Пирожки от френско ("хрушчовско") маслено тесто с плънка от ябълки и мармалад / Pierogies with French ("khrushchev") Butter Dough and Apple & Marmalade Filling

Руснаците ги наричат пирожки, но по същината си това са кифлички, печени на фурна, от нежно, пухкаво, нестареещо тесто, които не изсъхват  и не стават твърди, когато престоят.

В това е чудото на тестото, от които ви предлагаме да ги опечете!


Защо това тесто е толкова популярно и харесвано в Русия?

1. Най-важната причина е, че то е изключително непридирчиво! Не е необходимо предварително да затопляте продуктите, които използвате! Другите теста с мая се "боят" от студа, изискват топлина, няма да се надигнат изобщо, ако вложите студени продукти,  няма да се надигнат, ако са оставени на течение. Френското (хрушчовско) тесто от студ не се бои, напротив, то го обича!

2. То няма да се надигне особено, оставено на студено, въпреки че се меси точно с цел да се съхранява в хладилник.
Изделията от такова тесто обаче се надигат по "вълшебен" начин, щом ги сложиш да се пекат във фурната. И можете да не се съмнявате, ще се надигнат винаги! Няма човек, на когото това тесто да не се получи (стига да не използвате стара мая, с изтекъл срок на годност).

3. То може да се съхранява в хладилник няколко дни, почти без да се надигне, без да се вкисне и да стане негодно за по-нататъшна обработка - така твърдят авторката на рецептата (личната готвачка на Хрушчов), а и всички, които са работили с него по-продъжително.

4. С него се работи лесно и бързо - лесно и бързо се омесва, лесно се съхранява, а когато трябва бързо, или дори инцидентно, да приготвиш нещо вкусно, е много удобно да го извадиш от хладилника  и набързо да оформиш печивото, което си избрал. И накрая, но не на последно място - бързо се изпича във фурната!.

5. Печивата от френско (хрушчовско тесто) са много удобни, когато трябва да разточите кори от тесто с мая - за пайове и пирози с плънка, за фигурални пайове и пирози, за рула с пълнеж.

6. Изделията от него се получават изключително нежни, меки като пухче и невероятно вкусни - веднага след изваждането им от фурната. И се запазват такива дълго, след като са били извадени от нея - дори когато тестото е приготвено по базовата рецепта с маргарин.
Но ако опитате печивата от френско тесто с масло !!!...  Това е чудо, каквото може би никога досега не сте вкусвали!...

Цели шест достатъчно основателни причини, които ще оцени всеки кулинар, изкушен от приготвянето на тестени изделия!

Така нареченото "хрушчовско" тесто отдавна е известно и на изкушените кулинари в България.

Като че ли малцина у нас знаят обаче (или поне почти никъде в българския кулинарен интернет не се споменава), че преди да бъде наречено "хрушчовско", това тесто е било известно в СССР като "френско". Както и почти никъде не се споменава, че тази рецепта си има автор и той е точно известен.

Рецептата е дело на личната готвачка на Никита Сергеевич Хрушчов - Анна Григорьевна Дышкант, която я е донесла със себе си от родния Киев в Москва и е глезела с печива от "френско тесто" самия Никита Сергеевич, членовете на Президиума на ЦК, както и членовете на техните семейства.

Анна Григорьевна има огромна заслуга за това, че не само е гощавала величията на КПСС, но е и популяризирала рецептата за тестото, известно в началото като "френско", предоставяйки я за печат на страниците на различни съветски вестници и списания.

Тя, разбира се, е направила това след като Никита Хрушчов е бил свален от власт и вече покойник, защото като военен служител на КГБ е нямала право да разгласява "важни държавни тайни" приживе на господаря. И макар, пенсионирайки се, да е била привикана в КГБ, за да подпише декларация за неразгласяване на онова, което се е случвало в баровските резиденции, явно готварските рецепти от  трапезата на най-висшата номенклатура на режима не са били чак токова голям грях, защото част от тях тя е споделила с народа. Тези рецепти днес са неотделима част от руската национална кухня, широко разпространени сред руснаците.

