вторник, 30 май 2017 г.

Човек предполага...



Човек предполага, а Господ разполага, гласи една нашенска мъдрост.

Точно така се случи с мен, за жалост.

Въоръжени с амбициозен списък от прекрасни нови рецепти, с набавени продукти и планове за една изключителна торта - страхотна изненада, с която предвкусвахме с нетърпение да ви сюрпризираме приятно, за пирог, и още една торта, и още, и още! ...



Но... Човек предполага, а Господ разполага...

Едно разсейване, докато се движа по разбитите софийски тротоари... и вместо да правим торта, се озовах в Пирогов със счупена ръка.

Лежа шести ден у дома с гипсирана ръка, а едва днес се чувствам достатъчно адекватна , за да напиша няколко думи.

Ирина е с мен, подкрепя ме и ми помага през цялото това време, но като ме гледа така умърлушена и със сгърчено от болка лице, не и е нито до писане, нито до готвене за блога.


 Скъпи приятели, читатели и посетители,

ще има и торта, и пирог, и още много нови, интересни, апетитни и вкусни рецепти!

Яд ме е, че изпускаме сезона на ягодите и черешите (имахме толкова планове!), но така било писано да се случи. Ще има и други възможности, надявам се.

Ще ми трябва малко време, да се съвзема и възстановя от травмата и, живот и здраве, надявам се, че ще успеем да реализираме плановете.

А засега поздрави и до нови срещи!

Ваша Валентина


P.S. Фотосите са мои, правила съм ги в различно време, 
когато активно се занимавах с фотография и обичах да експериментирам с изображенията, а сега реших да кача някои от тях тук за повече свежест и настроение. В друг момент сигурно не бих се решила да ги показвам в кулинарния ни блог.




сряда, 24 май 2017 г.

Ме́джимурска зле́ванка (традиционен хърватски десерт ) / Mejimurska Zlevanka (Traditional Croatian Dessert)





Тези от нашите читатели, които вече са се запознали с рецептата на Ме́джимурската ги́баница>>>,  няма да се чудят много на това странно наименование.

За останалите читатели  ще поясним с две думи: рецептата е от хърватската кухня и произхожда от Меджимурската жупания (област), през която протича река Мур (оттам и името на жупанията).

Злеванка е традиционен сладкиш (пай) в кухнята на западните славянски народи, като при различните народи се приготвя по доста различен начин.

Хърватската меджимурска злеванка е печиво, съдържащо йогурт (ние заместихме с кисело мляко), заквасена сметана, извара, яйца, грис и захар.

В зависимост от настроението си може да го хапвате за десерт  или за закуска - и за двете е еднакво подходящо и много апетитно!.

Необходими продукти за тавичка с размери 28 см х 18 см (6 - 8 порции)

5 яйца
1.5 ч.ч. пшеничен грис
200 гр заквасена сметана 20%
400 гр кисело мляко с висока масленост (нашето беше 4.5%)
2/3 ч.ч. захар
400 гр прясна необезмаслена извара (или прясно сирене)
20 гр краве масло
***15 гр бакпулвер (въпреки че в оригиналната рецепта няма, препоръчваме ви да сложите)
1 пакетче ванилова захар
*** 150 гр тъмни стафиди  (по желание, в оригиналната рецепта стафиди няма, но нас нас много ни хареса с тях)
300 гр мармелад от сини сливи

Обем на мерителната чаша: 250 мл



Загрейте фурната до 170 градуса.

Намажете тавичката, в която ще печете, с маслото, посипете с малко брашно, излишното изтръскайте.

В купа разбийте с домакинска тел яйцата със захарта, добавете сметаната и киселото мляко, разбийте до хомогенност.

Добавете гриса и бакпулвера (изполвайте непременно бакпулвер, за да стане въздушно тестото ви, иначе е малко тежко и сбито), разбийте отново много добре до хомогенност.

Сложете изварата (или прясното сирене, раздробено на късчета) и разбъркайте, като се стремите да оставите в тестото по-едри късчета, нека да те се виждат в консистенцията на печивото.

