събота, 24 декември 2016 г.

Весели и щастливи празници!




В най-тихата и свята нощ, когато всички християни по света се събират около коледната елха и си пожелават мир, здраве, щастие, любов и благополучие,

от все сърце ги пожелаваме и ние на всички наши приятели, последователи и посетители!


Весела Коледа и щастлива Нова 2017 година!


Валя и Ирина


петък, 2 декември 2016 г.

Тайната на най-пикантното прясно зеле с ориз на фурна (с карамелен вкус и аромат) / The Secret of The Most Spicy Roasted Cabbage and Rice (With Caramel Flavor)





Това ястие се приготвя с минимален брой продукти, но има карамелен вкус и великолепен, силен аромат, постигнат не с много подправки, а чрез специфичната топлинна обработка на самото зеле.

То е е едновременно сладко, сочно, извънредно ароматно, с препечена златисто-кафява, карамелизирана и уханна коричка и ярка златиста вътрешност на храната - всичко е приготвено така, че да получим най-апетитната и пикантна постна зелева гозба, която можем да си представим - за ежедневната ни трапеза и по време на пости.

*** За да си го приготвим е важно:

– Да изберем качествено, сладко и крехко, за предпочитане българско зеле.
Тези наши  сънародници, които живеят в чужбина, очевидно няма как да си доставят българско зеле (то и в България вече е заринато с македонско, германско и какво ли още не вносно).
Но определено трябва да се търси сладко и крехко, а не грубо, твърдо и лютиво зеле.

– Да изберем правилно ориза, който използваме. Ние предпочитаме бланширан ориз.
Такъв ориз неизменно се сварява много добре, без да е необходимо предварително да се измива с много води, за да му падне нишестето, без предварително да се запържва до прозрачност на зрънцата, без да се разварява и същевременно никога не се слепва.
Крайният резултат е, че всяко нежно, добре добре сварено зрънце от него се откроява в ястието и усеща на небцето..






Необходими продукти:

1 голяма прясна зелка (около 2 кг)
150 г бланширан ориз
2 големи пресни сладки моркова
800 гр. нарязани домати от консерва
120 мл олио (ние сипваме олиото обикновено "на око", но зелето е храна, която носи на мазнина, така че по преценка може да сложите малко повече.
1 пълна ч.л.  червен пипер
1 равна с.л. сушен девесил (или друга сушена зелена подправка)
1 суха червена люта чушка / или лют червен пипер на люспи (по желание)
сол на вкус
черен пипер на вкус

*** Ние печем ястието в дълбок гювеч от инокс с дебело дъно и стени.
Такива съдове използват професионалните готвачи , освен че побират по-голямо количество храна, в тях температурата се разпределя по-равномерно и влагата от ястието не се изпарява твърде интензивно при печенето във фурната, респ. ястието не се пресушава при печенето.
А тези, които имат плосък глинен гювеч, ще получат още по-апетитен резултат.




Ние нарязахме зелето на тънки дълги ивички, морковите - на малки кубчета.

Сложихме зелето в голяма тенджера с дебело дъно, без да го посоляваме предварително.

Сипахме олиото, затворихме капака и оставихме на силен огън  да се запържи до златисто от долната страна. Междувременно зелето беше се слегнало в тенджерата и беше лесно да се разбърка с дървената лъжица.

***Зелето съдържа много вода, затова никога при тази предварителна топлинна обработка в тенджерата не сипваме нито капка вода.
Обработено на силен огън под капак, то се запържва и задушава едновременно в собствените си сокове и затова не става като "умито", а придобива пикантен вкус и аромат.

***Сол никога не слагаме предварително, нито го претриваме със сол, когато печем зеле на фурна, защото тогава то пуска твърде много вода и се задушава, но не може да се запържи добре.

Периодично разбърквахме зелето много добре, за да не допуснем да прегори, но да се запържи до златисто колкото се може по-голяма част от него.

По средата на топлинната обработка добавихме морковите в тенджерата.
Тук е моментът да се добави и ситно стритата сушена люта чушка (или лют пипер на люспи). Ние не сложихме, заради стомашни проблеми, но който обича, може да сложи.

