неделя, 8 февруари 2015 г.

Да си направим омлет: Тунтерма́ (омлет по татарски)





Татарският омлет "тунтерма" е с неутрален вкус и в татарската кухня го поднасят както със солено или кисело (зеленчукови салати и/или сосове) - на закуска, обяд или вечеря, така и като десерт със сладка, конфитюри, мед или каквото се сетите.

Това е качество - можете да му намерите приложение според потребностите или желанието си.

 За тунтерма́  съм чела преди доста време  и все не се решавах да я направя. Причината беше много прозаична: рецептата, която се тиражира в интернет, е една и съща, имах усещането, че лицата, които я публикуват, дори не преписват, а буквално правят копи-пейст. Изобщо не бях уверена, дали ще се получи нещо.

Накрая се реших да опитам (е, какво пък толкова - това са само няколко яйца - и да се получи, и не - печените яйца все ще се хапнат...)

Получи се, особено ефектен беше резулатът, когато извадих тавичката от фурната. За жалост, докато успея да снимам, голяма част от ефекта на бухналост се беше изгубил.

Отчитам още, че тавичката, в която пекох, беше с твърде тънко дъно и малко прекалено широка - с диаметър 28 см.

Предполагам,  че би се получило още по-добре в тефлонова тавичка ( т.е. в съд с незалепващо покритие) с размер 26 см - ще търся такава и ще повторя задължително.  Ако не намеря, ще пожертвам стария си тефлонов тиган, като му махна дръжката, за да мога да го пъхна във фурната. Защото в нашата татковина досега не съм намерила да си купя тиган с дебело дъно и метална дръжка, който да може да се слага във фурната. И поради липса на такъв толкова интересни за мен рецепти остават неизпълнени... !

Независимо че не беше направена в най-подходящия за целта съд обаче, на вкус тунтермата е чудесна и  много, много засищаща. Мисля, че и този омлет ще се прави у дома често-често - и бездруго всички вкъщи сме върли фенове на всичко яйчено...





Необходими продукти за 1порция 
(тази порция е толкова голяма, че спокойно може да се подели между трима)

7 яйца
5 с.л. фин пшеничен грис (или бяло брашно, ако нямате грис)
200 гр заквасена сметана
100 мл прясно мляко
60 гр масло
сол на вкус




Разбийте с вилица заквасената сметана  в дълбока купичка, сипете гриса  и разбъркайте до хомогенност. Оставете сместа да престои около половин час, за да набухне грисът.

Набухналата каша от сметана и грис смесете с прясното мляко, разбийте добре с тел.

В дълбок съд чукнете шестте яйца, сложете сол на вкус и разбийте добре с тел (или миксер). Изсипете при яйцата сместа oт мляко, грис и сметана, разбийте отново и оставете за десетина минути настрани.

Загрейте котлона, но не силно.

Загрейте фурната до 200 градуса.

В съда, в който ще печете, сложете маслото и изчакайте да се стопи и леко да "зацвърчи".

Изсипете в съда яйчената смес, сложете върху горещия котлон, оставете я леко да се сгъсти и прехвърлете съда във фурната. Оставете няколко минути да се пече на горен и долен реотан, после превключете само на горен. Когато отгоре сместа се сгъсти добре, чукнете по средата едно цяло яйце и върнете да се запече и то добре. През това време тунтермата ще се надигне и ще се зачерви леко.

Аз поднесох за обяд със салата от цвекло и моркови с пикантен дресинг. А мисля, че още по-добре ще върви с  моркови по корейски>>>, и как не - та нали и двете блюда са от азиатската кухня! Освен това мисля следващия път да я опитам с нещо сладичко, например  сладко от ябълки>>>.


Добър апетит!









събота, 7 февруари 2015 г.

Бърза "ленива" пица





Пицата на тази снимка е току-що излязла от фурната - гореща, мека, сочна и извънредно уханна!