Ако решите да сложите стафиди или други сушени плодове, добавете и тях и разбъркайте с дървена или силиконова лопатка до еднородност на тестото.

Изсипете сместа в подготвената тавичка.

Печете на 170 градуса около 35-40 мин (ориентирайте се по своята фурна) до суха клечка.

Извадете готовото печиво, оставете го малко да се охлади и намажете oтгоре с плътен слой мармалад от сини сливи.

Поднесете на закуска или за десерт (печивото не е много сладко и е с приятна кисела жилка от мармалада).


Добър апетит!




Оригиналът е тук>>> 

петък, 19 май 2017 г.

Френско и австрийско нестареещо (хрушчовско) тесто





Тъй като имаме намерение да направим един цял цикъл от публикации с печива от това тесто, и за да не повтаряме всеки път рецептата, я изваждаме в отделна публикация.

На снимките по-горе виждате какви стават печивата от това тесто.


С какво е удобно то?

1.На първо място то е изключително непридирчиво! Не е необходимо предварително да затопляте продуктите, които използвате! Другите теста с мая се "боят" от студа, изискват топлина, няма да се надигнат изобщо, ако вложите студени продукти,  няма да се надигнат, ако са оставени на течение. Френското (хрушчовско) тесто от студ не се бои, напротив, то го обича!

2. То няма да се надигне особено, оставено на студено, въпреки че се меси точно с цел да се съхранява в хладилник.
Изделията от такова тесто обаче се надигат по "вълшебен" начин, щом ги сложиш да се пекат във фурната. И можете да не се съмнявате, ще се надигнат винаги! Няма човек, на когото това тесто да не се получи (стига да не използвате стара мая, с изтекъл срок на годност).

3. То може да се съхранява в хладилник няколко дни, почти без да се надигне, без да се вкисне и да стане негодно за по-нататъшна обработка - така твърдят авторката на рецептата (личната готвачка на Хрушчов), а и всички, които са работили с него по-продъжително.

4. С него се работи лесно и бързо - лесно и бързо се омесва, лесно се съхранява, а когато трябва бързо, или дори инцидентно, да приготвиш нещо вкусно, е много удобно да го извадиш от хладилника  и набързо да оформиш печивото, което си избрал. И накрая, но не на последно място - бързо се изпича във фурната!.

5. Печивата от френско и  австрийско  (хрушчовско) тесто са много удобни, когато трябва да разточите кори от тесто с мая - за пайове и пирози с плънка, за фигурални пайове и пирози, за рула с пълнеж.

6. Изделията от него се получават изключително нежни, меки като пухче и невероятно вкусни - веднага след изваждането им от фурната. И се запазват такива дълго, след като са били извадени от нея.

Тестото по тази рецепта има, според руски кулинарни източници, четири  разновидности: "френско", "австрийско" нестареещо постно и "френско", "австрийско" нестареещо  маслено тесто.

Пропорциите на продуктите са едни и същи при замесване на тестото, разликата между постното и масленото е, че постното се меси с влагане на маргарин, а при масленото се влага масло. "Френско" наричат тестото, в което няма яйца, а  тестото по същата рецепта, при която се влагат жълтъци, наричат "австрийско".


Наричат го още "хрушчовско" - защо?

За историята на "хрущовското" тесто, както и рецептата на показаните на снимките пирожки, прочетете тук>>>



Необходими продукти за 1 доза от тестото:

500 - 550 г бяло брашно екстра качество (ние използваме София Мел Класик)

200 г краве масло (за масленото) или 200 г маргарин (за постното)

200 мл прясно мляко
1 ч.л. сол
3 с.л. захар
2.5 ч.л. (около 10 г) суха мая за хляб (или 50 г. прясна)

Желателно е мазнината да е омекнала (не разтопена), за да може да се омеси по-лесно тестото.

