Показват се публикациите с етикет скандинавска кухня. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет скандинавска кухня. Показване на всички публикации

събота, 30 юли 2016 г.

Традиционен датски "Dream Cake" / Traditional Danish Dream Cake







Този кейк не само има романтично наименование, но със своето великолепно съчетание от маслено бисквитено тесто, ухание на кокос и ванилия и препечена коричка от карамелизирана кафява захар, масло и кокос има също толкова неустоимо романтичен вид и нежен вкус.


Това е една от онези рецепти, които, щом ги зърнеш, и веднага ти се иска да ги приготвиш.
Така беше и с нас - видяхме рецептата в блога на една скандинавска дама, който отскоро следим и моментално решихме, че трябва да го представим на българската аудитория. И никак не съжаляваме - това е един от най-апетитните сладкиши, които изобщо сме опитвали!



Необходими продукти за тавичка с размери 28 х 18 х 7 см:

За тестото: 
1 1/4 ч.ч. бяло брашно
1/4 ч.ч. слабосолено масло със стайна температура
4 средно големи студени яйца
3/4 ч.ч. пълномаслено прясно мляко (или кисело мляко)
1 1/3 ч.ч. бяла кристална захар
1 пакетче ванилия
15 гр бакпулвер

 Обем на мерителната чаша за тестото : 300 мл
 Ако искате вашият кейк да не става толкова висок, може да използвате мерителна чаша с обем 250 мл.


За глазурата:
1/4 ч.ч. пълномаслено мляко
1/2 ч.ч. слабосолено масло
1ч.ч. светлокафява захар
1 1/4 ч.ч. кокосови стърготини

Обем на мерителната чаша за глазурата: 300 мл
Глазурата е тази, която придава специфичния вкус и чар на този сладкиш, така че не се лишавайте от количеството и - нека да бъде нанесена в по-плътен слой отгоре му.





Приготвяме карамелено-кокосовата глазура:

В касерола сипваме прясното мляко, кафявата захар и маслото и ги бъркаме до пълното им разтопяване.

Добавяме кокосовите стърготини и продължаваме да бъркаме глазурата, докато тя се сгъсти и стане златисто-кафява от карамелизиралата се захар.

Отдръпваме от огъня и я оставяме да се охлади.


Приготвяме тестото за кейка:

 Фурната включваме на 190 градуса.

Тавичката, в която ще печем, намазваме с малко масло и поръсваме внимателно с брашно. Излишното брашно изтръскваме.

Брашното за сладкиша пресяваме заедно с бакпулвера.

В малък съд смесваме и на слаб огън разтопяваме маслото и млякото. Отдърпваме сместа от огъня и я оставяме да се охлади.

Яйцата смесваме със захарта и с миксер на високи обороти разбиваме продължително до светла пухкава маса.

Сипваме в яйчената смес разтопената смес от масло и мляко и разбъркваме до хомогенност.

След това на части добавяме пресятото брашно и ванилията  и разбиваме сместа отново.
.
Изсипваме подготвеното тесто в тавичката и печем на 190 С до суха клечка.

Превключваме фурната на 220 градуса и само на горен реотан.

Изпечения кейк изваждаме от фурната и докато тя набере необходимата температура, внимателно, на части и с дървена лопатка нанасяме върху него карамелено-кокосовата глазура.
Глазурата се нанася на части и внимателно се разнася, за да не се притиска прекалено силно изпеченото тесто под нея. След като изцяло покрием с глазура сладкиша, леко я "разрошваме" с дървената лопатка. Така, след като се изпече, тя има по-апетитен вид.

Връщаме кейка във фурната и оставяме глазурата да се запече до златисто (около 5 минути) и на най-горната шина на фурната.

Изваждаме от фурната и оставяме кейка напълно да се охлади в съда, в който е печен.

След като го оставите да се охлади, ще забележите, че  между глазурата и самия сладкиш се е образувал тъмен слой от млечно-маслен карамел. Той се вижда и на снимките. Много е вкусно!

Ако имате търпение да оставите кейка да престои поне едно денонощие на хладно, покрит с фолио за свежо съхранение (но не съвсем плътно, нека да диша), ще установите, че е станал още по-вкусен!

