петък, 28 август 2015 г.

Бърза, много пухкава и лесна - млечна баница със сирене XXL размер / Quick, Very Easy And Fluffy Yoghurt & Cheese XXL Size Banitsa




Прияде ни се баница и решихме да си изпечем.  И като извадихме продуктите, си зададохме въпроса: "Защо ли досега не сме показали нашата любима баница...?!" Може би защото рецепти за баница има хиляди във всички кулинарни сайтове и блогове. Какво ли можеш да добавиш още, което никой да не знае? Като че ли темата изглежда изчерпана...

И все пак - тази баница се прави много бързо, много лесно, а резултатът е винаги един и същ - извънредно пухкава, сочна, огромна - подходяща за голяма компания или голямо семейство - млечна баница със сирене XXL размер. Правим я все по един и същи начин от много години и тя винаги е сполучлива. Затова решихме да я споделим.

Ние я правим винаги в голяма тава, защото ако я изпечем в по-малка, свършва твърде бързо, а всеки търси още едно парченце от нея...




Необходими продукти за тава с диаметър 39 - 40 см (12 парчета)

24 броя фини кори за баница (ние винаги използваме фини кори от "Белла")
8 яйца
450 гр сирене
800 гр кисело мляко, желателно по-гъсто
60 гр краве масло
150 мл газирана вода
сол на вкус
***сода бикарбонат като надигащ агент никога не слагаме




Фурната включваме да загрее до 200 градуса

Тавата, в която ще печем, намазваме с малка бучица меко краве масло.

В купа разбиваме яйцата с киселото мляко, добавяме натрошеното с вилица сирене и сол на вкус и разбъркваме сместа до еднородност. Плънката ни е готова

Подреждаме баницата:

За всеки слой от нея ние винаги използваме 4 кори.

Вземаме две кори и ги слагаме на дъното на тавата, като ги нагъваме така, че те да се разстелят на половината от тавата








Следващите две кори разстиламе по абсолютно същия начин върху другата половина от тавата, като внимаваме леко да застъпим краищата им в средата.










С помощта на лъжица наръсваме щедро и равномерно плънка, като внимаваме плънката да попада между гънките на корите и по краищата, без да ги притиска с тежестта си.









За следващия слой кори обръщаме тавата перпендикулярно.
Нагъваме и разстиламе 2 х 2 кори по познатия ни вече начин, но гънките са разположени перпендикулярно на предишния слой.
Наръсваме отново щедро с плънка между гънките.
Така подреждаме всичките слоеве кори - обикновено правим баницата с 6 слоя.



След подреждането на последния слой разрязваме с остър нож на кръст чак до дъното на тавата.
Останалата ни смес за плънка (около половината, нужна за наръсването на 1 слой), разбиваме заедно с газираната вода. В тази смес трябва да са останали и бучици сирене.
Маслото разтопяваме на котлона и когато се сгорещи и "зацвърчи", поливаме с него баницата по срезовете и по краищата.

След това поливаме баницата с  приготвената за заливка смес от останалата плънка и газирана вода, като с лъжицата притискане съвсем леко гънките по повърхността и краищата, и същевременно накланяме тавата във всички посоки, за да се покрие цялата повърхност равномерно със заливката, а също и да потече малко от нея надолу по стените на тавата.



Печем на 200 градуса до златиста коричка, като внимаваме да се изпече добре от долната страна. Всеки си познава фурната и трябва да се съобрази с нейните възможности.
Оставяме я да изстине в тавата до приятно топла обърната обратно, с дъното на тавата нагоре, стъпила върху 4 "крачета" (ние обикновено използваме 4 празни измити кофички от кисело мляко). Не се притеснявайте, баницата няма да изпадне от  тавата.


Едва след това разрязваме и сервираме.

Добър апетит!




The banitsa is one of those traditional Bulgarian meals that most Bulgarians instinctively associate with their home and their culture. Banitsa and ayran or banitsa and boza are typical Bulgarian breakfasts and/or snacks at any time of the day. I have certainly eaten my fare share of those over the years and I can tell you that few things can compare to the sheer deliciousness of that classic example of the Bulgarian cuisine.

It is a very simple concept – we layer sheets of filo pastry with plain yoghurt, eggs and (Feta) cheese in between each layer.

Our banitsa recipe is very quick and easy, and the result is always the same – a very fluffy, moist, huge yoghurt banitsa with cheese that can feed a whole company or a whole big family. We’ve been making it for years and it has always come out perfectly delicious. So we decided to share the recipe with you.