Живея в полите на Витоша - и както навсякъде в планините, малко да се развали времето през зимата - и тук снегът ни е гарантиран. И както беше навалял през нощта, навън всичко бяло,  снежно и затрупано, и навсякъде се носи миризма на дим от печки и камини... толкова беше приятно да хапнем нещо така уханно, сочно и топло за закуска в съботната бяла утрин...!

Направих я много бързо,   домашните ми едвам дочакаха да свършат снимките (и нямах много време за доизкусуряване, като знаех колко са гладни... :))) ) - пицата свърши по-бързо, отколкото беше забъркана.

Тази не съвсем класическа пица е отлична алтернатива за забързаните домакини, които биха искали да нахранят сито и вкусно домочадието си, без да губят много време в суетене из кухнята - особено сутрин.




Необходими продукти за 4 порции:

400 мл кисело мляко 2% (избирайте по-рядко)
1 ч.ч. бяло брашно тип 500 (с обем 350 мл)
2 яйца
1 неголяма сладка зелена чушка
150 гр мек колбас (аз сложих хамбурсгски салам)
150 гр свинско филе или шунка (или нетвърд траен колбас)
100 гр краве сирене
100 гр твърд кашкавал
1 с.л. сушен босилек (или риган или друга сушена подправка по избор)
сол на вкус
1 пълна ч.л. сода + 2/3 ч.л. лимонтозу (за активиране на содата)

Веднага искам да споделя, че аз пекох две тави, пицата във втората тава се получи по-зачервена (защото фурната се беше загряла повече и по-дебела - защото май не разпределих  съвсем равно наведнъж забърканото тесто.
Но пък и първата, и втората пица се получиха много вкусни.

А вие я направете така, както на вас повече ви харесва.

Ето така изглеждаше пицата в първата тава:




Фурната загряваме до 190 градуса.

Чушката, сиренето, кашкавала и месото нарязваме на еднакви неголеми парченца.




В дълбок съд сипваме киселото мляко, чукваме яйцата и разбиваме сместа до хомогенност с телена бъркалка.

В течната смес сипваме предварително разбърканите в малка купичка до еднородност сода и лимонтозу.

Разбъркваме сместа  и изчакваме 2-3 минути содата да се активира.

Добавяме нарязаните кашкавал, сирене, чушка,  меса. Посоляваме на вкус и сипваме сушения босилек (или друга сушена подправка). Сложете повече подправка - ще ухае чудесно и ще има великолепен вкус.

Разбъркваме и сипваме в предварително подготвената тава - аз пекох върху намазана с малко олио хартия за печене, сложена на дъното на тавата.

Печем до златиста коричка.

Забележка: ако решите да печете пицата като мен - на два пъти, разделете тестото в две купи, сложете първата тава във фурната, но содата и твърдите нарязани продукти добавете към тестото за втората пица непосредствено преди печенето. Така тестото ви ще бъде прясно шупнало, когато му дойде време за печене. 




После идва най-приятната част - хапването.


Добър апетит!



 





петък, 6 февруари 2015 г.

Тройно-кокосов сиропиран сладкиш




Ако сте любители на кокосовия вкус, този тройно кокосов сиропиран сладкиш е вашето лакомство!

Приготвя се лесно, бързо и не изисква много и скъпи продукти, с изключение на 2 консерви кокосово мляко (60% и 17% съответно).

А вкусът му е божествен и започнете ли да го хапвате, спирането е трудно...




Необходими продукти за тава с размери 20 х 30 см
(аз пекох в овална тава, защото нямам подходяща стъклена с тези размери, а исках сладкишът да се види готов на снимката.  Добре е вие да печете в правоъгълна тава с посочените размери, може и метална).

