Въздушен чийзкейк с бял шоколад и рикота / White Chocolate & Ricotta Fluffy Cheesecake

Въздушен, пухкав, с нежен вкус, който няма да ви остави равнодушни, и толкова бял! Създаден, за да бъде перфектният завършек на всяка задушевна трапеза.


Необходими продукти за форма с диаметър 24 см:

За чийзкейка:

500 гр рикота
200 гр бял шоколад
400 гр заквасена сметана
100 гр кристална захар
80 мл + 150 мл + 150 мл прясно мляко
1 пакетче сметана на прах за разбиване
1 пакетче ванилова захар
50 гр желатин в пакетчета

За основата:

300 гр бисквити
100 гр краве масло

За украсата:

150 гр бял шоколад
1 непълна супена лъжица прясно мляко
малини  (пресни или от консерва) или друг дребен плод с червен цвят (много ще подхождат зърна от нар, ако имате)

Дъното на форма за печене с диаметър 24 см покриваме с хартия за печене. Стените и покриваме плътно с фолио за свежо съхранение. Сглобяваме двете части на формата.


Приготвяме основата:

Фурната загряваме до 200 градуса (пече се само основата).

Бисквитите смиламе с блендер, изсипваме разтопеното масло, размесваме до хомогенност.

Сместа сипваме във формата за печене, изравняваме и уплътняваме с лъжицата.

Печем в предварително загрята до 200 градуса фурна 5-6 мин.

Изваждаме формата и оставяме основата да изстине.


Приготвяме чийзкейка:

В купа разбиваме с миксер рикотата, заквасената сметана, захарта и ваниловата захар до получаване на пухкава хомогенна маса.

Разтопяваме на водна баня белия шоколад заедно 80 мл (6 с.л.) прясно мляко. Веднага, след като се разтопи, отдръпваме от котлона и оставяме малко да се охлади.

Охладения разтопен бял шоколад сипваме на тънка струйка в сместа от рикота, сметана и захар при непрекъснато разбиване с миксер.

Сметаната на прах изсипваме в 150 мл студено прясно мляко и я разбиваме с миксер до получаване на пухкава маса. Не пропускайте тази стъпка, защото тя ще даде допълнителна въздушност и лекота на сместа.

Желатина изсипваме в 150 мл студено прясно мляко, оставяме да набухне и разтопяваме на водна баня (или в микровълнова фурна). Оставяме го малко да изстине и го въвеждаме на тънка струйка при непрекъснато бъркане в сместа.

Последно въвеждаме в сместа на части разбитата сметана, като разбъркваме непрекъснато с домакинска тел.

Работим бързо заради желатина.

Така подготвената смес изсипваме във формата върху охладената основа и прибираме в хладилник за няколко  часа (докато се чийзкейкът се стегне).

В купа смесваме ситно натрошения бял шоколад с непълната супена лъжица прясно мляко. Слагаме на водна баня и бъркаме до разтопяването му. Белият шоколад се разтопява по-трудно от кафявия, затова трябва да се положи повече усърдие в бъркането.  Веднага, след като се разтопи, сместа се излива в картонена чашка за еднократна употреба и се прибира в хладилник, за да стегне.



Ако шоколадът не се стяга достатъчно добре (защото нашият шоколад не е темпериран, а е добавена и лъжица мляко), може да се прибере за десетина минути във фризера.


Когато чийзкейкът се стегне достатъчно добре, го изваждаме от формата, освобождаваме го от  дъното на формата и хартията под него (това се прави лесно, като повдигнем леко чийзкейка от едната страна с широка плоска лопатка) и с приплъзване го преместваме в чинията, в която ще сервираме.

Изваждаме от хладилника чашката с бял шоколад. Разрязваме я внимателно с нож.

Обелваме картона на чашката дотолкова, че да освободим шоколада, за да можем да го настържем.

Оставяме картон в основата, за да можем да държим за него шоколада. Това е необходимо, защото шоколадът е много нежен и се разтапя бързо от топлината на човешката ръка.





Настъргваме шоколада  на едро ренде щедро направо върху чийзкейка, като през цялото време го държим за картонената опаковка, за да не се разтопи. Стремим се да настъргваме по широката част на нашата шоколадова заготовка, за да се получат по-пищни ленти шоколад.
Ако е необходимо да съберем падналите върху чинията шоколадови ленти, правим това с острието на нож, за да не се разтопят.