*** По желание в тестото от двете разновидности може да се вложат и  два жълтъка. Тогава се получава тесто с по-пищен, по-богат вкус, което руснаците наричат "австрийско".



В прясното мляко се изсипва захарта, солта и маята и се разбърква докато маята се разтвори. Оставя се на топло място, докато малко шупне.
Ако е прясна мая, то тя по рецептата на  Анна Григорьевна първо се разтрива със солта, докато се втечни, а след това се сипва млякото и се добавя захарта.

В подходящ за месене съд се слага омекналото масло, сипва се половината брашно и се меси.
В процеса на месенето в тестото се добавя последователно половината от останалото брашното, разтворът с маята и захарта и остатъкът от брашното.

Тестото се омесва много бързо, без никакви усилия, като на игра, буквално за десетина минути става меко, гладко и еластично.

Прибира се в найлонов плик в хладилника за през нощта (то изобщо не лепне).

Понеже е с масло, а маслото се стяга от студа, не очаквайте, че в хладилника тестото ще се надигне особено. 


Сутринта ще го извадите незначително надигнало се  на обем, но по-твърдо, отколкото е било. Нека това не ви смущава! Оставете го на топло 30-40 мин. Тестото ще се отпусне, омекне и буквално пред очите ви ще започне да се надига!

А истинското чудо се случва във фурната, по време на печенето - тестото се издува, от него се носи изкусителен аромат, а като гo извадиш, от първия миг печивото е  мекичко като пухче!

И остава такова - пухкаво и меко дълго след като е било извадено от фурната и вече изстинало.

Тестото се разточва с точилка, направо на плота, който не се набрашнява - няма нужда от това. а от корите се оформят нужните изделия.










четвъртък, 18 май 2017 г.

Ордьовър пълнени рулца от раци / Crab Rolls with Filling Appetizer






Тези пълнени рулца от раци са една великолепна хрумка на руските кулинари, която обикаля от сайт в сайт вече от доста време.

Решихме и ние да ги опитаме и сме очаровани от вкуса им.

Трябва обаче да знаете две неща, преди да пристъпите към приготвянето им у дома:

1. Не всички рулца от раци могат да се напълнят. Те трябва да могат да се развият, което обикновено си личи още през опаковката,
Ето как изглежда едно такова рулце, което можете да развиете и напълните:



2. Една опаковка 240-250 г. съдържа около 14-15 бр рулца. Имайте предвид, че те са пристрастяващо апетитни и ако ще стягате трапеза, не залагайте само на една опаковка. Пълнените рулца от нея изчезват за броени минути. :)




Необходими продукти за напълването на 1 опаковка от 240 г. рулца от раци:

1 опаковка рулца
200 г. майонеза
1 връзка копър
2-3 скилидки чесън
или прясно смлян черен пипер на вкус

Може да експериментирате и с други продукти в плънката: топено сирене, настъргано краве сирене с масло, майонеза с копър и ситно настъргани моркови за хрупкавост или каквото друго се сетите.

Ние не използвахме майонеза, заради алергията на Ирина, която успяхме да овладеем, но все още се въздържа да консумира яйца. Напълнихме нашите рулца с меко топено сирене, размесено с копър и малко пресован чесън. Можем да споделим, че и този вариант се получи извънредно апетитен!




Пригответе избраната плънка.

Ако вашите рулца са били замразени, оставете ги да се размразят. След това ги освободете от индивидуалните опаковки и ги потопете в гореща вода. Рулцата ще се отпуснат и ще забележите, че сами се развиват. Не чакайте да се развият докрай - щом крайчетата им се отлепят, извадете ги с решетеста лъжица и ги оставете върху кухненска хартия да се подсушат.




Докато са топли внимателно развийте всяко рулце върху плоска равна повърхност и го оставете да изстине.

След това намажете вътрешната страна с плънката.




Завийте ги отново внимателно, защото са много крехки и поднесете със зелена салата, или с домати и краставици, или върху канапе от краставичка.

Добър апетит!






вторник, 16 май 2017 г.

