сряда, 6 септември 2017 г.

Пикантна аджика с ябълки / Spicy Adjika with Apples





Думата "аджика" идва от абхазки език и означава буквално "сол". Оригиналната, класическа абхазка и грузинска аджика се прави от червени чушки чили, чесън, магданоз, кориандър, сол и ... орехови ядки. И не се вари.

Благодарение на голямото количество сол в нея тя не се разваля и може да се съхранява на хладно място дълго време, без варене и без стерилизация.

Тази аджика се употребява в абхазката и в грузинската кухня като подправка, слага се в ястията и им придава неповторим пикантен вкус и аромат.

От грузинската и абхазката кухня подправката се е пренесла и в кухните на всички останали народи, живеещи на територията на бившия  Съветския Съюз.  С течение на времето към класическата смес от силни, лютиви съставки хората започнали да добавят и зеленчуци, а след това и плодове. И да я варят.

Съществуват множество рецепти за аджика и тази, която ви предлагаме днес,  е само една от тях - осъвременена, но все така много пикантна и апетитна.

Аджика, между другото, сме виждали да се продава и по нашите големи вериги хипермаркети, като Метро и Кауфланд. Но друго си е домашно приготвеното, за което знаеш точно какво има вътре.

Така че, ако сме успели да събудим любопитството ви, да започваме?!


Необходими продукти за 1 доза:

2 кг добре узрели домати (желателно е сорт за консерви - те са по-месести, по-сладки и с много по-малко семе)
1.5 кг сладки червени чушки
0.8 кг моркови
0.8 кг сладки ябълки
0.3 кг чесън
0.2 кг люти чушки (по възможност червени)
3 връзки магданоз
1 ч.ч олио (200 мл)
2 равни супени лъжици сол (или на вкус)

Опционално:
Захар и оцет на вкус, ако искате от аджиката да си направите дип за печено месо.
Много е апетитен!

Използването на ябълка омекотява вкуса на пикантната аджика и и придава допълнителен аромат.



Доматите измиваме, цепваме накръст и слагаме в съд с вряла вода. След като престоят в нея няколко минути, лесно можем да ги обелим от люспите. После ги нарязваме на едри парчета

и смиламе в блендер, но така, че да останат късчета.

Сладките червени чушки измиваме, почистваме от дръжките и семето и нарязваме на по-големи парчета.
Желателно е да се използват червени люти чушки - чили или друг лют сорт.



Лютите чушки измиваме, премахваме цялото семе или част от него (по желание) и ги нарязваме.

Смиламе сладките и лютите чушки в блендер пак така, че да останат дребни парченца.

Измиваме, почистваме морковите и смиламе в блендер.
Ябълките обелваме и премахваме семенните кутийки. Смиламе ги.
Чесъна обелваме и смиламе в блендера до дребни късчета.
Магданоза измиваме и нарязваме на ситно.

В подходяща тенджера изсипваме всички  смлени зеленчуци, олиото,
смлените ябълки,
(в блендера ни ябълките се смилаха трудно, затова при меленето ние добавяхме и по няколко лъжици от вече смлените домати - тук виждате ябълково-доматената смес)
 посоляваме и включваме сместа да се вари на умерен огън около 60 - 70 минути, като периодично разбъркваме. Варим на полуотворен капак, за да се редуцира течността в аджиката.








Руснаците казват, че хубавата аджика е тази, която може да се сложи на филийка.



Накрая добавяме нарязания на ситно магданоз.

Сварената аджика, още вряла, се насипва в стерилизирани буркани, затваря се със стерилизирани капачки и бурканите се обръщат с капачката надолу. После се завиват с одеяло и се оставят така до пълното им изстиване.

Може да се съхранява на хладно място през цялата зима.

От това количество продукти ние напълнихме 4 буркана по 900 грама, два буркана по 680 грама и ни остана една купичка да си похапнем същия ден, за да я опитаме.

