Тюл перде та́тлъсъ (Tурски сиропиран сладкиш) / Tül Perde Tatlısı (Turkish syrupy pastry)

Колкото повече навлизаме в тайните на турската кухня, толкова повече ни очарова тя и откриваме в нея един неизчерпаем източник на кулинарно вдъхновение!

Всяко турско кулинарно предложение - и сладко, и солено, е просто великолепно!

Точно премерен пикантен вкус, оригинална визия на блюдата, необикновени поетични наименования... всяко ястие е възхитително точно гастрономическо попадение, завладяващо и небцето, и въображението на човека!

На българските читатели няма нужда да обясняваме какво означава "тюл перде". И двете думи са турцизми, исторически трайно настанили се в българския език. Обяснението е нужно само на англоговорящите: "a tulle curtain".

А дали на този сладкиш основателно е дадено това поредно поетично наименование,  преценете сами:

Необходими продукти за правоъгълна тавичка с размери 32 х 18 см:

1 пакет (500 гр) фини кори за баница (ние отново използвахме нашите любими кори с марка "Фамилия" на хранителна компания "Белла")
2/3 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. натрошени непечени орехи (ние използвахме непечено кашу)

За заливката: 

2 яйца
2/3 ч.ч. прясно мляко
1/2 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио (растителна мазнина без мирис)
1 пакет (10 гр) бакпулвер
1 пакет (10 гр) ванилова захар

За шербета:

3 ч.ч. вода
2 ч.ч захар
сокът от 1 лимон (или на вкус)

Обем на мерителната чаша: 300 мл

*** Корите, с които се прави сладкишът, трябва да са много пресни и меки, иначе просто няма да се получи.

Тавичката предварително намазваме с малко олио.

Фурната загряваме до 200 градуса

За да подредим сладкиша, трябва на широка и равна повърхност да разстиламе корите една по една.

После поръсваме всяка кора равномерно със сух суров грис и натрошени ядки.

Хващаме кората от единия край в двата и ъгъла с палеца и показалеца на двете ни ръце, за да я наберем леко, после с приплъзване избутваме с палците вече набрания край на кората в посока навън от нашето тяло и с другите пръсти набираме и нагъваме кората така, както се нагъва плат. Кората се нагъва като хармоника.

Пренасяме нагънатата кора в тавичката и я подреждаме успоредно на едната страна, изправена, така че гънките да са видими от горната страна.

По този начин поръсваме с пълнеж, нагъваме и подреждаме всички останали кори.

Трябва в края да получим в тавата ефекта на нагънато перде - ето така:

Така нагънатите кори поставяме в загрятата фурна, да се запекат до бледо-златисто.

Изваждаме ги и наръсваме отгоре с натрошени ядки.

После връщаме във фурната за още няколко минути, за да се запекат и ядките съвсем малко.

През това време в купичка разбиваме двете яйца със захарта, добавяме олиото, млякото, ванилията и бакпулвера и разбиваме с домакинска тел (не с миксер), до хомогенност.

Леко запечените кори с ядки поливаме равномерно с подготвената течна смес, като се стремим да поливаме повече от нея между "гънките на пердето".

Връщаме тавичката във фурната и следим сладкишът да се изпече до стягане на заливката. За да не прегори от горната страна, покриваме с алуминиево фолио.  Добре е сладкишът да остане светло-златист, така е най-апетитен.

Изваждаме от фурната и го оставяме в тавичката върху решетка, за да се изстуди напълно.

През това време приготвяме шербета от вода и захар. Варим сместа, докато получим златисто-жълт гъст захарен сироп. Добавяме лимонов сок на вкус (ние харесваме сиропът ни да е с ясно изразена кисела жилка, но за себе си решете сами).

Изстудения сладкиш заливаме с горещ сироп.

Заливаме обилно, сиропът никога не е излишен. В сладкиша ни има и сух изпечен грис и той трябва добре да се напои.

Освен това няма българин, който да не знае, че турските шербетни сладости трябва буквално "да плуват" в сироп, тогава са най-вкусни.

Изчакваме поне два часа сиропът да напои добре сладкиша и да се изстуди. После можем да разрежем и да сервираме.

Да ви е сладко!

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!

The more we learn about the Turkish cuisine, the more taken we become with it and the more we realize it’s an endless source of culinary inspiration.

           

Every Turkish recipe – be it sweet or savory, is delicious!

They are just spicy enough, they look original and gorgeous, they have lovely names – every Turkish meal is a gastronomic discovery that conquers both the heart and the palate!

Our Bulgarian readers don’t need an explanation what the “Tül Perde” means, since both words are Turkish but have long become part of the Bulgarian language as well, but for our English language readers I will say that it means a “tulle curtain”.

It’s up to you to decide whether the lyrical name fits this gorgeous pastry:

 

 

Ingredients for a 32x18 cm baking dish:

500g very fine filo pastry sheets*

2/3 cup wheat semolina

1 cup non-baked walnuts (we used non-baked cashew nuts)

Ingredients for the custard:

2 eggs

2/3 cup of milk

½ cup of sugar

½ Vegetable oil

10g baking powder

10 vanilla sugar or vanilla extract to taste

Ingredients for the syrup:

3 cups of sugar

2 cups of water

The juice of one lemon

1cup=300ml.

*The filo pastry sheets that you use for this recipe must be incredibly fresh and soft or they will not work.

Oil your baking dish and preheat your oven to 200C.

Spread your filo pastry sheets one by one on a wide, flat surface.

Sprinkle each sheet with raw wheat semolina and ground nuts.

Grab the sheet on both opposite ends on the same side with your thumb and your index finger of both your hands and start folding it gently, then start using your thumbs to slide and push the folded ends of the sheet towards your body while using the rest of your fingers to continue folding the sheet as if it’s cloth. The sheet will fold like a harmonica.

Carefully move the folded sheet into the tray and place alongside one of its sides. Make sure to place the sheet folds up so they are visible.

Repeat the same process for all filo pastry sheets that you have and that you can fit in the baking dish.

As you can see on the picture in the end the pastry looks like a folded curtain.

Place tray in the oven and wait for the filo sheets to turn pale golden.

Take them out of the oven and sprinkle them with ground nuts.

Return them in the oven for a few more minutes – long enough for the nuts to bake.

In the meantime beat the eggs and the sugar in a bowl, then add the oil, the milk, the vanilla and the baking powder and keep beating with a kitchen whisk, rather than an electric mixer.

Once the mixture is homogenous pour it over the lightly backed filo sheet folds while making sure most of the liquid seeps in between the folds.

Return the baking dish in the oven and wait for the custard to set. You can cover it with aluminum foil to make sure the top doesn’t burn. The pastry looks most appealing when it’s a light golden colour.

Remove it from the oven and place the baking dish on a wire rack until it cools completely.

In the meantime prepare the sugar syrup. Mix the water and the sugar and boil it until the liquid turns golden and thickens. Add the lemon juice to taste (we like our syrup to be distinctly tangy, but that’s a matter of personal preference).

Once the pastry cools completely pour the hot syrup all over it.

Be generous, there’s never too much syrup in a dessert like this. Not to mention that there’s dry, baked wheat semolina inside this pastry and it needs to soak all liquid it can.

I doubt there’s a Bulgarian out there who isn’t aware that these Turkish syrupy desserts should literally swim in the syrup, since that’s when they’re the most delicious.

Wait at least for two hours for the syrup to soak into the pastry and to cool down. After that you can cut it and serve it.

Bon Appétit!