно около 350 мл олио)
сол на вкус

Дробчетата трябва преди всичко добре да се отцедят от кръвта, за да не горчат. Аз ги накисвам за половин час във вода с разтворена в нея 1/2 кафена чашка ябълков оцет. След това ги измивам много добре с течаща студена вода и ги оставям в гевгир хубаво да се отцедят от течността. Дробчетата трябва да са много добре подсушени.

Посипвам подсушените дробчета с подправки (аз използвах къри), при необходимост може да се добави сол и ги разбърквам внимателно със силиконова лопатка, за да не се нараняват, после ги овалвам в брашно и потапям в панировъчна смес, приготвена от ледено студена бира, брашно и сол на вкус. Панировката не трябва да се бърка дълго - най-добре размесете с енергични движения за кратко време с готварска телена бъркалка. На гъстота тя е като като рядко кексово тесто.

Подготвените с панировка дробчета се пържат  във врящо олио на висока температура.
След изваждане се оставят на кухненска хартия да попие излишната мазнина.

И това е всичко.

Резултатът са крехки, нежни, топящи се в устата  котлетки от пилешки дробчета.

Добър апетит!

Лепёшки с картошкой (топят се в устата)

Много се чудех с какво наименование да представя на българските ценители тези вкусни, топящи се в устата питки с пълнеж.

В българската кухня не съществуват точно такива хлебни изделия, съответно в българския език не съществува термин, с който те да бъдат наречени.

Преводът може да е само описателен, но тогава пък се губи експресивността на типичната за средноазиатската кухня малка кръгла и плоска питка с пълнеж, която поради географската близост и исторически създали се обстоятелства изключително успешно се е внедрила и в руската кухня.

Това, което ви показвам, са типичните руски лепёшки и и аз не можах да измисля по-точен термин, с който да заменя този. Затова останаха "лепёшки".

Характерно за лепёшките е, че те се правят много  често от тесто, в което присъстват съставки като сметана, мляко и яйца, тестото е много меко и еластично, а питчиците не се разточват с точилка (макар че аз опитах и нищо не се получи), а се оформят на дебелина чрез  внимателно притискане и разтегляне с длани. И така, докато малката кръгла топка с пълнеж в средата не се превърне в малка, кръгла, плоска лепёшка.

Дебелината на лепёшката е около 1,5 см, а диаметърът - около 18-20 см. Не бива да са по-дебели, за да се изпекат добре, а те се пекат на тиган.

Другата много важна характерна особеност е, че пълнежът по количество е толкова, колкото е и тестената им  обвивка. Това  прави лепёшките изключително нежни и вкусни.

Уверявам ви, че ако веднъж се престрашите да опитате руските лепёшки, то единственото, което нататък ще последва е да им сменяте пълнежа и да опитвате нови и нови вкусове. :)

Моите днешни лепёшки са направени от същото тесто, от което замесих преди два поста и "Княжеската  кулебяка">>> .

Въпреки че можете да прочетете за тестото и там, тук посочвам отново

Необходимите продукти:
За тестото:                                                             

- 750 гр. брашно                                

- 350 мл прясно мляко                     

- 100 гр краве масло                         

- 4 жълтъка                                        

- 1 ч.л. захар                                      

- 1/2 ч.л. сол
- 14 гр. суха мая  

За пълнежа:
- 750 гр картофи
- 250 гр сирене
- 3 с.л. заквасена сметана
- прясна зелена подправка - копър, магданоз или босилек  (а може и перата на пресен лук), Добре е да сложите повече зеления, аз нямах достатъчно и нямах време да тичам до магазина.
- млян черен пипер и сол на вкус

От тази доза на мен ми се получиха 7 лепёшки с дебелина 1.5 см и диаметър около 19 см.

Активираме маята в голям съд, в който сипваме всичкото затоплено мляко, цялото количество мая и захарта, разбиваме добре с тел, да се разтвори маята. В така получената течност пресяваме около 1/2 чаша брашно, разбиваме с тел. Похлупваме съда и оставяме на топло място. След около 20 минути нашата "опара" (кашицата от топло мляко, активирана мая и брашно) е готова.

Брашното пресяваме и предварително размесваме добре със солта.

Сипваме в опарата  разбитите жълтъци и разтопеното масло ( да не е горещо, за да не "убие" маята) и на части от брашното,  и замесваме еластично, меко и гладко тесто. Оставяме го на топло втаса, като го покриваме фолио за свежо съхранение и кърпа.

През това време се заемаме с пълнежа. Сваряваме картофите, обелваме ги и ги пасираме до гладко пюре.
Добавяме в тях натрошеното  на много ситни бучици сирене, сметаната, нарязаната на ситно зелена подправка, както и солта и черния пипер. Разбъркваме добре. Пълнежът ни е готов.

От втасалото тесто късаме топки, колкото топки за тенис, върху набрашнена повърхност оформяме от тях чрез притискане и леко разтегляне с длани малки кръгли  питчици.

Върху всяка оформена питчица поставяме топка от плънката, като отмерваме в шепата - топката трябва да изпълва шепата ни . Събираме краищата на питката над пълнежа, като ги нагъваме.