За тестото:

6 яйца
1 пълна чаша фино бяло брашно (тип 350 или 450)
1 непълна чаша бяла кристална захар
(обем на мерителната чаша 200 мл)

За сиропирането:

300 мл кокосово мляко 17% (или друг малък процент)
300 мл подсладено кондензирано прясно мляко (ако предпочитате, може да го замените с неразбита течна сладкарска сметана).

За сметановия крем:

1 консерва 60% кокосово мляко (използвайте на Exotic Food, продава се в Пикадили и Карфур) или кокосова сметана (но аз не съм опитвала да я разбивам)
200 мл посладена растителна сладкарска сметана
2 пакетчета стабилизатор за сметана (продава се в Кауфланд)

За посипката:

20 гр кокосови стърготини




Приготвяме тестото:

Фурната загряваме на 175 градуса.

Тавата, в която ще печем, намазваме с меко краве масло, на дъното и слагаме хартия за печене, после намазваме и хартията с меко масло (или намазаната с масло тава поръсваме внимателно с брашно, излишното брашно изтръскваме).

Шестте яйца разделяме на жълтъци и белтъци в две отделни купи.

Белтъците разбиваме с щипка сол до твърди връхчета.

Жълтъците разбиваме със захарта на пухкава пяна.

В жълтъците въвеждаме  внимателно  на части  разбитите белтъци, като бъркаме с дървена или силиконова лопатка внимателно отдолу нагоре и отвън навътре в съда, докато получим еднородна пухкава смес.

В получената яйчена пухкава смес въвеждаме на 3-4 на части брашното, като много внимателно размесваме с  дървената или силиконова  лопатка. Сместа трябва да остане въздушна, пухкава.

Готовата смес изсипваме в тавата и печем до суха клечка, като внимаваме да не я прегорим. Тестото е много пухкаво и нежно и е добре да остане светло, с цвят на слонова кост.

Приготвяме сместа за сиропирането:

В купа смесваме  кондензираното мляко и кокосовото мляко и  разбъркваме добре до хомогенност.

Готовия сладкиш набождаме до основата през 2 см с пластмасова сламка за питиета, като избираме сламка с широк диаметър.

Заливаме още топлия сладкиш (но не съвсем горещ) със студената течна млечна смес и оставяме  да попие и да се охлади. После изстудяваме сладкиша в хладилник.

Приготвяме сметановия крем:

Консервата кокосово мляко оставяме от вечерта в хладилника да се изстуди добре - поне 12 часа. При изстудяването тя се разслоява, като отгоре се събира гъста кокосова маса, а отдолу е течна. Изваждаме консервата , без да я разклащаме, Изгребваме  само гъстата маса (по желание може да и добавим  пудра захар на вкус), изсипваме 1 пакетче стабилизатор за сметана и разбиваме с миксер на пухкава пяна.

В растителната сладкарска сметана също изсипваме 1 пакетче стабилизатор за сметана разбиваме с миксера до желаната консистенция.

Двете сметани съединяваме и разбиваме с миксера още половин  минута.

Получения гъст сметанов крем изсипваме върху изстудения сладкиш и поръсваме обилно с кокосови стърготини.

Оставяме в хладилник за още час, сметаната добре да се изстуди и може да поднесем.


Получава се пухкав, привлекателно бял, изключително сочен и нежен сладкиш с богат кокосов вкус и аромат.
(По повод на един коментар, че сладкишът изглежда плътен, бих искала да уточня: тестото е изключително въздушно и нежно, и изобщо не е плътно. Но сладкишът е сиропиран  обилно с бели млека  и това създава впечатлението за плътност. А на вкус той просто се топи  в устата.)


Добър апетит!







неделя, 1 февруари 2015 г.

Торта "Африканска маргарита"





Названието на тортата струва ми се не се нуждае от коментар и тълкувание. Едва ли друго наименование би и подхождало повече от това.

Нежен млечно-яйчен крем с южни плодове в пълнежа, вкусни  пухкави какаови блатове и една шоколадова маргарита, първична, неподправена и истинска като всичко африканско, разцъфтяла отгоре и...

