Гасконска ябълкова крустада "Воалът на булката" / Gascon Apple Croustade "The Bride's Veil"

Въздушен, нежен, ароматен, хрупкав, изящен ябълков пай - само творение на френските кулинари може да е толкова съвършено!

Оригиналното наименование на сладкиша е Croustade Aux Pommes (крустада с ябълки), а думата "croustade" - на френски се произнася "хуста́д", означава "хрупкав".

Джейми Оливър обаче е намерил прилика между коричката на този ябълков пай и булчинския воал и му е дал това поетично име. На нас то толкова много ни хареса, че решихме да го представим на читателите си тъкмо с него.

Горната коричка на крустадата действително прилича на булчински воал - също толкова пищна, ефирна и въздушна, но същевременно така крехка и хрупкава, че буквално ни беше страх дали ще успеем да я разрежем, без да я натрошим.

Е, успяхме, а изпод въздушните хрупкави корички срамежливо се показаха сочни, нежни, хрупкави и ароматни сладко-кисели парченца ябълка.

Необходими продукти за форма с диаметър 24 см (6 порции):

1 кг сладко-кисели ябълки
11 бр фини и пресни кори за баница
120 г краве масло
150 г светло-кафява захар
(ние заменихме 50 грама от светло-кафявата захар с 50 г тъмно-кафява "мусковадо")
1 малък лимон
1 с.л. арманяк (може да се замени с ром или друг качествен коняк)

Този ябълков пай е изключително нежен, деликатен и когато го приготвяме, независимо дали ябълковия пълнеж или обвивката му от кори, трябва да работим с много точни, премерени и деликатни движения.

Подготвяме ябълковия пълнеж:

Лимона измиваме, настъргваме кората му, а  сока му изцеждаме.
Ябълките измиваме, обелваме и нарязваме на малки  парченца. Поливаме ги с лимонов сок и внимателно разбъркваме, за да се покрият с лимон целите и да ги предпазим от потъмняване. По този начин обработваме всяка обелена и нарязана четвъртинка ябълка.

В голям, широк тиган  разтопяваме 80 г. масло и изсипваме ябълковите парченца.

Ние ги изсипахме заедно с всичкия лимонов сок, който използвахме. Хареса ни сладко-киселият вкус и ябълково-лимоновият аромат на готовата крустада.

Пържим ябълковите парченца на умерен огън без капак, за да се пържат, а не да се задушават, около 4 - 5 мин, след което изсипваме светло-кафявата захар.
По време на пърженето разбъркваме внимателно няколко пъти с мека силиконова лопатка, за да не нараняваме нежните ябълкови парченца.

Ние заменихме част от светло-кафявата захар с тъмно-кафява "мусковадо".
Разбъркваме ябълките със захарта, докато цялата се разтопи, пържим още 1-2 мин, като внимателно разбъркваме и изваждаме внимателно с решетеста лъжица парченцата  в сух съд. Оставяме ги да изстинат без да ги похлупваме, за да не се задушават.
Парченцата ябълка трябва да останат светли, цели и хрупкави.

Отделеният при пърженето сок от ябълките заедно със захарта оставяме на котлона да се вари до сгъстяването му.

Получава се карамелен сос с аромат на ябълка и лимон.

Формата за печене със свалящи се стени покриваме с фина хартия за печене и започваме да редим корите.
Първата кора намазваме с разтопено масло и я слагаме така, че краищата да висят равномерно от всички страни извън формата.

Всяка следващата кора слагаме изместена под ъгъл около 50-60 градуса от предишната и също намазваме с разтопено масло, в т.ч. и краищата, които висят отвън.
Между корите посипваме със захар.
По този начин подреждаме 6 кори, а седмата сгъваме на 4 и слагаме на дъното на формата, Тя ще се напои с изтеклия при печенето сок.

В така полученото "гнездо" с решетеста лъжица слагаме ябълковия пълнеж, без сока, който е изтекъл от ябълките, докато са изстивали, добавяме и настърганите лимонови корички.