С времето са изтекли и доста пикантни подробности от живота на съветските големци - пикантни в сравнение с лишенията и оскъдицата, в които са живеели обикновените съветски граждани в онова време. Тези подробности биха могли да се опишат с едно изречение: членовете на Президиума на ЦК все пак са успели да построят комунизЪма - ако не за народа си, то поне за себе си и за своите семейства.

източник>>>

скрийншот: youtube

Разбира се, за обикновените хора в Съветска Русия е било интересно да се "докоснат" до това уникално тесто, с разкошни печива от което са пирували велможите на съветския комунистически режим. Известно е било, че самият Хрушчов е обожавал вкусните пирожки от такова тесто и е обичал да ги поглъща една след друга (руският фразеологизъм "уплетать за обе щеки" е много експресивен!).

А наименованието "хрушчовско" му е било дадено от обикновените съветски жени точно заради страстта на Първия към пирожките от него, за която са се носели легенди сред народа.

Впрочем, историята с наименованието на френското - хрушчовско тесто силно напомня историята с наименованието на гурьевската каша, любимият десерт на император Александър III>>>.

И тук, както и там, деликатесът е взел името на господаря - не на слугата, който го е създал, разбира се. Защото в Русия имперският дух има здрави корени и е запазен непокътнат, независимо как се нарича силният човек на деня - Император, Председател на Президиума, или Президент.

Както вече споменахме, оригиналното тесто се приготвя с маргарин и го наричат постно хрушчовско нестареещо тесто. Ние обаче не сме привърженички на маргарина и когато ни попадна рецепта за френско (хрушчовско) тесто, омесено с масло, решихме тутаткси че това е нашата рецепта! И не сгрешихме!

Тестото се омеси буквално за няколко минути, без никакви усилия.
Прибрахме го в хладилника и то се стегна, почти без да се надигне. И решихме, че "експериментът" ще се провали...

Нищо подобно!

Когато на другия ден го извадихме и оставихме на топло, то се отпусна, стана меко като кадифе и започна за секунди да се раздува. Истинското раздуване на пирожките обаче се случи, след като ги пъхнахме във фурната, при температура от 180 градуса.

Разточихме тестото бързо и лесно, като в детска игра, без да се налага да поръсваме плота с брашно, а когато извадихме готовите пирожки от фурната - те бяха пукави и мекички като душичка! И тези, които останаха за следващия ден, си останаха все така пухкави, мекички и изкусително ухаещи на масло!

Анна Григорьевна казва, че тестото може да издържи в хладилника дълго време, без да превтаса или да се вкисне. Нямаше как да разберем, но, убедени сме, и това е вярно!

Рецептата за пирожките е компилация от две рецепти, които намерихме в youtube::

Рецептата за тестото взехме от "Приятного аппетита!">>>, а рецептата за плънката взаимствахме от Клавдия Корнева>>>.

Необходими продукти за 1 доза (на нас ни се получиха 31 бр малки пирожки)

За тестото:
500 - 550 г бяло брашно екстра качество (ние използваме София Мел Класик)
200 г краве масло
200 мл прясно мляко
1 ч.л. сол
3 с.л. захар
2.5 ч.л. (около 10 г) суха мая за хляб (или 50 г. прясна)
* 2 жълтъка (по желание)
1 яйце за намазване на пирожките


* Според рецептата на Анна Григорьевна, ако искате тестото да стане още по-пищно на вкус, може да добавите 2 жълтъка в него. 
Ние не сложихме, защото Ирина получи алергия от нещо си и лекарката и забрани за известно време консумацията на яйца. По тази причина част от пирожките ни беше намазана само с прясно мляко, а не с яйце. Но и те се получиха много мекчики, издути и пухкави, и много вкусни, с приятна, златисто-кафява коричка.

