Лека млечна лятна торта "Калейдоскоп"

Голям мерак ми беше да направя тази торта, от месеци си представях каква трябва да бъде на вкус и как трябва да изглежда!

И ако досега не я бях реализирала, то беше не толкова заради визията, колкото заради вкуса, който тя трябваше да има. Тортата е много популярна в руското кулинарно интернет пространство, но докато в Русия (и то, забележете, дори в "презрения" Сибир!), готови цветни, ароматни, овкусени желета в пакетчета съм си купувала и приготвяла още през деветдесетте години на 20-век, то такива у нас и до ден днешен не се произвеждат и продават, дори и в столицата ни. В европейска България не са и чували, че съществуват готови полуфабрикати за цветни сладкарски желета. И на никой производител не му и минава през ума да ги пусне на пазара. Понякога чак ми става тъжно колко всъщност сме изостанали, без дори да го осъзнаваме...

Месеци наред обикалях и търсех по големите вериги за хранителни стоки, ровех се в интернет магазини - дано някъде намеря да се произвежда и продава, или поне внася, такова простичко и вкусно нещо... Напразно... Няма дори и на марката "д-р Йоткер", а в Русия, кой знае защо, се продават, както ми стана известно от интернет. Явно за тях сме твърде незначителен пазар и не ни обръщат кой знае какво внимание.

И като ми стана пределно ясно, че няма да намеря готови сухи сладкарски смеси за желета, се запретнах и сама си направих.

Всъщност, това се оказа не чак толкова сложна работа, стига човек да е готов на някои компромиси в продуктите - просто у нас няма друг начин. Впрочем, кой знае, може би така дори е по-добре - знаем точно какво има в тортата ни, а това със сигурност е минимум химия.

В края на краищата се оказа, че вкусът на крайния продукт - ярката, цветна, весела и закачлива лятна торта, изобщо не пострада. Стана много вкусна, дори капризната ми по отношение на сладките мои творения майка я хареса и нямаше никакви забележки за вкуса и.

Така че пристъпвайте смело - вкусът е вече проверен.
За визията ... какво да кажа? Съдете сами...

Ако идеята ви е харесала, да се запретваме за работа.

Необходими продукти за форма с вместимост 2 л:

За цветните желета:
- 1.500 л вода
 - захар на вкус  (аз сложих около 1.3 ч.чаша захар с обем 300 мл)
 - няколко капки лимонов сок или лимонтозу "на върха на кафената лъжичка"

- цветни хранителни бои по избор - продават се в големите хранителни вериги  (за оцветяване на желетата се използват незначителни количества боя, буквално прашинки "на върха на ножа", защото желетата по принцип се правят в много светли, нежни тонове)

- желатин (аз използвах на д-р Йоткер, като на всеки 250 мл готов захарен сироп слагах по 1 пакетче от 10 гр)

- за ароматизиране на желетата може да се използват хранителни есенции с различен натурално-идентичен аромат, аз обаче използвах ванилия.

*** Не използвах плодови сокове или сокове от компоти за желиране, защото за добрия краен резултат трябва да се получат безупречно прозрачни, блестящи като кристали желета в светли, чисти, ярки цветове. Не съм убедена, че с плодови сокове този ефект може да се постигне.


За млечния желиран крем:
- 250 мл заквасена сметана 20%
- 250 мл качествено кисело мляко 2%
- захар на вкус - аз използвах пудра захар, но може и обикновена, кристална
- желатин (на д-р Йоткер - 2 пакетчета по 10 гр. (Ако я правите в голяма лятна жега, сложете 3 пакетчета, за да не се отпуска, след като я извадите от хладилника)

*** кремът може да се направи и само със сметана, но ще стане твърде тежък за лятото, може и само с кисело мляко, но тогава ще стане прекалено "постен". Затова аз избрах комбинацията от сметана + кисело мляко в съотношение 1:1 и не съжалявам.


За блата "савоярди":
3 белтъка
5 жълтъка
2/3 ч.ч. захар ( с обем 200 мл)
2/3 ч.ч. фино бяло брашно (с обем 200 мл)

Приготвяме цветните желета:

В тенджера сипваме студената вода със захарта и слагаме на котлона. Бъркаме до разтопяване на захарта, после похлупваме тенджерата с капак и оставяме да заври, и да ври на умерен огън около 30 мин.  Добавяме капки лимонов сок (или лимонтозу), но малко, за да не разруши прекалената киселинност на захарния сироп желатина. Ароматизираме с есенция или ванилия.

Оставяме сиропа да изстине до хладък.

В безцветни прозрачни (или бели) съдинки, за да имаме точна представа за цвета, приготвяме разтвор на хранителните бои. (Аз си направих жълта, светло-оранжева, виолетова,  розова и зелена боя).  Разтворите на хранителните бои приготвяме съобразно инструкцията на опаковките.

След като решим в колко точно и какви цветове ще бъде нашата торта, отмерваме и изсипваме равни количества  захарен сироп в плоски, не много големи съдинки. (Аз изсипах сиропа в 5 съдинки и във всяка съдинка слагах боя по няколко капки, докато получа желания нюанс. Отделно приготвих сироп, оцветен в светло-оранжево за "шапката" на тортата).

Приготвяме си желатина по инструкцията на опаковката. За да не увеличаваме общото количество на течността (това е важно), използваме захарен сироп от предварително отмерения общ обем, като за всяка съдинка с различен цвят разтваряме желатина с по 50 мл сироп отделно.