We always make it in a large tray because otherwise it’ll be eaten way too quickly and we all want another piece…




Ingredients for a 39-40cm tray (That is at least 8 servings)

24 very fine sheets of filo pastry
8 eggs
400g white brine cheese (you can use Feta cheese)
600g plain, unflavoured Greek yoghurt
60g butter
150ml carbonated water
Salt to taste

***We never use baking soda in this recipe!




Pre-heat your baking oven to 200C.

Oil your baking tray with a bit of butter.

Beat the eggs and the yoghurt in a bowl, then cut or crumb the cheese into small pieces and add it to the bowl together with salt to taste. Have in mind that the Greek Feta cheese is much softer than the typical white brine cheese Bulgarians use for this recipe. If you can’t find such cheese you will need to cut, rather than crumb yours. Stir everything until the mixture is homogenous. The filling is now ready.

*** If your yoghurt is very thick – as in thick enough to eat with a fork, I recommend that you use 550g of yoghurt mixed with 50ml of water. Bulgarian yoghurt usually isn’t as thick, so we don’t do that.


How to layer the banitsa:


We use four sheets of filo pastry for each layer. Take two sheets and place them on the bottom of the tray by folding them so they cover only half of the tray. Cover the other half in the same way with the other two sheets for this layer, but make sure that their ends cover each other in the middle.

Use a spoon to spread the filling generously in between the folds of the filo pastry sheets as well as around the edge of the tray, so that the folds aren’t pressed down by the weight of the filling.

Turn your tray by 90 degrees and place the next layer of filo pastry sheets in the same way but across the first layer.

Spread the filling generously in between the folds.

Repeat the process for all layers – we usually have six.

After we’re done layering the filo pastry sheets we cut the banitsa crosswise all the way down to the bottom of the baking tray.

Mix whatever is left of the filling (usually there’s about half of what is necessary for one layer) with the carbonated water – there should be pieces of cheese left in it too.

Melt the butter and when it starts sizzling pour it over the cuts and around the edge of the banitsa.

After that pour the mix of carbonated water and leftover filling and gently press the folds on top with a spoon, as well as around the edges of the banitsa and the cuts we made in the middle, while tilting the tray in all directions so the liquid covers the entire top of the banitsa and soaks into the edges.

Bake the banitsa in the pre-heated 200 degree oven until it turns golden and make sure it’s well baked on the bottom as well. Each individual oven is unique and I am sure as a home cook you know what your oven can do.

After you remove the banitsa from the oven flip the tray and let it rest upside down on some kind of support – we use the four empty yoghurt containers after we washed them. Don’t worry, the banitsa want fall out of the tray.


After the banitsa has cooled to being pleasantly warm rather than hot you can serve it.


Bon Appétit!







вторник, 25 август 2015 г.

Ичли кьофте (пълнени кюфтета по турски) / İçli Köfte (Turkish Stuffed Meatballs)




На турски се произнася "кьофте" (Köfte), а рецептата за тях е продължение на "турската" тема  в нашия блог. "İçli Köfte" означава на турски буквално "пълнени кюфтета".

Рецепти за ичли кьофте има в нашите кулинарни сайтове, но въпреки това те не са популярни у нас. В Турция обаче са много тачени и очевидно са една от най-характерните рецепти от турската национална кухня. Не открихме  турски кулинарен сайт или блогър, който да няма в списъка си рецепта за ичли кьофте.

А нас пък тези пълнени кюфтета много ни впечатлиха и желанието да се опитаме и ние да ги направим беше направо неудържимо.

На видео приготвянето им изглеждаше много лесно - почти като детска игра.

Като започнахме да ги правим обаче, нещата  престанаха да  ни се струват чак толкова лесни и прости. Явно зад лекотата, с която ги правят турците, се крие рутина и опит, които ние нямахме. Но пък имахме желанието да се научим! Честно да си признаем, първите две кюфтета направихме доста трудно. После някак неусетно схванахме движенията и към края започнахме да ги правим не с усилие, а с удоволствие.


Въпреки че в началото никак не е лесно, струва си да ги направите - можем да споделим, че тези пълнени кюфтета имат уникален вкус, който остава дълго-дълго по вкусовите рецептори! Не ти се иска да хапваш нищо друго, нито дори да пиеш течности, само и само да го задържиш още малко в сетивата си!

Класическото ичли кьофте има форма на лимон. На нас ни се получиха доста близо до класическата форма - като за първи път всъщност опитът ни е доста сполучлив.




