сряда, 10 август 2016 г.

Е́ма-Да́тси или Чили-чийз - национално ястие на Бутан / Ema-Datshi or Chilly Cheese - a Bhutanese National Dish






Колкото и простичко да е това ястие, изпълнението му се оказа за нас сериозно кулинарно предизвикателство. Причината е, че ние доскоро нямахме никаква представа за националната кухня на Бутан, нито за вида и вкуса на продуктите, с които бутанците готвят.

За бутанската национална кухня сме чели още през 2014 година, когато нашият блог току-що прохождаше - в интернет имаше откъслечна информация за бутанската кухня, която ние черпехме от руски туристически сайтове. Пак там сме чели и първите рецепти за националните ястия на Бутан.

Сега нещата доста се измениха - новият крал на страната, който е завършил образованието си в Обединеното кралство, постепенно отваря родината си към света, много повече хора посещават тази малка и малко позната хималайска държава и отнасят със себе си спомени, снимки и сувенири.
Това пък води до увеличаване броя на качените в youtube клипове, които ни запознават не само с природата и културата на страната, но и с бутански национални ястия, готвени както от местни жители, така и от почитатели на бутанската кухня по света.
А последните определено се множат!

Докато през 2014 година на самите нас само много ни се искаше да опитаме тяхно национално блюдо, днес набрахме кураж да го сготвим.

Това ястие бяхме приготвили и даже публикували преди малко повече от месец, но свалихме публикацията.
Снимките, които виждате тук, са от втория ни опит. Ястието се получи доста по-добре от първия път, защото използвахме по-подходящо за топене сирене и оставихме повече сос в гозбата. А и самото ястие варихме по-кратко, съобразявайки се с указанията на бутански майстор-готвач, чието видео открихме в интернет.

Така е много по-вкусно, а и видът на ястието  е по-добър.

Днес отново споделяме тази рецепта, но подобрена и прецизирана.
Трябва да споделим с вас, че колкото и непривично да изглежда и да ви звучи, ястието всъщност е много вкусно.




Необходими продукти за 2 порции:

250 гр. люти чушки чили или друг сорт зелени люти чушлета
1 глава кромид лук
5 скилидки чесън
1-2 домата
2 ч.л. растителна мазнина
300 гр  меко топено сирене или датско сирене фета (може да използвате и друг сорт сирене, но трябва да се убедите, че сиренето може при топлинна обработка добре да се топи).

Този път ние използвахме полско топено сирене. То се стапя отлично и сосът придобива копринена структура и кадифен вкус.

***Не използвайте краве сирене - то не се топи добре и ще получите сос със зърнеста структура, който нито е достатъчно вкусен, нито изглежда достатъчно добре.Убедихме се в това от първото приготвяне на ястието. Не е добра идея също да използвате български кашкавал - той се стяга твърде много или при стапянето става на конци, което не трябва да се случва.

Самите бутанци използват местни видове сирена, които са специфични и не се разтварят във вода. Разбира се, ние няма как да си доставим техните сирена, затова навсякъде по света любителите на това ястие използват такива видове, с каквито разполагат.

Ето така изглеждаше ястието, когато го приготвихме първия път с краве сирене и български кашкавал. Има разлика, нали? :)




Друго, което трябва да знаете, e че лютите чушки чили се считат за национален хранителен продукт на Бутан.

Чели сме, че на новородените бебета вместо беберон в устичките им слагат чушка чили, от която са извадили семената, за да привикнат малките отрано с лютивината им.

На нас може да ни се вижда странно, но бутанците готвят това ястие без да отстраняват от чилито нито едно семенце.

Ние не посмяхме да сложим в гозбата семената на чушките, защото и нашите, без да са точно този сорт, бяха всъщност доста лютиви за непривикналите ни стомаси.


И така, всяка люта чушка се разрязва на две половинки.
Ние отстранихме семето.
След това се нарязва надлъжно още на две.


Лукът се нарязва на тънки полумесеци, доматите - на малки парченца, чесънът се накълцва на ситно.
В тенджера се слагат лукът, чесънът, налива се около 400 мл вода. Не повече, защото зеленчукът пуска доста течност.
Налива се малко растителна мазнина и се включва да заври.

Добавят се доматите, разбъркват се и се оставят да поврат 5-6 минути на умерен огън и под затворен похлупак.

След като омекнат лукът и доматите, се добавят чушките, ястието се разбърква и се оставя всичко да ври на умерен огън и затворен похлупак десетина минути.

Ястието не трябва да ври прекалено дълго - чушките трябва да омекнат, но да запазят формата и зеления си цвят.




След като ври десетина минути, се добавя сиренето, разбърква се и се оставя то напълно да се стопи.
Важно е да се изберат видове сирена, които добре се топят при топлинната обработка.
Посолява се според необходимостта, след като се стопи сиренето.
Ако ястието ви се получи гъсто, накрая може да добавите малко вряла вода и да доварите около 1 минута. Зависи колко гъст искате да се получи сосът.

Това ястие се поднася задължително с голямо количество варен ориз - бял или червен.
От една страна оризът замества хляба, от друга - в комбинация с него лютивината почти не се усеща.


