сряда, 4 април 2018 г.

Да убиеш от любов

 На 16 години - достолепна и доволна, щастлива кота

Някои го наричат "приспиване".
Други - "евтаназия".

Първите са хората, които се принуждават да подложат на това любимото създание, от което животът си отива, за да му спестят мъчителната агония.

Вторите - медиците, които извършват процедурата с професионално хладнокръвие и със съзнанието, че помагат на безнадеждно болното същество да напусне Бялата Божия земя.

А то си е чисто убийство.
Инжекция, за да го успокоят, втора инжекция  - да заспи дълбок, непробуден сън и последната - отрова в сърчицето, за да го спрат да бие.

А когато сърчицето е вече така безнадеждно увредено и отслабнало от годините, всичко това трае само няколко минути. Няколко минути, през които то е припълзяло с последните си останали силички да се сгуши в ръцете ти, защото ти си единственото познато нещо, на което то има доверие и търси закрилата ти от страшния, непознат чужд свят на човеците. И пак очичките са вперенин в теб със сетен зов за помощ и закрила, без звук, защото тя вече нямаше силички да мяука. Толкова мъчителна, болезнена раздяла с любимото същество...

18 години Божанка беше неразделна част от нашето ежедневие.
Същество, намерено съвсем мъничко - на едва на 8-9 месеца  пред дома ти, подхвърлено от "милостиви" хора болно, умиращо, после прибрано и излекувано. Същество, приело те за своя свят, за своята вселена.

Добрите, грижовните мами, които няма да го оставят в беда, добрите, всесилни мами, които могат всичко - то се оставяше в ръцете ни с безрезервно доверие и неподлежащо на съмнение усещане, че мамите няма никога да му сторят нищо лошо. Че мамите ще го стоплят, когато му е студено, ще го нахранят, когато е гладно, ще му помогнат, когато се разболее, ще го гушкат в ръцете си и то ще си мърка щастливо и доверчиво.

Заспивахме под нейното мъркане, събуждахме се, а тя ни чакаше мълчаливо на пост пред паничката, за да и дадем храна...

 "Мяу, завий ме..."

Нашата връзка беше специална и  съвършена.

Имахме си своя език, който и ние, и тя разбирахме безпогрешно.
Думи и жестове, които тя знаеше и, когато ги чуе или види, реагираше на секундата.
Нощем чакаше мама да се настани в леглото и да припълзи тихо, ненатрапчиво и да подраска с лапичка да я пуснеш под завивката, да се сгуши в свивката на ръката ти, да впери в теб влюбени очи и да започне гръмогласно да мърка "Хубаво ми е, обичам те!"

Полегнала в краката ти, трябваше само да потупаш празното място до себе си и тя скачаше и идваше да се сгуши до теб. И заспивахме сгушени, тя - мъркаща щастливо, а някоя от нас - държаща я нежно за лапичката...

Никога не ни будеше сутрин. Чака мълчаливо човекът да се събуди и едва тогава застане на пост пред паничката и, пристъпвайки от лапичка на лапичка, с тихо "мрмм" да си поиска храничка.

Същество, което никога през своя дълъг котешки живот не направи нито една беля! Не ни ядоса нито веднъж. Не и се скарахме нито веднъж - защото нямаше за какво...

Гальовно, предано, благородно, но и упорито и безкрайно умничко!

Тя винаги знаеше какво точно иска и как точно да го изрази - "мрмм", ела тук и ми дай храничка, "мяу" - ела тук и ми оправи мекичката постелка да си легна... "мяу" - завий ме, студено ми е, "мяу" - дай ми прясна водичка, "мрммм" - там има пиленца, защо не ме пуснеш при тях?

С верния приятел - кучето Цезар.

Самата кротост и благородство...

И така - ден след ден, година след година, живот в съвършено разбирателство и безкрайна взаимна нежност и любов...

Беше ужасно да вземеш в ръцете си отслабналото, стопено от болестта безпомощно малко телце и да го отведеш седем етажа по-долу, във ветеринарната клиника на партера, точно под твоя собствен дом, отпуснато доверчиво на рамото ти, прегърнало те силно с мъничките си лапички - мама няма да ми стори нищо лошо...

Да го отведеш за злокобната инжекция с разплакани очи, с късащо се от болка сърце - след като три седмици си се борил да му помогнеш и отчаяно си разбрал, че е безнадеждно. Че малкото сърчице отказва, защото се е уморило да тупа и иска вече почивка.

Борил си се до последния и дъх - лекарства, инжекции, всекидневни посещения в клиниката...
Не, не и не!!! Сърдечната и дихателна недостатъчност беше сграбчила малкото телце и не искаше да го пусне... Лиши я от сън, лиши я от способност да се храни и дори да пие водичка... Цялата последна седмица беше така - без сън, без храна, последните два дни  - без вода, въпреки отчаяните ни подканяния да пийне поне капчица бульонче, да лизне поне глътчица водичка...

 Не искаш да го оставиш да агонизира и умре от глад и жажда, докато отслабналото сърчице спре да бие само... Беше ужасно. И неизбежно. Да убиеш доверчивото малко момиченце от любов, за да не позволиш да агонизира повече и да се мъчи.

И до последно, докато инжекциите я отнасяха - доверчиво сгушена и притисната в ръцете ни, с инстинкта си да търси закрила от мамите, които никога в живота и не са я излъгали... Свикнала да  намира закрила при нас винаги и във всичко, да и помагаме винаги, когато е болничка, тя пак така търсеше помощ и закрила - в нейните представи ние бяхме всесилни... А ние не сме, за жалост и не можехме да и помогнем с нищо... За първи и за последен път не можехме да и помогнем!... От тази мисъл боли най-много...  Сърцата кървят от мъка при тази раздяла, очите са пълни със сълзи, а ти си принуден да я гушкаш, докато я убиват - от любов, за да и спестиш агонията докато умре...



Нашата любима малка Божанка я няма вече.
Мъничката кротка, любвеобвилна Божия душичка ни напусна днес, 04 април 2018.

Спря да бие малкото любимо, доверчиво, благородно сърчице.
Угаснаха тези кротки, умни зелени очи. които винаги бяха вперени в нас с почти човешки разум и с цялата любов и доверие на света!