След като зелето се запържи до златисто, задуши и омекна, посолихме, добавихме сладкия червен пипер, разбъркахме, изсипахме доматите от консерва и оставихме зелето да се задушава без никаква допълнителна вода още десетина минути.
(Който предпочита готовото ястие да има по-кисел вкус, може да добави и 1-2 с.л. доматено пюре - след червения пипер и преди доматите).

Така обработеното зеле прехвърлихме в тава, добавихме ориза, половин супена лъжица сушен девесил, малко черен пипер и добре разбъркахме.

***Тези, които са затруднени и не могат да си доставят бланширан ориз, трябва предварително да го запържат с малко олио в широк тиган до прозрачност на зрънцата. Тогава оризът ще се свари добре, без да се развари, няма да стане лепкав и всяко зрънце в ястието ще се дели и усеща.

Изсипахме в тавата вряла вода до нивото на сместа и сложихме ястието да се пече в предварително загрята до 190 градуса фурна.

След като зелето се запече от горната страна до същата степен, каквато виждате на снимките (т.е. до златисто-кафяв карамелен цвят и аромат), извадихме тавата, внимателно разбъркахме запеченото на повърхността зеле, така че на повърхността да извадим незапечено от по-долните пластове, заравнихме, добавихме още вряла вода в количество малко под нивото на ястието, посипахме с още малко сушен девесил и върнахме във фурната добре да се допече и отново да се карамелизира по повърхността.

Не се притеснявайте, ако ви изглежда изгоряло - то  не е! Зелето е много добре запечено, ухае изкусително и е много пикантно и вкусно! 

Това е тънка и нежна коричка от карамелизирано зеле, а ястието се получава  крехко, много ароматно и сочно - истинска наслада за обонянието и небцето.




Ястието е вкусно както топло, така и студено.

Ако не сте си приготвяли постно прясно зеле с ориз на фурна по този начин, но идеята ви е харесала, опитайте. Ще откриете един нов вкус в иначе добре познатото нашенско ястие!

Добър апетит!







петък, 25 ноември 2016 г.

Японска баклава / Japanese Baklava






Този сладкиш доста прилича на турските сиропирани сладкиши, добре известни на всички ни.
Но има и различия, които правят т.нар. "японска баклава" още по-апетитна!

Ако се питате "Защо "японска"!?...",  можете да не се съмнявате, че японците едва ли имат такова понятие в своята сладкарска култура.
Струва ни се , че наименованието е дадено повече за екзотика и за да е по-интересно, но така или иначе сладкишът си върви с името и ние решихме, че не трябва да го променяме.

Открихме рецептата в македонски кулинарен сайт, а авторката посочва, че е рецептата е записана в нейна стара кулинарна тетрадка отпреди тридесет години! Една съществена според нас причина - да уважим наименованието, дадено от авторката и да ви представим сладкиша като "японска баклава"!


Преди да започнем, можем да допълним, че се прави много бързо и лесно, че е много, ама наистина много вкусен и   ...  колкото и да е странно, действително има вкус на баклава!
Така че не се колебайте, а запретвайте ръкави заедно с нас!



Необходими продукти за тавичка с размери 28 х 18 х 6 см (12 парчета)

За сладкиша:
4 яйца (в оригиналната рецепта са 5, но тестото стана доста рядко)
1 ч.ч. фин пшеничен грис (ние добавихме още 2 с.л. грис)
1 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч. натрошени орехи (не много дребно, по-вкусно е, когато парченцата се усещат)
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. олио
15 г бакпулвер
1 пакетче ванилова захар

За сиропа:
1 ч.ч. бяла захар (като опция може да се използва кафява тръстикова захар)
Ние използвахме 50:50 бяла захар и кафява захар "Мусковадо".
Следващия път ще го направим само с Мусковадо.
2 ч.ч. прясно мляко

***Ние използвахме чаша и половина прясно мляко, както беше посочено в рецептата, но според нас щеше да е още по-сочно и още по-вкусно, ако млякото беше малко повече. Затова тук сме посочили 2 чаши мляко.

Обем на мерителната чаша : 250 мл
***(Нашата чаша беше с обем 300 мл, яйцата бяха 5, но тестото се получи рядко и се наложи да добавяме грис. Освен това се наложи да премахнем 200 мл от готовата за печене смес, защото тавичката ни не я побра. Затова в предложената рецепта сме коригирали продуктите)

За украса: 
200 г. 30% млечна сметана за разбиване (ще я намерите в Кауфланд)
или суха сметана за разбиване + прясно мляко в количество според указанието на опаковката
50 г. настърган бял шоколад за поръсване




Фурната загряваме до 180 градуса.

Подготвяме тавичката за печене, като я намажем с малко олио и посипем с брашно. Излишното брашно изтръскваме.

Пресяваме брашното в купа. Добавяме към него всички сухи съставки, бакпулвера и ваниловата захар, без орехите.

В друга купа разбиваме яйцата заедно със захарта до пухкава пяна.

Добавяме последователно млякото и олиото, разбиваме.

На части изсипваме сухите съставки и разбиваме с  миксер на ниска скорост.

Последно добавяме натрошените орехи и добре размесваме със сладкарска лопатка сместа до еднородност.

Изсипваме в тавичката и печем на 180 градуса до суха клечка.

Изваждаме сладкиша и оставяме да се охлади напълно.


Докато сладкишът се охлажда, приготвяме сиропа:

В подходящ съд карамелизираме на слаб огън добре захарта (с по-тъмен карамел е по-апетитно).

Към карамелизираната захар добавяме прясното мляко и бъркаме, докато течността се сгорещи и стане хомогенна.

Набождаме изстиналия сладкиш на много места с клечка за зъби и заливаме равномерно с горещия млечен карамелов сос.

Оставяме сладкиша напълно да изстине и прибираме за една нощ в хладилник.

Преди сервирането покриваме с разбита сметана и поръсваме с настърган бял шоколад.

Сладкишът може да се покрие и с друг крем и да се украси по друг начин - според вашия вкус и креативност.

Извънредно апетитен сладкиш!
Опитайте го, няма да съжалявате!

Добър апетит!






Oригиналът е тук>>>



неделя, 20 ноември 2016 г.

Сованка (автентична българска селска манджа) / Sovanka (Authentic Bulgarian Country Dish)




 
Тази толкова простичка, но и така вкусна зеленчукова манджичка открихме съвсем неочаквано за нас в сайта dama.bg. Авторите на сайта коректно уведомяват читателите си , че рецептата е от Еленка Щерева от с. Йоглав, обл. Ловеч и е публикувана в книгата  „Кухнята на времето. Традиционната българска кухня през ХХ век” на издателство Ciela.

Книгата не ни е попадала и май ще трябва да поправим този си пропуск, докато все още я има в продажба. Вероятно там ще открием немалко кулинарни съкровища, които заслужават интереса и вниманието на ценителите на хубавата храна.

Но тази рецепта така силно ни впечатли с простотата на приготвяне и с апетитните продукти, вложени в нея, че ние тутакси я сготвихме. Нужни ни бяха буквално 40 минути от идеята до снимките!

А имаме и подходящ повод - коледните пости вече започнаха и за хората, решили да постят, тази апетитна селска гозба е идеална възможност да разнообразят вкусно постната си трапеза.



Необходими продукти за 2-3 порции (според апетита на хранещите се):

2 големи глави червен лук
1 голяма месеста червена чушка
1 голяма месеста сладка зелена чушка (може да се използват и сушени чушки)
1 голям домат (или 400 г консервирани домати)
2 с.л. брашно за сгъстяване (ние никога не използваме брашно за сгъстяване, затова го заместихме с фин пшеничен грис)
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. сушена ронена чубрица
сол на вкус
200 мл олио (ние използвахме 100 мл)
300 мл вода

Ние използвахме и сушен девесил, с който поръсихме готовата гозба.




Лука и чушките нарязваме на дребни ивички.

В тенджерка задушаваме лука с олиото ...






 
... и след като лукът омекне, добавяме нарязаните чушки.

Разбъркваме зеленчука, похлупваме тенджерката и оставяме да се задуши на умерен огън   .


След като чушките се задушат и омекнат малко, сипваме лъжичката червен пипер, разбъкваме, ...




... добавяме доматите, нарязани на дребни късчета и посоляваме.

Разбъркваме и оставяме гозбата да покъкри десетина минути.






Добавяме брашното (ние добавихме пшеничен грис), разбъркваме, доливаме вода, за да получим умерено гъст сос.