Ние сме далеч от мисълта, че много хора у нас ще поискат да си сготвят точно това ястие, въпреки че на Запад то придобива все по-широка популярност.

На нас обаче много ни хареса, може би защото ние двете, както вероятно редовните ни читатели са забелязали, сме изключително отворени към всякакви кулинарни предизвикателства и за нас е истинско удоволствие да приготвяме и опитваме храната на различни народи по света, без да се затваряме в руслото на една или няколко (европейски) кухни.

Имаме също огромното желание да провокираме (в най-благородния смисъл на тази дума) и други наши сънародници да се отворят към храната на различните народи по света.
Навсякъде има интересни и вкусни блюда, трябва само да се престрашите да опитате!

Доволни сме също, че задоволихме кулинарното си любопитство и че имаме възможност да споделим резултата и вкусовото си възприятие с нашите читатели.

Ако решите да експериментирате, можем да ви уверим, че е́ма-да́тси е едно много вкусно ястие (не случайно почитателите му по света се умножават) и да ви пожелаем

Добър апетит!


Вижте как бутансkи майстор-готвач приготвя ястието ема-датси в Naksel boutique hotel & spa в Паро, Бутан >>>  .










неделя, 7 август 2016 г.

Хюнкяш Беандъ или "Харесвам това" (традиционно турско ястие) / Hünkar Beğendi or I Like This (a Tradicional Turkish dish)






Това ястие е истинско пиршество за сетивата! За всички сетива!

То е радост за очите, изкушение за обонянието, наслада за вкуса - толкова изискано, толкова нежно, балансирано - ястие, в което се усеща всеки един вложен продукт и същевременно представлява едно единно, безупречно балансирано цяло на всички съставки, една божествена хармония на вкусове и аромати, която просто трябва да  се опита! Непременно!

Същевременно се приготвя лесно и бързо, а  продуктите са достъпни за всеки джоб, особено в сезона на изобилието!

Искаме да изкажем нашата специална благодарност на Айрие Алиосманова Ахмедова>>> , която ни помогна да разберем точното наименование на това великолепно блюдо от кухнята на нашите южни съседи. Без нейната помощ пак щеше да ни се наложи да  казваме, че не сме могли да разберем наименованието на ястието, защото, както за жалост все още често се случва, добрият чичко Гугъл  не е в състояние да ни предложи коректен превод на ястията от турската кухня.





Необходими продукти за 3 порции:

300 гр пилешко месо (филе от бялото месо или месо от бутчета, почистени от костите и кожата)
1 голяма глава (или 2 по-малки) кромид лук
1 зелена чушка
1 червена чушка
2 средно големи домата
1 морков
1 с.л. доматено пюре
1 ч.л. червен пипер
сол
черен пипер
3 с.л. олио

За соса:

2 по-едри патладжана
1 с.л. краве масло
2 с.л. брашно
600 мл прясно мляко
250 гр топено сирене (или друго меко сирене, или крийм-чийз)
сол
черен пипер

За декорацията и сервирането:
прясна зелена подправка





Патладжаните измиваме и изпичаме (на снимката ги виждате вече изпечени).

Чушките почистваме от семенните кутийки и нарязваме на дребни кубчета.

Моркова обелваме и също нарязваме на дребни кубчета.

Кромида нарязваме на кубчета.



Доматите цепваме леко на кръст, заливаме с вряща вода, после обелваме от кожата и нарязваме също на дребни кубчета. Семето на доматите не е необходимо да се изхвърля.


Пилешкото месо нарязваме на малки хапки.





В тиган с незалепващо покритие сгорещяваме олиото и слагаме кромида да се запържи до златисто.

Добавяме кубчетата моркови, разбъркваме и оставяме да се запържат и да омекнат леко.







Сипваме нарязаното на малки хапки пилешко месо.













Разбъркваме и изчакваме месото да се запържи до побеляване.













Сипваме червения пипер, разбъркваме и запържваме само за минутка.

Веднага добавяме доматеното пюре, разбъркваме, оставяме да се запържи за кратко.








Следват червената и зелената чушка, нарязани на кубчета...













...черният пипер...














... и нарязаните на дребни кубчета домати.













Похлупваме ястието и оставяме да покъкри на слаб огън до готовност.












Докато ястието къкри, се заемаме с патладжаните.

Обелваме ги от кората и разрязваме по средата, за да проверим имат ли семе.









Ако имат, непременно го отстраняваме.













Чистото месо на патладжана нарязваме на малки кубчета.













В тенджерка разтопяваме маслото и добавяме двете лъжици брашно.











 
Бъркаме на среден огън, докато брашното леко за запържи и покафенее.












На тънка струйка наливаме прясното мляко, като същевременно бъркаме енергично, за да получим гладка каша.

Подправяме със сол и черен пипер и продължаваме да бъркаме на среден огън, докато сосът се сгъсти.



Във вече сгъстения сос изсипваме нарязаното на кубчета месо от печени патладжани.

Бъркаме енергично, докато сместа покъкри на слаб огън още няколко минути.





