сряда, 27 май 2015 г.

Турски черешов Магма Кек




Вероятно преди да го разрежа трябваше да го оставя в хладилника една нощ. Или поне няколко часа.

Но аз изпитвах такова нетърпение да разбера какво се е получило, че го разрязах едвам охладен. И кремът избликна от него наистина като магма. С което този кейк напълно оправда името си!

Честно казано, не съжалявам. Той е толкова сочен и вкусен, че с пълно право, макар да е сладкиш от турската кухня, може да бъде определен с английския термин "comfort food".

Все пак, ако ви притеснява, че кремът се разтича в прясно състояние, може да го оставите в хладилника за няколко часа или дори за една нощ, преди да го поднесете.
Мисля, че кейкът няма да изгуби от това.





Необходими продукти за форма с диаметър 24 см

За тестото:
2 чаши бяло брашно
3 яйца
1 чаша захар
1 чаша прясно мляко
2/3 чаша олио (без мирис)
1 пакет ванилова захар
1 пакет бакпулвер (аз сложих пакет и половина)

Обем на мерителната чаша 220 мл.

За крема:
1 л прясно мляко
5 с.л. фино бяло брашно ( с връх)
2 с.л. царевично нишесте ванилия (аз сложих 3 с.л. с връх)
1/2 ч.ч. захар
200 гр маскарпоне (аз го замених със силно изцедена и сгъстена заквасена сметана, но може да заместите маскарпонето с криймчийз класик или натурална филаделфия)
1 пакет ванилова захар

За черешовия  сос:
300 мл вода
1.5 ч.ч. изчистени от костилките череши
1 с.л. с връх нишесте "череша" 
3 с.л. захар




Приготвяме крема:

В малък съд отделяме част от студеното прясно мляко, разтваряме в него захарта, брашното и нишестето и добре разбиваме с телена бъркалка, да няма бучици. При необходимост може да разбием сместа с пасатор.

Останалото прясно мляко загряване на котлона до завиране. В горещото прясно мляко изсипваме при непрекъснато бъркане сместа с брашното и захарта. Добавяме ваниловата захар. Бъркаме докато сместа добре се сгъсти.

Отдръпваме от огъня и покриваме плътно повърхността на съда с фолио за свежо съхранение. Така, докато изстива, кремът няма да хване коричка.

Оставяме крема да изстине.


Приготвяме черешовия сос:

В малка тенджерка слагаме да заври 200 мл вода, заедно със захарта.

В другите 100 мл студена вода разтваряме  нишестето, изсипваме във врящата вода и оставяме да поври 2-3 мин. на умерен огън при непрекъснато бъркане.

Сипваме черешите, продължаваме да бъркаме, като оставяме и те да поврат в соса няколко минути.




Сосът в студено състояние трябва да бъде полутечен.

Покриваме и него отгоре плътно с фолио за свежо съхранение, за да не хване коричка и го оставяме да изстине.




Приготвяме тестото за кейка:

Фурната включваме да загрее до 175 градуса

Подготвяме си формата за печене със свалящи се стени. Покриваме дъното и с хартия за печене, стените намазваме с малко олио и посипваме равномерно с брашно.
Излишното брашно изтръскваме внимателно.

Намазваме хартията на дъното с  малко олио.

Пресяваме брашното.

В купа разбиваме с миксер яйцата и захарта до получаване на пухкава светла пяна.

Добавяме топлото (но не горещо) прясно мляко и олиото, като продължаваме да разбиваме.

Сипваме на части брашното, след всяка изсипана част разбиваме сместа до хомогенност.

Трябва да получим гъсто кексово тесто. Сипваме бакпулвера и ванилията, разбиваме още веднъж.

През това време кремът ни трябва да е изстинал.

Махаме фолиото за свежо съхранение, добавяме маскарпонето и разбиваме крема с миксера на бавни обороти до получаване на хомогенна смес.




Във формата за печене изсипваме кексовото тесто, върху него точно по средата с лъжица равномерно изсипваме крема, както е показано на снимката.