Отгоре поливаме с карамелизирания в тигана сос, който сме оставили да изстине и напръскваме с коняка.

Върху пълнежа поставяме под ъгъл един върху друг още 5 половинки от кори за баница (това е още 2.5 листа от корите), като всяка половинка намазваме с масло и посипваме с малко захар.

След като сме подредили всички кори, започваме да завиваме крустадата.
За целта загръщаме корите нагоре като листа на цвете, като първо загръщаме най-вътрешните, после всеки следващ, по-външен пласт кори.
Стремим се корите да останат пухкави и въздушни. Не бива в никакъв случай да ги мачкаме и да отнемаме обема им.

От външната страна също намазваме корите много внимателно с разтопено масло.

Цялата тази въздушна конструкция печем около 20 мин на 180 градуса (до нежно златисто), след това покриваме с алуминиево фолио и допичаме още 20-25 мин.

Оставяме я да изстине напълно във формата, в която е изпечена.

Едва след това можем да я освободим и много внимателно да я разрежем.










И е толкова ароматна, въздушна и вкусна, че е истинска наслада да се отхапе парченце от нея заедно с глътка ароматен чай или хубав коняк например.

Френската крустада никога не се поръсва с пудра захар. Ако вие искате да я поръсите - ще е на ваш вкус и отговорност. :)

Добър апетит!

15+ фотографски хитрости, които правят храната в рекламите толкова апетитна

Когато дойде зимата, кой знае защо, ентусиазмът ни за готвене намалява. Тази година тази наша готварска "леност" също не ни отмина и почти два месеца на практика не сме пускали нови рецепти в блога си. А тази зима, благодарение на студеното явление "Ла Ниня",  зародило се над Тихия океан,  беше толкова необичайно люта и неуютна за нашите географски ширини, че съвсем ни се беше отщяло да готвим. Проблемът е, че по мнението на метеоролозите "Ла Ниня" никога не е стигала до нашите географски ширини. Но глобалното затопляне очевидно си дава последиците.  А ние пък си дадохме почивка, събрахме нови сили и вдъхновение, за да се впуснем през следващите месеци в нови кулинарни приключения.

Но преди да се отдадем на кулинарно творчество след такава дълга "творческа пауза" :), решихме да споделим с нашите читатели една изключително интересна публикация, на която се натъкнахме в руския сайт www.adme.ru. Публикацията не касае конкретнa кулинарна рецепта, но е пряко свързана с процеса на представянето и рекламата на хранителни продукти на широката публика. Или, за да сме по-ясни, става дума за творческия процес на кулинарната фотография. Въпреки че материалът ни вече беше публикуван, интересът ни продължи и ние буквално "в движение" разширихме тази подборка с още примери и снимки, за да бъде представата на читателите за измамата на фууд стилистиката възможно най-пълна.

Без съмнение на всеки от нас се е случвало да замре във възхищение пред рекламен фотос на някое ново кулинарно изкушение, което изглежда толкова живо, истинско, примамливо на снимката, че направо ти се иска  да го захапеш! Но ако видите какво всъщност снимат фууд фотографите и как приготвят хранителните стилисти изкусителните на вид храни, вие ще се отвърнете и няма да искате за нищо на света да се докоснете до тях!

На нас като кулинарни блогъри, които сами си правят снимките и полагат на моменти неимоверни усилия ястията, които представяме, да изглеждат добре, да са примамливи, апетитни, естетични - това понякога ни се удава изключително трудно. Може би фотосите са най-тежката част от блогърството, поне за нас, защото колкото и вкусно да е това, което си направил, ако то не примамва с външния си вид, ако не изглежда свежо, сочно, апетитно, ако не предизвиква обилно слюноотделяне от показаните снимки... кой ще ти повярва, че е апетитно и вкусно и си струва да си го приготвиш?!

Проблем, който изниква пред нас отново и отново при представянето всяка нова рецепта...