Оставяме да поври на умерен огън  още 10 - 15 мин.




Към края на готвенето добавяме стритата сушена чубрица.











След като поври още 2-3 мин заедно с чубрицата, ястието ни е готово за сервиране.














Сервираме гозбата гореща, поръсена по желание със сушена или прясна зелена подправка.
Ние я поръсихме със сушен ситно стрит девесил.

Много е вкусна!
Добър апетит!







неделя, 6 ноември 2016 г.

Шоколадово вино (Поглезете сетивата си!) / Chocolate Wine (Indulge Your Senses!)






Усещането от тази напитка се описва трудно - това може да се сравни с любов - любов от първата глътка! Все пак - ако се опитаме да я опишем на вкус: представете си мляко с шоколад и капки коняк или бренди в него...  Опитайте само веднъж и след това ще забравите всички други сгряващи зимни напитки - особено ако сте любители на шоколада и на хубавото червено вино!

Шоколадовото вино е изобретение на англичаните, които са обичали да си пийват вино, смесено с шоколад (като вариант - портвайн с шоколад) още през XVIII век.

То е отдавна популярно и любимо на ценителите на хубавите вина в западния свят, въпреки че у нас почти не е известно. Но... ние и бездруго си знаем, че страната ни, затворена десетилетия наред зад "желязната завеса"  и до ден днешен често изостава и до нашите магазини, пък и до нашите вкусови предпочитания и хранителна култура бавно и трудно достигат не една и две апетитни храни и напитки, отдавна наложили се по широкия свят.

Относно шоколадовото вино можем да кажем, че реномирани марки го предлагат бутилирано и то съвсем не е евтино. За справка ето някои марки бутилирано шоколадово вино:

Шоколадово вино "Choco Vine", произведено в Холандия от холандски шоколад и френско червено вино: потребители го определят като по-леката версия на Bailey"s - популярния ирландски ликьор. Съдържание на алкохол: 14%.



Шоколадово вино "Cocoa Di Vine" - призводство на компанията Opici Wines на основата на какови зърна от Южна Америка и съчетание от вината Torrontes, Moscato и Pedro Ximenez. Съдържание на алкохол - 14%. По вкус напомня шоколадово мляко. Цената на една бутилка е около 12 долара.




Шоколадово вино "Chocolate Shop": произведено от компанията  D&D Wines Internarnational. Производителят определя букета му като съчетание на черемуха (вид ягодови плодове, събрани в гроздове), какао и мека ванилия. Съдържание на алкохол 12 %.



И тъй като по нашите магазини все още подобен лукс не може да се намери, а дори и да се намери, без съмнение ще струва твърде скъпо и едва ли ще е по джоба на всеки, днес ние ви предлагаме една простичка и лесна рецепта , с която можете да поглезите сетивата си в студения ден и за чието изпълнение са нужни само няколко минути. Продуктите за нея са достъпни на огромното болшинство българи.

Независимо от простотата си обаче, напитката, която ще получите, ще поглези сетивата ви, ще ви зареди с топлина, енергия и чудесно настроение в мразовите дни, които ни предстоят. Гарантирано!

Единственото условие да получите вкусна напитка е за приготвянето и да изберете висококачествени продукти - хубаво вино, вкусен шоколад и качествено прясно мляко.


Необходими продукти за 2 чаши шоколадово вино:

220 мл пълномаслено прясно мляко (ние използвахме 3.5 %)
70 г. млечен или тъмен шоколад
150 мл червено полусухо вино със стайна температура

















В малка тенджерка сипваме прясното мляко и го слагаме на умерен огън да се сгорещи добре, като го разбъркваме от време на време и не допускаме да заври, защото шоколадът се пресича от твърде високата температура.

След като млякото се сгорещи, слагаме натрошения на парченца шоколад и разбъркваме до пълното му разтапяне и хомогенизиране на сместа.


Добавяме червеното вино и разбъркваме, докато напитката се сгорещи отново.


Изключваме котлона и с потопяем блендер разбиваме напитката, докато добре се разпени.







Разливаме по чашите и сервираме горещо.















Шоколадовото вино може да се сервира с шоколадов десерт, например със сочния и нежен Крейзи кейк>>>

Да ви е вкусно и топло в студения ден!