Върху шоколада слагаме дребни червени плодове.

Прибираме в хладилник готовия чийзкейк до поднасянето му.

Преди да поднесем, изваждаме от хладилника и оставяме 10-15 минути на стайна температура, за да се отпусне леко. Тогава е най-вкусен, въздушен и пухкав.

Да ви е сладко!

You will love this light, fluffy cheesecake with delicate taste – so delicious and so pretty.

It is the perfect dessert after a wonderful dinner.

Ingredients for 24cm cake tin:

Ingredients for the cheesecake:

500g ricotta cheese

200g white chocolate

400g sour cream

100g sugar

80ml + 150ml+ 150ml milk

vanilla

1 package dry whipping cream

50g gelatin

Ingredients for the base

300g biscuits

100g butter

Ingredients for the decoration:

150g white chocolate

2/3 spoon milk

Raspberries (fresh or conserved) or another suitable small red fruit (pomegranate seeds for example)

Cover the bottom of your cake tin with baking paper. Cover the sides with plastic wrap and then assemble the tin.

Prepare the base:

Pre-heat your oven to 200C (we’ll only bake the base).

Crush the biscuits into very fine crumbs (use a blender if you can), melt the butter then mix it with the crumbs. Pour the mixture in the cake tin , then press it down until it forms an even layer on the bottom. Bake it into the pre-heated oven for 5-6 minutes.

Take the base out of the oven and let it cool completely.

Preparation of the cheesecake:

Use a mixer to beat the ricotta, the sour cream, the sugar and the vanilla in a bowl until the mixture is light and fluffy.

Use a double boiler to melt the white chocolate with 80ml milk. Immediately remove it from the heat when it melts completely and let it cool a little. Once it cools a little add it to the ricotta mixture and incorporate it with the mixer.

Beat the dry whipping cream with 150ml of milk until it’s fluffy. Do not miss this step because it will make your cheesecake even more light and fluffy.

Mix your gelatin with 150ml of milk, then melt it over a double boiler (or in the microwave oven). Let it cool a bit (but not enough to set!) and carefully add it to the cheesecake mix while stirring the mixture by hand.

After you’re done with the gelatin add the whipping cream and also stir the mixture by hand, do not use an electric mixer. You must work quickly so your gelatin wouldn’t start setting when the mixture starts cooling down.

Pour the ricotta mixture over the base in the tin and place it in the fridge to set for at least few hours.

To prepare the decoration, mix the white chocolate with the 2/3 spoon of milk. Melt it over a double boiler – since the white chocolate takes longer to melt you might have to stir it quite a bit. Right after it melts pour it into a paper coffee cup and place it in the fridge to set.

If your chocolate isn’t setting well (since it isn’t tempered and because the milk we added) you might place it in the freezer for 10 minutes.

Once the cheesecake has set remove it from the tin, remove the baking paper and plastic wrap foil, then place it in the plate you will serve it on.

Peel and remove the paper cut half-way through from the white chocolate for decoration so we can grate it. Leave the rest of the cup on so you can hold it without it melting in your fingers.

Grate the chocolate over the cheesecake. Grating it on the wider side will produce richer decoration. Remove any pieces with from the serving plate with a knife or a spoon so they wouldn’t melt and stain it.

Add small red fruit over the chocolate.

Let the cheesecake cool in the fridge before you serve it. Take it out about 10 minutes right before serving – so it’ll be most delicious, fluffy and light.

Bon Appétit!

Крем малеби с малинов сироп и цели плодчета малина / Malebi Cream With Raspberry Syrup And Whole Raspberries

На пръв поглед няма нищо по-просто от това да свариш крем от оризово брашно.

Обаче ядец! Досега не ни се беше случвало да приготвяме блюдо 4 пъти, докато останем толкова доволни от резултата, че да си позволим да го публикуваме в блога си.

И тогава си дадохме сметка, че твърденията за тайната на приготвяне на свилендградското малеби не са празни приказки. Има си някакъв секрет, но какъв...? Кой да ти каже!?!

Има много рецепти за малеби в интернет, но на нас, кой знае защо, не ни се получи  задоволителен резултат с никоя от тях - малебито ни да има вкус, който на нас да ни се харесва и да го ядем с удоволствие... Пък и всичките тези рецепти са писани с уговорката, че как се прави малеби  "... е ревностно пазена тайна на свиленградските майстори, ама... ето тук една рецепта как да си го направите...".

