Свежи зеленчукови кюфтета с вкус на месо (фоторецепта)

Тези кюфтета бяха замислени като летни зеленчукови . Но че ще се получат с вкус на месо, беше изненада дори и за мен самата.

Щях да реша, че си внушавам, че имат такъв вкус, ако близките ми, след като ги опитаха, не ме бяха попитали: "Какво си сложила вътре? Месо ли има!?"...

Ами не, няма месо. Обаче вкусът е много впечатляващ  и се дължи на големите количества  патладжан и яйца, съчетани с вкуса на кашкавала и млякото - все високо белтъчни продукти, заедно с лука и магданоза, които по традиция се влагат в каймата за кюфтета в нашата национална кухня. Вместо много брашно - трохи типов хляб, които отлично се съчетаха със зеленчуците, яйцата и киселото  мляко и направиха кюфтетата пухкави.

В крайна сметка се получи една великолепна - лека, засищаща и много вкусна комбинация, която е чудесна, свежа, лятна алтернатива на кюфтетата от мляно месо.

Необходими продукти за 16 броя големи кюфтета:

2 патладжана  (около 600-700 гр общо)
3 големи връзки магданоз
3 големи глави кромид лук
6 филии стар типов или пълнозърнест хляб
5 големи яйца
100 гр кашкавал
200 мл кисело мляко
2 чаши бяло брашно (с обем 200 мл)
сол
1 ч.л. сода
1/3 ч.л. лимонена киселина
прясно смлян черен пипер
олио за пърженето

Зеленчуците измиваме и нарязваме много ситно. Патладжаните  посоляваме и след като им изтече черния сок, добре изцеждаме с ръце. В кюфтетата не трябва да има излишна влага. В дълбок съд смесваме зеленчуците и слагаме вътре хляба, натрошен на ситни трохи. Добавяме смлян черен пипер на вкус.
Размесваме добре, до еднородност.

Добавяме яйцата (на снимката виждате само 4, но аз размислих и сложих  след това още едно.
С 5 яйца е много вкусно.

Добавяме киселото мляко и размесваме сместа добре, до еднородност.

Настъргваме в сместа кашкавала.

Съвет: Ако кашкавалът ви е много мек, може да го пъхнете за 1 час във фризера. Ще успеете да го настържете много лесно.

Отново разбъркваме добре.

Добавяме пресятото брашно.

Посоляваме на вкус.

Накрая добавяме содата и лимонената киселина и разбъркваме добре готовата за пържене смес.

Съвет: Ако сместа ви се стори рядка, може да добавите още малко ситно натрошен стар типов (или пълнозърнест) хляб.

Сместа загребваме с лъжица и пържим във врящо олио.
 Ако в тигана ви има малко мазнина, кюфтетата ще попият повече.

Съвет: Сместа е доста лепкава, защото в нея няма никаква мазнина. За да не полепва по лъжицата, може да топвате лъжицата преди загребване в купичка с 1-2 лъжици олио.

След като изпържим до приятна зачервена коричка от едната страна, обръщаме внимателно и пържим от другата.










Готовите кюфтета изваждаме и оставяме върху кухненска хартия, да попие излишната мазнина.

Поднасяме със салата от домати.

Добър апетит!

***
Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!

Зелена крем-супа с листа от цвекло и киселец (фоторецепта)

Идеята за тази супа се роди съвсем спонтанно, както всъщност се раждат идеите за повечето мои рецепти. Майка ми си взела пенсията и решила да се разходи до пазара. Донесе вкъщи три огромни връзки листа от цвекло и две връзки киселец. Огромни, вярно, ама... като се обработи зеленията, всички знаем колко остава. Взех да умувам как да приготвя изкусителните връзки прясна свежа зеленина.