** За плънката:
2 средно големи ябълки
2-3 с, л, лимонов сок (или малко разтворена във вода лимонена киселина)
150 г мармалад от ябълки или смесен от ябълки и сливи, или ябълки и шипки (нашият беше смесен).

**Вариантите за плънка са неизчерпаеми: сирене с лук, сирене с магданоз, кашкавал със зеленина, топено сирене, месо с лук или зеленина, пържено зеле, варени яйца с лук, с мармалад, с всякакви плодове, с картофи и зеленина или каквото още се сетите!


Пирожките, намазани само с прясно мляко (още по-добре с течна сметанка за кафе, но ние нямахме):

В прясното мляко се изсипва захарта, солта и маята и се разбърква докато маята се разтвори. Оставя се на топло място, докато малко шупне.
Ако е прясна мая, то тя по рецептата на  Анна Григорьевна първо се разтрива със солта, докато се втечни, а след това се сипва млякото и се добавя захарта.

В подходящ за месене съд се слага омекналото масло, сипва се половината брашно и се меси.
В процеса на месенето в тестото се добавя последователно половината от останалото брашното, разтворът с маята и захарта и остатъкът от брашното.

Тестото се омесва много бързо, без никакви усилия, като на игра, буквално за десетина минути става меко, гладко и еластично.

Прибира се в найлонов плик в хладилника за през нощта (то изобщо не лепне).

Понеже е с масло, а маслото се стяга от студа, не очаквайте, че в хладилника тестото ще се надигне особено! 

Сутринта ще го извадите почти същото като обем, но по-твърдо, отколкото е било. Нека това не ви смущава! Оставете го на топло 30-40 мин. Тестото ще се отпусне, омекне и буквално пред очите ви ще започне да се надига!

А истинското чудо се случва във фурната, по време на печенето - пирожките се издуват, от тях се носи изкусителен аромат, а като ги извадиш, от първия миг са мекички като пухчета!

Приготвяме пирожките:

Фурната загряваме до 180 градуса.

Тестото изваждаме от хладилника и оставяме на топло за около 30-40 минути, да се стопли и омекне.

За плънката обелваме две ябълки и ги нарязваме на ситни парченца. Напръскваме ги с малко лимонов сок, за да не потъмняват. (ако нямате лимонов сок, малко разтворена във вода лимонена киселина ще свърши работа).

В купата с нарязаните ябълки добавяме мармалада ...

и разбъркваме до еднородност сместа.
По-добре е мармаладът да е по-гъст, защото като престои малко, сместа става по-рядка от ябълковия сок.

Омекналото тесто разточваме направо на плота (няма нужда от поръсване с брашно) на кора с дебелина около 3 мм,

С подходяща чаша или друга форма с диаметър 8-9 см изрязваме кръгчета от тестото:

По средата на всяко кръгче слагаме по 1 чаена лъжичка от плънката, като внимаваме да не намазваме краищата на тестото с нея, иначе трудно ще се залепят.

Започваме внимателно да лепим пирожките. За целта изтегляме лекичко срещуположните крайчета на кръгчето, точно по средата, внимателно, но здраво ги залепваме, после по същия начин изтегляме лекичко тестото от едната и от другата страна и залепваме цялата пирожка..



Стремим се да работим така, че по краищата да не попада от плънката, иначе пирожката няма да се залепи добре.

Готовите пирожки нареждаме в тава върху хартия за печене, обърнати с шева надолу.
Оставяпе ги да постоят покрити с кърпа 10-15 минути, преди да ги сложим във фурната.






Преди да ги сложим да се пекат, ги намазваме с разбито яйце (стават златисти), или с прясно млляко, или сметана, или със смес от мляко и яйце - по желание.
Тук са показани пирожките, намазани с мляко.

Печем ги на 180 градуса около 20-25 минути. Тестото е много нежно и се изпича много бързо.










Оставяме ги малко да се охладят и са готови за поднасяне.

Добър апетит!

Още за Анна Григорьевна Дышкант и живота в резиденциите на съветските велможи по времето на Хрушчов>>> .