Екзотична и същевременно семпла торта, красива и топла като африканска хубавица....

И извънредно вкусна!





Необходими продукти за форма с диаметър 24 см (10 парчета):

За блатовете:

5 яйца
1.5 чаша фино бяло брашно
1 чаша захар
4 с.л. с връх какао
1 чаша кисело мляко
1/2 чаша олио
1 ч.л.сода + 2/3 ч.л. лимонтозу

За крема: 

900 мл прясно мляко
1 пакет (60 гр) пудинг - ванилия, портокал, банан или мандарина, по избор
3 жълтъка
1 чаша захар
200 гр масло
2 пакетчета (20 гр) желатин (аз не сложих, но е добре вие да сложите, за да е по-стабилен кремът, ако ще поднасяте на гости)

2 банана
2 мандарини
или други меки южни плодове по избор

Посипката от кокосови стърготини (по желание) може да довърши комбинацията от африкански вкусове и визия:




Приготвяме блатовете:

Фурната загряваме на 180 градуса.

Петте яйца и чашата захар разбиваме с миксер до плътна пухкава пяна.

Добавяме последователно киселото мляко,  олиото и разбиваме добре с миксера.

След това добавяме пресятото брашно и пресятото какао, разбиваме отново с миксера.

Получава се средно гъсто какаово тесто. Отделяме 1/3 от тестото в отделна купа.
В отделна купичка размесваме много добре содата и лимонтозуто. 

В по-голямата част от тестото изсипваме  2/3  от сместа сода + лимонтозу, много добре разбъркваме тестото, за да се активира содата

Сипваме тестото във форма със свалящи се бортове, на дъното на която се сложили хартия за печене, намазана с олио. Стените също е добре да се намажат с олио и да се посипете с малко брашно. Печем блата на 180 градуса до суха клечка.

Готовия блат изваждаме внимателно и оставяме върху решетка да се охлади.

По същия начин печем и охлаждаме втория, по-малък блат, от който ще направим маргаритата. Содата в тестото за втория блат слагаме непосредствено преди печенето му.


Приготвяме крема:

Загряваме 800 мл от прясното мляко заедно със захарта и трите предварително разбити жълтъка на котлон. Сместа трябва да заври на бавен огън и при непрекъснато бъркане.

В 100 мл. студено прясно мляко разбиваме пудинга и го изсипваме във врящата смес, бъркаме до сгъстяване на пудинга.

Накрая добавяме студеното масло, предварително нарязано на малки парченца и бъркаме до пълното му разтопяване.

Оттегляме от огъня и покриваме плътно горещата смес с фолио за свежо съхранение, за да не се образува коричка при изстиването.

След като кремът изстине, е добре да добавим вътре желатина и да разбъркаме добре. За подготовката на желатина се ориентирайте по указанието на опаковката.


За пълнежа:

плодовете нарязваме на малки парченца.
Ако използвате кисели плодове, например киви, добре е предварително да ги сварите за няколко минути в захарен сироп, защото киселината разяжда желатина и няма да постигнете желания ефект на стягане на крема.


Подготвяме формата със свалящи се бортове, в която ще подредим тортата:

На дъното и слагаме изрязан дебел картон, обвит с фолио - за устойчивост и по-лесно изваждане на готовата торта.
Стените на формата обвиваме с фолио за свежо съхранение, което ще премахнем след като тортата стегне и я освободим от формата.


Сглобяваме тортата:

По-високия от двата блата разрязваме хоризонтално на две части.  Едната част слагаме на дъното на формата със свалящи се бортове, а другата част разрязваме на малки парченца.


Върху блата на дъното изсипваме част от крема, върху него плътно и равномерно наслагваме парчета от нарязания какаов блат и плодове. Отгоре заливаме с останалия крем.