И остави една безкрайна празнота, глухота и тишина след себе си...

Сбогом, наше сладко, любимо, неповторимо малко момиченце!
Благодарим ти за цялата любов, доверие и преданост, които ни подари!
Дано да си се чувствала и ти така с нас - обичана, галена, защитена от всякакви беди и неволи!

Обичаме те, Божанке - наша звездичке на небето!...

Сега и завинаги в сърцата ни!


четвъртък, 22 март 2018 г.

Пухкав, нежен, ароматен и невероятно вкусен френски хляб с малц в хлебопекарна машина / Fluffy, Delicate, Fragrant and Incredibly Delicious French Bread with Malt in a Bread Machine





Този хляб е за мераклии и ценители! 
Той се получава с изключително нежна, пухкава, равномерно-пореста вътрешност и невероятно тънка, но хрупкава коричка. Освен това е изключително мек, еластичен, както можете да видите от снимката по-горе, и изобщо не се троши!


А най-впечатляващото е, че като престои 24 часа, става още-по вкусен!
Уникален хляб, той ще ви плени с вкуса си!

Снимките на хляба са направени 11 часа след неговото изваждане от хлебопекарната машина - след като го оставихме цяла нощ да престои, увит в плътна хавлиена кърпа и добре да изстине.

Едва тогава го нарязахме.



Отвън всички (или почти всички) хлябове, излезли от хлебопекарна машина, си приличат, затова беше важно първо да покажем как изглежда той разрязан, а след това и целия, неначенат самун.

Рецептата е адаптирана към нашата хлебопекарна Finlux 1683W от колекцията рецепти за хлебопекарни машини Redmond, но може да се замеси и изпече във всяка машина за хляб, като, при необходимост, продуктите се редуцират, умножени по подходящ коефициент.


Необходими продукти за хляб с тежина 1000 грама:

560 (петстотин и шестдесет) г пшенично брашно тип 650
80 г ръжено брашно (но не пълнозърнесто)
3.5 супени лъжици червен ечемичен малц, смлян на брашно
0.5 чаена лъжичка смлян ким
1.5 супени лъжици ленени семена (по желание)
1.5 чаена лъжичка сол
1.5 чаена лъжичка мед, желателно тъмен (ние използвахме манов мед)
1.5 чаена лъжичка суха мая СафМомент-червена
360 г вода
60 г слънчогледово олио

Основните продукти претегляме с везни, включително водата.
Чаената и супената лъжица са мерителните лъжици от комплекта, който върви с хлебопекарната.
Единствено за меда сме използвали като мярка една стандартна метална чаена лъжичка, каквито има във всеки дом.

Количествата на продуктите са посочени изключително точно. Разминаване в незначителна степен може да се получи единствено ако използвате брашна на други фирми, защото се знае, че не всички брашна са еднакви и някои поемат повече вода, а други - по-малко. В такъв случай трябва да добавите малко брашно или малко вода, в зависимост от това дали тестото ви не се е получило малко по-твърдо или малко по-меко от препоръчителното.

На снимките по-долу показваме продуктите, които сме използвали ние:

Пшеничното брашно е марка "Optima linija" тип 650, от ТМаркет
Ръженото брашно е от фирма "Елиаз", в опаковка по 0.5 кг, купуваме го в ТМаркет.
Малцът е карамелен ечемичен пивоварен малц тип "Caraaroma"  от онлайн-магазин "Винарко">>>
Много вкусен хляб се получава с манов мед, който по стандарт, ако е истински, е с великолепен тъмен карамелен цвят и не е прекалено сладък, но като заместители може да се използват кафява захар или меласа.
Ленено семе в оригиналната рецепта няма, но идеално му подхожда! Допълва вкуса му, обогатява го и така приятно похрусква между зъбите!





Приятният медено-кафяв цвят на хляба, а също вкусът и ароматът идват от карамеления малц (и от меда и кима), така че ако искате да получите наистина хубав на вид, пухкав, мек, ароматен и неповторимо вкусен френски хляб с малц, трябва да си доставите червен (карамелен) малц (или  малцов екстракт, но той е по-скъп).

На пипане изпеченото хлебно тесто на филийките е необикновено нежно, меко и пухкаво и се запазва дълго време така  - практически до изяждането на самуна.

Обикновеният бял хляб, пък бил той и от екстра качество брашно и с прясно мляко, никога не може да стане с толкова фина и нежна, буквално копринена структура.

Така, изпичайки самун след самун, за себе си ние стигнахме до извода, че малцът е идеалният "подобрител" за хляб. Никакви други химически добавки и подобрители, с каквито са бъкани хлябовете от магазинната мрежа,  не са ви нужни, за да получите толкова великолепен, мек, нежен, ароматен и вкусен  хляб!

В идеалния случай би трябвало хлябът да се изпече с червен ръжен малц, но в България нямаме нито традицията, нито културата за печене и консумация на хляб с малц, поради което търсенето на ръжен малц е нулево и такъв изобщо не се предлага - нито се произвежда, нито се внася. По тази причина се налага да се задоволим  с това, което може все пак да се намери на бедния на подобни продукти български пазар.
И бездруго онлайн-магазин "Винарко" е единственият, който предлага ечемичен (пивоварен) малц у нас>>>.
Не е скъп и според нас е по джоба на всеки.

Добре е да се използва прясно смлян малц, защото тогава ароматът е най-силен.

НЕ използвайте малц, смлян за пивоварни нужди!!! Той се мели по друг начин, като само се отделя люспата от зърното и няма да ви свърши работа.
Купете си малц на зърно в пакет по 1 кг. от съответния, посочен по-горе, тип или друг, който си изберете и си го смелете у дома в мелничка за кафе.

За да получите този приятен медено-кафяв цвят на хляба, трябва да използвате червен (карамелен) малц. В противен случай при употреба на ръжено брашно ще получите сив хляб.

Във Фейсбук получихме въпрос: "С какво може да се замени малцът?" 
Отговаряме и тук, защото вероятно и други ще се запитат:
Малцът не може да се замени с нищо! 

За да постигнете резултата, който виждате на снимките, ви е нужен червен (карамелен) малц. Той ще придаде на хляба точно този великолепен оттенък, аромат и вкус.
Линк към онлайн магазина и подходящия тип малц е даден по-горе.