С тази апетитна пикантна аджика може да се подправи всяка зимна гозба и тя да придобие свеж, пикантен вкус на зеленчуци.


В част от сварената от нас аджика ние добавихме захар и оцет на вкус и сварихме до пълна готовност така приготвената зеленчукова смес.

Получи се извънредно пикантен, ароматен, сладко-кисело-лютичък дип. Чудесен да се сложи на филийка или да придружи кюфтенцата или пържолката. А защо не и ракийката?!

Изобщо, поле за изява и развихряне на въображението - дал Бог! Опитайте!

P.S. Подготвяйки снимките, забелязахме, че сме пропуснали да документираме чесъна в нашата аджика. Но той е вътре и, уверяваме ви, аджиката е божествено вкусна!

Добър апетит!





вторник, 29 август 2017 г.

Пикантен сладко-кисел сос с домати и сини сливи за печено месо (почти чътни) / Spicy Sweet and Sour Tomato & Plum Sauce for Roast Meat (almost a chutney)





Писахме "почти чътни" защото, приготвяйки го, ние до голяма степен се съобразихме с вкуса на българина и не сложихме толкова много подправки, колкото слагат индийците. Но все пак достатъчно, за да стане сосът изключително апетитен и доста пикантен.

Всъщност рецептата е адаптирана от индийската кухня, в която има рецепти за чътни от домати и сливи с почти същата консистенция и съвсем същите нежни частици плод и зеленчук в него.

Никак не са глупави индийците - това е нещо невероятно пикантно и апетитно!

Една отлична гарнитура за печено месо - свинско, телешко, говеждо или дивечово! Или пък за по-мазна риба!


Необходими продукти за 1 доза:

1 кг домати за консерва (те са по-месести и с по-малко семе)
1 кг сини сливи
5-6 скилидки чесън
5 с.л. (без връх) светло-кафява тръстикова захар
5 с.л. червен винен оцет
1 ч.л. изсушен смлян джинджифил
1 ч.л. прясно смлян черен пипер
сол на вкус

*** В коментарите към рецептата  Ели>>>  даде една чудесна идея да се добави и малко карамфил и индийско орехче, от която следващия път и ние ще се възползваме. Ако ви харесва, опитайте и вие!

Всички подправки могат да се коригират на вкус.



Сосът се приготвя много бързо и лесно:

Доматите измиваме добре, цепваме на кръст , заливаме с вряща вода и след като престоят в нея десетина минути, обелваме от люспите. Доматите за консерва, които използвахме ние, нямаха почти никакво семе и бяха много месести.

Затова направо ги нарязахме на едри парчета и сложихме в тенджерата.

Сините сливи измиваме, нарязваме на половинки и почистваме от костилките.

Слагаме сливите при доматите.

Добавяме обелените скилидки чесън, захарта, оцета и джинджифила.

Сипваме 100 мл вода.

Тенджерата похлупваме и варим на умерен огън до омекване на продуктите.

Омекналите продукти изваждаме с решетеста лъжица и смиламе в блендер, като внимаваме да останат по-едри, осезателни частици  - не трябва да се смила до гладкост, няма да е така апетитно.

Връщаме в тенджерата, добавяме черния пипер и солта, намаляваме огъня до слаб и при непрекъснато бъркане доваряваме соса, докато изври излишната течност.

Подправките  - оцет, сол, захар и черен пипер, могат да се коригират на вкус.

Оставяме да изстине и поднасяме с печено месо.


Още врял, сосът може да се сипе в стерилизирани горещи буркани и да се затвори с горещи стерилизирани капачки. После бурканите се обръщат с капачките надолу, завиват се с одеяло и се оставят така до пълното им изстиване.

Така затворените буркани могат да се приберат на хладно и да чакат зимните пържоли.


Добър апетит!






Гофрети с овесено брашно и извара и ревю на гофретника / Waffles with Oat Flour and Milk Curd and a Review of the Waffle Iron





С гофретници (цели два) се сдобихме наскоро - има-няма месец.