Първоначалната ми идея беше пай. Обаче аз пайове правя често-често, а пък сега все още е лято, макар и едно такова дъждовно, влажно, мрачно... Е, не, идеята за пай отпадна. Реших да е лятна, лека, зелена, много богата и гъста зеленчукова крем-супа.  А с подходящи зеленчуци  аз  винаги разполагам вкъщи... В съзнанието ми незабавно се появи картинка как трябва да изглежда и какъв да  е вкусът на моята зелена крем-супа.

Речено-сторено: залових се за работа и за има-няма час и половина зелената крем-супа с листа от цвекло и киселец беше сервирана на масата. :)

                                                 

                                                                                                    Необходими продукти за 8 порции:

-3 връзки листа от цвекло
-2 връзки киселец
-1.5 кг. пресни картофи
-3 големи глави лук
-3 големи моркова
-0.5 л  домашно приготвен концентриран пилешки бульон
-50 мл растителна мазнина
-прясно смлян чер пипер
-сол на вкус
-сокът от 1 лимон
-няколко стръка пресен магданоз
-по половин твърдо сварено яйце за порция
-препечени хлебни крутни

Картофите, морковите и лука  измих, обелих, нарязах на едри кубчета.
Сложих ги в дълбока тенджера и залях със студена вода, точно колкото да ги покрия. Всъщност тези зеленчуци изпълниха тенджерата на 3/4 от обема и, но точно това беше идеята. Колкото повече зеленчукова основа, толкова по-добре. Вкусът трябваше да е плътен, богат и главното, да не се налага да се сгъсява супичката с брашно или нишесте.

Докато зеленчуците се варяха на слаб огън до пълното им увиране, нарязах зелените листа. Предпочетох да са нарязани на по-едро, но това до голяма степен е въпрос на вкус, нали така...

В тиган с предварително сгорещената мазнина (50 мл) сложих нарязаните листа и покрих с капак.
Зеленината се  задуши и омекна много бързо.
Разбърках няколко пъти, посолих и отдръпнах от огъня.

Сварените зеленчуци в тенджерата пасирах до перфектна гладкост, докато още бяха съвсем горещи. Изсипах в готовия крем-пюре предварително сгорещения концентриран пилешки бульон и разбърках.

Съединих омекналата зеления, заедно  с бульона и мазнината в тигана (това всъщност беше единствената добавена мазнина в супата) със зеленчуковия крем-пюре.
Добавих черен пипер (ние обичаме повечко), посолих, подправих със сока от 1 лимон и разбърках.










Остана ми да сервирам супата приятно гореща, посипана обилно с пресен магданоз,  хлебни крутони  и с по половинка твърдо сварено яйце във всяка купичка.

Добър апетит!

Салата с пържени патладжани (или патладжани почти по корейски)

Тази салата е с доста необикновен, бих казала дори: екзотичен за българина вкус и аз имах колебания дали да я публикувам в блога си. Реших се да го направя след като с изненада установих с какво нетърпение домашните ми чакаха да се маринова и охлади моето творение и с какъв апетит я нападнаха след това. Получих и заявка пак да направя такава. И това реши проблема за мен: ще се покаже на строгите съдници на блога.

Писала съм "почти по корейски", защото начинът на нарязване на зеленчука, а и вкусът на маринованите зеленчуци е същият като на  морковите по корейски>>>, които с апетит си похапвах, докато пребивавах в Сибир. Там за първи път опитах подобна храна - и до ден днешен този вкус ми е любим. Но с чушки и патладжан не бях пробвала да правя подобна салата.
Получи се  много вкусно!

Необходими продукти за 2 порции:

3 средно големи патладжана
2 сладки чушки (зелени или червени, а може и от двата цвята)
2 големи моркова
1 голяма глава кромид лук
3-4 скилидки чесън
1/2 ч.л. смлян кориандър
прясно млян чер пипер на вкус
2 с.л. винен оцет
2 ч.л. мед
олио за пърженето и подправяне
соев сос
зелени подправки за украса (аз имах  само босилек)

Патладжаните нарязваме на тънки дълги пръчици, като се стремим да са с приблизително еднакви размери. Посоляваме ги, но не твърде обилно, разбъркваме със солта и ги оставяме в хладилника поне за 8 часа.

