събота, 28 февруари 2015 г.

Доматена яхния с оризени кюфтета





И тази яхния ми е от готварското наследство на баба. Тя я готвеше доста често и си спомням, че аз всеки път с нетърпение  чаках да стане готова, за да вкуся за пореден път нейното кулинарно вълшебство... И наивно, по детски вярвах, че това хубаво време, когато цялото ми голямо семейство - мама, татко, баба, дядо - всички бяха около мен и винаги можех за всичко  да се опра на тях, никога няма да свърши... Мили детски спомени, към които сега се връщам с въздишка...

Честно казано, не знам кое в яхнийката харесвам повече - дали големите топчести варени кюфтета с ориз, или вкусния зеленчуков сос... И досега се улавям, че когато я има на трапезата ни, правя същото, което правех и в детството си - най-напред изяждам соса с мек препечен хляб, като си го греба по малко с лъжица - и се наслаждавам на богатия му плътен вкус,  а за накрая си оставям кюфтетата - и си ги ям с вилицата, и преглъщам бавно - бавно, за да удължа удоволствието от храната... :)))

Но както и да си я хапвате, мога да ви уверя, че тази гозба си е истинско нашенско тракийско лакомство, пренесено от слънчевите брегове на Егейско море (където е родена баба), през Хасково, Димитровград и Пловдив (където е следвала заедно със семейството си тъжната орис на прокудените от родната земя между двете войни (Балканската и Първата световна) българи, та чак до София, където се установих със семейството си аз.

Виждала съм доста рецепти за подобна яхния в нашите кулинарни сайтове, но кой знае защо, в рецептите все пише в гозбата да се сложи брашно за сгъстител... Че и на леща и боб чак съм виждала рецепти с добавено брашно. А на мен така не ми е вкусно. Баба никога не готвеше с добавяне на брашно - освен определени ястия, например фрикасе, което по принцип така се готви. Баба сгъстяваше с много зеленчуци и подправки, понякога - с варива. И на мен предаде нейния кулинарен опит - без да ме учи специално, тя просто с действията си ми даваше безмълвен пример за това, как да приготвя вкусна, но също и по-здравословна домашна храна...




Необходими продукти за 6 богати порции:

За кюфтетата:
700 гр кайма (смес или свинска)
1 к.ч. ориз (накиснат за 10-15 мин във вода)
1 ч.л. смлян кимион
1/2 ч.л. смлян чер пипер (или на вкус)
1 ч.л. сушен смлян сминдух
сол на вкус

За соса:
800 гр кромид лук
800 гр домати от консерва - за предпочитане смляни или на кубчета.
(Ако готвите яхнията през лятото, разбира се е по-добре да се сложат пресни домати).
3-4 с.л. доматено пюре
2 големи сладки зелени чушки
1 голяма сладка червена чушка
2-3 по-едри моркова
1/2 чаша ориз , с обем 200 мл, (по желание, ако искате да сгъсите соса повечко)
1 пълна с връх ч.л. сладък червен пипер
сол на вкус
черен пипер на вкус
1 пълна ч.л. сушен босилек и/или девесил, риган
50 мл олио
пресен магданоз за поръсване





За кюфтетата накисваме ориза за 10-15 минути в студена вода, изплакваме го.
Добавяме към каймата подправките, ориза, омесваме добре, оставяме каймата да престои половин час омесена, преди да оформим кюфтетата.

През това време се заемаме със зеленчуците.
Лука обелваме и нарязваме на ситно.
Слагаме го в тенджерата, в която ще готвим с малко сгорещено олио да се задуши и запържи до златисто. Работим на умерен огън. Когато лукът омекне малко добавяме нарязаните на дребни кубчета морков, зелена и червена чушки и ги оставяме също да поомекнат под капак десетина  минути.

Когато зеленчуците омекнат, в средата на тигана си правим нещо като гнездо в соса, без зеленчуци и там сипваме червения пипер. Запържваме 2-3 минути, като леко бъркаме само пипера с малкото сос. Върху позапържения пипер сипваме доматеното пюре и повтаряме действието, но този път разбъркваме пипера заедно с доматеното пюре. След като ги позапържим, разбъркваме с всички зеленчуци в тигана. Отгоре сипваме консервата домати, разбъркваме и похлупваме тигана с капак - нека сосът да поври половин час на умерен огън.

***Тук следва да уточня: ако обичате по-киселка гозба, добавете повечко доматено пюре. Ако я обичате по-сладка - по-малко. Но доматеното пюре заедно с червения пипер служат за естествен сгъстител на ястието, а и силно подобряват вкуса му - така че препоръчвам да не пропускате тази стъпка.