Така ще знаем точно колко желатин и колко течност използваме за всеки цвят желе, за да станат достатъчно стегнати желетата. Напомням: за достатъчно стегнати желета трябва да се използва 1 пакетче от 10 гр желатин за 250 мл течност.

Стопения на водна баня желатин изсипваме в леко топлия сироп във всяка подготвена съдинка. Разбъркваме добре, до хомогенност.

Подготвените желета прибираме за 2 часа в хладилника.

 Сипваме във формата (аз използвах силиконова) оцветения сироп с добавен желатин за "шапката" на тортата и прибираме в хладилника да се стегне.

Изпичаме блата "савоярди":

Фурната загряваме до 180 градуса.

Подготвяме си формата за печене - покриваме дъното и  стените и с хартия за печене и ги намазваме със силиконова четчица със съвсем малко олио. Така по-лесно ще отделим хартията след изпичане.

В отделни сухи чисти съдове слагаме разбитите жълтъците и белтъците.

Белтъците разбиваме с половината от захарта до устойчиви връхчета.

Жълтъците разбиваме с останалата захар до пухкава светла пяна.

Въвеждаме на части жълтъците в белтъчния сняг и размесваме с внимателни движения отдолу нагоре и отвън навътре до хомогенност.

После пресяваме брашното на части направо в пухкавата яйчена маса и размесваме по същия внимателен начин до хомогенност. Внимаваме яйчения пухкав крем да не спадне - защото това е единствения надигащ агент.

Готовата смес внимателно изсипваме в подготвената за печене форма и поръсваме равномерно с пудра или фина кристална захар.

Преди да сложим във фурната, оставяме сместа на стайна температура за няколко минути.

Печем на 180 градуса до приятна зачервена коричка.

Изпечения блат оставяме да изстине във формата и едва след това го изваждаме и отделяме хартията.

В средата му, ако е необходимо, изрязваме дупка, за да пасне на формата, в която сме приготвили тортата.

Ако блатът е с по-голям диаметър от формата на тортата, използваме чиния или капак с подходящ диаметър като шаблон и с остър нож изрязваме кръг с нужната ни големина.


Приготвяме млечния крем.

Разбъркваме сметаната и млякото с домакинска телена бъркалка (не с миксер, за да не се втечнява сместа излишно), добавяме захарта. Ако се използва кристална захар, трябва да се разбърква до пълното стопяване на захарта.

Отделно си приготвяме желатина за млечния крем - оставяме го да набухне в съвсем малко захарен сироп и разтапяме на водна баня. Втечения желатин изсипваме в млечната смес и разбъркваме до хомогенност.

До сглобяване на тортата поддържаме млечно-желатиновата смес  леко топла (най-лесно е в съд с топла, но не гореща вода), за да не се стегне преждевременно.

Сглобяваме тортата:

Когато сиропът за "шапката" е полустегнал (но не напълно, а колкото да поеме тежестта на другите продукти, за да не се разслоят желатиновите пластове на готовата торта, изваждаме формата от хладилника и пристъпваме към сглобяването на цялата торта:

Изваждаме млечната смес от съда с топлата вода, разбъркваме я.


Изваждаме вече стегналите желета от хладилника и ги нарязваме направо в съдинките на малки кубчета. Потопяваме всяка съдинка за няколко секунди в съд с гореща вода (така кубчетата желе при обръщане на съдинката лесно падат) и ги изсипваме в млечната смес.

Внимателно разбъркваме, за да се разпределят равномерно по количество и цветове в млечната смес с желатин и изливаме върху полустегналото цветно желе "шапка" във формата.

Цялото това творение връщаме в хладилника.

Около половин-един час, след като сме сложили формата със сместа в хладилника (когато сместа във формата е все още полутечна), слагаме отгоре изпечения и охладен блат. Притискаме го съвсем леко в желейната смес, но без ентусиазъм - блатът трябва да се спои с желето, но да не се напоява прекомерно.

Оставяме тортата да се стяга в хладилника поне 12 часа.

За да я извадим от съда, в който сме я правили, потапяме формата няколко  пъти за по няколко  секунди в съд гореща вода.
Обръщаме формата с тортата върху тортена чиния.
Ако тортата не излиза сама, не прилагаме в никакъв случай сила, за да не я разкъсаме.

Напояваме хавлиена кърпа с гореща вода, изцеждаме я добре и обвиваме формата с нея. След 2-3 такива обвивания формата се освобождава без проблем и нашата красавица блесва в цялата си свежест и яркост.

*** Тортата може да се направи и с повече млечен крем за сметка на цветните желирани кубчета. Това е въпрос на лични предпочитания. Важното е предварително да се измери общия полезен обем на съда, в който ще се приготви тя и да се пресметнат количествата на млечния крем и цветен желиран сироп, които ще се използват.

*** Както виждате аз използвах за подреждане на тортата силиконова форма за кекс, но тя може да се подреди и в друг съд - кръгла купа, форма за торта (бъдете внимателни с формите за торти със свалящи се стени - млечният крем може да изтече, така че в такъв случай би трябвало да се използва малка тавичка, която след това да се обърне) или в малки индивидуални формички. Цветната "шапка" отгоре не е задължителна. Всичко е въпрос на лично желание и креативност.

*** За да е вкусно, желето не трябва да е прекалено стегнато, като гума. Вкусното желе трепти, но самата торта от такова желе до поднасяне трябва да се държи на студено в хладилник, за да не се отпуска прекомерно.

Ако идеята ви допада, опитайте.
Ще изненадате приятно близките си, а децата ще бъдат във възторг.

Добър апетит!

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем още много интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!