Пълнени чушки в мултикукър Philips HD 4731/70 и запечени с халогенна фурна REDMOND RAG–241–Е

Тези чушки сорт "долма" са всъщност първите, годни за пълнене, появили се на пазара за тази година и нямаше как да не се възползваме и да не сготвим това типично българско ястие, което буквално всеки българин обожава - но с помощта на модерни уреди за готвене, които все по-настойчиво си пробиват път към кухнята на съвременната домакиня.

В случая използвахме нашия мултикукър Philips HD 4731/70, a за да ги запечем отгоре и да станат също така апетитни, както биха се получили, сготвени във фурната, използвахме халогенната фурна (или още наричана "запичащ капак" или "аерогрил" REDMOND RAG-241-E.

Тук може да се запознаете подробно с уреда REDMNOND RAG-241-E>>>

Тук може да направите поръчка на REDMNOND RAG-241-E >>>

Наредени като рибки-мрянки в мултикукъра, потънали в апетитен доматен сос, с равномерно запечени корички отгоре и необикновено сочна плънка, в която всяко зрънце ориз се дели от останалите, пълнените чушки, сготвени в мултикукър, не само че по-нищо не отстъпват на онези, които бихме си сготвили в глинен гювеч във фурната, но се получиха значително по-вкусни.

Тези леки, мобилни, компактни и удобни кухненски уреди, които напоследък използваме в нашето домакинство, приготвят храната ни бързо и лесно, с разход на електроенергия в пъти по-малко от използваната досега електрическа фурна. При това храната ни се получава и по-вкусна, благодарение на 3D нагряването на нашите мултикукъри>>>  , защото всичко се готви при изключително равномерна температура.

Необходими продукти за 4 порции пълнени чушки:

12 средно големи чушки сорт "долма"
250 г бланширан ориз
2 средно големи моркова
3 глави стар лук
* 1 средно голям патладжан
1 ч.л. червен пипер
2 ч.л. суха зелена подправка (ние използвахме целина и босилек)
2 с.л. гъсто доматено пюре с добро качество
3 с.л. растителна мазнина
сол на вкус
черен пипер на вкус

За соса: 
1 с.л. растителна мазнина
2 с.л. доматено пюре
550 г. вода

* Когато готвим пълнените чушки постни, винаги добавяме в плънката или патладжани, или гъби - продукти, богати на белтъчини. Така липсата на месо практически не се забелязва и чушките стават изключително апетитни, макар и постни.

Начин на приготвяне:

Чушките измиваме и почистваме от семето.
Морковите и лука обелваме и нарязваме на дребни кубчета.
Патладжана нарязваме на кубчета със страна около 1.5 см, поръсваме със сол и оставяме да изтече черната му вода (ако има такава). После изстискваме патладжана с ръце, за д аго вложим в плънкката.

В купата на мултикукъра сипваме 3 с.л. растителна мазнина, слагаме нарязания лук и запържваме за няколко минути при затворен капак на програма "Fry".

Добавяме морковите, разбъркваме  и продължаваме запържването при затворен капак още само 1-2 минути, докато морковите омекнат.

Добавяме изстисканите от водата патладжани, разбъркваме.

Добавяме червения пипер, сушените подправки, черния пипер, разбъркваме, затваряме капака и оставяме още 3-4 минути зеленчуците да се запържват и омекнат.
 

Изсипваме ориза, разбъркваме до еднородност на съставките, добавяме доматеното пюре, разбъркваме, сипваме гореща вода (купата на кукъра вече е сгорещена, водата не бива да бъде студена, за да пазим керамичното покритие - от една страна, и за да прекъсваме процеса на топлинна обработка на продуктите - от друга), разбъркваме сместа.

Изключваме програмата "Fry", включваме на 110С с ръчните настройки на температурата.

Затваряме капака и оставяме продуктите да се задушат и оризът да поеме водата. Може да отворим 1-2 пъти и да разбъркаме съставките.