Друг подходящ тип малц е  Карамелен малц Carared>>> , с аромат на карамел, мед и бисквитки .

И още един съвет:
Ако искате да се насладите на този уникален хляб, не си губете времето и енергията с експерименти от типа на: 
"...Ако не сложа малц, ще получа пак същия хляб, но няма да е медено-кафяв, а сив...", както прибързано заключи една потребителка във  Фейсбук. 

Не, няма да получите същия хляб, а един много неудачен ерзац, който няма да има нито тази структура и консистенция, нито този цвят, нито този вкус, нито този аромат!

1 кг малц струва само  3 лева, а с него ще направите не по-малко от 30-40 хляба. Траен е, не заема място и с 1 кг от продукта ще си угаждате с вкусен хляб доста дълго време.





Начин на приготвяне на хляба:

В купа отмерваме двата вида брашно, добавяме малца и смляния ким и добре размесваме.

Продуктите сипваме в хлебопекарната по реда, по който са посочени в инструкцията на машината, която използваме. В повечето хлебопекарни машини първо се сипват олиото (не забравяме с олио и с помощта на силиконова четчица да намажем стените на хлебопекарната), солта, меда, водата, следват сухите съставки и най-отгоре маята. В Panasonic първо са сухите съставки, след това - течните.

Включваме машината на програма "Френски хляб", тежина 1250 грама (така удължаваме времето за месене и втасване), цвят на коричката - медиум (средна). Времетраенето на програмата при нас е 3 часа и 15 минути, с включено 15 минути предварително затопляне на продуктите.

След първото месене ние изключваме машината и  включваме повторно със същите настройки. Така си осигуряваме едно допълнително загряване и трето месене (нашата машина е програмирана с две месения), което прави хляба много по-мек и по-пухкав.

Ето такава стегната топка тесто трябва да имаме в хлебопекарната по време на първото замесване. То трябва да отскача като еластична топка при месенето от стените на хлебопекарната машина. Тестото не трябва да се маже под лопатките, но не трябва и да е прекалено твърдо. Ако е необходимо, може да добавим малко брашно или малко течност, в зависимост от това дали тестото не се е получило по-твърдо или напротив - по-меко от желаното.




На звуковия сигнал по време на последното месене добавяме ленените семена и затваряме капака.

Ако е необходимо, преди последното надигане на тестото отваряме капака и с помощта на силиконова шпатула, намазана с малко олио, оформяме хубав, правилен  на вид самун от тестото.

 Така изглежда тестото по време на последното втасване преди печенето:


С допълнителното загряване и месене времетраенето на програмата е общо 3 часа и 43 минути и резултатът за изпечения френски хляб е просто превъзходен!

Когато програмата приключи, никога не изключваме машината и не вадим хляба веднага. Оставяме го да престои в затворената машина на режим "поддържане на топлината" още поне половин час.

Извадения хляб оставяме на решетка открит десетина минути, после го завиваме в плътна памучна (хавлиена) кърпа и го оставяме върху решетката на стайна температура до окончателното му изстиване.

След това можем да го нарежем и да му се насладим.

Добър апетит!






вторник, 20 март 2018 г.

Тези зелени очи!...


Отива си и Божанка...
Любимото благородно и благодарно малко създание се готви да ни напусне...

Толкова много я обичаме, толкова много години е прекарала с нас, толкова пъти сме спасявали живота и, толкова много спомени, преживелици и обрати в 18-годишния ни живот заедно!

Толкова много кротост, разум, любов, доверие и преданост е имало винаги в тези зелени очи!...
Толкова много!

А сега трябва да се сбогуваме... завинаги.

Сърцата ни се късат.

Обичаме те, Божанке, Благородна и Кротка Божия Душичке!

Много боли, когато си отива любимо същество.
След Чунчето - и тя ни напуска.

Остава ни кучето, Цезарчо. А и той е вече на 14...

Само който се е грижил и е обичал домашен любимец, може да го разбере.

Обичаме те, наше благородно, кротко, предано, мъркащо и приказващо на своя си език, приказливо любимо пухкаво котешко момиченце!

Сега и завинаги в сърцата ни!...


сряда, 7 март 2018 г.

Пухкав, нежен, мек, топящ се в устата - неустоимо апетитен тутманик в хлебопекарна машина / Irrestibly Delicious Tutmanik in a Bread Machine - It's Fluffy, Delicate and It Melts In Your Mouth!





Ако не беше заглавие, би било по-правилно да кажем така: Пухкав като облак, нежен като кадифе и мек като памук - най-вкусният тутманик, който някога сме опитвали!
И ни най-малко не би било преувеличено, даже напротив, суперлативите за тази изумителна вкусотия пак ще бъдат недостатъчни!

Рецептата се върти в една от малкото български групи за рецепти за печива в хлебопекарни машини във Фейсбук. Комай там всеки втори или трети участник вече е правил такъв тутманик в хлебопекарна.

Ние взехме за основа една от многото рецепти за него, които циркулират в групата - тази на Dobrina Koleva>>>, но я променихме и адаптирахме според нашите виждания, така че тутманикът да стане още по-пухкав, по-нежен, по-мек и по-вкусен - с великолепна хрупкава маслена коричка, изумително нежна вътрешност и неустоим аромат на мляко, масло и сирене!

И определено успяхме на 100% !



Ако имате хлебопекарна машина, горещо ви препоръчваме да го опитате!

Той със сигурност ще се превърне във вашия любим тутманик и скоро ще забравите колко много усилия ви струва да месите, втасвате и печете тутманик във фурна!

А и вкусът става несравнимо по-добър, защото в хлебопекарната машина се създават много по-добри условия за втасване и изпичане на тестени изделия - с нейната поддържана от датчици подходяща температура на втасване и печене и запазване на влагата при печенето - нещо, което е много по-трудно да постигнем във фурната.

Струва си!

И да, има още нещо! Ние изразихме много недоволство от недомислиците на хлебопекарната Finlux 1683W, проявени от производителя, че и от издателя на инструкцията, но с изумление открихме, че и други хлебопекарни машини от този клас: Gorenje BM1600WG, Andrew James AJ001404 са програмирани по същия начин - да замесват тестото само два пъти, което по наше мнение е крайно недостатъчно, за да изпечем достатъчно нежни, пухкави и меки тестени изделия. Особено ако искаме да получим копринено гладка и еластична структура на тестото и печиво на конци - както сме свикнали ние българите.