Необходими продукти:

За пълнежа:

300 гр говежда кайма с ниско съдържание на мазнини (ние използвахме телешка)
2 средно  големи глави кромид лук
1 ч.чаша смлени орехови ядки (ситно, но не на брашно)
1 с.л. доматено пюре
краве масло колкото малък орех
малко лют пипер на люспи
1 непълна ч.л. смлян кимион
смлян черен пипер
сол


За обвивката: 

2 ч.ч. ситно смлян булгур
200 гр говеждо (или телешко) месо с ниско съдържание на мазнини
1 ч.ч пшеничен грис
1 ч.ч. брашно (ние използвахме типово)
1 равна с.л. доматено пюре
1 средно голяма глава кромид лук, настъргана на едро ренде
2 малки яйца (ако  яйцата ви са големи, сложете едно, добавете второто при необходимост)
прясно смлян черен пипер
1 щипка лют червен пипер на люспи 
сол
2.ч.ч вряла вода

Обем на мерителната чаша - 200 мл


В тиган запържваме каймата заедно с маслото, докато стане на ситни трохи.
Ние използвахме при запържването дървена лопатка, с която разбърквахме каймата и тя се запържи на твърде едри трохи. После установихме, че има значение с какъв прибор се извършва запържването - с обикновена метална вилица каймата щеше да се раздроби по-добре.

Нарязваме на много ситно кромид лука и го добавяме към каймата. (Нашият май беше нарязан по-едро, отколкото трябва).

Продължаваме да разбъркваме на котлона сместа от кайма и лук, докато и лукът се запържи.





Добавяме към сместа последователно лъжицата доматено пюре, подправките, разбъркваме и оставяме сместа да се пържи на умерен огън още минутка-две.










Изсипваме смлените орехови ядки, разбъркваме.

Пържим минутка и отдръпваме от котлона.

Оставяме сместа да изстине.









За приготвяне сместа за обвивката ни е нужен ситно смлян булгур.

Този в нашите магазини обикновено е едро начупен. Няма страшно, ние го смляхме в обикновена кафемелачка без усилие.





В купа изсипваме смляния булгур  и двете чаши вряла вода и похлупваме с капак, да се задуши и набъбне булгурът.










Към набъбналия булгур добавяме доматеното пюре, черния пипер, лютия червен пипер, солта, кимиона и настъргания на едро ренде кромид лук.

Омесваме добре сместа с ръка.






Добавяме в сместа гриса, брашното и продължаваме да месим до хомогенност.

Накрая слагаме в сместа каймата и яйцата и месим с ръка, докато сместа се стегне добре.




Нашата смес обаче стана твърде мека и не можа да се стегне добре. А от меката смес трудно се оформят кюфтета с тънки  стени. Затова съветът ни е - сложете в началото само едно яйце, омесете сместа и ако ви се вижда твърде стегната, добавете и второто.





За да оформим кюфтетата, навлажняваме леко ръцете си със студена вода, откъсваме с влажни ръце топка от булгурената смес и я оформяме в дланите си с въртеливи движения, за да придобие издължената и заострена в краищата форма на лимон







След това хващаме оформената издължена като лимон топка с едната ръка, а с палеца на другата ръка правим в единия и край  дупка, която постепенно разширяваме, като въртим топката с длани и притискаме стената на отвора между палеца и другите си пръсти.
Стремим се да направим стената на булгуреното тесто колкото се може по-тънка, но това все пак е умение, което се придобива с опита.

Оформените "обвивки" на нашите кюфтета пълним с плънката. После затваряме отвора с пръсти и с въртеливо движение оформяме напълненото кюфте като издължен заострен лимон.
Работим с навлажнени ръце, иначе е много трудно. Двете странични кюфтета на снимката са оформени със сухи ръце, а това по средата - с навлажнени длани.
Пържим кюфтетата във врящо олио, но на умерен огън. Не пържете на силен котлон, защото кюфтетата бързо прегарят отвън, а отвътре може да останат недоизпържени. Освен това на умерен огън получават по-приятен цвят.

Друга възможност е да се сварят. Видяхме, че някои домакини ги поднасят сварени, за да са по-диетични очевидно. Вие изберете.


Готовите кюфтета оставяме за кратко върху домакинска хартия да попие излишната мазнина.

Видяхме, че турците ги сервират със салата от пресни домати или с доматен сос.
На нас обаче много ни харесаха и с млечно-чеснов сос.

Те са вкусни и топли, и студени.

Така че изборът как ще ги консумирате остава за вас!

Добър апетит!




In Turkish this is pronounced as “kyofte” (Köfte) and this recipe is a continuation of the general Turkish theme of our blog. "İçli Köfte" literally means “stuffed meatballs”.