Успяхме да си изпечем най-разни гофрети, но като всяко ново нещо, за нас това беше време на опознаване на новите уреди - опитвахме гофрети по изпитани рецепти, публикувани тук и там, тънки, дебели, с масло и без, с яйца и без, със сметана и мляко - прясно и кисело. Опитахме и собствени рецепти, разбира се.

Дойде времето да споделим някои от тези рецепти, както и нови, за които ни е хрумнало или пък ще ни хрумва занапред.

Затова в нашия блог откриваме една нова тема: гофрети.

Както споделихме, гофретниците, които си подарихме, са два.

Този, който използвахме за днешните гофрети, е
First Austria Candy Factory FA-5305-3 ,
с мощност 1100W, с термостат за регулиране на температурата и с 4 гнезда за дебели (белгийски) гофрети.



Това е на практика един полу-професионален уред на много достъпна цена, от който сме изключително доволни.

Загрява до работна температура за около 3 мин, пак за толкова изпича 4 гофрети едновременно, при това много равномерно, както можете да се уверите от снимките:

Въпреки че не е най-елегантният на вид и изглежда с малко грубоват дизайн, потребителските му качества са безупречни. Ръкохватката е дълга, изобщо не се загрява, а това е голямо улеснение за обслужване на уреда по време на работа. Корпусът също не се загрява, може да се пипа спокойно по черните части и дори да се премести при нужда, защото не е тежък.

Също както в домашната кухня, този уред ще върши отлична работа и в кафене, закусвалня, къща за гости или семеен хотел.

Наблюдението ни, е, че точно този модел се изчерпва изключително бързо, за броени дни след нови количества внос и ако искате да се сдобиете с такъв, трябва да следите в интернет и да поръчате от електронен магазин при появата му на пазара, без да се колебаете. Ние купихме нашия чрез Е-mag, въпреки, че уредът се предлагаше от друга фирма чрез тях. Доволни сме от бързината на доставката, уредът работи безупречно.

Покупката определено си струва, препоръчваме!


Великолепни, крехки, меки, пухкави, златисти и много вкусни, тези гофрети си останаха такива докато успеем да ги изядем - цял един ден. И кучето се "нареди на трапезата" и с удоволствие излапа цели три. :)

Те изобщо не изсъхнаха и според нас са една великолепна и по-здравословна алтернатива от филия с масло и сирене или пък дори от баница с точени кори за сутрешна или следобедна закуска. А и се правят доста по-бързо.



Как направихме ние нашите днешни гофрети:

Необходими продукти за 15 бр. гофрети:

2 и 1/2 ч.чаши (пълни догоре) овесено брашно (ние смелихме овесени ядки в блендер)
2/3 ч.чаша бяло брашно (ние използвахме София Мел класик)
4 яйца
1 и 1/2 ч.чаша кисело мляко
1 и 1/2 ч.чаша фина извара (може да се използва и рикота)
2/3 ч.ч слънчогледово олио
1 ч.ч. (на 1 пръст под ръба) вода
1 пакетче ванилова захар
1 пакетче (10 г бакпулвер)
1 равна ч.л. сода
1 к.лъжичка сол (или на вкус)

Обем на мерителната чаша 200 мл.


Овесените ядки смелихме в блендер до сравнително грубо брашно.

Пресяхме бялото брашно заедно с бакпулвера и содата.

Отделихме белтъците от жълтъците на 4 яйца.

Към белтъците добавихме солта, разбихме с миксер на високи обороти до пухкав сняг (средно твърди връхчета).

Към белтъчния сняг добавихме един по един жълтъците, като продължихме да разбиваме сместа на високи обороти.

Добавихме последователно олиото, киселото мляко, водата, овесеното брашно, бялото брашно, като продължихме през това време да разбиваме сместа с миксер.

Добавихме изварата, като продължихме по-нататък внимателно да размесваме (не да разбиваме) сместа с телена бъркалка. Целта е изварата да не се раздробява твърде много, добре е в тестото да се виждат и в готовите гофрети да се усещат цели частици от нея.