Когато оризът е попил водата и е сварен до почти пълна готовност, изключваме кукъра.

Изваждаме готовата плънка в отделна тенджерка и напълваме чушките.
Подреждаме ги в купата на кукъра, поливаме между тях с 1 с.л. растителна мазнина..

В отделен съд разтваряме 2 с.л. доматено пюре с 550 г. гореща вода, заливаме пълнените чушки, така че течността да попадне между тях и върху тях - навсякъде.

Затваряме капака, но изчакваме няколко минути, преди да включим кукъра отново - той е силно сгорещен и сосът ще кипи  и пръска по капака. След 4-5 минути може да включим кукъра на програма "Stew", зададено време 45 минути.

След като времето изтече и програмата се самоизключи (уредът остава на режим "поддържане на топлината), слагаме отгоре халогенната фурна, включваме я на 160 градуса (не повече) за 30 минути, чушките да се запекат.

Не включихме аерогрила заедно с кукъра, защото температурата в съда се повишава прекалено много и сосът започва да кипи и пръска. Предпочетохме да запечем вече готовите пълнени чушки.

Нашите пълнени чушки са готови.

Вкусът им е необикновено богат и плътен, а плънката се топи в устата!

Добър апетит!

Пиле с картофи в мултикукър REDMOND RMC-M90-E

Тази рецепта я готвих сама - Ирина е ангажирана и ястието е изцяло мое изпълнение. Затова и ще пиша в единствено число.

Преди всичко искам да кажа, че аз не съм маниачка на тема "бързо готвене" - така, ако може - от днес за вчера. Да тръгна да се хваля, че манджата била сготвена за 20 - 15 - 7 или 5 минути... не, благодаря! Това изобщо не е моят стил. Естествено, че е добре да можем да приготвяме храната на семейството си без да стоим с часове в кухнята, но без това да се превръща в самоцел. Сготвих храната бързо, но не съм засичала време. Само мога да спомена че финалното готвене на суровите картофки се случи за 15 минути.

И като не бързаш, може да ме попита някой, защо готвиш в мултикукър? Защо аз, защо ние у дома готвим в мултикукър - това е въпрос, на който  ще отговоря в отделна публикация.
Сега реших да покажа как аз готвя в моя мултикукър Redmond RMC-M90-E>>>  пиле с картофи. И сигурно нямаше да ми хрумне да показвам това, ако една много симпатична млада дама, която наскоро си е купила същия този уред за готвене, не ме беше попитала как готвя тъкмо тази гозба. И ето... споделям.

Необходими продукти:

3 цели пилешки бутчета (около 900 -1000 г)
1.5 кг картофи
5-6 средно големи глави лук
3-4 сладки чушки (червени, зелени, жълти - каквито има в наличност, важното е да са сладки и ароматни)
3-4 моркова
3-4 дафинови листа
няколко зрънца бахар
смлян черен пипер на вкус
1/2 ч.л. смляна канела
2-3 с.л. олио
сол на вкус
няколко клонки магданоз за сервирането

Преди всичко почиствам пилешките бутчета от всякакви излишни мазнини - подкожна лой, трътки, изрязвам част от кожите - особено ако има излишно висящи и много дебели кожи - всичко това е изрязано. Оставям от кожичките, които покриват бутчетата, но всичко излишно по краищата е старателно премахнато - за да не става твърде мазна и блажна гозбата.

Ние обичаме гозбите с много лук, но това зависи от персоналния вкус и лукът може да варира, както и всички други продукти.
Лука почиствам и нарязвам на не много дребни парченца.

Почиствам морковите и нарязвам на полукръгчета.

Чушките почиствам и нарязвам на парчета.

Обелвам картофите и ги нарязвам на колелца.

В кукъра слагам трите бутчета, 1 от главите нарязан кромид, 1 нарязан морков, 1 нарязана чушка, 3-4 дафинови листа, няколко зрънца бахар.

