Осми октомври 2015 , 14:45
Чунчето, моето мило котенце, си отиде.
Заспа тихо и спокойно в прегръдката ми, както дете заспива в прегръдката на мама.
Бих дала всичко това да не се беше случило...! Всичко! Но нямаше никакъв друг начин да се прекратят страданията му. Вчера следобед, цялата нощ и цяла сутрин днес мяучеше жално и не можеше да си намери удобна поза, за да легне, изобщо не можеше да заспи. Сигурно много го е боляло. Засегнат черен дроб с разсейки в панкреаса... това е неспасяемо и беше вече само страдание за него. Безпомощната малка безсловесна душичка няма как да си каже... Само в ръцете ми се успокояваше и затова последните часове почти непрекъснато го държах на ръце, галех го по главичката, целувах го и му казвах,че го обичам...
Тъгувам и плача за него - 19 години любов и привързаност не могат да се заличат по никакъв начин, но изпитвам облекчение, че то вече не страда.
Обичам те, Чуни! Винаги ще те обичам!
Момичета, благодаря ви за милите думи на съпричастност! Благодаря на всички ви от цялото си сърце! Не мога да пиша повече сега, трябва да превъзмогна мъката, която ме задавя.
Надявам се скоро да се върна тук, сред вас, макар че сега в дома ми вече ще е значително по-глухо.
Прегръщам ви силно всички!
Валя
Валя,
ОтговорИзтриваненапълно ти съчувствам, но за жалост не можем да върнем времето назад.Аз също много, много тъгувам за животните.Първата ми мечта беше да стана ветеринарен лекар.Затова според мен животните трябва да живеят във възможно най - естествената среда за тях и да се хранят с такава храна, да не се кастрират.А котките се хранят с мишки, нали ? Днес има какви ли не храни и за животни и те са причина и за болестите им.
Поздрави !
Да... за жалост, не можем да върнем времето, Ели. Изгубеното малко същество остава да живее в мен. А за необходимостта да живеят в естествената си среда... може и да си права, но как може да стане това в големия град!? На улицата, в глад и студ, прегазвани от автомобили, гонени от хиляди злонамерени люде, тровени с миша отрова... Как!? Прибираме ги в дома си, за да ги спасим от несгодите, както освен Чунчето, доведен отдалеч, в дома ми живеят още, прибрани от улицата, болни, измъчени и приютени, приласкани, и излекувани от нас още една котка и едно куче. Но това е друга тема, на която ще се спра друг път.
ИзтриванеСредната продължителност на живота на котките е 12-16 години. Моето Чунче живя 19, но още 19 да беше живял, пак щях да страдам за него. Това е просто... ЛЮБОВ, Ели. Няма друга дума.
Прегръщам те, мила!
Благодаря ти за добрите думи са съчувствие!
Валя, и аз се присъединявам...И мисля, че си права в случая. В естествената си среде една котка рядко мое да оцелее толкова дълго...Друг е въпроса със свободата...по който спорим с дъщерята...и въпроса на избор на животинката. Аз не мога да контролирам чувствата си, или поне не тези, бушуващи отвътре, дори без да са видими, за това и теб не бих посъветвала да не тъжиш...но мисли, че котето се е спасило от болката и е на по-добро място може би...Представям си пък как се чувства дъщеричката ти, като знам моята как плака поне месец за едно мъртво хамстерче...
ОтговорИзтриванеСпокойна неделя!
Котето едва ли може да има избор, Весе. То всъщност е толкова зависимо от човека. Мога да споделя, че другото ни коте, прибрано от улицата със спукано тъпанче, гноящо ушенце и камъни в пикочния мехур, сега е излекувана кота и постоянно ходи подире ни с боготворящи очи и благодарно изражение. Толкова за избора на животинките, засега.
ИзтриванеА за Чунчето ... и трите с дъщеря ми и майка ми (и тя вдовица като мен и живеем заедно. подкрепяме се една друга), сме на валериан. Иначе е постоянен рев. Милото ми Чунче, как се привързва човек към едно малко безсловесно създанийце... точно си гледах последните му снимки, които му направих, преди да го отнеса гушнато на ръце при ветеринарния доктор. То беше безкрайно изтощено и стопено, не се стресира, миличкото, познавам доктора от години и той беше извънредно внимателен - и с Чунчето, и с нас. Чунчето просто заспа с детско изражение в ръцете ми...
Ако имаше и най-малък шанс за него, за нищо на света не бих постъпила така. Но то страдаше много и аз вече исках само да му прекратим страданието.
И за да те зарадвам малко - в момента вкусно си похапваме султан кебап - благодаря!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ви е харесал султан кебапът, да ви е сладко у дома!
Изтриване