След това изливаме черния сок, измиваме ги, подсушаваме и пържим във врящо олио, докато придобият златист цвят.

След като се изпържат, ги изваждаме с решетеста лъжица и поставяме върху кухненска хартия, да попие излишната мазнина..

Докато се пържат патладжаните, нарязваме другите зеленчуци:
морковите и чушката - на тънки дълги пръчици, като се стремим пръчиците да са с еднаква дължина и дебелина; лука - на тънки полумесеци, чесъна смачкваме.

За дресинга разбиваме меда и оцета.



Нарязаните зеленчуци смесваме в купа с изпържените патладжани, добавяме чесъна. Поливаме с дресинга, добавяме соев сос на вкус, кориандъра, черния пипер и разбъркваме.

Прибираме в хладилник за поне 12 часа.
Колкото по-дълго престои да се маринова, толкова по-вкусно.

Сервираме салатата добре отцедена от маринадата. Поливаме с олио (или зехтин по ваш избор).

Да ви е сладко!

Тутманик със сирене, карамелизиран лук и пушени кренвирши (фоторецепта)

Това е нашият любим домашен тутманик. От години го правим по този начин и винаги го приготвяме заедно - двете с Ирина от Culunary Adventures in Bulgaria.  При това строго сме се специализирали: аз приготвям продуктите, плънката, пека. А тя меси. Върши това толкова добре, че предпочитам да не и се бъркам в работата - само снимам, за да ви покажем как се прави този сочен, пухкав и ужасно вкусен тутманик с много сирене, пикантен карамелизиран лук и сочни пушени кренвирши.

Ето какво ще намерите в парчето тутманик във вашата чиния:

Харесва ли ви?

Ако да, да запретваме ръкави и да го направим заедно.

Необходими продукти за тава с диаметър 39 см:

За тестото
-700 гр висококачествено бяло брашно
-4 яйца
-280 мл слънчогледово олио за месенето + още 50 мл за намазване на тутманика и тавата
-14 суха мая (2 пакетчета)
-150 мл кефир (може да го замените с кисело мляко 2%)
-сол на вкус


За плънката:
 -2  големи глави кромид лук
- 1 пълна ч.л. кафява захар (аз използвах влажна кафява захар Muscovado, продава се в Билла)
-лимонена киселина на върха на ножа
-щипка сол
4-5 пушени кренвирша
300 гр сирене

За  заливката: 
-2 яйца
-400 мл кисело мляко
- бучка масло колкото орех



За месенето ще ни е необходим широк и не много дълбок съд с подходящ обем (ние използваме един пластмасов леген, който редовно се  пълни с всякакви месеници).

Брашното пресяваме - желателно 2 или дори 3 пъти, за да го обогатим с кислород.

Маята изсипваме в 150 мл вода с телесна температура, добавяме 1 ч.л захар, 1 ч.л. брашно и разбъркваме добре, до получаване на хомогенна смес. За по-добро размесване на продуктите аз използвам едно миниатюрно миксерче за нескафе фрапе.

Поставяме маята на топло място докато се надигне. Аз обикновено я слагам в съд с топла (но не гореща вода, защото много горещата вода ще убие маята, вместо да я активира). Похлупвам купата с вместимост близо 600 мл с чиния и след десетина минути имам това.

Пристъпваме към месенето.

В съда за месене сипваме около 1/3 от брашното, както и всички течни съставки: четирите яйца, олиото, кефира (киселото мляко).

Меси се с ръка, като в началото сместа изглежда ужасно течна и лепкава. Нека това не ви притеснява.

Като размесим до хомогенност лепкавата течна смес, изсипваме в съда още около 1/3 от брашното

Продължаваме месенето, за да развием глутена в тестото, без да добавяме за момента нищо повече в него.
Усеща се как тестото започва да става "послушно" и вече не е толкова лепкаво.