Но ние намерихме начин да преодолеем този проблем, а това ни примири и с машината.

Резултата виждате на снимките: пухкав като облак, мек като памук и неустоимо апетитен тутманик с великолепна хрупкава маслена коричка и изумително нежна вътрешност! 


Топящ се в устата и с опияняващ аромат на масло, мляко и сирене!



Необходими продукти за тутманик с тегло 1300 грама 

Ние го печем в хлебопекарна Finlux, конструирана за хляб с тегло до 1500 грама и той изпълва ваничката на хлебопекарната до краен предел.

(Днес пекохме тутманика повторно и малко изменихме количествата на мазнината и млякото - получи се още по-вкусен, макар да изглежда, че вече няма накъде. :)
Затова посочваме продуктите така, както ги използвахме днес)

– 570 г бяло брашно (ние използваме София Мел Класик)
– 4 яйца L р-р
– 330 г твърдо необезсолено краве сирене (нашето беше доста меко и лопатките на ваничката го раздробиха твърде ситно, но вкусът на сирене определено се чувства много силно)
*** 190 г мазнина, както следва: 60 г слънчогледово олио, 60 г зехтин екстра върджин и 70 г краве масло
– 110 г прясно мляко
– 1.5 ч.л. сол
– 1.5 ч.л. захар
– 1.5 ч.л. суха мая Саф Момент червена (ако използвате и вие с тази мая, не слагайте повече - тя е много силна и рискувате да гоните и събирате прелялото тесто из машината).


*** С горепосочените количества мазнини и мляко тутманикът не е така мазен - много хора не харесват твърде мазните храни.
Ако обаче искате по-маслен тутманик, може да сложите 220 г мазнина, както следва:
70 г слънчогледово олио, 70 г зехтин екстра върджин, 80 г краве масло
и 90 г прясно мляко
Ние го направихме и по двата начина – с по-малко мазнина и повечко мляко на нас ни хареса повече. За себе си изберете вие.


Ако вашата машина пече хляб с други размери, то умножете теглото на продуктите по подходящ коефициент и ще получите правилните количества за вашата хлебопекарна.

Всички продукти претегляме с везни, вкл. и течните съставки, само солта, захарта и маята  измерваме с мерителната лъжичка, която върви с хлебопекарната.

Хлебопекарната ни е с функция за предварително загряване на продуктите, като загряването на студените продукти е включено като етап от приготвянето на хляба във всяка програма за хляб.

Освен това този модел на Finlux има и програма за заквасване на кисело мляко (йогурт), а изкушените кулинари знаят, че киселото мляко се заквасва и тестото втасва при една си съща температура: 38С - 40С.
Ние използвахме това удобство.

1. Всички продукти извадихме от хладилника.
В по-дълбок съд счупихме четирите яйца и леко ги разбихме с вилица.

Всяка следваща течна съставка добавяхме в същата купа, като преди нейното добавяне нулирахме везните.

Отмерихме млякото, олиото, зехтина и маслото.

Маслото нарязахме предварително на малки късчета, без да да го разтопяваме.

2. Отмерихме брашното.
Всички препоръчват брашното да се пресява предварително, но сигурно ще се изумите като разберете, че тутманикът от снимките е приготвен от брашно, което не сме пресявали предварително.
На вас оставяме да решите дали да пресеете или не вашето брашно.

3. Изсипахме студените течни съставки във ваничката на хлебопекарната, добавихме солта и захарта и включихме за 15 минути програмата за йогурт  - така си осигурихме 15 минути подгряване на течните съставки.

4. След звуковия сигнал за край на програмата за йогурт  изключихме машината, изсипахме брашното, отгоре направихме кладенче и изсипахме маята.

5. Включихме програма 1 -  за основен хляб, коричка средно препечена, тегло на хляба 1250 грама. Продължителността на тази програма при нас е 3 часа и 10 минути, с включено 15 мин предварително загряване на продуктите.
Съответно нашите първоначално студени продукти се загряваха още 15 минути при температура около 40 градуса.

6. След като приключи първото замесване на основната програма, изключихме машината и отново включихме основната програма със същите зададени параметри - коричка средно препечена, тегло на хляба 1250 грама.
Програмата загря продуктите за трети път, а ние си осигурихме едно допълнително замесване за копринено гладко и еластично тесто.

Ето така трябва да изглежда тестото във ваничката на машината при тези замесвания (стегната еластична топка, която се удря в стените на ваничката и отскача от тях :



За да си осигурите правилната консистенция на тестото, по време на първото замесване може да добавите (при необходимост) с лъжица още малко брашно или капки прясно мляко - според това дали тестото ви се е получило твърде меко или прекалено твърдо.

По време на второто и третото замесване на тестото вече не е желателно да се отваря капака на хлебопекарната.

5. При звуковия сигнал по време на последното замесване добавихме приготвеното сирене. Но ще е по-добре вие да го добавите минута-две след  звуковия сигнал. Така лопатките ще го раздробят по-малко и тутманикът ви не само ще има вкус на сирене, но и то повече ще се вижда.

6. След края на програмата, ако преценим, че горната коричка не е достатъчно изпечена, може да зададем допълнително време за печене с програмата "bake" - за време по преценка. Ние зададохме първо 10 минути, после още 5 мин допълнително печене, но според степента на запичане и личните предпочитания, тутманикът може да се пече допълнително и малко повече. Днес при втория опит пекохме тутманика допълнително цели 25 минути - получи се извънредно апетитна хрупкава коричка.


7. Когато тутманикът беше изпечен и машината се самоизключи, оставихме готовото печиво в нея при затворен капак и с включена функция за поддържане на топлината за още 40 минути.

За това време завършва окончателно химическият процес на печене на тестото и то и придоби окончателния си вид и вкус.

После изключихме машината, извадихме печивото от ваничката и го оставихме леко да се охлади върху решетка.

Разчупихме и сервирахме.

Изключително пухкав, нежен и вкусен, топящ се в устата и с хрупкава маслена коричка!