Печем на 175 градуса около 60 минути, кексът се надига много добре. За да не изгори отгоре, накрая може да  покриете с алуминиево домакинско фолио. Част от крема може да остане на повърхността, но може и да потъне в тестото. Това да не ви притеснява.

Изпечения кейк оставете да се охлади във формата. След това го освободете от нея.

Може да го оставите в хладилник кремът да се стегне. Нещо, което аз не направих.

Преди сервиране залейте с черешовия сос.

Добър апетит!


***
Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!







вторник, 12 май 2015 г.

Доматен кекс





Сочен, пухкав, ароматен, с ярък и жизнерадостен цвят, и много вкусен!

Идеята отдавна ми се въртеше в главата и все се опитвах да си представя какво ще се получи от такава комбинация... докато най сетне не махнах с ръка и не реших, че няма да разбера какво всъщност ще стане, докато не го направя.

И просто извадих продуктите и го забърках набързо.

Беше ми необходим по-малко от 1 час - заедно с печенето.

Кексът е ненатрапчиво кисело-солен, с вкус на домати и салам и е идеален за сутрешна или следобедна закуска.




Необходими продукти:

2 ч.ч*. бяло брашно тип 500
4 яйца
450 мл доматен сок** (желателно без консерванти)
70 мл олио
18 гр. бакпулвер***
180-200 гр твърд траен колбас (аз сложих луканков)
2/3 ч.ч. белено слънчогледово семе (или други белени семки по ваш вкус)
сол на вкус

*   Обем на мерителната чаша 300 мл
** Аз използвах тетрапак опаковка 500 мл на "Филикон", на която пише "Доматено пюре", но всъщност в опаковката ще откриете гъст доматен сок, точно каквото ни трябва. Няма консерванти и е извънредно вкусен. Освен ако си нямате домашно приготвени бутилки доматен сок...
*** Следващия път  ще сложа 15 гр бакпулвер + 1 непълна  чаена лъжичка сода бикарбонат, за да се надигне тестото още по-добре и кексът да стане още по-пухкав.




Фурната загряваме до 175 градуса.

Формата за кекс намазваме с малко олио и посипваме с брашно.

В дълбока купа разбиваме с миксер на висока скорост яйцата заедно със солта. Получава се пухкава яйчена пяна.

Сипваме олиото и доматения сок и продължаваме на високи обороти до пълна хомогенност на течните съставки.

Изсипваме на части пресятото брашно и продължаваме да разбиваме.

Трябва да получим гъсто кексово тесто.

В тестото сипваме бакпулвера,  разбиваме до хомогенност.

Последно добавяме колбаса, нарязан на малки кубчета и слънчогледовото семе.




Разбъркваме сместа и я изсипваме в кексовата форма.

Печем около 50 минути (до суха клечка) на невисока температура (175 градуса), за да се изпече добре отвътре, без да загори отгоре.





Може да се сервира и топъл, и  охладен.
Извънредно вкусна, засищаща и даваща енергия закуска.
Опитайте я!

Добър апетит!

***
Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!








неделя, 10 май 2015 г.

Пролетна супа с месо от агнешки главички





Още една пролетна, извънредно свежа и пълна с прясна зеления супичка.

Не че вече не съм представяла чорба от агнешки главички>>> , но тази супичка има съвсем различен вкус.

И понеже сега е сезонът на пресните зелени листа и треви, реших, че и тя трябва да влезе в списъка с моите  пролетни предложения>>>.




Необходими продукти за 6-8 порции (според големината на порцията)

2 по-големи агнешки главички (моите бяха с тегло около 900 гр всяка)
4 големи връзки пресен зелен лук (общо 20 големи стръка)
1 неголяма връзка пресен киселец
4 млади моркова
4-5 по-едри пресни картофа
1 голям лимон (или 2 по-малки)
2 яйца
сол и прясно смлян черен пипер на вкус
40 мл олио
50 гр краве масло


Както виждате, продуктите са повече от скромни, а вкусът ... вкусът е взрив от пролетна наслада за небцето!