Сладкишът може да се поднесе с кафе, ликьор или коняк.

Да ви е сладко!

***
Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!






Рецептата е вдъхновена от тук>>>



петък, 30 януари 2015 г.

Лохикейто (празнична финска супа от сьомга)





Няма какво да си кривим душата! За средностатистическия българин сьомгата е екзотичен деликатес от далечни морета, за да не кажа - почти недостъпен (за портофейла) рибен продукт. Цената и е такава, че малко хора могат да си позволят това невероятно лакомство дори на празничната си трапеза, а още по-малко в ежедневието. За жалост.

И честно да си призная, тази супа от сьомга едва ли щеше да се появи в блога ми, ако не беше едно случайно отбиване на щанда за риба в кварталния "Пикадили", където си знам, че се продават всякакви пресни задморски изкушения на цени с по една нула отзад.

Един бръснещ поглед (на дъщеря ми) по щанда... и очите мярнаха нещо невероятно... глави от сьомга на цена от 2.80 лв. за килограм. Боже? Не стига че цената им по-ниска от тази на пилешките бройлери, ами и какви глави, цели главища! Зад всяка от главите се мъдреше по един голям котлет с много месо по него. Освен това получих уверението на продавачките, че на щанда им често изваждат глави на сьомга на тази цена - на практика винаги, когато разфасоват новата партида риба.

Е, то грехота да си тръгнеш с празни ръце!






И ние се прибрахме у дома, освен с всичките останали обичайни покупки, с две огромни, охранени глави от сьомга. Достатъчно за една богата, пищна рибена супа.

Рецептата беше изнамерена в интернет, разбира се. Lohikeitto на финландски означава буквално "супа от сьомга".

Е, аз мъъничко "побългарих" (разбирайте - промених) оригиналното финско кулинарно творение, защото за моя - български вкус тяхната празнична супа ми се стори някак си недостатъчно овкусена. Но съвсем мъничко, наистина.






Необходими продукти за 8 богати порции (по 500 мл)

2 глави от сьомга (1.5 кг, а може и 1 глава и 1 опашка)
2 + 1 големи (или 4 средно големи) глави кромид лук
4-5 едри картофа
2-3 по-едри моркова
3 пълни с.л. брашно
250  гр заквасена сметана
60-70 гр масло
2-3 дафинови листа
няколко зрънца бахар
десетина зрънца черен пипер
млян черен пипер на вкус
сол на вкус
сокът от 1 лимон
прясна зелена подправка (копър или магданоз)


От изброените продукти допълнително добавените от мен към оригиналната финска рецепта са морковите и лимона.  Така че ако искате, може и да не ги слагате. Но на мен с тях супата много ми хареса.






 Първото нещо, което трябва да знаем, когато готвим лохикейто е, че сьомгата се сварява изключително бързо.

На практика аз сложих измитите глави в тенджера със студена вода (която трябва само да покрива главите), с добавените във водата 1 глава кромид лук (разрязана наполовина), дафинов лист, бахар и зрънцата черен пипер, оставих водата да заври и буквално минута, след като завря, оттеглих тенджерата от котлона.

Подържах главите във врелия бульон 2-3 минути и ги извадих с решетеста лъжица. Месото беше идеално сварено, но не разварено. Изчаках главите малко да изстинат и ги обезкостих. Месото отделих, а костите, перките и кожата върнах в бульона. Върнах тенджерата на котлона и оставих бульона да ври още около половин час, за да стане по-наситен.

След това извадих всички едри кости и остатъците от кожата (част от нея направо се беше стопила в бульона) и прецедих бульона през цедка.

В част от сварения бульон (колкото да са покрити зеленчуците) изсипах нарязаните на ситни кубчета моркови и останалия лук, и бучката масло. Оставих ги да се сварят (те омекват много бързо). Добавих картофите, нарязани на дребни кубчета. Зеленчуците при мен се свариха много бързо.

В отделна купичка разбих 3 с.л. брашно с 1 чаша студена вода, изсипах при врящите зеленчуци. Изсипах и останалия рибен бульон. Подправих със сол и смлян черен пипер. Разбърках и оставих супата да поври на бавен огън десетина минути.