Накрая добавяме топеното сирене или друго меко сирене, нарязано на дребно или настъргано.

Ние добавихме "крийм-чийз класик" от запазената марка на Кауфланд.

Бъркаме енергично на умерен огън, докато сиренето се стопи напълно и получим хомогенен сос.

Сосът може да се сервира така, с по-едри парченца патладжан, които се чувстват в него, но може и да се пасира до гладкост.

Ние решихме да го пасираме.

Сосът може да се подправи по желание с малко лимонов сок, оцет или лимонена киселина.







Ястието се сервира охладено, като в чиния се сипва от сгъстения бешамелов сос с патладжани и топено сирене, а по средата му внимателно се слага от пилешката гозба.

Ммм, много е вкусно, харесваме това!
Вярваме, че и на вас ще се хареса!

Добър апетит!






събота, 30 юли 2016 г.

Традиционен датски "Dream Cake" / Traditional Danish Dream Cake







Този кейк не само има романтично наименование, но със своето великолепно съчетание от маслено бисквитено тесто, ухание на кокос и ванилия и препечена коричка от карамелизирана кафява захар, масло и кокос има също толкова неустоимо романтичен вид и нежен вкус.


Това е една от онези рецепти, които, щом ги зърнеш, и веднага ти се иска да ги приготвиш.
Така беше и с нас - видяхме рецептата в блога на една скандинавска дама, който отскоро следим и моментално решихме, че трябва да го представим на българската аудитория. И никак не съжаляваме - това е един от най-апетитните сладкиши, които изобщо сме опитвали!



Необходими продукти за тавичка с размери 28 х 18 х 7 см:

За тестото: 
1 1/4 ч.ч. бяло брашно
1/4 ч.ч. слабосолено масло със стайна температура
4 средно големи студени яйца
3/4 ч.ч. пълномаслено прясно мляко (или кисело мляко)
1 1/3 ч.ч. бяла кристална захар
1 пакетче ванилия
15 гр бакпулвер

 Обем на мерителната чаша за тестото : 300 мл
 Ако искате вашият кейк да не става толкова висок, може да използвате мерителна чаша с обем 250 мл.


За глазурата:
1/4 ч.ч. пълномаслено мляко
1/2 ч.ч. слабосолено масло
1ч.ч. светлокафява захар
1 1/4 ч.ч. кокосови стърготини

Обем на мерителната чаша за глазурата: 300 мл
Глазурата е тази, която придава специфичния вкус и чар на този сладкиш, така че не се лишавайте от количеството и - нека да бъде нанесена в по-плътен слой отгоре му.





Приготвяме карамелено-кокосовата глазура:

В касерола сипваме прясното мляко, кафявата захар и маслото и ги бъркаме до пълното им разтопяване.

Добавяме кокосовите стърготини и продължаваме да бъркаме глазурата, докато тя се сгъсти и стане златисто-кафява от карамелизиралата се захар.

Отдръпваме от огъня и я оставяме да се охлади.


Приготвяме тестото за кейка:

 Фурната включваме на 190 градуса.

Тавичката, в която ще печем, намазваме с малко масло и поръсваме внимателно с брашно. Излишното брашно изтръскваме.

Брашното за сладкиша пресяваме заедно с бакпулвера.

В малък съд смесваме и на слаб огън разтопяваме маслото и млякото. Отдърпваме сместа от огъня и я оставяме да се охлади.

Яйцата смесваме със захарта и с миксер на високи обороти разбиваме продължително до светла пухкава маса.

Сипваме в яйчената смес разтопената смес от масло и мляко и разбъркваме до хомогенност.

След това на части добавяме пресятото брашно и ванилията  и разбиваме сместа отново.
.
Изсипваме подготвеното тесто в тавичката и печем на 190 С до суха клечка.

Превключваме фурната на 220 градуса и само на горен реотан.

Изпечения кейк изваждаме от фурната и докато тя набере необходимата температура, внимателно, на части и с дървена лопатка нанасяме върху него карамелено-кокосовата глазура.
Глазурата се нанася на части и внимателно се разнася, за да не се притиска прекалено силно изпеченото тесто под нея. След като изцяло покрием с глазура сладкиша, леко я "разрошваме" с дървената лопатка. Така, след като се изпече, тя има по-апетитен вид.

Връщаме кейка във фурната и оставяме глазурата да се запече до златисто (около 5 минути) и на най-горната шина на фурната.

Изваждаме от фурната и оставяме кейка напълно да се охлади в съда, в който е печен.

След като го оставите да се охлади, ще забележите, че  между глазурата и самия сладкиш се е образувал тъмен слой от млечно-маслен карамел. Той се вижда и на снимките. Много е вкусно!

Ако имате търпение да оставите кейка да престои поне едно денонощие на хладно, покрит с фолио за свежо съхранение (но не съвсем плътно, нека да диша), ще установите, че е станал още по-вкусен!

Сладкишът може да се поднесе с кафе, ликьор или коняк.

Да ви е сладко!

***
Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!






Рецептата е вдъхновена от тук>>>