Оформяме маргаритата:

 За целта точно в средата на по-тесния блат изрязваме с помощта на чашка или кръгла формичка с подходящ диаметър дупка. Малкото кръгло парченце блат внимателно изваждаме, впоследствие то ще бъде тичинките на маргаритата.

С помощта на резачка за тесто или остър нож и линийка разделяме мислено и разрязваме кръга на 4 равни части, а след това всяка четвъртинка на още 3 части. Трябва да получим 12 приблизително еднакви по размери "листенца". Две от тях премахваме, а останалите десет оформяме така, че да получим цвете-маргарита..





Така оформената горна част на тортата подреждаме върху пълнежа от крем и плодове, като между листенцата на маргаритата трябва да се вижда част от крема.


Подредената торта оставяме в хладилник за 12 часа, за да се стегне и напои.





Може да украсите "листенцата" с шоколадова глазура, може да ги посипете с кокос, а може да ги оставите и така - натурални и неподправени. Каковият блат е много лъскав и блести красиво. Всичко е въпрос на вкус и ваш избор.


Да ви е сладко!

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!








петък, 30 януари 2015 г.

Лохикейто (празнична финска супа от сьомга)





Няма какво да си кривим душата! За средностатистическия българин сьомгата е екзотичен деликатес от далечни морета, за да не кажа - почти недостъпен (за портофейла) рибен продукт. Цената и е такава, че малко хора могат да си позволят това невероятно лакомство дори на празничната си трапеза, а още по-малко в ежедневието. За жалост.

И честно да си призная, тази супа от сьомга едва ли щеше да се появи в блога ми, ако не беше едно случайно отбиване на щанда за риба в кварталния "Пикадили", където си знам, че се продават всякакви пресни задморски изкушения на цени с по една нула отзад.

Един бръснещ поглед (на дъщеря ми) по щанда... и очите мярнаха нещо невероятно... глави от сьомга на цена от 2.80 лв. за килограм. Боже? Не стига че цената им по-ниска от тази на пилешките бройлери, ами и какви глави, цели главища! Зад всяка от главите се мъдреше по един голям котлет с много месо по него. Освен това получих уверението на продавачките, че на щанда им често изваждат глави на сьомга на тази цена - на практика винаги, когато разфасоват новата партида риба.

Е, то грехота да си тръгнеш с празни ръце!






И ние се прибрахме у дома, освен с всичките останали обичайни покупки, с две огромни, охранени глави от сьомга. Достатъчно за една богата, пищна рибена супа.

Рецептата беше изнамерена в интернет, разбира се. Lohikeitto на финландски означава буквално "супа от сьомга".

Е, аз мъъничко "побългарих" (разбирайте - промених) оригиналното финско кулинарно творение, защото за моя - български вкус тяхната празнична супа ми се стори някак си недостатъчно овкусена. Но съвсем мъничко, наистина.






Необходими продукти за 8 богати порции (по 500 мл)

2 глави от сьомга (1.5 кг, а може и 1 глава и 1 опашка)
2 + 1 големи (или 4 средно големи) глави кромид лук
4-5 едри картофа
2-3 по-едри моркова
3 пълни с.л. брашно
250  гр заквасена сметана
60-70 гр масло
2-3 дафинови листа
няколко зрънца бахар
десетина зрънца черен пипер
млян черен пипер на вкус
сол на вкус
сокът от 1 лимон
прясна зелена подправка (копър или магданоз)


От изброените продукти допълнително добавените от мен към оригиналната финска рецепта са морковите и лимона.  Така че ако искате, може и да не ги слагате. Но на мен с тях супата много ми хареса.






 Първото нещо, което трябва да знаем, когато готвим лохикейто е, че сьомгата се сварява изключително бързо.

На практика аз сложих измитите глави в тенджера със студена вода (която трябва само да покрива главите), с добавените във водата 1 глава кромид лук (разрязана наполовина), дафинов лист, бахар и зрънцата черен пипер, оставих водата да заври и буквално минута, след като завря, оттеглих тенджерата от котлона.