Добър апетит!






неделя, 25 февруари 2018 г.

Пухкав френски хляб, вкусен като кифличка, в хлебопекарна машина Finlux FBM-1683W / Fluffy French Bread In A Bread Machine Finlux FBM-1683W





Този хляб дори не е от екстра качество бяло брашно, а от съвсем обикновено, с нищо непретендиращо пшенично, тип 650. Купуваме си го от верига магазини "Т Маркет"за 0.69 лв за килограм, а марката на брашното е "Оptima Linia"(запазената марка продукти на "Т Маркет").

И въпреки това той е любимият хляб, който слагаме на нашата трапеза - и в делник, и в празник. Получава се необикновено пухкав, мек, с хрупкава коричка и с вкус на  кифличка! Толкова го обичаме, че когато извадим от машината новия хляб, за нас е неустоимо изкушение още горещ да го разчупим и да се се угостим с мек топъл хляб и с парченце сирене!

Великолепен е!


Машината, в която го приготвяме, е Finlux FBM-1683W :


Предимство на машината е, че ваничката за хляб е достатъчно голяма, защото е предвидена (по спецификация) за 1.5 кг хляб.  Корпусът на машината е с много добра конструкция, с  просторна камера и дава възможност за направа на наистина много пухкав хляб.

Реотанът е само един, но е монтиран доста високо и изпича равномерно целия хляб.

Сводът на капака е висок и под него горещият въздух може да циркулира свободно, благодарение на което хлябът се изпича много добре и равномерно и получава хубава, добре изпечена горна коричка.


Във ваничката, предвидена за хляб с тегло 1.5кг, ние правим хляб, който тежи не повече от 1.2 кг., като хлябът изпълва ваничката точно до края и.

Недостатък на този модел е, че машината по подразбиране меси тестото само два пъти.

Дори и на програмата за "френски" хляб, която е използвана за направата на този, който виждате, пак са предвидени по подразбиране само две месения.

За сравнение досегашната ни хлебопекарна, уж маркова Gorenje BM 1200 (а тя на практика си е типична "китайка"- същата със своето лого разпространяват на пазара още и Rohnson, Zephyr, Fist Austria и Finlux), меси тестото 3 пъти.
За жалост обаче на тези "китайки" ваничката е твърде малка, а сводът на капака - твърде нисък и хляб със  същото тегло се получава, макар и вкусен, много по-сбит и коричката му не се изпича достатъчно добре.

Първите два хляба, които направихме във Finlux 1683W, се получиха доста груби, глетави и безвкусни. Но все пак машината е с цели 15 програми и има начин да се лавира и "надхитри" недостатъка. Защото се знае добре, че колкото по-продължително се омесва тестото за хляба, толкова по-вкусен и по-пухкав става той. Знае се също така, че тъкмо "френският" хляб се характеризира с повече на брой и продължителни месения.

По-неприятно е друго: това, че нито вносителят, нито търговецът, от който я купихме, са си направили труда да приложат  в онлайн описанието на машината достатъчно подробна и коректна спецификация и да посочат тези особености и, поръчвайки я онлайн, потребителят няма представа, че ще се сблъска с този недостатък.

Ама то май и във физически магазин за битова техника никой няма да уведоми "Н.В. Потребителя" за същия –  доколкото познаваме манталитета на българските търговци.

Писмената инструкция за употреба от вносителя ("Зора"), която идва в комплект с машината,  също е крайно оскъдна и неясна, а инструкция от производителя не е приложена.

Няма откъде да се изтегли инструкция за употреба от производителя и онлайн. Производителят всъщност още и сайт няма ( пише, че сайтът е "Under Construction").

Е... какво да си говорим? Известно е, че в това отношение и вносители, и търговци в скъпата ни татковина са крайно немарливи, нехайни и небрежни. Подобно отношение към продаваните стоки и към клиентите се наблюдава при всеки един вид битова техника, всеки модел кухненски уред, какъвто и да било той.
Пък май и производителят не си е дал особено много труд да прояви грижливост към клиентите.

А точно грижливото отношение към клиента е един от отличителните белези на уредите на реномираните брандове като Tefal, Moulinex, Redmond, Philips от второ- и треторазредните производители като Finlux, First Austria, Zephyr и т.н.

До такава степен немарливо отношение, че тази машина, която според посоченото в инструкцията за употреба е с мощност 950W -  според описанието на всичките  БГ търговци, които я предлагат онлайн, без изключение, била с мощност 850W?!
Добре поне, че не е обратното!

С две думи и за пореден път един проверен в практиката съвет към читатели и потребители:
Който иска безупречно качество на техниката и безупречно грижливо отношение от производителя, трябва да се бръкне по-дълбоко, както сторихме с мултикукъра Redmond M90.


Та така! Сдобихме се с иначе нелошата, но до известна степен недомислена машина за хляб на Finlux, придружена от свръхпестеливата инструкция за употреба и хлъцнахме от изненада, като открихме колко кратък и недостатъчен е цикълът на месене на тестото.

Почти бяхме на път  да я върнем на търговеца, но...  след първите два хляба намерихме начин да преодолеем недостатъка и да получим така желания вкусен като кифличка хляб, на вкус същия, какъвто получавахме в хлебопекарната Gorenje BM 1200, само че знaчително по-пухкав!

А хлябът, с известна наша намеса, наистина се получава извънредно вкусен - като същинска френска кифличка!

И си останахме с Финлукса,  като тепърва ни предстои да разучаваме как се работи с програмата "HOME MADE", за която вносителят, издал инструкцията ("Зора") (или пък производителят изначално, кой знае), също не си е направил труда да обясни нито думичка. За щастие има други, далеч по-коректни към клиентите производители, благодарение на които по аналог се надяваме да съумеем да се справим и с тази иначе хубава по идеята си програма.




Продуктите, които използваме за направата на хляба, претегляме на везни, в т.ч. и водата, и са дадени в грамове! 

Изключение правят солта, захарта и маята, които отмерваме със стандартната мярка за чаена лъжичка, която върви в комплект с всяка хлебопекарна машина.