Е, след като видяхме тези материали, въздъхнахме с облегчение и с немалка доза гордост от това, което без измама успяваме да постигнем при своите фотоси в блога!

А това пък прави негодуванието на блогъри от нашия "калибър" още по силно, когато крадат снимките им (защото ние далеч не сме единствените, които представят истинска храна и я снимат сами, без никакви уловки и измама!

Ние двете и блогъри като нас с чиста съвест можем да кажем:
Това, което ние снимаме и представяме, е истинско! Гледайки снимките, всеки наш посетител може да не се съмнява, че поредната поднесена от нас храна е точно това, което вижда! Че в нея няма никакъв фалш, няма уловки, няма измама!

Но какви всъщност са апетитните и примамливи храни, които виждате често по рекламните фотоси - по телевизия, списания, билбордове?!

Хайде да повдигнем заедно завесата и да видим какво и как снимат професионалните фууд стилисти и фотографи:

***Всички снимки  са от интернет и са публикувани тук единствено с познавателна цел.

1. Плодовете във всяка реклама трябва да блестят. За целта не са необходими някакви специални средства. Достатъчно добра работа ще свърши спрей дезодорант. Освен да изпълнява основната си функция, дезодорантът спрей ще придаде особено силен блясък на ягодите, ябълките, гроздето и на много други плодове. Само че след като свършат снимките, тези плодове трябва да се изхвърлят. Те не стават за ядене.

2. Вместо със сироп, поливат американските палачинки с моторно масло. Блюдо, от което може да получите позив за повръщане, ако ви го поднесат, но изглежда убедително. Истинският сироп попива бързо в тестената храна, затова го заменят с моторно масло. Така стилистът и фотографът ще успеят да направят нужните им кадри. А след снимките, разбира се,  палачинките отиват в кошчето за смет.

3. Кюфтетата в бургерите са оцветени с вакса за обувки. Кюфтетата от рекламите са почти сурови, пекат ги на скара не повече от няколко секунди, за да останат големи и сочни, да не губят от влагата си. След това ги оцветяват с обущарска вакса, а за създаването на резките, имитиращи следи от грил, притискат към кюфтетата нажежени шишчета за скара. Това  видео ще ви покаже как подготвят бургерите за снимките професионалните фууд стилисти>>> 

4. Мислите, че това на снимката е топено под грил сирене? Хранителните стилисти и фотографи загряват вода, топват парчето сирене в нея за няколко секунди, за да му придадат леко разтопен вид и го слагат в бургера. Пластовете храна в такъв бургер се наслагват с хирургическа точност, често пъти с пинцети, за да бъде всяко парченце точно на мястото си за снимката.

5. Това пухкаво хлебче най-вероятно е студено, а семенцата върху него са щателно залепени едно по едно с пинцета, за да се прикрият всички недостатъци по коричката и да изгллежда по-апетитно:

6. Тази апетитна напитка най-вероятно е гранулиран гел, премесен с вода, а капките кондензирана влага по стъклото на чашата - спрей от смес на царевичен сироп и вода.

7. Глицерин за морските дарове. Толкова любимите на всички морски дарове бързо изсъхват. За да изглеждат колкото се може по-дълго свежи и сочни, преди снимките ги обработват със смес от вода и глицерин. Само да не си помислите да хапнете от тях, ако не искате да получите разстройство... :)

8. В китайските нудъли добавят сироп от глюкоза. Макаронените изделия  съхнат бързо, а това не устройва фотографите. Е, сиропът от глюкоза поне е съедобен - от него няма да се отровите...

9. Отделните блатове на тортите се наслояват с картон и закрепят с клечки за зъби. Сладкарските кремове бързо овлажняват блатовете, попиват в тях и последните не изглеждат достатъчно обемни, пухкави и свежи. Подобни трикове прилагат и при снимането на сандвичи и бургери.