Подържах главите във врелия бульон 2-3 минути и ги извадих с решетеста лъжица. Месото беше идеално сварено, но не разварено. Изчаках главите малко да изстинат и ги обезкостих. Месото отделих, а костите, перките и кожата върнах в бульона. Върнах тенджерата на котлона и оставих бульона да ври още около половин час, за да стане по-наситен.

След това извадих всички едри кости и остатъците от кожата (част от нея направо се беше стопила в бульона) и прецедих бульона през цедка.

В част от сварения бульон (колкото да са покрити зеленчуците) изсипах нарязаните на ситни кубчета моркови и останалия лук, и бучката масло. Оставих ги да се сварят (те омекват много бързо). Добавих картофите, нарязани на дребни кубчета. Зеленчуците при мен се свариха много бързо.

В отделна купичка разбих 3 с.л. брашно с 1 чаша студена вода, изсипах при врящите зеленчуци. Изсипах и останалия рибен бульон. Подправих със сол и смлян черен пипер. Разбърках и оставих супата да поври на бавен огън десетина минути.

После изсипах в тенджерата предварително разбитата с 1 черпак от бульона сметана и лимоновия сок. Разбърках и сложих в бульона свареното месо - както си беше, на едри късове. Веднага оттеглих от котлона, за да не се развари рибата и за да не ври сметаната излишно..

Сервирах супата със ситно нарязан магданоз, макар че в оригиналната рецепта беше копър.
Така че може да избирате.


И... това е. Казват, че гениалните неща всъщност са простички. Така е и с тази супа.
Простичка като съставки и приготовление, и много вкусна!

Опитайте!Добър апетит!










неделя, 18 януари 2015 г.

Четворно шоколадова торта без брашно "Болеро" и Честит Рожден Ден, Слънце мое !





Днес моето Слънце, моето пораснало момиче има рожден ден!
За нея с много любов направих тази специална четворно шоколадова торта без брашно - мисля че много я зарадвах, защото тя обожава шоколад.


И сега още веднъж ми се иска да и кажа:
Честит Рожден Ден, Слънце мое! Да си ми жива и здрава, да си щастлива и както ти огряваш живота ни - на нас, които те обичаме, така слънце да огрява твоя живот! Да се сбъднат всичките ти мечти!
Обичам те!


А това е най-шоколадовата торта на света, която можете да си представите.
Трябва да ви призная, че не ме бива много по публичните емоционални словоизлияния, касаещи личния ми живот, затова без повече думи ще пристъпя към рецептата на тортата.





Необходими продукти за форма с диаметър 24 см - 12 парчета:

За основата:

360 гр шоколадови бисквити
краве масло : 140 гр
100 гр заквасена сметана 20 %

За шоколадовия пълнеж:

100 гр черен шоколад
100 гр млечен шоколад
100 гр краве масло
180 гр кафява захар (аз използвах влажна кафява захар Muscovado, тя е с вкус и аромат на кафе и карамел)
6 пресни големи яйца
50 мл коняк (аз сложих Метакса) или тъмен ром
щипка сол

За шоколадовия пудинг:

100 гр черен шоколад
60 гр краве масло
100 гр бяла захар
2 пълни с.л. неподсладено какао
2 пълни с.л.  царевично нишесте "шоколад" (ако нямате "шоколад", може да сложите и бяло, с или без аромат)
350 мл прясно мляко

За шоколадовата глазура:

200 мл прясно мляко 
80 гр млечен шоколад
70 гр бяла захар
1 ч. л. царевично нишесте  "шоколад" (може да го замените с бяло) 
1 пълна с. л. неподсладено какао  





Тортата е така замислена,  че всеки следващ слой да е по-лек, по-въздушен и по-мек от по-долния. Последният слой - шоколадовата глазура, е полутечна, когато заливаме с нея тортата. Впоследствие в хладилника тя се стяга достатъчно, но пак прилича на много мек и нежен шоколадов крем.