Необходими продукти за един пухкав "френски" хляб с тегло 1200 г:

– 795 грама пшенично брашно  "Optima Linija" тип 650
– 455 грама вода със стайна температура (нашата машина предварително загрява водата, ако вашата машина не прави това, добре е да използвате предварително затоплена вода).
– 60 грама растителна мазнина (ние използваме слънчогледово олио)
– 2 чаени лъжички сол
– 2 чаени лъжички захар
– 1 равна чаена лъжичка суха френска мая Саф Момент (червена)
*** Тази мая е много силна и в никакъв случай на това количество брашно не трябва да се слага повече от посоченото количество мая. Маята купуваме в пакети по половин килограм и я съхраняваме в плътно затворен буркан за подправки в хладилник.



Посочваме не само мерките, но и марката на продуктите, защото е известно, че от качеството на брашното много зависи колко вода ще поеме то, а от качеството на маята зависи дали определено количество ще е достатъчно за надигането на тестото.

 Ако се работи с друго брашно, от друг производител, то ще трябва да се проследи колко вода ще поеме брашното и евентуално да се направи корекция (да се добави малко брашно или малко вода, до получаването на стегната топка тесто, която не се маже под лопатките). Само тогава може да се получи хубав издут хляб, който не хлътва по средата преди печенето.

Подчертаваме: подобна корекция на продуктите се прави при първото замесване, при което продуктите се хомогенизират от лопатките, а тестото все още е далеч от втасването.
Тогава няма проблем да се отвори за кратко капакът на машината и  при необходимост да се сипе отдолу, под тестото, с лъжица малко брашно или малко вода (според необходимостта), които лопатките бързо поемат и  хомогенизират, и да се убедите, че тестото е станало на стегната топка.
След края на първото замесване започва процесът на втасване и отваряне на машината не е препоръчително.

Първо изсипваме олиото, като внимаваме да не полеем лопатките там, където те се надяват на осите.

Със силиконова четчица внимателно намазваме цялата ваничка с мазнина, също и лопатките, без местата на съединяването им с осите. Така под лопатките няма да се събира тесто.

Сипваме солта и захарта, изливаме водата (никога не изливаме течностите върху лопатките, винаги настрани от тях), после изсипваме брашното.

Брашното разстиламе с лопатка или лъжица, така че да покрием цялото количество вода.

След това отгоре сипваме маята.

Включваме на програма "френски хляб", тегло 1250 г, тъмен цвят на коричката.
На тази машина програмата е  3 часа и 15 минути (от които първите 10 минути са за предварително подгряване на течностите), за тегло 1.500 кг - 3часа и 25 минути, от които първите 10 - за подгряване на течностите.

За сравнение в хлебопекарните на Redmond за хляб с тегло 1 кг програмата за френски хляб е с продължителност 4 часа и в тях всеки детайл на работата е грижливо описан и обяснен!

Това е положението: има марки, които произвеждат ширпотреба ... и брандове, които държат на реномето си... За жалост обаче у нас хлебопекарни Redmond въобще не се внасят и не се предлагат.



Така изглеждаше нашето тесто непосредствено след края на първото месене. Вижда се, че то e  е стегнато, но все още не е добре омесено, а по стените на ваничката няма залепено тесто.

С тези продукти и количества след второто месене се получава хубава, стегната и гладка топка тесто, което не "маже" под лопатките на машината.

Ако тестото не е достатъчно стегнато, то ще се надигне при втасване, но непосредствено преди изпичане то в средата ще спадне и ще стане дупка.

Тук има видео как трябва да изглежда вашето тесто, което машината меси:

http://forumbabgmama.blogspot.bg/2011/01/blog-post.html>>>

В това е "тайната" на равномерно надигналия се хляб, който никога няма да спадне по средата и да стане с дупка, която отчайва толкова много от начинаещите хлебопекари.


След първото месене ние изключихме машината и включихме повторно програмата за френски хляб, 1250 г, тъмен цвят на коричката.

Така машината направи едно допълнително трето месене с продължителност 15 минути, благодарение на което хлябът става пухкав и много мек, с фини шупли, каквито толкова обичаме!

Вкусен като кифличка, идеален за похапване дори и без сол, а с парче сиренце е истинско угощение!

Добър апетит!







неделя, 11 февруари 2018 г.

Мултикукър - що за уред е това и за какво служи той?




Трябва да признаем, че преди да пристъпим към тази публикация в този наш блог, който до момента изцяло се беше фокусирал върху рецепти за традиционно готвене, се колебахме дали е нужно да я пишем.
Един коментар на наша последователка и читателка, която много уважаваме - Весела>>>, обаче, ни накара да се решим.

За коментарите из разни бг форуми – колкото невежи, толкова иронични и самонадеяни, отдавна бяхме наясно. 

Но коментарът на един толкова добре образован, интелигентен и умен човек като Весето - ни подсказа колко е сериозен всъщност проблемът:

Огромното болшинство българи и българки или  изобщо не са чували за мултикукърите, или ако са чували оттук-оттам – са предубедени, невярващи, скептично или иронично настроени към тях. 
Не разбират тяхното предназначение, не могат да си представят изобщо каква прекрасна работа вършат те в кухнята, колко по-лесно, удобно, комфортно е приготвянето на храната на семейството! 

И най-важното! - колко по-вкусна се получава тя, храната ни!

Традиционните кулинарни групи в социалните мрежи в България са стотици и всеки ден се нарояват нови и нови, имат десетки и стотици хиляди членове, докато кулинарните групи за готвене в мултикукър наброяват в най-добрия случай 8– 9 хиляди члена общо. При това са едни и същи хора, които членуват в по няколко или във всички такива групи едновременно. Самите групи пък се броят на пръсти. 

А общества, в които да се разяснява, наред с приликите, каква разлики има от модел до модел мултикукър, колко е важно да подбереш подходящия за собственото си домакинство уред ... такива тотално липсват! 

А това е важно! Важно е да избереш правилно собствения си домашен помощник, твоето лично "вълшебно гърне" в кухнята - което да отговаря на твоите потребности, на твоя стил на готвене, на нуждите на семейството ти - защото едно домакинство има нужда само́ да си пече хляба и кекса, да си кваси киселото мляко, да приготви лесно, удобно и безопасно! бебешката и детската храна, да сготви диетична храна за болен или друг член на семейството, поставен  на диета, а друго се интересува повече как по-бързо да се свари бобът, лещата, месото и да се сложи на масата... 