***И още: избирайте качествено доматено пюре, а не ерзац, пълно с много модифицирано нишесте и боя.  2/3 от произведените в България марки за съжаление са точно такива.  Такова доматено пюре си личи по белезникавия бледо-оранжев цвят и консистенция на рядък крем-нишесте - точи се лигаво от лъжицата и хич не примамва да го вкусиш. Но и по цената си личи - като видите цена 1.20 -1.50 за буркан от 680 гр... и ви става ясно какво се опитват да ви продадат...




В полуготовия много гъст сос сипваме около литър вряла вода, за да не прекъсваме варенето.

Оформяме оризените кюфтета  - кръгли, с големина колкото много едър орех

Слагаме ги внимателно, с решетеста лъжица едно по едно във врящия сос.

Добавяме сушените подправки - босилек и/или девесил, риган. Сипваме във врящия сос 2/3 чаша ориз, който допълнително ще сгъсти ястието.

Разбъркваме гозбата внимателно с дървена лъжица и оставяме да ври на бавен огън още около 40-50 минути.

Ако е необходимо, към края на готвенето може да се добави още малко олио - но не в началото, защото трябва да се отчете и мазнината, която ще пусне месото. Иначе рискуваме ястието да стане много мазно.

Също към края на готвенето, след като гозбата е почти готова, може да се добави още малко вряла вода - според това, колко гъста искаме да стане яхнията.

Посоляваме на вкус и по желание може да се добави смлян черен пипер.



Поднасяме с поръсен пресен магданоз и препечен хляб.

Добър апетит!









10 коментара:

  1. :)Сякаш сме замесени от едно тесто с теб,Валя:),сродна сантиментална душа си ти.......
    Аз също обичам да се връщам в спомени,но противно на мнението ,че хора които живеят в спомени не се развиват,на мен те са ми трамплин:)Те ме зареждат!
    Отплеснах се:)
    Яхнийката е прелестна и по повод на липсата ти на брашно.....:)и в това си приличамеаз никога не сгъстявам ястията с брашно,а ги оставям на мазнинка(това го знам от баба:))
    Прегръщам те и виртуално те черпя за имения ден на моята дъщеря:)!
    Прекрасен ден,Валя!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бях сантиментална преди години, Миленка. Обаче от цялото ми семейство ми остана само мама и моето момиче - всички си отидоха един по един. Баби, дядовци, баща, съпруг, свекър, свекърва, девер... Не мога да си позволя сантименти, защото трябва да се боря сама с живота. Но пък си права, че мили спомени са зареждащи, те са, които ми дават сили.
      Радвам се, че яхнийката ти харесва. Сигурна съм, че ако я готвиш, то е по подобен начин... :)
      Да ти е живо и здраво момичето, да сбъдва мечтите си и много, много да те радва!
      Поздрави и много слънчеви празнични дни!

      Изтриване
  2. Вале, толкова е апетитна, че с удоволствие бих грабнала и аз комат хляб, затопила в соса и откъснала от кюфтетата!
    И аз я харесвам с много зеленчуци.
    Приятни почивни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ри, Тили! Радвам се, че имаме еднакви вкусове. Честита Баба Марта и спокойни и слънчеви почивни дни!

      Изтриване
  3. Валя, нахраних се само с очи, да знаеш, толкова са мамещи снимките ти...
    И историята ми беше интересна...
    Честно казано, аз слагам брашно в яхниите, и както казваш - видяла съм го от баба, мама, явно в различните райони готвят различно.
    Непременно ще опитам и твоя начин, но аз не харесвам в кюфтетата да има ориз, но там мога да го пропусна, да сложа само в соса.
    Хубав март!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, Весе, нормално е в различните райони да се готви различно. Е, ти знаеш, Тракия е зеленчуковата градина на България - винаги е било така, нормално е там да се готви с много зеленчуци. То като ги има в градината ти, как да готвиш иначе?! И традицията остава даже когато заживееш в апартамент.

      А ориз в кюфтенцата се слага, за да ги направи по-пухкави, защото варените кюфтета стават иначе много стегнати. Но пак си е въпрос на вкус - аз не обичам ориз само в супите, но иначе си умирам за оризец... :)

      Честита Баба Марта, Весе - слънчева и засмяна да е! И хубави почивни дни!

      Изтриване
  4. Вкусна яхнийка си направила, Вале. Не знаех, че ориз се слага за да стоят пухкави.
    Ще опитам да направя някой ден.
    Честита Баба Марта! Весели и засмени, румени и щастливи

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Габи! Благодаря ти за милите думи! Да, яхнийката е наистина вкусна, а за кюфтенцата - колкото повечко орз сложиш, по-пухкави ще станат. В пържените слагам хляб, нали знаеш, а в тези аз по наследство от баба слагам ориз. :)

      Честита Баба Марта и на теб! Здраве, късмет и берекет!

      Изтриване
  5. Вале, Вале каква манджа само!!!
    Много много апетитно!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Алечка! Много се радвам, че ти харесва. Опитай я някой ден, сигурна съм че ще се влюбиш във вкуса и! Поздрави!

      Изтриване