Харосет (десертът от Тайната Вечеря) / Charoset (The Dessert of the Last Supper)

Христос Воскресе ! 

И Честит Великден!

Тази наша публикация трябваше да излезе преди да настъпи празникът, по време на подготовката за него.

За жалост тази година един закъснял във времето, но безкрайно проточил се и много тежък, въпреки антивируисните препарати и антибиотици, грип, който повали на легло последователно всички ни, без изключение, ни попречи да се подготвим навреме за празника.

И всичко правихме в последния възможен момент, след като най-после се окопитихме.

Но не това е темата на поста ни, нека да се потопим в празника, който все пак дойде и на нашата улица!

Христос Воскресе  и Честит Великден!

Здраве, щастие и благоденствие в домовете на всички хора!
Това е най-ценното, което си пожелаваме на всеки празник с надежда, че така ще бъде през цялата година за всички ни.


Тази година една публикация в електронните медии събуди интереса  и въображението ни, и както обичайно се случва при нас, ние изцяло се потопихме в провокираната тема:

Менюто на Тайната Вечеря на Исус Христос и дванадесетте му ученика.

"Тaйната вечеря", фреска от Килифаревския манастир "Рождество Богородично"
Източник>>>

Италианският археолог и блогър Генерозо Урциоли>>> , насочил интереса на изследванията си към малко познатата тема за храната на древните хора, е изследвал каква храна най-вероятно е присъствала на трапезата по време на Тайната Вечеря на Исус Христос и учениците му, преди на следващия ден той да бъде арестуван, бит, измъчван и прикован на кръста.

Правейки своите предположения, той се позовава на данни, известни за обичаите и традициите на еврейския народ от онова време до днес. И докато останалите предполагаеми храни от скромната трапеза на Христос и неговите ученици са добре познати на съвременните хора по света, една от тези предполагаеми  храни - десертът харо́сет, е почти непознат за нас, или поне за онези от нас, които не са имали случай да се докоснат до еврейската култура и традиции.

Потърсихме информация какво представлява харо́сет и как се приготвя, и за наша изненада открихме много повече, отколкото предполагахме.

За себе си открихме, че обредната храна харо́сет - тази вкусна и извънредно здравословна смес от сушени и пресни плодове, ядки, подправки и сладко вино, символизира глината, която са копали и обработвали робите евреи, работейки на строежите на египетските фараони, преди Мойсей, най-важният за еврейския народ пророк и основател на юдаизма, да поведе своя народ и да го изведе извън Египет, в Обетованата земя.

Евреите до ден днешен почитат като най-голям свой празник Освобождението - Великия изход (Пасех, или както го наричаме ние - Пасха) и централно място на трапезата им на този празник заемат харосет и безквасният хляб маца.

Всички ние знаем, че Богът, комуто се покланят всички християни по света, Исус Христос по произход е бил евреин и е логично храната на трапезата да е била типичната за евреите от онова време - според изследванията на Генерозо Урциоли и колежката му Марта Бергоньо>>>   на трапезата вероятно са присъствали ***задушен боб, агнешко, маслини, цвекло, маруля, хрян, рибен сос, фурми, безквасен хляб и подсладено, ароматно вино.

А за десерт- харо́сет - парченца сушени и пресни плодове и ядки, объркани с подправки и сладко вино.

***Като споменава задушен боб, вероятно авторът има предвид нахута, известен в съвремието още като леблебия или "турски боб", който е бобова култура и за чиято родина се счита град Йерихон, разположен на западния бряг на река Йордан в днешна Палестина. Нахутът е бил култивиран и използван за храна от древните народи още преди 7500 години, докато зрелият боб (фасул) е пренесен по нашите земи едва в епохата на Великите географски открития.
Знае се, че нахутът е бил използван от египтяните като афродизиак, следователно със сигурност е бил познат и на евреите.

Както виждате от горната снимка, неукрасеният празнично харосет има консистенция и цвят на нашенския мармалад - гъста, лепкава кафява каша.