Да,да! Точно така е поставен в основата си въпросът за избор на подходящия мултикукър. Следват детайлите в избора, които никак, ама никак не са маловажни!

Оказва се, че тези уреди на практика са абсолютно непознати на широката аудитория, хората представа си нямат колко много неща могат да приготвят в тях, при това с каква лекота и неподозиран комфорт - те заместват с еднаква лекота готвене върху котлон,  в тиган, във фурна, хлебопекарна, уред за квасене на кисело мляко, за печене на пица - взети заедно и какво ли още не!

Проблемът се усложнява и от липсата на материали, които да запознаят българина с удобствата, предлагани от мултикукърите, от много бедния внос на качествени, модерни, съвременни уреди и накрая, но не на последно място - от неразбирането на тези, които са заинтересовани от продажбата им - търговците, че е нужна разяснителна работа, за да проумеят и повярват хората колко удобен, буквално "вълшебен" домашен помощник в кухнята може да бъде един подходящо подбран мултикукър .

Колко много работа има да се свърши, за да се промени тази печална картинка!...

За да не бъдем голословни, ще публикуваме коментара на безкрайно уважаваната от нас наша читателка:


Стана ни малко тъжно и малко кофти - дори за един толкова високо интелигентен и умен човек като Весето мултикукърът, оказва се, бил "джаджа, с която се забавляваме..."

Мила Весе, дори представа си нямаш в каква горчива заблуда си! 
Забавляваме се, да! Но се забавляваме само защото готвенето е толкова комфортно и леко, че трудът в кухнята става забавление, а храната ни никога досега не е била толкова вкусна! Твърдим  това с най-чиста съвест на всеослушание и ти пожелаваме от сърце някога и ти да опиташ и да се убедиш! 

Също така ще цитираме няколко мнения от бг форуми по въпроса за мултикукърите, публикувани тук без наша редакция:

Въпрос:
... "Това чудо какво точно прави? Функция за бавно готвене има ли? Нещо като гювече може ли да прави

 Отговор 1:
" ^сега са модерни и "здравословни"..
За мен са за абсолютно начинаещи в готвенето...- това го формулирах така, за да не засегна тези, които са си купили "мулти печките"
.

 Отговор 2:
... "Тенджера с вграден котлон, все трябва да има един терморегулатор... " 

Отговор 3:
..." Точно това е ->принципно, измислено преди 50 години и имало частично приложение в битовата кухня.
Сега се нарича "Мулти глупост", с която взимат парите (не малко) на хората.
След няколко изпълнения на "здравословни и бързи рецепти" ще залежава в мазето/тавана за неопределено време.(изключение колегата по горе)
..баси, по добре да си взема китайски телефон.
"

 Отговор 4:
 ..." ^ ако знаеш, колко може да спорим..
горе-долу толкова и колкото тези уреди са навлезли в професионалните кухни, например.
..а тази ти част, как една тенджера с долен/горен реотан(измислена много отдавна) може да замени фурна, скара, котлон и т.н мислех да я пускам в "бисерите", ама айде ще изчакам малко."

Тук ще спрем с цитатите, за да не отегчаваме нашите читатели. Ако ви е интересно обаче, може да проследите цялата прелюбопитна дискусия на тази тема в този източник >>> .

Тъжно е и е жалко, че през 21 век, в 2016 година, когато е водена тази дискусия, има уж грамотни и цивилизовани хора, които, без да са се опитали да вникнат в същността,  гледат на  едно от най-чудесните изобретения на техниката, облекчаващи неимоверно много нелекия труд на човека в домашната кухня с толкова много недоверие, нихилизъм и откровен сарказъм. 

Същевременно въпросният форум, но и някои от отговорите в една наша анкета в блога ни "Мултикукър ревю">>>  ни накараха да решим, че тази публикация е важна, ако наистина искаме да популяризиранме този толкова по-интелигентен, удобен, комфортен, чист и вкусен начин за приготвяне на храната в българския дом, колко важно въведение е тя в темата за мултикукърите въобще и за мултикукърите на българския пазар в частност.


И така, що за уред е мултикукърът и за какво служи той?

В началото на съществуването си като самостоятелен, различен от оризоварката уред, той е бил замислен като многофункционален кухненски прибор с програмно управление за приготвяне на храна в автоматичен режим.

С течение на времето конструктори, технолози, дизайнери и производители са разширили функциите на тези уреди и са създали хиляди модели с различни функции и възможности, някои от които буквално надхвърлят нашето въображение.

Към момента съществуват четири основни вида мултикукъри:

1. Мултикукъри с автоматични програми за времето и температурата на обработка на храните под налягане.

2. Мултикукъри, готвещи в автоматичен режим на времето и температурата (a при уредите от по-висок клас - и с ръчен избор на температурата) без налягане. 

3. Мултикукъри-хибриди, работещи в режим под налягане и в режим без налягане.

4. Индукционни мултикукъри, които готвят без налягане,  но по-скорост на приготвяне на храната са съизмерими с мултикукърите под налягане.


1. Мултикукърите , работещи под налягане са много и различни видове, но в България като че ли са представени основно с този модел First Austria FA5130, който е на практика един от най-семплите представители на този тип уреди, машина от среден към нисък клас:



Тези модели (особено бюджетните такива)  обикновено предлагат ограничен брой автоматични програми , само с възможност за промяна на времето за обработка на храната, а това означава - ограничен брой температурни режими. Основното им достойнство е, че готвят по-бързо.

Има мултикукъри от много висок клас, работещи под налягане с много повече програми и  есктри, с много по-качествени купи, като за пример можем да посочим канадските Instant Pot, американските COSORI, испанските Olla  и други, но те струват значително по-скъпо и за момента внос на подобни кукъри в България няма.


2. При мултикукърите, работещи без налягане има множество разновидности, като с течение на времето производителите са обогатили менютата им от автоматични програми с различни допълнителни екстри:
– Функция за отложен старт, 
– Функция за поддържане на топлината на готовата храна,  
– Програми за ръчни настройки на времето и температурата, 
– Възможност за запаметяване на ръчните настройки и създаване по този начин на собствени програми, 
– Възможност за промяна на времето и температурата по време на самото готвене (при някои модели последно поколение). 