- Дъното и  бортовете на формата за печене застелете с хартия за печене.

– Загрейте фурната до 180 градуса.

- Шоколадовите бисквити смелете с помощта на блендер или ги сложете в найлонов плик и ги натрошете на ситно с точилка (а може и с помощта на бутилка).

- Добавете към бисквитите стопеното масло и разбитата с вилица заквасена сметана и добре разбъркайте всичко. Сместа трябва да стане напълно хомогенна.

- Изсипете бисквитената смес във формата и добре я уплътнете на дъното.

– За шоколадовия пълнеж разтопете маслото и шоколада на водна баня, охладете сместа.

– Чукнете яйцата и отделете жълтъците от белтъците. Убедете се, че съдът, в който ще сложите белтъците, е абсолютно сух и чист и че в белтъците ви не е попаднала нито капка жълтък. Ако съдът или бъркалките ви са мазни или мокри, или допуснете жълтък, дори и капка, белтъците ви няма да се разбият на  пухкав и устойчив сняг. Солта се слага за да стане белтъчния сняг плътен и устойчив.

–  Разбийте жълтъците със захарта до получаване на пухкава пяна.

– Разбийте белтъците с щипка сол до твърди връхчета.

– Въведете в разбитите със захарта жълтъци разтопения шоколад с маслото, а също и коняка и разбийте с миксер.

– В сместа въведете 1/3 от разбитите белтъци и размесете  със сладкарска лопатка и с внимателни движения отвън навътре и отдолу нагоре белтъчната маса с шоколадовата до хомогенност. В никакъв случай не разбивайте с миксер, само с лопатка, като  внимавате да не унищожите мехурчетата въздух в белтъците.

– Въведете на части останалите белтъци по същия начин.

– Върху бисквитената основа излейте пълнежа и леко почукайте съда, за да се уплътни сместа и да не останат шупли въздух.

–Печете  тортата на 180 градуса 25 минути, след това намалете температурата до 160 градуса и печете още 20 минути. Шоколадовият пълнеж трябва да остане леко влажен и пружиниращ. Проверете готовността с клечка за зъби. Тя трябва да излезе с леко лепкаво съдържание от пълнежа (т.е. не бива да печете до суха клечка). Пълнежът трябва да остане леко влажен. Така ще запазите цялата му сочност и нежност.

– Оставете тортата напълно да се охлади, без да я вадите от формата.





– За пудинга разтопете маслото с шоколада на слаб огън.

– Разтворете нишестето и захарта в студеното мляко.

– Без да оттегляте от огъня влейте в шоколадово-маслената смес млякото с разтопената захар и нишесте. Оставете сместа да заври и да поври до сгъстяване, като непрекъснато бъркате, за да не се образуват бучици. Сгъстената смес оттеглете от огъня и оставете напълно да се охлади, като покриете съда с фолио за свежо съхранение, за да не се образува коричка.

– Залейте студената торта с охладения и сгъстен пудинг, без да я вадите от формата. Пудингът трябва да е доста дебел слой. Пудингът е доста мек, но в хладилника той ще се стегне достатъчно.

– Оставете залятата с пудинг торта в хладилник за 10-12 часа.


– Изстудената торта извадете от хладилника, освободете я от пръстена на формата, премахнете хартиената лента от страните и́ и внимателно  с помощта на широка стабилна лопатка я повдигнете и изтеглете металното дъно на формата и хартията за печене. С помощта на лопатката преместете тортата върху  решетка.

– За шоколадовата глазура смесете всички продукти  и варете до леко сгъстяване. Изстудете шоколадовата глазура  и залейте  тортата. Изчакайте да се оттече излишната глазура и я преместете в чинията, в която ще я сервирате. Преместването е лесно, ако използвате широка и стабилна метална лопатка, с която да я повдигнете. Може да си помогнете със сладкарска шпатула, с която да повдигнете готовата торта от другата страна.