После изсипах в тенджерата предварително разбитата с 1 черпак от бульона сметана и лимоновия сок. Разбърках и сложих в бульона свареното месо - както си беше, на едри късове. Веднага оттеглих от котлона, за да не се развари рибата и за да не ври сметаната излишно..

Сервирах супата със ситно нарязан магданоз, макар че в оригиналната рецепта беше копър.
Така че може да избирате.


И... това е. Казват, че гениалните неща всъщност са простички. Така е и с тази супа.
Простичка като съставки и приготовление, и много вкусна!

Опитайте!Добър апетит!










събота, 29 ноември 2014 г.

10 идеи за ефектни бързи мезета: Питтипанна (по Джейми Оливър)




Питтипанна (Pyttipanna) е блюдо от шведската кухня, което е добило огромна популярност във всички скандинавски страни.

Шведите са практични хора. Те са намерили начин да оползотворяват останало от предния ден месо, като при това създадат ново, интересно и вкусно блюдо  - за собствената си трапеза, но също и за очаквани и неочаквани гости.

Питтипанна (Pyttipanna) означава буквално "малки парченца в тиган".
В началото те са слагали в тигана всякакви останали от вечерята парчета варено, пушено, печено или пържено месо, колбаси, добавяли пресен зеленчук (основно лук, картофи и моркови), запържвали са всичко това и са поднасяли на следващия ден този освежен и вкусен месно-зеленчуков микс, за да не се изхвърля никаква храна от домакинството.

По-късно обаче блюдото е станало значително по-изискано, като са започнали по-внимателно да подбират месата, които влагат в Питтипанна, а също и да обогатяват ястието с апетитен дресинг,  зелени подправки, мариновано цвекло, кисели краставички и запържено яйце или суров жълтък .

Днес Питтипанна е толкова популярно в Швеция, Дания, Норвегия, Финландия - в цяла Скандинавия, блюдо, че различни набори от месо и колбаси за Питтипанна се продават готови и опаковани във всеки добър хранителен магазин.
Питтипанна се предлага също и като част от менюто на всички изискани ресторанти в скандинавските страни.


Ами какво пък, нека да заимстваме и ние  малко скандинавски опит и да се опитаме да си приготвим това изключително апетитно блюдо с нашенски продукти и по рецептата на Джейми Оливър.




Необходими продукти:

За блюдото:
Всякакви варени, пушени, сушени или печени меса по ваш избор
Колбаси - сурово-сушени, качествени шункови, пушени или шпекови

Доброто е, че няма никави ограничения нито във вида на месото, нито в количествата на влаганите продукти, стига да са качествени.

Използвайте такова месо, каквото харесвате или каквото имате в наличност - свинско, агнешко, овнешко, ярешко, телешко или пилешко. Може да сложите домашно варено, печено, пушено или сушено, останало от предния ден или да си купите от магазина обработени, готови за консумация меса.

Картофи, лук, моркови, грах

Яйце
Мариновано цвекло и/или кисели краставички

За дресинга:
Пресни зелени подправки
Горчица
Ябълков оцет
Зехтин екстра върджин
Соев сос
Мед


Парчетата месо се нарязват на еднакви по големина кубчета, ...
... мятат се в тигана да се запържат, като най-напред се слагат най-мазните (например бекона) и после се добавят останалите видове според времето, което им е нужно за топлинната обработка.

Стремете се всички месни късчета да станат апетитно зачервени и запържени в еднаква степен..

.

Затова, след като изпържих добре месото, аз го извадих с решетеста лъжица и в остатъчната мазнина сложих нарязаните на еднакви късчета лук, моркови и картофи. Те се запържиха и овкусиха отлично  в мазнината от месото.
После върнах  в тигана месото и оставих цялата смес да се пържи още няколко минути.


За дресинга смесих в бурканче сладка горчица, ябълков оцет и зехтин екстра върджин заедно с нарязан на ситно магданоз..

Аз добавих от себе си още соев сос и мед

Разбих всички съставки с енергично разклащане на затвореното бурканче.

 Готовото ястие подредих в плато.













Полях с дресинга направо от бурканчето.

Украсих с пържено яйце и кисели краставички.

Посипах с нарязани пера от пресен лук.








И мезето е готово и за апетита  на най-ситите и капризни сътрапезници!

Да ви е вкусно!