Ето консистенцията и вида на подготвеното тесто:



Готовото тесто  оставихме настрани, да набухне овесеното брашно, докато загрее гофретникът. Както вече споделихме, нашият загрява много бързо.

Намазахме гнездата със съвсем малко олио, във всяко гнездо сложихме по 3 с.л. от тестото и веднага разпределяхме тестото равномерно по повърхността.



Пекохме гофретите на най-висока мощност (позиция max).

2-3 минути са достатъчни за безупречно изпичане.

Готовите гофрети задължително се охлаждат на решетка.


Много са вкусни, сервирани с настъргано сирене, с айран или с кисело мляко.

Добър апетит!





понеделник, 7 август 2017 г.

Чийзкейк с маскарпоне, нектарини и шоколад / A Mascarpone, Nectarines and Chocolate Cheesecake





В този чийзкейк маскарпонето не изглежда прекалено мазно, а шоколадът не изглежда твърде тежък за лятото, защото вкусовете са идеално балансирани от наличието на сочните и нежни сладко-кисели резенчета нектарини.

Това е едно великолепно съчетание на вкусове, което ще се хареса дори на тези, които не обичат да ядат сладкиши в летните горещини.


Необходими продукти за форма с диаметър 24 см:

За какаовия блат:
1 ч.ч. бяло брашно
3 с.л. с връх какао
2/3 ч.ч. захар
250 мл вода
50 мл слънчогледово олио
2 ч.л. лимонов сок (или лимонтозу на върха на ножа)
15 г. бакпулвер

В блата няма яйца!

За пълнежа:
400 г заквасена сметана 20%
500 г сирене маскарпоне
6 средно големи нектарини
2/3 ч.ч. захар
3 пакетчета (30 г) желатин

За поръсване: 
50 г шоколад

Опционално:
1 к.л. краве масло

Обем на мерителната чаша: 250 мл


Фурната загряваме до 180 градуса.

Форма с диаметър 24 см със свалящи се стени подготвяме, като слагаме на дъното и хартия за печене. Стените на формата ние намазваме с малко неразтопено краве масло и обличаме с изрязана лента от хартия за печене - тя се залепва много лесно благодарение на маслото.

В купа изсипваме течните съставки за тестото, разбиваме ги с телена бъркалка до хомогенност.

Смесваме брашното, бакпулвера и какаото, пресяваме ги в течните съставки, добавяме захарта и разбиваме с телена бъркалка до хомогенност полученото тесто.

Изсипваме тестото във формата и печем до суха клечка - около 40 мин.

Докато изпеченият блат изстива, подготвяме пълнежа:

Нектарините измиваме и нарязваме на резенчета.

В купа изсипваме маскарпонето, заквасената сметана и захарта и ги разбъркваме до
хомогенност с телена бъркалка.

В малка купичка разтваряме желатина в 250 мл вода и след като набухне, го разтопяваме (на водна баня или микровълновата фурна).

Разтопения желатин оставяме малко да се охлади и го изсипваме в сместа от сметана, маскарпоне и захар. Разбъркваме до хомогенност.

Във формата със свалящи се стени слагаме изстиналия блат, върху него подреждаме резенчетата нектарини. (според нас и повече нектарини да сложите, вашият сладкиш само ще спечели от това. Те са толкова вкусни в съчетание с маскарпоне, сметана и какаов блат!


Заливаме върху така подготвената основа бялата смес.

Прибираме чийзкейка в хладилник за няколко час, за да се стегне добре.

За да сервираме, трябва да преместим чийзкейка от формата за печене в подходяща плоска чиния с помощта на две широки плоски метални лопатки (добре е някой да помогне, като придържа хартията за печене отдолу, за да се отлепи и премахне преди преместването).

Преди поднасяне поръсваме отгоре с настърган шоколад.

И се наслаждаваме! Много е вкусен!

Добър апетит!




Рецептата е адаптирана от тук>>>