You can find recipes for İçli Köfte in our culinary sites but they don’t seem to be very popular among the Bulgarian public. They are very popular in Turkey, however, and obviously are some of the most typical meals belonging to the Turkish cuisine. We haven’t seen a Turkish culinary site or a blog that doesn’t have a recipe for this meal.

We were very impressed by the idea and really wanted to try them for ourselves.

We watched a video of their preparation and it all looked so easy, almost a child’s play.

When we started making them on our own, however, we realized that it wasn’t nearly as easy as it appeared. The Turkish cooks and chefs have experience making them that we lacked. But we did want to learn! To be perfectly honest, it took quite an effort to figure out how to make the first two, but afterwards we learned how to form the köftes, so it was a pleasure, not a chore to do it.

It really is worth making them – they have a unique taste that will remain in your mouth long after you’ve eaten. You won’t want to eat or drink anything else to keep it there for as long as possible!

The classic İçli Köfte is shaped like a lemon. We almost managed to achieve that shape, and I would say that for a first try we were pretty successful.




Ingredients:

For the filling

300g beef ground meat (as lean as possible)
2 onions
1 cup of ground walnuts (not too finely ground though)
1 spoon of tomato paste
1 spoon of butter
Hot red pepper flakes
2/3 teaspoon of cumin
Salt

For the wrap:

2 cups of finely ground bulgur
200g ground beef (also as lean as possible)
1cup of wheat semolina
1cup of flour
1onion (grate it)
2 small eggs (if your eggs are larger, add one first them add the other only if you need to)
1 spoon of tomato paste
Freshly ground black pepper
A pinch of hot red pepper flakes
Salt
2 cups of boiling water

(One cup is 200ml)




Fry the beef with the butter in a pan until the beef has turned into small crumbs. We used a wooden spatula to stir the beef while frying and we ended up with crumbs that were too large – later we found out that if we had used a metal fork we would’ve gotten a better result.

Cut the onion into small pieces and add it to the ground beef (ours was cut into too large pieces).

Keep stirring until the onion softens as well.

Add the tomato paste, the spices, stir again and keep your heat to medium while it fries for a one-two minutes more.

Add the ground walnuts and stir again. Let it fry for another minute and remove from the heat.

Let the mixture cool down.

We need very finely ground bulgur to prepare the wrapping.

The bulgur that is sold at Bulgarian stores is usually too coarsely ground, so we helped it along with a coffee grinder.

Pour your bulgur into a bowl and add the two cups of boiling water, then cover it and wait for it to swell.

After it swells add the tomato paste, the black pepper, the hot red pepper flakes, the salt, the cumin and the grated onion.

Knead the mixture well by hand or with an electric mixer.
Add the wheat semolina, the flour and keep kneading until it’s all homogenous.

In the end add the ground beef and the eggs and keep mixing until the mixture thickens.

Our mixture ended up being too soft and not thick enough, which means that we would’ve had a hard time forming thin wraps. Our advice is to add just one egg in the beginning, mix everything well and then decide whether to add the second or not.

To form the köftes wet your hands with cold water, then grab a small ball of the bulgur mixture and form it in your palms until it looks like a lemon. After that grab it with one hand and use the thumb of the other hand to press a hole on one of the pointy ends of the “lemon”. After you press a hole gradually widen it while rolling the ball with your palms and press your thumb on the inner side against our fingers on the outside.

The bulgur wrap should be as thin as possible, but keep in mind that is a skill that is developed with time and experience.

Once you’ve formed the wrap add the filling with a small spoon, then close the hole on the top and once again roll the ball in your palms, using your fingers to shape it like a lemon with two pointy ends.

Do work with your hands wet otherwise the mixture will stick to them. In the picture you can see above the two köftes on the sides are formed with dry hands, the one in the middle – with wet hands

.

Fry the köftes in hot oil, but keep in mind to lower the heat to medium. Do NOT fry them into too hot oil because they will burn on the outside and might remain raw in the middle. Besides, their colour is much more appealing when you’ve fried them on medium heat.

You can also boil them – we saw some cooks serve them boiled, because obviously they’re healthier this way, but that’s up to you.

Once they are ready place them on a kitchen towel to drawn the excess oil.

We saw that the Turkish cooks serve them with a salad of fresh tomatoes or with tomato sauce, but we did like them a lot with a garlic sauce as well.

They taste good both hot and cold so it’s up to you how you’re going to serve and eat them.

Bon Appétit!






Рецептата е  от тук>>>