Сипвам само 1 чаша (200 мл) студена вода.

При готвенето използвам удобството на фините ръчни настройки на температурата - едно от преимуществата, заради които избрах тъкмо този модел мултикукър. Не очаквайте да ви кажа - включвам на тази или онази програма. Използвам изцяло програмата "multi cook", a времето за готвене задавам винаги с някакъв толеранс. Преценя ли, че обработката на определена температура е достатъчна, лесно превключвам на друга.

И така, в кукъра имам сурови продукти и чаша студена вода.

Включвам кукъра  на програма "multi cook" - по подразбиране настройките са 120С и 15 минути. Водата завира до 3-4 минути на ключ и  сгорещява купата на кукъра. Целта е да се пази керамичното покритие на купата, което (това касае керамичните покрития въобще) е чувствително към резки температурни промени и може да се разруши много бързо, ако бъде подлагано редовно на такива. След като купата е сгорещена, изсипвам вряла вода от ел. каната, колкото да се покрият продуктите, дори не напълно. Не е нужно, те и така ще се сварят идеално, а аз ще имам богато овкусен и наситен пилешко-зеленчуков бульон за моите картофки.

Изчаквам да изтекат петнайсетте минути на 120С и след като кукърът се самоизключи, превключвам на 100С, 40 минути. Обикновено за 40 мин. бутчетата са сварени. Изваждам ги в отделна тенджера, пресипвам бульона също отделно - той ще ми потрябва малко по-късно. Бульонът е много силен и при нужда може да се разреди по време на готвенето на картофите с вряла вода - за по-голямо количество сос.

Следва да се вземе предвид обстоятелството, че българските яхнии са ястия, изискващи специфична технология на приготвяне, за да получим богатия и плътен вкус на добре приготвената гозба. Ако просто набутаме всичко едновременно в купата и оставим да се варят накуп лук, моркови и картофи, ще получим манджа, но това няма да е апетитната гозба на баба от нашето детство, а някаква "умита" чорба. Така че... кукър, кукър... ама и малко старание и отделено време си требе, определено!

В купата на кукъра слагам лука, запържвам  на 135С на затворен капак около 10 мин, (може и на 140С, става още по-бързо, но трябва да се следи да не изгорят зеленчуците),

... добавям морковите - на тях им е нужно само 3-4 мин, посолявам на вкус, разбърквам продуктите,  затварям капака за 3-4 мин,

... отварям го, добавям нарязаните червени чушки, разбърквам.

Затварям капака - 1-2 мин. запържване, разбърквам. Добавям 2-3 черпака от пилешкия бульон, зеленчуците веднага започват да врат апетитно.

Това е моментът, в който в купата на кукъра изсипвам обелените и нарязани картофи.

Изливам пилешкия бульон заедно със сварените в него зеленчуци, ястието става с много богат зеленчуков вкус.

В бульона добавям смлян черен пипер на вкус, сушена зелена подправка на вкус (аз добавих босилек), 1/2 ч.л. смляна канела. Това е особената подправка, която изключително много подхожда на картофена яхния. Винаги готвя картофената яхния със смляна канела. Става много вкусно, препоръчвам ви да опитате!

Сега може да затворим капака, докато бульонът заври. Той завира само за 2-4 минути.
Веднага превключвам на 90С и оставям картофките във врелия бульон за около 15 - макс. 20 мин (зависи от сорта картофи).






Трябва да се внимава - картофите омекват и се сваряват в мултикукър с 3D нагряване докато човек успее да мигне - важното е да не допуснем да се преварят.

Сега можем да сипем в чиниите, да добавим от свареното пилешко за който желае (у нас не всички ядем месо) и да поръсим със ситно нарязан магданоз.