Точно такъв трябва да бъде той на вид според еврейската вяра, защото за евреите тази обредна храна символизира нилската глина, която робите евреи са копали и обработвали в древността за строежите на фараона.

Ако потърсите снимки на харосет в интернет, ще откриете, че евреите и до ден днешен го поднасят на трапезата си точно по този начин - кафяв, лепкав и пастообразен, като често пъти в неговия състав липсват каквито и да било по-едри частици, които да му придадат някаква фактура, нещо, което зъбите да дъвчат и да дава усещане за хрупкавост си при хранене.

Доброто е, че в еврейската култура съществуват безброй много рецепти за харосет - по всички краища на света различните течения на юдаизма са внесли своя почерк, своята представа за това, как трябва да се приготви харосет. В резултат днес еврейската култура притежава и предлага неизчерпаемо разнообразие oт рецепти за харосет

По различните краища на света, освен фурми и сушени смокини, добавят и други сушени и пресни плодове, каквито има на съответното място.

Някъде смилат съставките в чопър или месомелачка, после ги подправят с канела, джинджифил, лимон, мед и варят в сладко вино.

Другаде накълцват на много ситно сушените и пресните плодове и ядките, подправят ги с различни подправки и поливат със сладко вино, без да ги варят.

Сладкото вино, с което се обърква сместа, е задължително.
Задължителни са също фурмите, сушените смокини, бадемите и орехите - според рецептата на сефарадските евреи>>>  . В рецептата на ашкеназките евреи>>>  харосет се приготвя само с нарязани на дребно ябълки, смлени бадеми (или орехи) и червено сладко пасхално вино.

Съществуват още рецепти за харосет в марокански, турски, египетски , грузински и какъв ли още не стил.

Рецептите за харосет търпят безброй вариации в резултат от смесването на еврейската традиция с местната култура и наличие на продукти на различните места, на които са се заселили и установили по целия свят различните еврейски етнически групи през вековете.

При всички положения това е един от най-здравословните десерти, който бихме могли да си представим, дори изваден от контекста на неговото обредно за еврейския народ значение.

А при това неизброимо количество рецепти за харосет, не е трудно човек да открие своята, такава, каквато на него би му била вкусна и да си приготви своя харосет, такъв, какъвто собствените му вкусови рецептори биха приели за най-апетитен.

Ние изчетохме и разгледахме огромно количество рецепти за харосет, преди да направим своя - такъв, какъвто решихме, че на нас ще ни бъде апетитен.

И понеже ние не сме еврейки и за нас това блюдо няма обреден характер, а чисто познавателен, си позволихме мъничко отстъпление и украсихме поднесената храна със сушени плодове и ядки, така че и за очите тя да бъде така привлекателна, както е апетитна за небцето ни.

Ето ги необходимите продукти за харосет, който предлагаме на вашето внимание:

2 пресни сладко-кисели ябълки
6-7 фурми без костилки
6-7 сушени смокини
1/2 чаша стафиди
1/2 чаша орехи
1/2 чаша бадеми
3 с.л. мед
1.ч.л. канела
1 ч.л. прясно настърган джинджидил
сокът от половин лимон
100 мл сладко  вино (ние използвахме десертно вино "Меча кръв")

Сушените плодове накълцваме на ситни късчета.

Нарязваме на средно големи парченца и ядките.

Накълцаните ядки и плодове поставяме в подходящ съд, добавяме меда, канелата, настъргания джинджифил, лимоновия сок, виното.
Ябълките почистваме от кората и семето и режем на дребни късчета , като всяка четвъртинка нарязана ябълка бързо вмесваме в сместа, преди да е потъмняла.

Подготвената смес искахме да поднесем сурова, но открихме, че тя не може да се спои добре, а това е задължително за този десерт. Затова я варихме на много слаб огън няколко минути, така че фурмите и стафидите леко се развариха и споиха сместа, а другите съставки останаха хрупкави и дадоха необходимата свежест на  блюдото.

Сварения харосет изсипахме в подходящ съд , покрит с фолио за свежо съхранение и прибрахме в хладилник за една нощ. за да се стегне и спои.