– Оставете тортата на студено  поне няколко часа преди  да я поднесете.

 - Преди поднасянето украсете с пресни ягоди или киви.



Пожелавам ви да имате най–щастливите поводи да поднесете това шоколадово изкушение!

Да ви е сладко!










петък, 16 януари 2015 г.

Моята класическа пилешка супа





Не знам дали има дори и един български дом, в който да не се готви пилешка супа. В този смилъл едва ли ще кажа на моите гости нещо много ново.

Но пък, може ли да има сериозен кулинарен блогър, който да няма в списъка си рецепта за тази типична нашенска зимна класика - гореща, питателна и  и уханна пилешка супа?! Каквито и рецепти да пусна - нови, неизвестни, интересни, вкусни.... все ми се струва, че нещо ще ми липсва, докато не покажа моята класическа пилешка супа...

От друга страна каквото и да сготвя или изпека, колкото и да е вкусно, очите на моето момиче никога не светват така доволно и щастливо, както светват само при споменаването на тези заветни думички: "пилешката супа на мама!"... По нейно мнение  моята пилешка супа е най-вкусната супа на света, на нея със сигурност и е най-любимата от всички мои рецепти, а и всички останали обожаваме да си я похапваме - особено в студените зимни дни - тя е богата и нежна на вкус, гъста, уханна, питателна и една такава... домашна - сгряваща и тялото, и душата!...






Необходими продукти за 6 богати порции:

- 2-3 пипешки бутчета (500-750 гр), според наличностите
- 3 големи глави кромид лук
- 3 големи моркова
- 2-3 зелени чушки
- 4 средно големи картофа
- около 220 гр. паста, каквато имате, за препоръчване от по-дребната и непременно от твърда пшеница. Ако използвате паста от мека пшеница, след няколко часа ще имате не паста, а брашнена каша.
И спагети ще свършат работа, но трябва да са начупени на парчета с дължина около 2-3 см. Почти никога не слагам фиде и съвсем никога - ориз.
- олио
- сол
- 400 гр качествено кисело мляко с масленост най-малко 3%
- 2 големи яйца
- сокът от 1 голям лимон




Супата готвя обикновено с пилешки бутчета, предпочитам ги пред бялото месо,  но и с месото от пилешки фенери също става много вкусна.

- Бутчетата се измиват, слагат се в тенджера и се сипва студена вода - колкото да се покрие месото. След като водата заври, огънят се намалява до слаб и се оставя бутчетата да се сварят до полуготовност.  (Ако бутчетата ми са замразени, никога не ги размразявам, преди да ги сложа да се варят. Покривам ги замразени с водата, включвам котлона и ... огънят и водата си знаят работата).

- Добавят се нарязаните на дребни кубчета лук, моркови и чушки, добавя се сол и варенето продължава до омекване на зеленчука.

- Последно се добавят нарязаните на малки кубчета картофи, малко след тях - и пастата, те се сваряват почти едновременно.

- Сварените бутчета се изваждат, обезкостяват и месото им се нарязва на ситно, после се връща в тенджерата.

-Вряща вода добавям според това, колко се е напълнила тенджерата с продукти - правилото ми е по време на варенето водата  да покрива продуктите, но не повече. Добавям при необходимост вряща вода накрая - според това, колко гъста трябва да стане супата, оставям да поври още няколко минутки и изключвам котлона.

– Олио добавям след като съм добавила всички зеленчуци според необходимостта, като отчитам колко мазнина е пуснало пилешкото месо.

- Докато супата е още на горещия котлон, изсипвам приготвената застройка: разбитите кисело мляко, яйца и лимонов сок.

Разбърквам и супата е готова за сервиране.

Добър апетит!






И, честно да си призная, особено много обичам да си я похапвам ето така, особено когато съм била навън в студа: