Показват се публикациите с етикет яхнии и плакии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет яхнии и плакии. Показване на всички публикации

събота, 28 февруари 2015 г.

Доматена яхния с оризени кюфтета





И тази яхния ми е от готварското наследство на баба. Тя я готвеше доста често и си спомням, че аз всеки път с нетърпение  чаках да стане готова, за да вкуся за пореден път нейното кулинарно вълшебство... И наивно, по детски вярвах, че това хубаво време, когато цялото ми голямо семейство - мама, татко, баба, дядо - всички бяха около мен и винаги можех за всичко  да се опра на тях, никога няма да свърши... Мили детски спомени, към които сега се връщам с въздишка...

Честно казано, не знам кое в яхнийката харесвам повече - дали големите топчести варени кюфтета с ориз, или вкусния зеленчуков сос... И досега се улавям, че когато я има на трапезата ни, правя същото, което правех и в детството си - най-напред изяждам соса с мек препечен хляб, като си го греба по малко с лъжица - и се наслаждавам на богатия му плътен вкус,  а за накрая си оставям кюфтетата - и си ги ям с вилицата, и преглъщам бавно - бавно, за да удължа удоволствието от храната... :)))

Но както и да си я хапвате, мога да ви уверя, че тази гозба си е истинско нашенско тракийско лакомство, пренесено от слънчевите брегове на Егейско море (където е родена баба), през Хасково, Димитровград и Пловдив (където е следвала заедно със семейството си тъжната орис на прокудените от родната земя между двете войни (Балканската и Първата световна) българи, та чак до София, където се установих със семейството си аз.

Виждала съм доста рецепти за подобна яхния в нашите кулинарни сайтове, но кой знае защо, в рецептите все пише в гозбата да се сложи брашно за сгъстител... Че и на леща и боб чак съм виждала рецепти с добавено брашно. А на мен така не ми е вкусно. Баба никога не готвеше с добавяне на брашно - освен определени ястия, например фрикасе, което по принцип така се готви. Баба сгъстяваше с много зеленчуци и подправки, понякога - с варива. И на мен предаде нейния кулинарен опит - без да ме учи специално, тя просто с действията си ми даваше безмълвен пример за това, как да приготвя вкусна, но също и по-здравословна домашна храна...




Необходими продукти за 6 богати порции:

За кюфтетата:
700 гр кайма (смес или свинска)
1 к.ч. ориз (накиснат за 10-15 мин във вода)
1 ч.л. смлян кимион
1/2 ч.л. смлян чер пипер (или на вкус)
1 ч.л. сушен смлян сминдух
сол на вкус

За соса:
800 гр кромид лук
800 гр домати от консерва - за предпочитане смляни или на кубчета.
(Ако готвите яхнията през лятото, разбира се е по-добре да се сложат пресни домати).
3-4 с.л. доматено пюре
2 големи сладки зелени чушки
1 голяма сладка червена чушка
2-3 по-едри моркова
1/2 чаша ориз , с обем 200 мл, (по желание, ако искате да сгъсите соса повечко)
1 пълна с връх ч.л. сладък червен пипер
сол на вкус
черен пипер на вкус
1 пълна ч.л. сушен босилек и/или девесил, риган
50 мл олио
пресен магданоз за поръсване





За кюфтетата накисваме ориза за 10-15 минути в студена вода, изплакваме го.
Добавяме към каймата подправките, ориза, омесваме добре, оставяме каймата да престои половин час омесена, преди да оформим кюфтетата.

През това време се заемаме със зеленчуците.
Лука обелваме и нарязваме на ситно.
Слагаме го в тенджерата, в която ще готвим с малко сгорещено олио да се задуши и запържи до златисто. Работим на умерен огън. Когато лукът омекне малко добавяме нарязаните на дребни кубчета морков, зелена и червена чушки и ги оставяме също да поомекнат под капак десетина  минути.

Когато зеленчуците омекнат, в средата на тигана си правим нещо като гнездо в соса, без зеленчуци и там сипваме червения пипер. Запържваме 2-3 минути, като леко бъркаме само пипера с малкото сос. Върху позапържения пипер сипваме доматеното пюре и повтаряме действието, но този път разбъркваме пипера заедно с доматеното пюре. След като ги позапържим, разбъркваме с всички зеленчуци в тигана. Отгоре сипваме консервата домати, разбъркваме и похлупваме тигана с капак - нека сосът да поври половин час на умерен огън.

***Тук следва да уточня: ако обичате по-киселка гозба, добавете повечко доматено пюре. Ако я обичате по-сладка - по-малко. Но доматеното пюре заедно с червения пипер служат за естествен сгъстител на ястието, а и силно подобряват вкуса му - така че препоръчвам да не пропускате тази стъпка.

***И още: избирайте качествено доматено пюре, а не ерзац, пълно с много модифицирано нишесте и боя.  2/3 от произведените в България марки за съжаление са точно такива.  Такова доматено пюре си личи по белезникавия бледо-оранжев цвят и консистенция на рядък крем-нишесте - точи се лигаво от лъжицата и хич не примамва да го вкусиш. Но и по цената си личи - като видите цена 1.20 -1.50 за буркан от 680 гр... и ви става ясно какво се опитват да ви продадат...




В полуготовия много гъст сос сипваме около литър вряла вода, за да не прекъсваме варенето.

Оформяме оризените кюфтета  - кръгли, с големина колкото много едър орех

Слагаме ги внимателно, с решетеста лъжица едно по едно във врящия сос.

Добавяме сушените подправки - босилек и/или девесил, риган. Сипваме във врящия сос 2/3 чаша ориз, който допълнително ще сгъсти ястието.

Разбъркваме гозбата внимателно с дървена лъжица и оставяме да ври на бавен огън още около 40-50 минути.

Ако е необходимо, към края на готвенето може да се добави още малко олио - но не в началото, защото трябва да се отчете и мазнината, която ще пусне месото. Иначе рискуваме ястието да стане много мазно.

Също към края на готвенето, след като гозбата е почти готова, може да се добави още малко вряла вода - според това, колко гъста искаме да стане яхнията.

Посоляваме на вкус и по желание може да се добави смлян черен пипер.



Поднасяме с поръсен пресен магданоз и препечен хляб.

Добър апетит!









неделя, 28 декември 2014 г.

Спаначена яхния с яйца






Любима зимна гозба от детството!

Обожавам киселко-стипчивия вкус на спанак с домати, омекотен от нежните яйца, сварени в гозбата. Само при мисълта за тази комбинация се улавям как започвам да преглъщам.

Може би мнозина от вас я готвят и едва ли ще ви кажа нещо много ново. И все пак ми се прииска да я споделя.



Необходими продукти за 6 порции:

2,5 кг спанак
12 яйца
1 чаша ориз (с обем 220 мл)
800 гр смлени или нарязани на кубчета домати от консерва
1 пълна с.л. доматено пюре
2 големи глави кромид лук
2 големи моркова
1 малка глава целина
1 ч.л. червен пипер
смлян черен пипер и сол на вкус
100 мл олио


Кромида нарязваме на ситни кубчета и запържваме в олиото. Добавяме последователно към запържения кромид нарязаните на кубчета моркови и целина, разбъркваме и оставяме зеленчуковата смес да се задуши.

Към задушените зелечуци добавяме измития и нарязан на дребно спанак. Спанакът трябва много добре да се задуши също.

След това правим "гнездо" на дъното на тенджерата, в което сипваме червения пипер, оставяме го да се запържи 1-2 минути (на дъното има и от соса на ястието) и разбъркваме с всички зеленчуци. Добавяме доматеното пюре, разбъркваме. След 2-3 минути добавяме доматите, черния пипер и солта, разбъркваме, похлупваме ястието и оставяме да покъкри 15-20 минути.

Сипваме ориза, добавяме гореща вода, разбъркваме и оставяме да къкри до сваряване на ориза.

Чукваме яйцата и оставяме ястието да ври до сваряване на яйцата, От вас зависи колко твърдо искате да се сварят яйцата. Ние ги предпочитаме рохки.


Сервираме ястието горещо.

Ще бъде още по-вкусно, ако поръсите с натрошено сирене.


А ето така се получава тази апетитна и любима наша гозба, сготвена в мултикукър.
Ние напоследък я готвим само така, защото в мултикукъра се избягва всякакъв риск от недоварен, преварен или неравномерно сварен ориз, а яйцата стават толкова апетитни - независимо дали са попаднали на повърхността на купата, близо до стените и, или са потънали някъде по-надълбоко в соса:


Рецептата за спаначена яхния с яйца в мултикукър е тук>>>


Добър апетит!








неделя, 28 септември 2014 г.

Лещената яхния на баба





Помните ли онези стари чугунени готварски печки на дърва и въглища, на които се готвеха най-вкусните гозби по средата на двадесетия век? 

Като си помисля, че оттогава всъщност не е изминало чак толкова много време... Тогава точно излетя първият човек в космоса, малко след това се появиха първите телевизори, хладилници, домашните телефони.. Родителите ни бяха толкова щастливи и доволни, че живеем в ерата на техническия напредък.. макар че за компютри и мобилни телефони всъщност не смеехме и да си мечтаем......

Но да се върна на готварските печки.  Помни ли ги някой от вас? Или изобщо чувал ли е някой от по-младите поколения за тях?
Ето, така горе-долу изглеждаше една такава печка:




На такава печка готвеше най-вкусните си гозби моята баба, когато бях съвсем, съвсем невръстно дете. Още не ходех на училище, нито даже на детска градина....

Навъртах се и си играех около нея, докато баба приготвяше обеда, а от тази странна, груба чугунена печка се разнасяха такова аромати, такива ухания! И до ден днешен не мога да ги забравя, въпреки че баба готвеше в алуминиева тенджера (емайлираните бяха лукс, а тефлон, инокс и керамични покрития не бяхме и сънували). Боб, леща, доматени яхнии и запеканки, баница - всичко на тази печка. 
Дали е носталгия, дали е просто романтичен спомен от детството - не знам, но за мен те и до ден днешен си остават най-вкусните манджи - бабините...

За една такава манджичка искам да ви разкажа днес.  Не съм променила нищо от автентичната рецепта на баба, но като я сготвя, лещената яхния на баба е днес ми е точно толкова вкусна, колкото ми беше, когато бях съвсем малко момиченце...... 






Необходими продукти:

500 гр. леща
800 гр. обелени, нарязани на дребни кубчета домати (аз използвам от консерва)
3 големи глави кромид лук
4 средно големи моркова
3 не много големи червени чушки
4 средно големи картофа
скилидките от 1 по-едра глава чесън
1.с.л. сладък червен пипер
сол на вкус
1 голяма връзка магданоз
1 пълна (с връх) ч.л. чубрица
100 мл. олио

Морковите почистваме. Половината нарязваме на дребни кубчета, другата половина на кръгчета.
Лука нарязваме на дребни кубчета.
Картофите разрязваме по дължина, после на филийки с дебелина около 6 -7 мм.
Чесъна обелваме и по-едрите скилидки разделяме на две.
Чушките почистваме от семенните кутийки и оставяме цели


Лещата от вечерта  почистваме от механични примеси и накисваме в голямо количество  студена вода.  Похлупваме съда и я оставяме на хладно.
Сутринта изливаме водата, в която е киснала, измиваме я много добре в гевгир (на течаща вода) и я слагаме в дълбока тенджера. Слагаме в тенджерата и половината от морковите, които с са били нарязани на кръгчета, и трите чушки.
Наливаме половината от олиото и топла, но не вряла вода, колкото всичко в тенджерата да се покрие на два пръста отгоре. Включваме котлона на силна степен и след като водата заври, намаляваме огъня до умерен.  Лещата трябва да къкри, докато уври. Не бива да се оставя да ври силно.  Но понеже е била добре накисната, тя увира много бързо.

Когато лещата е полуготова, добавяме нарязаните картофи (те се сваряват доста по-бързо от лещата).


Малко преди да уври напълно лещата, добавяме чесъна, разбъркваме  и оставяме  да покъкри само 2-3 минутки.

Докато уври лещата, в дълбок тиган или плитка тенджера сипваме другата половина от олиото. Слагаме кромида и морковите на кубчета да се запържат до златисто. Посоляваме. Добавяме червения пипер. разбъркваме и пържим на слаб огън не повече от минута, като бъркаме, за да не загори пипера. Ако допуснем да изгори, той ще горчи. След това добавяме доматите, разбъркваме, похлупваме и оставяме запръжката да покъкри, докато зеленчукът почти уври.
Изсипваме готовата запръжка при почти напълно уврялата леща. При необходимост добавяме малко вряща вода - зависи колко гъста искаме да бъде яхнията.
Добавяме сушената чубрица,  разбъркваме всичко с дървена лъжица, посоляваме, и оставяме да покъкри на тих огън още 10-15 минутки.


Лещената яхния е готова.

Чушките може да се извадят, обелят и върнат в тенджерата. Но те ще се разпаднат. А може да  се сервира в порция по една цяла чушка, както направих аз - те са толкова вкусни! 

При сервиране посипваме всяка порция обилно със ситно нарязан магданоз.

Да ви е сладко!








петък, 5 септември 2014 г.

Патладжани плакия






Тази вкусна, естествено пикантна есенна гозба е истински празник за сетивата!

Винаги съм обожавала всички гозби, печени в гювеч, това е може би любимият ми начин на приготвяне на основните ястия. Но патладжанената плакия на фурна надмина и най-големите ми очаквания за пищен вкус - сладко-кисела, с коричка от карамелизирани домати и червени пиперки и скрити под нея нежни късчета патладжани... и всичко това без добавка на каквито и да било овкусители, ако изключим малко сол и една връзка магданоз. 

Ето, това е гозба! Бих казала, патладжанената плакия и плакиите въобще са едни от най-изтънчените ястия, които може да предложи нашата национална кухня!




Трудно можете да си представите по-естествена, натурална пикантерия от тази, която да ви опияни с вкуса си!



Необходими продукти за 6 порции

1.5 кг патладжани
1 кг домати (или 1 консерва 800 гр) + 3 пресни домата за покриване на ястието
5 големи глави лук
4 големи месести червени пиперки
4 големи моркова
2 главички чесън (ако са малки) или 1 голяма
1 връзка магданоз
олио около 250 мл
сол

Патладжаните нарязваме на колелца с дебелина 1 см. Ако са много големи, може да разполовим или да разрежем на 4 всяко колелце.
Лука и чушките нарязваме на малки кубчета.
Морковите - на малки колелца.

Патладжаните посоляване и оставяме да им изтече черния сок. След това ги измиваме, отцеждаме ги добре и слагаме в тенджера с достатъчно голямо количество олио да се ,запържат и зачервят. Аз ги изпържих в дълбока тенджера и на три части, за да се изпържат, а не да се задушават.

Изпържените патладжани изваждаме в отделен съд с решетеста лъжица и в същата мазнина изпържваме лука, морковите и чушките. Към запържените зеленчуци добавяме обелените и нарязани на ситни късчета домати, посоляваме и оставяме зеленчуковия сос да покъкри 5 минути. Отдръпваме от огъня и добавяме нарязания на ситно магданоз и нарязания на филийки чесън.

В гювеча, в който ще печем плакията, изсипваме около 1/3 от зеленчуковия сос.

Върху него изсипваме всичките патладжани, покриваме с останалия зеленчуков сос.

При необходимост добавяме малко вода. Аз добавих около 200 мл.

Слагаме ястието да се пече в студена фурна, включваме на 200 градуса и печем до получаване на златиста коричка.


На този етап изваждаме ястието, покриваме го с кръгчета пресни домати и връщаме да се допече.

Доматите трябва да се карамелизират при изпичането.

Междувременно излишната течност от ястието се е изпарила и то е останало само на мазнина.