Готовия харосет обърнахме в подходяща чиния и украсихме с парченца фурми, сушени череши, накиснати в сладко вино - за цвят, бадеми и орехи и поръсихме с капки сладко вино.




Можем да споделим, че този десерт, освен че е много вкусен, е и извънредно здравословен, както сами можете да си представите.

А разнообразието на рецепти за него, с които изобилства интернет,  дават възможност човек да извлече идеята и да си приготви десертно блюдо от сушени и пресни плодове и ядки по свой вкус, което дава много енергия и здравословни ползи за организма.

Вижте още рецепти за харосет>>>

и още>>>

Така че ние горещо ви го препоръчваме!

Добър апетит!

Омлетът на майка Пуляр (oт 1888 г.) / Mother Pоulard's Omelette (since 1888)

Цената на един омлет в ресторанта на майка Пуляр днес е 30 евро!

По мнението на световните знаменитости, които са се стичали в малката гостилница край Бенедиктинското абатство на остров Мон-Сен-Мишел в Нормандия, за да го опитат, това е съвършеният омлет.

         Снимка: интернет

А тези знаменитости са стотици и хиляди през десетилетията - артисти, художници, писатели, прочути модни дизайнери, президенти, дори крале и кралици - те всички са се възхищавали на този френски омлет, признат  за най-добрия в света.

Сред възхитените почитатели на омлета на майка Пуляр, посетили ресторантчето специално за да му се насладят, са такива забележителни личности като Теодор Рузвелт, кралиците Виктория и Елизабет Втора, Ърнест Хемингуей, Франсоа Митеран,  Кристиян Диор, Ив Сен-Лоран и още хиляди други.

Техните фотографии с автографи (казват, че са повече от 3500!) днес красят стените на ресторанта, разположен на северозападния  Нормандския бряг на приказния остров-крепост Мон-Сен-Мишел.

       Снимка: интернет

В далечната 1888 година местното семейство Анет и Виктор Пуляр открили малък и много скромен тогава хотел с гостилница, за да предложат покрив и храна на уморените и гладни поклонници в близкия манастир.

                           Снимка: интернет

Не успявали поклонниците да влязат в гостилницата и стопанката тутакси поднасяла към открития пламък  на огнището пухкавата яйчена маса и чевръсто почуквала с юмрук медния тиган по дългата дръжка, за да не залепва пищният омлет по стените му.

После преобръщала върху чиниите това чудо на френското кулинарно изкуство и го поднасяла на уморените и гладни пътници.

                                             Снимка: интернет

В течение на годините омлетът придобивал все по-голяма популярност, гостилничката се разширила, а почитателите на прочулия се омлет ставали все повече и повече.

И така до днес - в същите медни съдове, на също такова открито огнище наследниците на майка Пуляр приготвят за посетителите прочутия омлет, чиято рецепта старателно пазят в тайна вече тринадесето десетилетие.

       

         Снимки: интернет


Много от посетителите на гостилницата са питали стопанката как приготвя омлета.

Единственото, което  майка Пуляр споделяла с добродушна усмивка за умението си било, че тайната е в отличното нормандско масло.

Днес за наша радост има кулинари, които считат, че са разгадали и другите тайни на пищния пухкав омлет, който прилича повече на яйчено суфле, отколкото на омлет, такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме и вкусваме..

И сега ще ви зарадваме:

Оказва се, че и у дома може да си приготвим това чудо на френското кулинарно изкуство, при това без почти никакви усилия и с много малко продукти.

За приготвянето на показания тук омлет сме следвали рецептата на известната московска кулинарка и ресторантьорка Елена Чекаловa>>>, която е изключително популярна в родината си, особено със страстта си да пътува до близки и далечни чужди земи, за да събира уникални кулинарни рецепти от всички краища на света.
Елена Чекалова лично е пътувала до остров Мон-Сен-Мишел и е посетила ресторанта на майка Пуляр с цел да се опита да разгадае тайната на нейния омлет.