И накрая да направя едно пояснение: аз варя първо месото, а после картофите  по две взаимо-свързани причини: Пилешките бутчета заемат една твърде голяма част от обема на купата, а на мен всъщност ми е нужен основно богатият пилешки бульон. Ние обичаме картофките, сварени в пилешкия бульон и предпочитаме да получим повече от ароматната картофена гозба. А месото... който пожелае, винаги може да си вземе от него.

Ревюто на мултикукър Redmond RMC-M90-E може да прочетете тук >>>

Добър апетит!

Една публикация на Валя

Пухкав, нежен, мек, топящ се в устата - неустоимо апетитен тутманик в хлебопекарна машина / Irrestibly Delicious Tutmanik in a Bread Machine - It's Fluffy, Delicate and It Melts In Your Mouth!

Ако не беше заглавие, би било по-правилно да кажем така: Пухкав като облак, нежен като кадифе и мек като памук - най-вкусният тутманик, който някога сме опитвали!
И ни най-малко не би било преувеличено, даже напротив, суперлативите за тази изумителна вкусотия пак ще бъдат недостатъчни!

Ако имате хлебопекарна машина, горещо ви препоръчваме да го опитате!

Той със сигурност ще се превърне във вашия любим тутманик и скоро ще забравите колко много усилия ви струва да месите, втасвате и печете тутманик във фурна!

А и вкусът става несравнимо по-добър, защото в хлебопекарната машина се създават много по-добри условия за втасване и изпичане на тестени изделия - с нейната поддържана от датчици подходяща температура на втасване и печене и запазване на влагата при печенето - нещо, което е много по-трудно да постигнем във фурната.

Струва си!

И да, има още нещо! Ние изразихме много недоволство от недомислиците на хлебопекарната Finlux 1683W, проявени от производителя, че и от издателя на инструкцията, но с изумление открихме, че и други хлебопекарни машини от този клас: Gorenje BM1600WG, Andrew James AJ001404 са програмирани по същия начин - да замесват тестото само два пъти, което по наше мнение е крайно недостатъчно, за да изпечем достатъчно нежни, пухкави и меки тестени изделия. Особено ако искаме да получим копринено гладка и еластична структура на тестото и печиво на конци - както сме свикнали ние българите.

Но ние намерихме начин да преодолеем този проблем, а това ни примири и с машината.

Резултата виждате на снимките: пухкав като облак, мек като памук и неустоимо апетитен тутманик с великолепна хрупкава маслена коричка и изумително нежна вътрешност! 

Топящ се в устата и с опияняващ аромат на масло, мляко и сирене!

Необходими продукти за тутманик с тегло 1300 грама 

Ние го печем в хлебопекарна Finlux, конструирана за хляб с тегло до 1500 грама и той изпълва ваничката на хлебопекарната до краен предел.

(Днес пекохме тутманика повторно и малко изменихме количествата на мазнината и млякото - получи се още по-вкусен, макар да изглежда, че вече няма накъде. :)
Затова посочваме продуктите така, както ги използвахме днес)

– 570 г бяло брашно (ние използваме София Мел Класик)
– 4 яйца L р-р
– 330 г твърдо необезсолено краве сирене (нашето беше доста меко и лопатките на ваничката го раздробиха твърде ситно, но вкусът на сирене определено се чувства много силно)
– *** 190 г мазнина, както следва: 60 г слънчогледово олио, 60 г зехтин екстра върджин и 70 г краве масло
– 110 г прясно мляко
– 1.5 ч.л. сол
– 1.5 ч.л. захар
– 1.5 ч.л. суха мая Саф Момент червена (ако използвате и вие с тази мая, не слагайте повече - тя е много силна и рискувате да гоните и събирате прелялото тесто из машината).


*** С горепосочените количества мазнини и мляко тутманикът не е така мазен - много хора не харесват твърде мазните храни.
Ако обаче искате по-маслен тутманик, може да сложите 220 г мазнина, както следва:
70 г слънчогледово олио, 70 г зехтин екстра върджин, 80 г краве масло
и 90 г прясно мляко
Ние го направихме и по двата начина – с по-малко мазнина и повечко мляко на нас ни хареса повече. За себе си изберете вие.


Ако вашата машина пече хляб с други размери, то умножете теглото на продуктите по подходящ коефициент и ще получите правилните количества за вашата хлебопекарна.

Всички продукти претегляме с везни, вкл. и течните съставки, само солта, захарта и маята  измерваме с мерителната лъжичка, която върви с хлебопекарната.

Хлебопекарната ни е с функция за предварително загряване на продуктите, като загряването на студените продукти е включено като етап от приготвянето на хляба във всяка програма за хляб.

Освен това този модел на Finlux има и програма за заквасване на кисело мляко (йогурт), а изкушените кулинари знаят, че киселото мляко се заквасва и тестото втасва при една си съща температура: 38С - 40С.
Ние използвахме това удобство.

1. Всички продукти извадихме от хладилника.
В по-дълбок съд счупихме четирите яйца и леко ги разбихме с вилица.

Всяка следваща течна съставка добавяхме в същата купа, като преди нейното добавяне нулирахме везните.

Отмерихме млякото, олиото, зехтина и маслото.

Маслото нарязахме предварително на малки късчета, без да да го разтопяваме.

2. Отмерихме брашното.
Всички препоръчват брашното да се пресява предварително, но сигурно ще се изумите като разберете, че тутманикът от снимките е приготвен от брашно, което не сме пресявали предварително.
На вас оставяме да решите дали да пресеете или не вашето брашно.

3. Изсипахме студените течни съставки във ваничката на хлебопекарната, добавихме солта и захарта и включихме за 15 минути програмата за йогурт  - така си осигурихме 15 минути подгряване на течните съставки.

4. След звуковия сигнал за край на програмата за йогурт  изключихме машината, изсипахме брашното, отгоре направихме кладенче и изсипахме маята.

5. Включихме програма 1 -  за основен хляб, коричка средно препечена, тегло на хляба 1250 грама. Продължителността на тази програма при нас е 3 часа и 10 минути, с включено 15 мин предварително загряване на продуктите.
Съответно нашите първоначално студени продукти се загряваха още 15 минути при температура около 40 градуса.

6. След като приключи първото замесване на основната програма, изключихме машината и отново включихме основната програма със същите зададени параметри - коричка средно препечена, тегло на хляба 1250 грама.
Програмата загря продуктите за трети път, а ние си осигурихме едно допълнително замесване за копринено гладко и еластично тесто.

Ето така трябва да изглежда тестото във ваничката на машината при тези замесвания (стегната еластична топка, която се удря в стените на ваничката и отскача от тях :

За да си осигурите правилната консистенция на тестото, по време на първото замесване може да добавите (при необходимост) с лъжица още малко брашно или капки прясно мляко - според това дали тестото ви се е получило твърде меко или прекалено твърдо.

По време на второто и третото замесване на тестото вече не е желателно да се отваря капака на хлебопекарната.

5. При звуковия сигнал по време на последното замесване добавихме приготвеното сирене. Но ще е по-добре вие да го добавите минута-две след  звуковия сигнал. Така лопатките ще го раздробят по-малко и тутманикът ви не само ще има вкус на сирене, но и то повече ще се вижда.

6. След края на програмата, ако преценим, че горната коричка не е достатъчно изпечена, може да зададем допълнително време за печене с програмата "bake" - за време по преценка. Ние зададохме първо 10 минути, после още 5 мин допълнително печене, но според степента на запичане и личните предпочитания, тутманикът може да се пече допълнително и малко повече. Днес при втория опит пекохме тутманика допълнително цели 25 минути - получи се извънредно апетитна хрупкава коричка.