Агнешките главички оставих в студена вода за цяла нощ, на сутринта водата беше извлякла кръвта. Измих ги добре под течаща вода и ги сложих този път в глинен гювеч. Налях гювеча на 2/3 от обема му с вода, сложих вътре 2-3 пресни сурови моркова, дръжките от 1 връзка магданоз, имах и праз лук, сложих във водата едно парче с дължина около 12-13 см, а също добавих малко сол.

Оставих да се пекат на температура 200 градуса за около два часа.

След като изстинаха, обезкостих главичките.

Пресните моркови нарязах на полукръгчета, запържих ги леко в тенджера в олиото. Добавих към тях пресния зелен лук, нарязан на ситно, но веднага добавих 1 ч.ч. (200 мл) вода със стайна температура.

Похлупих тенджерата и оставих лука да се задуши в много малко течност на среден огън.




Когато лукът беше почти готов, изсипах в тенджерата нарязаното на ситно месо от главичките, нарязаните на дребни кубчета пресни картофи и целия бульон, в който се бяха пекли главичките. Сложих и маслото.




Когато супата беше готова, изключих котлона, изсипах вътре пресния киселец, нарязан на съвсем ситно. Идеята беше киселецът да се попари, но не да ври, за да остане свежо зелен.

Добавих сол и черен пипер, изсипах застройката от лимонов сок и яйцата, много добре разбити в него.

Разбърках и оставих върху още горещия котлон само за няколко минути.

Супата беше готова са сервиране.

Добър апетит!







петък, 8 май 2015 г.

Аржентински сос за печено месо "чимичури"





Той е свеж, пролетен, зелен, ароматен...! И фактът, че произхожда от аржентинската, а не от българската или дори не от европейската кухня, не го прави по-малко апетитен.

Кулинарните източници твърдят, че аржентинците не сядали на трапеза с печено месо без този сос. Не съм била в Аржентина и мога да приема само на доверие този факт, но, уверявам ви, след като ние у дома го опитахме с печените ярешки ребърца>>>  и аз като аржентинците реших,  че от този сос трябва да се старая да имам винаги в хладилника.

Той се прави бързо и лесно (десетина минути заедно със завъртането на блендера), освен това продуктите за него са достъпни за всяка домакиня и е единствено въпрос на малко желание да го има винаги в домашната кухня.




Не можах да го снимам много-много. Да не кажа - хич!

Домашните ми му "видяха сметката" докато дегустираха печените ярешки ребърца>>>.
В купичката намерих само останки, които изобщо не бяха вече за снимки... Затова направо показвам месото със соса.

Но пък така придобивате ясна и натурална представа какво бихте си хапнали!

И... стига съм приказвала, ето ги

Необходимите продукти за една доза сос "чимичури":

1 връзка пресен зелен лук
1 връзка пресен зелен чесън (може да се замени с 3-4 скилидки стар чесън)
1 връзка пресен магданоз
1/2 чаша листа от пресен риган (или 4 ч. л. сушен риган)
1/2 ч.л. лют червен пипер на люспи
1/2 ч.л. сол
прясно смлян черен пипер на вкус
200 мл. зехтин екстра върджин
50 мл червен винен оцет

Обем на мерителната чаша 200 мл




Пресните зелени съставки се нарязват на ситно, слагат се в блендера.

Сипват се зехтин и оцет.




Добавят се подправките - риган, лют червен и черен пипер, сол.



Блендерът се включва около половин минута на пулсиращ режим, след това още няколко минути на средни до високи обороти (според мощността му).

Готовият сос "чимичури" се изсипва в бурканче и слага в хладилник за 24 часа да се смесят съставките и да придобие окончателния си аромат и вкус.

След това е готов да бъде поднесен.

Може да се съхранява в хладилник една седмица, според кулинарните източници, които изчетох.

Идеална свежа добавка за всякакви печени меса!