10. За да остане бирата  достатъчно дълго време пенлива, в нея сипват препарат за миене на съдове. Голям проблем е да остане по време на снимане бирата с нейната пухкава шапка от пяна - знаем го от личен опит. Такава чаша бира ще може да бъде снимана в цялата си привлекателност. Само да не забравите след това да я излеете в мивката... ;)

11. Сладоледът се заменя с  пюре от... нещо си. Истинският сладолед много бързо се разтапя, особено подложен на светлината на прожекторите. А оцветеното картофено пюре например върши отлична работа да имитира любимия на всички сладолед. Същата работа може да свърши паста от оцветено нишесте, пудра захар, мазнини, царевичен сироп и други компоненти. С две думи всичко друго, но не и сладолед. Ето едно клипче, което ви показва как правят това фууд фотографите>>> 

12.  Вместо разбита на пухкав крем сметана - крем за бръснене. Той държи формата си и не се отпуска  бързо. Фотографът може спокойно да завърши снимките. Жалко само за вкусния десерт - след снимките приготвените чашки отиват на боклука.

13. Кубчетата лед са от пластмаса. Сигурно е, че няма да се разтопят преди да свършат снимките. Е, те поне могат да се заменят накрая с истински... :)

14.  В рекламите на зърнените закуски заменят прясното мляко с лепило ПВА. Така зрънцата остават на повърхността и не се мокрят от "млякото".

15.  В газираните напитки добавят разтворими шумящи лекарствени таблетки (например разтворим аспирин). Съединението на газирана вода с разтворими таблетки предизвиква химическа реакция на неутрализация и мехурчетата се издигат на повърхността толкова дълго, колкото е нужно на фотографа.

16. Печеното пиле е натъпкано с кухненска хартия. За снимките то всъщност не е печено на грил, както се полага. Също както и кюфтетата за бургери, то е обработено топлинно съвсем за кратко, след което е оцветено с оцветители и за да изглежда съблазнително пухкаво и издуто, вътрешността му е натъпкана добре с кухненски салфетки. След това е зашито. Изглежда апетитно, нали? Само че не може да се яде.

17.  За снимките на приготвени сосове използват восък. Готовите за сервиране сосове се разтичат и съвсем не изглеждат привлекателно в лъжичките. Затова в тях добавят разтопен восък в съответния цвят. Може да не става за ядене, но пък за снимката има идеална консистенция.

18. Горещите блюда димят с изкуствена пара. Този печен картоф дими като току-що изваден от фурната. За подобни снимки се използват цели три прийома.  Вижте и трите начина на това видео >>> 

19. За да изглеждат плодовото дръвче отрупано с плод, фоод фотографът може да се въоръжи с игла и конец и да започне да "шие" по клоните на дръвчето плодове.  Това е тотална фалшификация и заблуда, но е важно да се придаде тази видимост за нещата, която искаме, нали?

Е, какво си мислите сега?
Следващият път, когато по телевизията завъртят реклама на бира, сладолед или сандвич, дали ще ви се прииска веднага да посегнете към тях? Или ще предпочетете домашните?

Затова пък в нашия блог всичко е истинско. Дори и да не е така безупречно снимано, както ни се иска, но може да посегнете и да си го хапнете веднага след края на фотосесията. Което нашите домашни и ние самите винаги с удоволствие правим...

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Благодарим ви!

Източници тук>>> 

тук>>>

и тук>>>

Торта Над Тортите и Честит Рожден Ден на моето момиче! / The Queen of The Cakes And Happy Birthday to My Daughter!

Тази торта я правих сама, защото е специална - стана ми традиция да публикувам в блога рецептата на тортата, която приготвям за празника на дъщеря ми.

Не обичам твърде да се впускам в лични словоизлияния в публичното пространство, но все пак днес ми се иска да  кажа: Моето момиче е най-благородната, най-грижовната и отговорна в действията си, и мила дъщеря, която всяка майка би си пожелала!