Докато не се сетихме за старата бабина рецепта как се вари ориз в мляко и решихме, че каквото и да ни приказват кулинарите в нета, ние трябва да го направим, както ние си знаем.

Сварихме го, следвайки бабината рецепта за пропорциите и изтръгнатата частичка по частичка информация от първа ръка от интернет за съставките, вида и вкуса му. Видът и вкусът станаха точно такива, каквито ги описва пазителят на секретната рецепта и каквито си представихме, че трябва да станат: сочно, кремообразно малеби, "фино като белтък", а не гъсто и стегнато, така че да ти засяда в гърлото като го преглъщаш, с микроскопични, нежни, топящи се в устата зрънца оризец в крема...

Много вкусно! Е, доволни от резултата, вече можем да споделим и нашата рецепта!

Необходими продукти за 4 порции:

500 мл прясно мляко ( по-добре с по-висока масленост)
500 мл вода
200 гр захар (или на вкус)
100 гр оризов грис с търговска марка "Крина" (намерихме го в Кауфланд)


Рецептата за малиновия сироп ще публикуваме отделно, защото той може да се използва и за други цели, освен за поливане на малебито.

Преди да го направим от оризовия грис на "Крина", използвахме и оризово нишесте, и други оризови брашна на други производители. Обаче в нета прочетохме споделеното от майстора на свиленградското малеби Тодор Вълков: че е много важно да се уцели точната големина на оризовите зрънца>>>.   Ахаааа! Майсторът се изпуска и казва: "...свиленградското малеби не се прави от оризово нишесте, нито от оризово брашно, а от нещо друго!... " Kакво друго? Не е нишесте, не е брашно... остава оризов грис!

Пазителят на рецептата казва, че работи с точно определен български доставчик на оризовата субстанция...  И нашето малеби се получи точно такова, каквото го обясняват в изтръгнатите от интернет недомлъвки на майстора от Свиленград... Дали пък само по случайност на етикета на оризовия грис "Крина" е сложена тази лъжичка крем (малеби...?)

Окей, може би уцелихме...!? На снимката добре се вижда колко фино е смлян оризовият грис, зрънцата са микроскопични, но все пак се вижда, че  ги има.

100 грама оризов грис накиснахме в 300 мл  вода и оставихме през нощта в хладилника в похлупена съдинка.

На следващия ден сипахме в тенджерка 500 мл мляко + 200 мл вода, добавихме захарта и оставихме течността да заври.

Разбъркахме много старателно  водата заедно с накиснатия грис в нея и изсипахме във врящата течност в тенджерката при непрекъснато бъркане.

Оставихме тази смес да ври на слаб огън при непрекъснато бъркане достатъчно дълго време -  20 минути от момента на завиране. Оризовият грис, колкото и да е фин, трябва много добре да се свари.

Оттеглихме сварения крем от котлона и още в тенджерката, горещ, го пасирахме с пасатора на средни обороти около минута.

Върнахме на котлона и при непрекъснато бъркане доварихме на слаб огън още 5-6 минути.

Готовия крем разсипахме горещ в малки купички.
Никога не забравяйте, че малеби се сервира на малки порции - не повече от 200 мл.

Казват, че в свиленградското малеби се слагала и розова вода... който има такава, чудесно!
Но ние нямахме, пък и нямаме претенции да го наречем непременно свиленградско... За нас е важно, че го докарахме на вкус...
Уханният натурален малинов сироп с цели плодчета малинки в него свърши отлична работа.

Ние НЕ обърнахме порциите малеби в чинийки, както ще видите множество снимки в нета. За да се обърне в чинийка и да държи формата, кремът би трябвало да е твърде стегнат и гъст.
Не сме убедени, че такъв крем ще е вкусен, обаче. Или пък, че има нещо общо с оригиналната рецепта от Свиленград. Затова предпочетохме стъклените купички.

Готовия крем оставихме да се охлади добре. Поляхме със сироп и украсихме с цели плодове преди да го поднесем.

И още едно задължително уточнение: според откровение на пазителя на тайната на свиленградското малеби сладкаря Тодор Вълков, захарният сироп " ... ... се пакетира отделно и се залива върху желето малко преди любителят на сладкото да е взел лъжичката, иначе нежният крем се разпада на пихтия" >>>. 