Подобна е рецептата, показана във видео с участието на Джейми Оливър.

Omelette de la mère Poulard

Необходими продукти за 1 омлет:

4 пресни изстудени яйца
40 г краве масло
1 щипка сол

Ще са ви нужни още:

телена бъркалка за разбиване на яйцата (може да я замените с електрически миксер)
тиган с незалепващо покритие (най-добре тефлонов),
котлон (ако имате газов, още по-добре)
и добре загрят грил  (ние използвахме мини-фурничка за сандвичи, включена само на горен реотан).

От времето, когато в гостилницата е пекла омлетите си Анет Пуляр, та чак до днес, яйцата за тях се разбиват ръчно с тел, в същите големи медни съдове и се пекат в същите големи калайдисани тигани, както и преди 128 години.

Разбиването на яйца в меден съд е старинна технология за стабилизиране на белтъчната пяна.
Днес можете да получите същия ефект, като  намажете дълбок съд със съвсем малко количество смес от оцет и сол, после изтриете съда със суха кърпичка. По стените на съда ще останат точно толкова мизерно количество оцет и сол, колкото да наподобят ефекта на отделяните от медения съд йони, попаднали в разбиваната маса.

Ако имате сили и желание, опитайте, разбивайте на ръка с телена бъркалка. Но в днешния век на кухненски улеснения няма проблем да използвате за целта електрически миксер. Ще изгубите от емоцията и романтиката на приготвяне на омлета, но резултатът ще бъде много бърз и лесен, и все така впечатляващ и вкусен.

Докато разбивате яйцата за омлета, включете котлона и сложете тигана да се загрее много добре. Не слагайте все още маслото в негo .

Включете грила на вашата фурна, нека и той се загрее добре (това е, когато не разполагаме с огнище с открит пламък, който леко да "облизва" омлета от горната страна по време на печенето).

Чукнете яйцата едно по едно, като ги разделите на жълтъци и белтъци. Внимавайте в белтъците да не попадне нито капчица от случайно спукал се жълтък.

Сипете белтъците в обработения с оцет и сол съд, сложете щипка сол и на високи обороти разбийте яйцата до пухкава много плътна пяна (все пак не се престаравайте да разбивате до твърди връхчета).

После добавяйте към белтъчния сняг жълтъците един по един, като продължавате да разбивате сместа с миксера, както правите това, когато разбивате яйца за пандишпан.

Ще получите извънредно пухкава вискозна маса, която с лекота ще излеете в тигана.

Сложете бучката масло в нагорещения тиган и когато тя с цвърчене се разтопи, излейте в него вашите пухкаво разбити яйца.

 Загладете леко сместа отгоре с нож и оставете омлета да се изпече добре от долната страна.

Към края на изпичането повдигнете лекичко краищата на омлета и на няколко места с лъжица пуснете под него миниатюрни, колкото грахово зърно, парченца масло. Маслото ще зацвърчи, а омлетът ще стане още по-апетитен.

Почти готовия омлет поднесете под грила на фурната, без да затваряте вратичката и, но само за 15-20 секунди. Омлетът съвсем леко ще се стегне от горната страна. Ще проверите неговата готовност, като натиснете леко с пръст горната страна на омлета - коричката не трябва да се залепва за пръста ви и трябва леко да пружинира.

Пренесете го с приплъзване в широка чиния, като го прегънете внимателно на две, още докато го приплъзвате в чинията..

От външната страна вашият омлет е изпечен до апетитно златисто, а под златистата коричка се подава и разстила в чинията бяла, пухкава, съвсем леко запечена, нежна и въздушна като облак яйчена маса.

Много е удачно да се сервира със зеленчукова салата.

Това наистина е един изключително нежен, уникално вкусен омлет!
Истинско съвършенство, съхранило автентичността си от 1888 година до днес!
Опитайте да си го приготвите, убедени сме, че няма да съжалявате!


Добър апетит!

Рецептата на Елена Чекалова>>>