Честит Рожден ден, момичето ми!
Да си ми жива и здрава и много щастлива!
Да постигнеш мечтите си и да се радваш на живота!
Обичам те, Слънце мое!

Тортата Над Тортите (Torta Nad Tortama) е по рецепта на хърватска кулинарка и е изключително популярна на Балканския полуостров на запад от България: в Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия. У нас обаче малко хора са чували за нея, което е жалко, защото е много вкусна и заслужава да стане по-популярна и сред българите.

Това е най-кремообразната и нежна торта, която можете да си представите. Кремът е толкова нежен и толкова много, че блатовете, съдържащи  незначително количество брашно и без никаква мазнина, всъщност почти не се усещат.

В интерес на истината, тортата напълно оправдава наименованието си и аз съм щастлива, че можах да зарадвам дъщеря си с нея.

Горещо я препоръчвам и на вас - това е една прекрасна торта за хубав празник на всяко семейство!

Необходими продукти за форма с диаметър 24 см:

За блатовете:

3 х 4 белтъка от големи (ХLр-р) пресни яйца
3 х 4 лъжици фино смляни орехови ядки
3 х 4 лъжици бяла кристална захар
3 х 1.5 лъжици с малък връх бяло брашно

За крема:

800 мл прясно мляко
12 жълтъка
**9 равни лъжици бяла кристална захар
7.5 лъжици брашно (с малък връх)
**3 лъжици пудра захар
150 г фино смляни орехови ядки
200 г краве масло
200 г. тъмен шоколад (аз използвах фин млечен)
***400 мл млечна сметана за разбиване 30%

** Количеството на захарта може да се регулира на вкус.

*** Млечна сметана 30% за разбиване аз си купувам от Кауфланд, но ако не можете да намерите такава, може да използвате суха сметана за разбиване, която се разбива според указанията на опаковката.

Приготвяме блатовете:

Фурната загряваме до 170 градуса

Всеки блат се пече поотделно и е добре да разполагаме поне с две форми с диаметър 24 см и свалящи се стени.

Дъното на формата покриваме с хартия за печене, стената покриваме с тясна (около 2.5 см) лента от хартия за печене. Мазнина не бива да се използва, затова аз залепих тази лента като навлажних стените на формите с малко вода. Повърхностното напрежение на водата свърши същата работа, каквато би свършилo и маслото.

Орехите смиламе много фино, като добавяме малко количество кристална захар, за да са пръхкави и да не се слепват като орехова паста.

Сместа за всеки блат подготвяме поотделно.

Четирите белтъка разбиваме заедно със захарта на гъст сняг.

Смлените орехи смесваме с лъжица и половина бяло брашно и добре разбъркваме.

В белтъчния сняг на три части сипваме смлените орехи и размесваме с деликатни движения с дървена или силиконова лопатка отдолу нагоре и отвън навътре, за да получим хомогенна орехово-белтъчна пухкава маса.

Полученото тесто изсипваме в подготвената форма и печем на 180 градуса около 25 минути.

По този начин изпичаме всеки от трите блата.

Блатовете изваждаме от формата, в която са изпечени, след като малко се охладят.

Оставяме ги напълно да изстинат и едва тогава отлепяме внимателно страничната хартиена лента.

Хартията отдолу отлепяме едва преди да сглобим тортата.

Можем да съхраним изстиналите блатове един върху друг, с хартия помежду им, покрити с плътна памучна кърпа, докато приготвяме кремовете.

Кремовете са три вида: орехов, шоколадов и сметанов.

Приготвяме ореховия и шоколадовия крем:

Орехите за ореховия крем смиламе до фина орехова паста. За целта не е необходимо да добавяме при смилането захар.

Шоколада за шоколадовия крем разтопяваме на водна баня или в микровълнова фурна.

600 мл от прясното мляко слагаме на котлона да се сгорещи, заедно с деветте лъжици захар.

В 200 мл студено прясно мляко разбиваме 12-те жълтъка и 7.5 лъжици брашно, докато получим хомогенна, без бучици смес.