Добър апетит на трапезата с печено месо и сос "чимичури"!

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!





Рецептата е адаптирана от тук>>>


четвъртък, 7 май 2015 г.

Печени ярешки ребърца върху канапе от лук с пикантни картофки и сос "чимичури"





Когато ми се наложи да напиша толкова дълго заглавие, което описателно да дава представа за ястието, направо се изприщвам. Обаче днешното ми предложение няма как иначе да се назове, освен същността му горе-долу да се опише в заглавието . Ама не съвсем, защото пикантерията на маринатата, на печените ребърца, на соса, на картофките, все едно пак ще изисква по-съществени обяснения.

Важното е, че ребърцата се мариноват и пекат отделно, картофките - и те, а сосът се приготвя няколко дни предварително и се оставя в хладилника да се настои и придобие окончателния си вкус и аромат.

После всичките тези пикантерии се сервират в една чиния, в която се сипва от всичко по малко.

Ястието може да се приготви и с агнешки ребърца (или друго месо от агне), просто на този Гергьовден аз имах ярешко, за което не съжалявам. Голяма вкуснотийка беше.




Необходими продукти:

1.5 кг ярешки ребърца (може и агнешки)
5-6 средно големи глави кромид лук

За маринатата на месото: 

2 с.л. горчица класик
1.5 с.л. мед
3 с.л. зехтин
1/2 ч.л. сол
1 с.л. сушена зелена подправка (аз имах риган)

За картофките:

1.5 кг пресни картофи
150 гр. краве масло
прясно смлян черен пипер на вкус
лют пипер на люспи - на вкус
1 равна с.л. сушен розмарин
2 кубчета месен бульон (аз използвах говежди)
около 700 мл вода (2 големи чаени чаши)

За съставките и приготвянето на 
соса "чимичури" прочетете  тук>>>







Приговяне на ребърцата:

В купичка смесваме всички съставки за маринатата и разбиваме сместа до хомогенност.

Измиваме месото, слагаме го в здрав полиетиленов плик, а плика - в удобна широка купа.

Изливаме равномерно върху месото в плика маринатата, завързваме здраво плика и го преобръщаме няколко пъти, за да сме сигурни, че маринатата се е разнесла навсякъде върху местото.

Оставяме в хладилник за 12 до 24 часа, да се маринова добре месото.

Когато решим да печем маринованото месо, обелваме кромида, нарязваме всяка глава на кръгове с дебелина 6-7 мм и подреждаме на дъното на тавата, в която ще печем.

Върху канапето от кромид поставяме месото. Изливаме всичката марината от полиетиленовия плик върху месото.





Отгоре нареждаме кръгчета кромид лук.





Цялата тази конструкция завиваме плътно с алуминиево домакинско фолио.

Надупчваме с върха на остър нож на 2-3 места фолиото, за да излиза парата.

Кромидът изолира месото от нажежените повърхности, придава му сладост и нежност. Така месото се задушава отлично и става много сочно и крехко. А и самият кромид се задушава много добре и е изключително вкусен.




Оставяме да се пече увито около 2 часа при температура 200 градуса.

Към края на печенето махаме фолиото и сваляме кръгчетата кромид от горната страна на месото, за да придобие зачервена коричка.

Месо, обработено с марината на основата на горчица, мед и зехтин ми е любимо и резултатът във вкуса винаги е отличен.

И тук е мястото да спомена, че месото се зачервява много бързо, полято с тази марината, така че трябва да се следи отблизо. Нещо, което аз изпуснах този път.

Но въпреки че от горната страна месото поизгоря малко повече, отколкото трябваше (това беше моят малък гаф ;) ), под коричката се получи много крехко и сочно.




Приготвяме картофите:

Картофките почистваме, обелваме при необходимост и нарязваме на подходящи парчета.

Слагаме в тавата, посипваме ги с всички изброени подправки, заливаме с 2 чаши гореща вода, в които сме разтворили 2 кубчета бульон и сме разтопили маслото.