На този етап добавяме предпазливо, на части от последната трета брашно. Трябва да се получи много меко тесто, което обаче да не лепне. В тестото има достатъчно количество мазнина, така че това не е трудно.

Докато продължаваме да месим с внимателни движения, усещаме как тестото става все по-гладко, по-меко и по-податливо в ръцете ни.

Дали ще се използва цялото брашно или ще е нужно по-малко, това зависи  и от качеството на брашното, и от големината на яйцата, и от умението да месите. Може да използвате по-малко, а може и да ви се наложи да добавите.
Важно е тестото да стане много меко - "като възглавничката на ухото ви" и послушно.

Когато го замесим, събираме го в топка, намазваме отгоре с още 1- 1,5  лъжици олио (но само по повърхността, без да вмесваме олиото в тестото. покриваме целия съд с фолио за свежо съхранение, после със суха кърпа и го оставяме на топло място да втаса.

Докато Ирина се занимава с тестото, аз подготвям плънката.
Обелвам лука, нарязавам го на тънки полумесеци и сотирам в не повече от две супени лъжици олио,  докато стане златист. Добавям щипка сол, равна чаена лъжичка кафява захар и лимонена киселина на върха на ножа. Ние обичаме , когато вкусът на лука е сладко- кисел, но повече да бие на киселко. Вие ще прецените за себе колко лимонена киселина да сложите.

Продължавам да сотирам лука заедно с подправките, докато получа златисто-кафяв, карамелен цвят.

Отдръпвам от огъня и оставям лука да се охлади.

Нарязвам всеки кренвирш на 4 парчета. Сиренето натрошавам с нож на достатъчно едри бучици, които да се усещат в тестото при консумация.

Междувременно нашето тесто е втасало и е утроило обема си. Вече изглежда така.

Посипваме отгоре част от натрошеното сирене...

... и започваме да го притискаме внимателно...

... и месим, сипваме на части от сиренете и го премесваме с тестото. Правим това докато измесим тестото с всичкото подготвено сирене и получим еднородно тесто.

Движенията са меки, внимателни, тестото не бива да се пипа рязко или грубо.

Когато тестото е омесено със сиренето, късаме от него парчета, правим ги на топка в дланите си и леко приплексваме - да се получи нещо като голямо кюфте. В средата слагаме част от лука, отгоре - парче кренвирш...

... и завиваме плътно плънката, така че да получим топка.

Подреждаме топките в предварително подготвената с мазнина и поръсена с брашно тава една до друга...

...докато изпълним цялата тава.

Не се притеснявайте, ако някъде останат дупки или се покаже малко плънка. При повторното втасване и печенето всичко това
ще изчезне.

Покриваме  така подготвения тутманик с фолио за свежо съхранение и го оставяме на топло място за повторно втасване.

Фурната загряваме предварително на горен и долен реотан до 180 градуса.

Преди да пъхнем в нея втасалия тутманик, намаляваме на 50-60 градуса и превключваме само да долен реотан.

Оставяме тестото да се издуе още малко (около 15-20 мин.) и включваме на 200 градуса, на горен и долен реотан.

Печем до получаване на златиста коричка. Готовността отвътре проверяваме с дървена клечка.

Тук вече имаме два избора. Може да намажем печивото с бучка масло отгоре, да покрием за двайсетина минути с алуминиево фолио и суха кърпа да се задуши леко  и да сервираме.

А може да залеем печивото със заливката, приготвена от 2 яйца, разбити добре с 400 гр. кисело мляко и да пъхнем в горещата фурна само на горен реотан - да се запече заливката.

След това да намажем с бучка масло, да покрием за десетина минути с алуминиево фолио и суха кърпа.

Ние предпочитаме втория вариант.





И следва най-приятната част:

Похапването на страхотната традиционна нашенска вкусотия.
Усилието си струва, много е вкусно!

Да ви е сладко!