В сгорещеното мляко изсипваме получената смес от жълтъци и брашно и варим на умерен огън, като непрекъснато бъркаме, до сгъстяване на крема.

Оттегляме крема от огъня, покриваме го плътно с фолио за свежо съхранение и оставпме да изстине.

През това време разбиваме омекналото масло с пудрата захар до получаване на пухкав маслен крем.

В разбития маслен крем добавяме по 2 лъжици от сварения крем и разбиваме до пълна хомогенност. Така добавяме на части и разбиваме, докато се усвои цялото количество сварен крем и стане напълно хомогенна, пухкава маса.

Получения крем разделяме на 1/3 и 2/3 части в две отделни купи.

В 1/3 от крема добавяме смляните на фина паста орехи и разбиваме до хомогенност.

В 2/3 от крема изсипваме разтопения и охладен шоколад и  също разбиваме до хомогенност.

Готовите кремове съхраняваме в хладилник.

За приготвянето на сметановия крем разбиваме с миксер 400 мл млечна сметана с 3 лъжици пудра захар (или на вкус). Разбитата сметана също оставяме на студено, за да стои стегната.

Сглобяваме тортата, като редуваме: блат, сметанов крем, шоколадов крем, блат, сметанов крем, орехов крем, блат, сметанов крем, шоколадов крем.

Шоколадовият крем е много, затова мажем щедро, като добре обмазваме тортата и отстрани.

Украсяваме тортата по желание.
Аз използвах настърган шоколад и шоколадови пурички.

Прибираме тортата поне за 12 часа в хладилник, но е още по-вкусна, ако престои едно денонощие в хладилника.

След това се наслаждаваме на извънредно нежна, кремообразна и вкусна торта!

Добър апетит!

Оригиналът е тук>>>

Една публикация на Валя

Весели и щастливи празници!

В най-тихата и свята нощ, когато всички християни по света се събират около коледната елха и си пожелават мир, здраве, щастие, любов и благополучие,

от все сърце ги пожелаваме и ние на всички наши приятели, последователи и посетители!


Весела Коледа и щастлива Нова 2017 година!


Валя и Ирина

Тайната на най-пикантното прясно зеле с ориз на фурна (с карамелен вкус и аромат) / The Secret of The Most Spicy Roasted Cabbage and Rice (With Caramel Flavor)

Това ястие се приготвя с минимален брой продукти, но има карамелен вкус и великолепен, силен аромат, постигнат не с много подправки, а чрез специфичната топлинна обработка на самото зеле.

То е е едновременно сладко, сочно, извънредно ароматно, с препечена златисто-кафява, карамелизирана и уханна коричка и ярка златиста вътрешност на храната - всичко е приготвено така, че да получим най-апетитната и пикантна постна зелева гозба, която можем да си представим - за ежедневната ни трапеза и по време на пости.

*** За да си го приготвим е важно:

– Да изберем качествено, сладко и крехко, за предпочитане българско зеле.
Тези наши  сънародници, които живеят в чужбина, очевидно няма как да си доставят българско зеле (то и в България вече е заринато с македонско, германско и какво ли още не вносно).
Но определено трябва да се търси сладко и крехко, а не грубо, твърдо и лютиво зеле.

– Да изберем правилно ориза, който използваме. Ние предпочитаме бланширан ориз.
Такъв ориз неизменно се сварява много добре, без да е необходимо предварително да се измива с много води, за да му падне нишестето, без предварително да се запържва до прозрачност на зрънцата, без да се разварява и същевременно никога не се слепва.
Крайният резултат е, че всяко нежно, добре добре сварено зрънце от него се откроява в ястието и усеща на небцето..