Трябва да оформим една нова топка, в средата на която да остане пълнежът. Краищата на тестото притискаме добре, за да ги съединим. Оформената топка обръщаме така, че страната със съединените краища да легне на набрашнения плот.
После с леко притискане и разтегляне с длани оформяме лепёшката до необходимите размери, като внимаваме да не разкъсаме тестото.

 При това плънката се разпределя равномерно от вътрешната страна на лепешката.

Готовите лепёшки печем в опредварително намазан с масло нажежен тиган. След като се изпече от едната страна, обръщаме, за да се изпече и от другата.







Изпечените лепёшки слагаме една върху друга, на купчинка, като можем да намажем всяка от тях с малко масло. 

Сервираме ги, докато са горещи. Могат да се консумират самостоятелно на закуска,  но можете да ги поднесете и вместо хляб към основното ястие.

Mоже да ги приготвите и с друга плънка - например ситно нарязано и пържено зеле, мляно месо, или пък сладки - с тиква и ситно смлени орехи.


Добър апетит!

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем още много интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!

Чушки, печени в гювеч, пълнени с ориз и патладжани

Когато дойде сезонът на изобилието, най ми се хапват зеленчукови гозби. При това у дома сме почитатели на класическите нашенски зеленчуци: чушки, домати, моркови, лук, тиквички, патладжани  и картофи. Да готвя, комбинирайки тези зеленчуци, никога не ми омръзва.

Днешните печени пълнени чушки са точно една такава вкусна, непретенциозна гозба, типична за сезона на изобилието на нашата домашна трапеза.

Продуктите са семпли, има ги във всеки магазин и всяко квартално пазарче, остава ни само да ги съчетаем в една лека зеленчукова комбинация и да пъхнем във фурната гювеча.

Нататък ястието само се готви.

Необходими продукти :

18 зелени чушки за пълнене (не много големи)

2 големи глави кромид лук

3 големи моркова

3 не много големи патладжана (около 700 гр)

1 кг пресни или 1 консерва (800 гр) домати

400 гр кайма (по желание)

450 гр. ориз (аз използвах дългозърнест)

2 равни ч.л. червен пипер

сол на вкус

1 к.ч. олио

чубрица, сминдух -сушени, по 1 ч.л.

1 малка връзка магданоз

Чушките измиваме и премахваме семенните кутийки. Внимаваме добре да премахнем семето, останало вътре в тях.

Лука обелваме и нарязваме на ситно.

Патладжаните  (не е нужно да ги белим) нарязваме на дребни кубчета, посоляваме и оставяме за двайсетина минути да им изтече черния сок. След това измиваме от солта и добре отцеждаме с ръце, в тях не трябва да остава излишна влага..

Морковите нарязваме на дребни кубчета.

Доматите (ако са пресни) бланшираме за две минути във вряла вода, поливаме със студена, обелваме и нарязваме на дребно. Ако са цели домати от консерва - също трябва да се нарежат на дребно.

В тенджера запържваме лука в олиото, до прозрачност, добавяме морковите и каймата, запържваме едновременно. Сипваме червения пипер, разбъркваме - леко да се запържи. Добавяме патладжаните и половината домати, разбъркваме и оставяме да се задушат. Слагаме в тенджерата ориза, чубрицата и сминдуха, добавяме около 2/3 чаша гореща вода, разбъркваме и оставяме сместа да поври на слаб огън и поеме водата. Последно добавяме нарязания на ситно магданоз. Разбъркваме. 

Сместа за плънката е готова.

Пълним чушките и нареждаме плътно в гювеча с отвора нагоре. Когато наредим част от чушките, изсипваме на дъното другата половина от доматите и 1-2 с.л. олио. Не правим това по-рано, защото няма да можем да подредим чушките изправени, те ще пързалят в течността и ще падат. Като подредим в гювеча всички пълнени чушки, сипваме  между тях подсолена хладка вода - водата, доматите и мазнината ще допълнят ястието с чудесен лек доматен сос . Чушките в гювеча трябва да са потопени течност на 1/2 от височината си. Добре е да сипем и във всяка от напълнените чушки по 1 лъжица хладка вода, но не е нужно да е подсолена.

Забележка: Имайте предвид, че патладжаните се стапят в плънката и след като ястието е готово, почти не се забелязват. Така че ако решите да направите чушките постни, без никакво месо, спокойно можете да увеличите количеството на патладжаните. Патладжаните са зеленчук с високо съдържание на белтъчини и могат отлично да заместят месото в една такава постна гозба. Аз сложих и малко кайма - по желание на семейството си, но съм готвила и напълно постни, само с патладжан. Много е вкусно, уверявам ви.

Слагаме гювеча в студена фурна, включваме на горен и долен реотан на 200 градуса. Когато чушките са полуготови, махаме капака, да се запекат отгоре.

Поднасяме с по 2-3 лъжици от доматения сос, който е на дъното на гювеча.

Ястието е изключително леко и много свежо. 

Идеална храна за края на лятото.

Добър апетит!

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем още много интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!