Пирожки от френско ("хрушчовско") маслено тесто с плънка от ябълки и мармалад / Pierogies with French ("khrushchev") Butter Dough and Apple & Marmalade Filling






Руснаците ги наричат пирожки, но по същината си това са кифлички, печени на фурна, от нежно, пухкаво, нестареещо тесто, които не изсъхват  и не стават твърди, когато престоят.

В това е чудото на тестото, от които ви предлагаме да ги опечете!


Защо това тесто е толкова популярно и харесвано в Русия?

1. Най-важната причина е, че то е изключително непридирчиво! Не е необходимо предварително да затопляте продуктите, които използвате! Другите теста с мая се "боят" от студа, изискват топлина, няма да се надигнат изобщо, ако вложите студени продукти,  няма да се надигнат, ако са оставени на течение. Френското (хрушчовско) тесто от студ не се бои, напротив, то го обича!

2. То няма да се надигне особено, оставено на студено, въпреки че се меси точно с цел да се съхранява в хладилник.
Изделията от такова тесто обаче се надигат по "вълшебен" начин, щом ги сложиш да се пекат във фурната. И можете да не се съмнявате, ще се надигнат винаги! Няма човек, на когото това тесто да не се получи (стига да не използвате стара мая, с изтекъл срок на годност).

3. То може да се съхранява в хладилник няколко дни, почти без да се надигне, без да се вкисне и да стане негодно за по-нататъшна обработка - така твърдят авторката на рецептата (личната готвачка на Хрушчов), а и всички, които са работили с него по-продъжително.

4. С него се работи лесно и бързо - лесно и бързо се омесва, лесно се съхранява, а когато трябва бързо, или дори инцидентно, да приготвиш нещо вкусно, е много удобно да го извадиш от хладилника  и набързо да оформиш печивото, което си избрал. И накрая, но не на последно място - бързо се изпича във фурната!.

5. Печивата от френско (хрушчовско тесто) са много удобни, когато трябва да разточите кори от тесто с мая - за пайове и пирози с плънка, за фигурални пайове и пирози, за рула с пълнеж.

6. Изделията от него се получават изключително нежни, меки като пухче и невероятно вкусни - веднага след изваждането им от фурната. И се запазват такива дълго, след като са били извадени от нея - дори когато тестото е приготвено по базовата рецепта с маргарин.
Но ако опитате печивата от френско тесто с масло !!!...  Това е чудо, каквото може би никога досега не сте вкусвали!...

Цели шест достатъчно основателни причини, които ще оцени всеки кулинар, изкушен от приготвянето на тестени изделия!



Така нареченото "хрушчовско" тесто отдавна е известно и на изкушените кулинари в България.

Като че ли малцина у нас знаят обаче (или поне почти никъде в българския кулинарен интернет не се споменава), че преди да бъде наречено "хрушчовско", това тесто е било известно в СССР като "френско". Както и почти никъде не се споменава, че тази рецепта си има автор и той е точно известен.

Рецептата е дело на личната готвачка на Никита Сергеевич Хрушчов - Анна Григорьевна Дышкант, която я е донесла със себе си от родния Киев в Москва и е глезела с печива от "френско тесто" самия Никита Сергеевич, членовете на Президиума на ЦК, както и членовете на техните семейства.

Анна Григорьевна има огромна заслуга за това, че не само е гощавала величията на КПСС, но е и популяризирала рецептата за тестото, известно в началото като "френско", предоставяйки я за печат на страниците на различни съветски вестници и списания.

Тя, разбира се, е направила това след като Никита Хрушчов е бил свален от власт и вече покойник, защото като военен служител на КГБ е нямала право да разгласява "важни държавни тайни" приживе на господаря. И макар, пенсионирайки се, да е била привикана в КГБ, за да подпише декларация за неразгласяване на онова, което се е случвало в баровските резиденции, явно готварските рецепти от  трапезата на най-висшата номенклатура на режима не са били чак токова голям грях, защото част от тях тя е споделила с народа. Тези рецепти днес са неотделима част от руската национална кухня, широко разпространени сред руснаците.