Най-ценното при тези уреди е възможността за ръчни настройки на времето и температурата. Те дават възможност на истинските кулинари по душа да проявяват творчество и да изпълняват в мултикукъра разнообразни и най-сложни рецепти, изискващи изпълнение в много стъпки. 

Един от най-добрите примери за мултикукър от този клас на пазара, съчетаващ в себе си всички предимства  на мултикукърите без налягане, с множество екстри, като 3D нагряване>>>, малка стъпка на ръчно задаване на температурата (само 5С) в широк диапазон, 17 автоматични програми за готвене, като много от програмите са с автоматично зададени стъпки на промяна на температурата за най-добър  резултат, керамична чаша с дръжки, великолепен дизайн и още многo други екстри, е този великолепен Redmond RMC M90E, който може да се закупи и в България с осигурено гаранционно и извънгаранционно сервизно обслужване: 




Съществуват по-нови модели мултикукъри с брайлова азбука на менюто в помощ на незрящи хора, 

с гласови команди и 

дори с възможност за управление на уреда дистанционно чрез смартфон приложение, като този чудесен Redmond RMC 151E, който също вече се продава в България с осигурено гаранционно и извънгаранционно сервизно обслужване:



Техническата мисъл на инженерите обаче не спира с новите разработки - вече са създадени т.нар. "мултикухни", в които освен да варите, печете, пържите, задушавате, готвите на пара, да приготвяте компот, сладко, пица, кисело мляко, сладкиши, хляб или паста във вътрешния съд ("чаша" или "тенджера"), можете да повдигнете дъното с нагревателния елемент и да го използвате като стандартен котлон, за да изпържите продукти в класически тиган или да си сварите сутрешното кафе по турски в джезве например. 

Дай Боже да дочакаме мултикухните да достигнат и до българския пазар. В студентската квартира, на вилата, в хотела по време на почивка или просто в кухненския бокс на ергенската боксониера с ограничена площ те са просто незаменими:


 



3. Мултикукърите - хибриди, които могат да работят и под налягане, и без налягане, са едни от най-добрите възможни избори. Един великолепен представител на този вид уреди е този страхотен  Redmond RMC 140:



И, забелзвате ли?! Лепенките върху уреда са на руски език! Защото в Русия тези уреди са ежедневие, пазарът е наводнен с хиляди, един от друг по-добри, по-нови, модерни и съвременни  модели... 
За жалост обаче у нас подобни чудесни уреди  засега са само в сферата на добрите пожелания и светлите мечти...
Но кой знае?... Може някой прекрасен ден това да се промени!? Човек е така устроен, че винаги иска да си пожелае и да повярва в най-доброто...


4. При индукционните мултикукъри готвенето се осъществява на принципа на индукцията на магнитното поле около съда на кукъра, който задължително е метален. На практика  това е 3D нагряване>>>  осъществено от магнитното поле, което се създава около купата на мултикукъра. Готвенето с такъв мултикукър е по-бързо дори от това в уредите под налягане. 

Остава да си пожелаем такива уреди да се появят някога и у нас.


A ето за такава техника от най-висш клас, като този индукционен мултикукър с функция за работа под налягане Element FWA 01 PB El'Chef , произведен в Южна Корея, не е ясно дали изобщо ще можем някога и да си мечтаем. Факт е обаче, че те съществуват, за да ни докажат, че за  човешките възможности предел няма:



Общото в огромното разнобразие от умни домашни машини за готвене, наречени мултикукъри е, че:

– Те всички имат вътрешен съд ("тенджера" или "чаша"), изработена от здрава дебела неръждаема стомана или дебел лят алуминий с нанесено върху него различен вид незалепващо покритие (подробности в отделна статия);

– Управлението на процеса на приготвяне на храната се осъществява от микропроцесор, който е отговорен за поддържане на необходимите температура, време, налягане, както и за изпускане на парата чрез парния клапан  във всеки един етап на съответната програма.

A разликите... 
Разликите са много и  големи, и ще бъдат предмет на публикации и коментари през цялото време, докато е активен блогът.

Но как така в един единствен съд могат да се осъществяват толкова много различни готварски  процеси и да се приготвят толкова много различни видове храни!? 

Тъкмо този въпрос терзае повечето скептици и невъзможността да асимилират това чудо на инженерната мисъл ги кара  да се отнасят крайно недоверчиво към тези буквално "вълшебни готварски гърнета" - мултикукърите.

Обобщено отговорът е много простичък:

– От различните зададени температурни режими и от количеството течност зависи дали храната ще се готви бавно, дали ще къкри на умерена температура, ще ври на силен огън или пък ще се задушава в собствения си сос.

– От зададената температура и количеството мазнина зависи дали в мултикукъра ще се запича, пържи или пече.

Или както отдавна е известно: 
Всичко гениално е просто, трябва само някой да е бил умен и да се е сетил.

Освен гореспоменатите видове програми  мултикукърите  обикновено имат и още много функции: в тях може да се закваси кисело мляко, да се свари сладко, мармалад или конфитюр, да втаса и да се изпече хляб, да се изпече кекс, блат за торта или пица, да се вари на пара и много други.

В основата на всички готварски процеси, осъществявани в мултикукъра, е правилното задаване на температурния режим, времето и средата, в която ще се извършва готвенето - течност и/или мазнина, и тяхното количество.  Правилното съчетаване на тези фактори дава възможност в един съд да приготвяме толкова много различни видове храни. 

За улеснение на потребителите инженери и технолози разработват съвместно различните автоматизирани програми за готвене. 

А за тези, които не обичат да готвят по предварително зададена програма и предпочитат да приготвят храната по собствени рецепти, е създадена функцията мултишеф (мултикук) за ръчно задаване на температурен режим и времетраене на процеса.

Неслучайно водещите производители прилагат към инструкцията за употреба подробни схеми с температурата и времетраенето на обработка на различните видове продукти и храни.


В следваща наша публикация ще ви запознаем с нашите лични аргументи да изберем да приготвяме ежедневната храна на домакинството си в мултикукър. 


Убедени сме, че след като се запознаете с тях, и вие ще проявите интерес да си купите поне един такъв уред.
Останете с нас!