Това всъщност е основната  разлика между яхния и плакия.
Плакията се пече докато остане на мазнина, а яхнията, сготвена от същите продукти, има много повече сос.
Изключваме фурната и оставяме да се охлади.
Поднасяме ястието студено (всички плакии по традиция се поднасят студени), украсено с прясна зелена подправка.

Добър апетит!

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем още много интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!








петък, 15 август 2014 г.

Яхния от бял боб (по старата бабина рецепта)




Спомена за тази бобена яхния  нося със себе си от най-ранно детство. Тогава бобът се смяташе за проста, "селска" храна (може би защото беше много, много евтин - килограм боб струваше 60 стотинки и беше достъпен за всички. Не както сега - цената му да е съизмерима с цената на килограм свинско месо, например, или по-скъп от пилешкото... :))) )
Баба готвеше боб веднъж седмично - в понеделник и чудна работа - никога не ми омръзваше нейната бобена яхния.

Рецептата е на повече от 80 или дори 100 години, защото, ако беше днес жива, баба трябваше да е на 102. А е пораснала сираче и е била отгледана от нейната баба, която я е учила да готви още в ранните и юношески години. Запомнила съм как го правеше тя и пренесох през годините нейната рецепта. И до ден днешен, когато готвя боб, аз не използвам тенджера под налягане, нито каквито и да било модерни готварски съдове. Рецептата ми е простичка, автентична и, повярвайте ми, много, много вкусна, при това без значение с какъв боб готвите!

Тайната и се крие в многото зеленчуци и в чудните, дъхави български подправки.





Необходими продукти за 8 порции


- 700 гр сух бял боб
- 1 кг пресни или 1 консерва (800 гр) червени домати
- 3 големи глави лук
- 2 големи зелени  и 1 голяма червена чушка
- 3 големи моркова
- 100 мл олио
- 2 ч.л. с малък връх сладък червен пипер; сол на вкус
- 2 пълни с връх ч.л. сушена ронена чубрица  (или една пълна шепа прясна чубрица, нарязана на ситно)
- 2 ч.л. сминдух


Боба от вечерта накисваме в голямо количество студена вода. Добре е преди готвенето да бъде оставен да престои във водата минимум 8 часа, а още по-добре - 12, т.е. цяла нощ.

Преди готвенето  водата се излива, бобът се изплаква и се налива нова студена вода, колкото да се покрие накиснатия боб. Оставяме да заври и да ври - без подправки и без олио - до почти пълна готовност.


През това време се заемаме със зеленчуците.
Чушките очистваме от семенните кутийки и нарязваме на кубчета. Лука режем на дребно.

Доматите, ако са пресни, обелваме и режем на много ситни кубчета, а тези от консерва, ако са цели, също трябва да се нарежат на ситно.

Морковите режем на кръгчета.
В тиган запържваме лука в олиото, докато стане прозрачен, добавяме към него морковите и чушките, до леко омекване на зеленчука.

Когато зеленчукът омекне малко, в средата на тигана правим гнездо, в което изсипваме червения пипер, разбъркваме леко само него и оставяме около половин минута да се позапържи на слаб огън.
После разбъркваме червения пипер със зеленчука, за да се овкуси, добавяме солта, пържим, като разбъркваме внимателно, още половин минута на слаб огън. Изсипваме доматите.

Оставяме гъстата смес да продължи да се пържи  няколко минути


Добавяме в тигана половин литър гореща вода, разбъркваме и оставяме под подхлупак сместа да покъкри 5-10 минутки.



Готовата зеленчукова смес изсипваме при почти напълно уврелия боб. Слагаме подправките - чубрица (повече чубрица не вреди на боба, даже обратно, подобрява много силно вкуса му), сминдух, добавяме сол при необходимост.



Доливаме вряща вода - така че бобът да стане толкова гъст, колкото го предпочитаме. Някои обичат яхнията с повече сос, други - по-гъста.

Разбъркваме и оставяме да поври на слаб огън петнайсетина минути.





Бобът е готов за сервиране.
Ако желаете, може да поръсите със ситно нарязан магданоз или джоджен (може и сушен), но и без тях той е достатъчно овкусен и много сладък.

Добър апетит!

***


Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!