Необходими продукти:

1 голяма прясна зелка (около 2 кг)
150 г бланширан ориз
2 големи пресни сладки моркова
800 гр. нарязани домати от консерва
120 мл олио (ние сипваме олиото обикновено "на око", но зелето е храна, която носи на мазнина, така че по преценка може да сложите малко повече.
1 пълна ч.л.  червен пипер
1 равна с.л. сушен девесил (или друга сушена зелена подправка)
1 суха червена люта чушка / или лют червен пипер на люспи (по желание)
сол на вкус
черен пипер на вкус

*** Ние печем ястието в дълбок гювеч от инокс с дебело дъно и стени.
Такива съдове използват професионалните готвачи , освен че побират по-голямо количество храна, в тях температурата се разпределя по-равномерно и влагата от ястието не се изпарява твърде интензивно при печенето във фурната, респ. ястието не се пресушава при печенето.
А тези, които имат плосък глинен гювеч, ще получат още по-апетитен резултат.

Ние нарязахме зелето на тънки дълги ивички, морковите - на малки кубчета.

Сложихме зелето в голяма тенджера с дебело дъно, без да го посоляваме предварително.

Сипахме олиото, затворихме капака и оставихме на силен огън  да се запържи до златисто от долната страна. Междувременно зелето беше се слегнало в тенджерата и беше лесно да се разбърка с дървената лъжица.

***Зелето съдържа много вода, затова никога при тази предварителна топлинна обработка в тенджерата не сипваме нито капка вода.
Обработено на силен огън под капак, то се запържва и задушава едновременно в собствените си сокове и затова не става като "умито", а придобива пикантен вкус и аромат.

***Сол никога не слагаме предварително, нито го претриваме със сол, когато печем зеле на фурна, защото тогава то пуска твърде много вода и се задушава, но не може да се запържи добре.

Периодично разбърквахме зелето много добре, за да не допуснем да прегори, но да се запържи до златисто колкото се може по-голяма част от него.

По средата на топлинната обработка добавихме морковите в тенджерата.
Тук е моментът да се добави и ситно стритата сушена люта чушка (или лют пипер на люспи). Ние не сложихме, заради стомашни проблеми, но който обича, може да сложи.

След като зелето се запържи до златисто, задуши и омекна, посолихме, добавихме сладкия червен пипер, разбъркахме, изсипахме доматите от консерва и оставихме зелето да се задушава без никаква допълнителна вода още десетина минути.
(Който предпочита готовото ястие да има по-кисел вкус, може да добави и 1-2 с.л. доматено пюре - след червения пипер и преди доматите).

Така обработеното зеле прехвърлихме в тава, добавихме ориза, половин супена лъжица сушен девесил, малко черен пипер и добре разбъркахме.

***Тези, които са затруднени и не могат да си доставят бланширан ориз, трябва предварително да го запържат с малко олио в широк тиган до прозрачност на зрънцата. Тогава оризът ще се свари добре, без да се развари, няма да стане лепкав и всяко зрънце в ястието ще се дели и усеща.

Изсипахме в тавата вряла вода до нивото на сместа и сложихме ястието да се пече в предварително загрята до 190 градуса фурна.

След като зелето се запече от горната страна до същата степен, каквато виждате на снимките (т.е. до златисто-кафяв карамелен цвят и аромат), извадихме тавата, внимателно разбъркахме запеченото на повърхността зеле, така че на повърхността да извадим незапечено от по-долните пластове, заравнихме, добавихме още вряла вода в количество малко под нивото на ястието, посипахме с още малко сушен девесил и върнахме във фурната добре да се допече и отново да се карамелизира по повърхността.

Не се притеснявайте, ако ви изглежда изгоряло - то  не е! Зелето е много добре запечено, ухае изкусително и е много пикантно и вкусно! 

Това е тънка и нежна коричка от карамелизирано зеле, а ястието се получава  крехко, много ароматно и сочно - истинска наслада за обонянието и небцето.

Ястието е вкусно както топло, така и студено.

Ако не сте си приготвяли постно прясно зеле с ориз на фурна по този начин, но идеята ви е харесала, опитайте. Ще откриете един нов вкус в иначе добре познатото нашенско ястие!

Добър апетит!