"Пихтия " е доста грубо казано, но да, малебито по рецептата, която ви споделихме, се разслои точно така. В полза на естетиката не ви показахме точно тези снимки, защото докато успеем да снимаме, мина доста време и малебито ни беше много вкусно за ядене,  но вече не ставаше за снимане. Затова сложихме други снимки, правени при предишния ни опит.

И това е още един аргумент да считаме, че рецептата, която ви предлагаме тук, е възможно най-близка до онази, секретната.

Така че, опитайте и вие, няма да съжалявате!

Добър апетит!

At first glance boiling a simple cream with rice flour looks like an easy task. It isn’t.

We’ve never had to prepare a recipe four times until we’re pleased enough with the end result that we feel confident to post the recipe in our blog.

People say that preparing Svilengrad malebi is hard, but we never believed that until we tried to do it. There had to be a way to do it properly, but how…? And who could tell you?

There are a lot of malebi recipes all over the internet, but we never got a satisfactory result from any of them, that is, the taste of the meal we ended up with was never entirely to our liking. Besides, all those recipes came with a fine print below claiming that the preparation of malebi is “…well-guarded trade secret of the Svilengrad masterchefs…but here is a recipe for it anyway…”

Finally, we remembered an old recipe we know from our grandma and decided that regardless of what others say, we have to do this dessert the way we know it.

We don’t claim that this is the original recipe for the Svilengrad malebi. The taste, however, was exactly as we imagined it: juicy, creamy, but not too thick and sticky so it sticks to your throat when you try to swallow it, with tiny, delicate, melting in your mouth little pieces of rice in it.

It was delicious! Now that we’re pleased with the result, we feel free to share our recipe with you!

Ingredients for 4 servings

500ml milk (it’s recommended to use whole milk)
500ml water

200g sugar

100g rice meal

We will post the recipe for the raspberry syrup separately, because it can be used for a large number of things other than the malebi cream.

Before we used the rice meal we tried a number of rice flours and they didn’t work out. Then we read a comment from a Svilengrad masterchef who says that it’s veryimportant for the rice particles to be the right size>>>. So, it’s not just about very fine rice flour that has been ground into a fine powder, there’s something more to it.

Okay, maybe we got it right this time. As you can see on the picture, the rice meal has been ground very finely, the particles are tiny, but you can still see them separately.

We soaked 100g rice meal in 300ml of water and left in the fridge overnight in a covered bowl.

On the next day we put 500ml of milk plus 200ml of water in a pot, added the sugar and we let it come to a boil.

We mixed the water and the soaked rice meal very well, then we poured everything in the boiling liquid while stirring constantly.

We brought the heat to low and let the mixture boil whole stirring constantly for 20 minites (after it came to a boil again). The rice meal, as fine as it is, must be well cooked.

We removed the boiled cream from the heat and blended it with a hand blender while still hot.

We put the pot back on the stove and let it boil for 5-6 more minutes while stirring it constantly.

Once the cream was ready we poured it in small bowls.

Keep in mind that the malebi cream must be served in small portions – no more than 200ml per bowl.

They say that the Svilengrad malebi is served with rose water…well, if you have any, good for you!

We didn’t, but then again we don’t claim this is the original Svilengrad malebi, so…

We thought that the fragrant raspberry syrup and whole raspberries would do very well instead.

We didn’t flip the bowls onto plates, regardless of the pictures you might see in the internet. In order to do that the cream must be too thick and sticky and we aren’t sure how tasty such a cream would be, so we preferred to keep it in the glass bowls instead.

We let it cool very well, then we poured some syrup on top, garnished with whole raspberries and we served it.

 One more important thing: according to great dessert king Todor Vulkov, the sugar syrup that is poured on the malebi cream must be served separately and has to be poured on top right before you are ready to eat, because otherwise the delicate cream will fall apart into a total mess>>>.

“Mess” is rather crudely put, but to be honest, that is exactly what happened in our case with the recipe we used. For aesthetics’ sake we haven’t showed those pictures, because until we manage to shoot them (and as you can imagine shooting pictures for a food blog takes time), the malebi cream was great for eating, but not for shooting. The taste isn’t affected at all, but the look is, so we have offered you other pictures that we took during our previous attempts to cook it.

That said, we do think that the recipe we are offering you here is as close to the original as it’s going to get.

Try it out, you won’t regret it!

Bon Appetit!