Разбъркваме добре и печем на 200 градуса до приятна златиста  коричка.





Сервираме в чиния от  месото с малко сос и непременно от кръгчетата лук, в които сме го пекли.
До месото сипваме от картофките за гарнитура.

Поливаме ярешкото с предварително приготвения сос "чимичури">>>, който е идеален за печено месо.

Добър апетит!






вторник, 5 май 2015 г.

Торта "Ягоди в шампанско"





Твърди се, че най-вкусно и най-изискано било шампанското вино да се поднася добре изстудено, заедно с купичка пресни ягоди. Опитвала съм, наистина е много вкусно.

А идеята за десерт да се потопят ягоди в шампанско не е нова, но на мен ми хрумна нещо малко по-различно. Ягоди в желе от шампанско.

Да, желето върху тортата, което виждате, е от истинско пенливо десертно вино, желирано до устойчиво желе, в което примамливо са потопени половинки ягоди.




Близките ми бяха на мнение, че това е най-вкусната торта, която съм правила досега.


Тортата действително се получи извънредно вкусна, лека и свежа. Идеална за пролетно-летния сезон!

Но понеже все пак става дума за сладкиш, в който има не малко количество алкохол, длъжна съм да предупредя: тази торта не е подходяща за деца!  Ако искате да направите такава, но да могат и вашите деца да хапнат от нея, използвайте плодов сок вместо шампанско. Например ябълков, който е със същия блед цвят.


Ефектът от едно изядено парченце от нея е като ефекта на около една чаша изпито шампанско (Зависи все пак кой колко може да носи на алкохол въобще и на сладки алкохолни питиета в частност).

Така че бъдете внимателни, хапвайте си с удоволствие и мяра!





Необходими продукти за форма с диаметър 24 см:

400 гр ягоди

За блата:

2/3 ч.ч бяло брашно (тип 350)
1/2 ч.ч. бяла кристална захар
2 големи яйца
50 гр. масло
50 мл прясно мляко
1 пакетче бакпулвер (15 гр)
2 пак. ванилова захар
(обем на мерителната чаша 350 мл)




За белия крем: 

1 кг кисело мляко 4.5% (може да използвате натурален йогурт, изцедено кисело мляко или заквасена сметана, ако предпочитате, но аз исках тортата да е по-лека, защото времето се стопли доста)
2/3 ч.ч. бяла кристална захар (или на вкус)
3 пак. желатин (аз използвах "Д-р Йоткер")
1 пак. ванилова захар

*** Трябва да имате предвид, че ако млякото ви е по-кисело, ще трябва да сложите повече захар. Желатинът се разрушава в кисела среда и рискувате млякото ви да не се желира, ако не е достатъчно сладко.


За желето от шампанско:

650 мл сладко (или полусладко, според предпочитанията) пенливо вино
1/2 ч.ч. захар
3 пак. желатин

*** Ако използвате полусладко шампанизирано вино ще трябва да сложите повече захар
*** Обем на мерителната чаша - 350 мл





Приготвяме блата:

Фурната загряваме до 175 градуса (ориентирайте се все пак по своята фурна)

Дъното на форма със свалящи се бортове и с диаметър 24 см покриваме с хартия за печене. Стените намазваме с малко мазнина и посипваме съвсем леко с бяло брашно. Дъното също намазваме с мазнина. Работим със силиконова четчица.

В дълбока купа разбиваме с миксер омекналото масло със захарта до получаването на пухкав крем.

В масления крем чукваме едно по едно яйцата, като продължаваме да разбиваме с миксера много добре след всяко яйце. Добавянето на второто яйце става, след като първото е било добре хомогенизирано с маслото и захарта. Иначе рискуваме сместа да се пресече.

След яйцата идва ред на прясното мляко - изсипваме и него на тънка струйка, като не преставаме да разбиваме с миксера.

В получената хомогенна смес разбивайки, сипваме на части пресятото брашно, размесено с ваниловата захар и бакпулвера, докато добавим цялото количество.