С времето са изтекли и доста пикантни подробности от живота на съветските големци - пикантни в сравнение с лишенията и оскъдицата, в които са живеели обикновените съветски граждани в онова време. Тези подробности биха могли да се опишат с едно изречение: членовете на Президиума на ЦК все пак са успели да построят комунизЪма - ако не за народа си, то поне за себе си и за своите семейства.

източник>>>

скрийншот: youtube

Разбира се, за обикновените хора в Съветска Русия е било интересно да се "докоснат" до това уникално тесто, с разкошни печива от което са пирували велможите на съветския комунистически режим. Известно е било, че самият Хрушчов е обожавал вкусните пирожки от такова тесто и е обичал да ги поглъща една след друга (руският фразеологизъм "уплетать за обе щеки" е много експресивен!).

А наименованието "хрушчовско" му е било дадено от обикновените съветски жени точно заради страстта на Първия към пирожките от него, за която са се носели легенди сред народа.



Впрочем, историята с наименованието на френското - хрушчовско тесто силно напомня историята с наименованието на гурьевската каша, любимият десерт на император Александър III>>>.

И тук, както и там, деликатесът е взел името на господаря - не на слугата, който го е създал, разбира се. Защото в Русия имперският дух има здрави корени и е запазен непокътнат, независимо как се нарича силният човек на деня - Император, Председател на Президиума, или Президент.


Както вече споменахме, оригиналното тесто се приготвя с маргарин и го наричат постно хрушчовско нестареещо тесто. Ние обаче не сме привърженички на маргарина и когато ни попадна рецепта за френско (хрушчовско) тесто, омесено с масло, решихме тутаткси че това е нашата рецепта! И не сгрешихме!

Тестото се омеси буквално за няколко минути, без никакви усилия.
Прибрахме го в хладилника и то се стегна, почти без да се надигне. И решихме, че "експериментът" ще се провали...

Нищо подобно!

Когато на другия ден го извадихме и оставихме на топло, то се отпусна, стана меко като кадифе и започна за секунди да се раздува. Истинското раздуване на пирожките обаче се случи, след като ги пъхнахме във фурната, при температура от 180 градуса.

Разточихме тестото бързо и лесно, като в детска игра, без да се налага да поръсваме плота с брашно, а когато извадихме готовите пирожки от фурната - те бяха пукави и мекички като душичка! И тези, които останаха за следващия ден, си останаха все така пухкави, мекички и изкусително ухаещи на масло!

Анна Григорьевна казва, че тестото може да издържи в хладилника дълго време, без да превтаса или да се вкисне. Нямаше как да разберем, но, убедени сме, и това е вярно!


Рецептата за пирожките е компилация от две рецепти, които намерихме в youtube::

Рецептата за тестото взехме от "Приятного аппетита!">>>, а рецептата за плънката взаимствахме от Клавдия Корнева>>>.

Необходими продукти за 1 доза (на нас ни се получиха 31 бр малки пирожки)

За тестото:
500 - 550 г бяло брашно екстра качество (ние използваме София Мел Класик)
200 г краве масло
200 мл прясно мляко
1 ч.л. сол
3 с.л. захар
2.5 ч.л. (около 10 г) суха мая за хляб (или 50 г. прясна)
* 2 жълтъка (по желание)
1 яйце за намазване на пирожките


* Според рецептата на Анна Григорьевна, ако искате тестото да стане още по-пищно на вкус, може да добавите 2 жълтъка в него. 
Ние не сложихме, защото Ирина получи алергия от нещо си и лекарката и забрани за известно време консумацията на яйца. По тази причина част от пирожките ни беше намазана само с прясно мляко, а не с яйце. Но и те се получиха много мекчики, издути и пухкави, и много вкусни, с приятна, златисто-кафява коричка.