Готовата смес изсипваме във формата за печене, завъртаме няколко пъти формата и леко я почукваме, за да не останат в тестото мехурчета въздух. Печем на 175 градуса до готовност.

Блатът е готов, когато при натиск върху него с пръст той пружинира и вдлъбнатината  се  изглажда сама, след като го вдигнем.

Готовия блат изваждаме от формата и го охлаждаме върху решетка. След като блатът изстине го обръщаме внимателно и сваляме хартията за печене от долната му страна.




Подреждаме тортата:

На дъното на формата със свалящ се борт поставяме изрязано парче твърд картон, увит в алуминиево фолио (по желание).

Формата трябва да е с височина не по-малка от 8-9 см. Ако нямате толкова висока форма (аз нямам), трябва да увиете от вътрешната страна на вашата форма лента от хартия за печене. За повече устойчивост (все пак вътре ще се наливат субстанции, които в началото са течни) аз увих двойна лента. Захванете лентата в горния и край с кламер.

Внимавайте лентата да е увита плътно по вътрешния диаметър на формата, за да стане тортата с правилна форма.

Сложете на дъното на така подготвената форма вашия блат.

Преди да подреждате тортата, задължително сложете формата в някаква подходяща тавичка.
Част от белия крем, изливан първи, може да изтече малко, както се случи при мен.





За белия крем :

Затопляме съвсем леко киселото мляко, добавяме захарта и ваниловата захар, разбиваме добре с телена бъркалка, докато захарта се стопи.

3 пакетчета желатин накисваме в 100 мл вода, разтопяваме желатина на водна баня или в микровълновата фурна. Охладения да стайна температура желатин изливаме в млякото и добре разбиваме.

Така подготвената смес е много рядка, затова е добре да се изчака да се охлади добре, преди да се изсипе върху блата. Млякото се охлажда най-бързо и лесно, когато, разбърквайки го, постоянно го загребваме с лъжица и изливаме в тенджерката. Така няма да допуснем образуването на бучици от желатина.

След като изсипем млякото върху блата, веднага поставяме формата в хладилника. При мен част от течността на киселото мляко попи в блата, но от това той само спечели - напои се и стана много вкусен.

Слоят желирано мляко се стегна в хладилника за около час и половина.

Върху желираното мляко подреждаме половинки ягоди и връщаме формата в хладилника.


За  желето от шампанско:

650 мл  сладко (или полусладко) пенливо  вино (шампанско) изсипваме  в дълбока тенджера и слагаме на котлона на много слаб огън да се затопли, като непрекъснато бъркаме.  Течността не бива да завира.

Изсипваме във виното захарта и продължаваме да бъркаме до разтопяване на захарта.

На повърхността на виното се образува доста пяна. Не се притеснявайте, в процеса на бъркане тя постепенно ще се разнесе. Част от пяната може внимателно да оберете с лъжица. След около 5-6 минути повърхността на винената течност е абсолютно чиста от пяна.

3 пакетчета желатин накисваме в студена вода, стопяваме на водна баня и размесваме с малко количество от винената течност. След това изсипваме сместа в тенджерката с виното. Разбъркваме и изчакваме пяната отново да се разнесе. Aко е необходимо, отново внимателно обираме пяната с лъжица.

Охлаждаме в отделен съд  малко количество от виното с желатин и заливаме ягодите - на височина 3-4 мм, не повече, след което връщаме формата с ягодите отново в хладилника.

Изчакваме шампанското желе върху ягодите да се стегне.  Така ще предотвратим изплуването на подредените ягоди, когато ги залеем с цялото количество вино.

Отдръпваме от котлона винената течност и изчакваме да се охлади до стайна температура. Докато се охлажда  е добре отново да се разбърква с лъжица.

Заливаме с охладеното вино с желатин ягодите до пълното им покриване. Оставяме в хладилник  желето да се стегне.

Освобождаваме от формата, премахваме хартията.


Сервираме тортата добре изстудена.

Да ви е сладко!