** За плънката:
2 средно големи ябълки
2-3 с, л, лимонов сок (или малко разтворена във вода лимонена киселина)
150 г мармалад от ябълки или смесен от ябълки и сливи, или ябълки и шипки (нашият беше смесен).

**Вариантите за плънка са неизчерпаеми: сирене с лук, сирене с магданоз, кашкавал със зеленина, топено сирене, месо с лук или зеленина, пържено зеле, варени яйца с лук, с мармалад, с всякакви плодове, с картофи и зеленина или каквото още се сетите!


Пирожките, намазани само с прясно мляко (още по-добре с течна сметанка за кафе, но ние нямахме):

В прясното мляко се изсипва захарта, солта и маята и се разбърква докато маята се разтвори. Оставя се на топло място, докато малко шупне.
Ако е прясна мая, то тя по рецептата на  Анна Григорьевна първо се разтрива със солта, докато се втечни, а след това се сипва млякото и се добавя захарта.

В подходящ за месене съд се слага омекналото масло, сипва се половината брашно и се меси.
В процеса на месенето в тестото се добавя последователно половината от останалото брашното, разтворът с маята и захарта и остатъкът от брашното.

Тестото се омесва много бързо, без никакви усилия, като на игра, буквално за десетина минути става меко, гладко и еластично.

Прибира се в найлонов плик в хладилника за през нощта (то изобщо не лепне).

Понеже е с масло, а маслото се стяга от студа, не очаквайте, че в хладилника тестото ще се надигне особено! 

Сутринта ще го извадите почти същото като обем, но по-твърдо, отколкото е било. Нека това не ви смущава! Оставете го на топло 30-40 мин. Тестото ще се отпусне, омекне и буквално пред очите ви ще започне да се надига!

А истинското чудо се случва във фурната, по време на печенето - пирожките се издуват, от тях се носи изкусителен аромат, а като ги извадиш, от първия миг са мекички като пухчета!


Приготвяме пирожките:

Фурната загряваме до 180 градуса.


Тестото изваждаме от хладилника и оставяме на топло за около 30-40 минути, да се стопли и омекне.

За плънката обелваме две ябълки и ги нарязваме на ситни парченца. Напръскваме ги с малко лимонов сок, за да не потъмняват. (ако нямате лимонов сок, малко разтворена във вода лимонена киселина ще свърши работа).
В купата с нарязаните ябълки добавяме мармалада ...




и разбъркваме до еднородност сместа.
По-добре е мармаладът да е по-гъст, защото като престои малко, сместа става по-рядка от ябълковия сок.


Омекналото тесто разточваме направо на плота (няма нужда от поръсване с брашно) на кора с дебелина около 3 мм,

С подходяща чаша или друга форма с диаметър 8-9 см изрязваме кръгчета от тестото:

По средата на всяко кръгче слагаме по 1 чаена лъжичка от плънката, като внимаваме да не намазваме краищата на тестото с нея, иначе трудно ще се залепят.


Започваме внимателно да лепим пирожките. За целта изтегляме лекичко срещуположните крайчета на кръгчето, точно по средата, внимателно, но здраво ги залепваме, после по същия начин изтегляме лекичко тестото от едната и от другата страна и залепваме цялата пирожка..



Стремим се да работим така, че по краищата да не попада от плънката, иначе пирожката няма да се залепи добре.

Готовите пирожки нареждаме в тава върху хартия за печене, обърнати с шева надолу.
Оставяпе ги да постоят покрити с кърпа 10-15 минути, преди да ги сложим във фурната.






Преди да ги сложим да се пекат, ги намазваме с разбито яйце (стават златисти), или с прясно млляко, или сметана, или със смес от мляко и яйце - по желание.
Тук са показани пирожките, намазани с мляко.

Печем ги на 180 градуса около 20-25 минути. Тестото е много нежно и се изпича много бързо.










Оставяме ги малко да се охладят и са готови за поднасяне.

Добър апетит!

Още за Анна Григорьевна Дышкант и живота в резиденциите на съветските велможи по времето на Хрушчов>>> .