7. Когато тутманикът беше изпечен и машината се самоизключи, оставихме готовото печиво в нея при затворен капак и с включена функция за поддържане на топлината за още 40 минути.

За това време завършва окончателно химическият процес на печене на тестото и то и придоби окончателния си вид и вкус.

После изключихме машината, извадихме печивото от ваничката и го оставихме леко да се охлади върху решетка.

Разчупихме и сервирахме.

Изключително пухкав, нежен и вкусен, топящ се в устата и с хрупкава маслена коричка!

Добър апетит!

Истинска резлива боза без изкуствени подсладители - забравеният вкус от детството! / Real Boza - Tart, with No Artificial Sweeteners, the Lost Taste of Our Childhood

От много години насам почти не сме пили боза - а толкова много я обичаме!

За нас двете, пък и за близките ни, бозата е един от символите на детството и младостта - особено за мен, Валя. Ирина е по-млада, но и тя е пила онази - истинската боза в ранното си детство.

Тогава я продаваха в сладкарниците - наливна, от големи гюмове, винаги изстудена,  гъста, сладка и резлива - блаженство за небцето, което не се забравя!

Сега това, което продават по магазините в пластмасови бутилки, е някакво бледо подобие на истинската боза, ерзац, направен от пшеница и изкуствени подсладители, някои от които канцерогенни, като аспартамът, например.
Обяснимо - истинските суровини, от които се прави истинската боза, са икономически неизгодни на частните производители, защото дотации от държавата отдавна вече няма, а и няма стандарти, по които да са задължени да работят.

И така за пореден път интересите на родните производители се сблъскват с интересите на потребителите и са в разрез с тях, дори когато става дума за здравето на нацията.

Такава е за жалост грубата истина за нашенската пазарна икономика.

И какво ни остава на нас, потребителите?!
Там където имаме желание и възможност, да си приготвяме различни храни и напитки у дома и да сме сигурни, че това, което слагаме на трапезата си, е възможно с най-малко (или съвсем без!) химия и възможно най-истински вкус!

В бозата, която ви предлагаме днес, няма нито пшеница, нито аспартам, нито дори бяла захар.

Затова тя е вкусна, свежа, резлива, с максимално полезни съставки - едно забравено вкусово удоволствие от детството и младостта!

Необходими продукти за една доза истинска домашна резлива боза:

2 чаени чаши + 2 супени лъжици белено просо
2.5 чаени чаши светлокафява тръстикова захар
***вода

Обем на мерителната чаша - 250 мл.

***Количеството на водата тук съзнателно не посочваме, в описанието на рецептата ще стане ясно защо.


Ще са ви нужни още тенджера с общ обем около 4 литра и удобна широка дървена лъжица

Необходими са също така и ден-два търпение, защото освен да се свари, на бозата и е нужно и време да ферментира, за да стане онази истинска напитка, която са пили нашите баби и дядовци, пък и самите ние някога.

Вече ви е ясно, че днешната ни боза е сварена от просо, а не от пшеница - така, както са я варили някогашните радомирски майстори-бозаджии.

Не сме използвали бяла, а светлокафява тръстикова захар. Този вариант може да ви се стори малко скъп, но купете най-обикновената тръстикова захар, онази, пакетирана в България от "Крина" - цената и е около 2.20 - 2.40 за половин килограм. Затова пък ще имате една истински вкусна и здравословна напитка, която е чудесна за деца, кърмачки и за всички любители на гъстата, сладка нашенска боза.

Ние си купихме белено просо от кварталното магазинче за ядки и сушени плодове и смелихме в кафемелачката.  Друг вариант е да си купите био просо от специализираните магазини (само че ние, кой знае защо, не сме много убедени колко "био" е то), или пък да си потърсите готово брашно от просо.

Тук-таме в родината се продава боза, направена от ръж и тръстикова захар на цена около 2.60 лв за литър и 1.45 лв за половин литър.
Бозата по тук публикуваната рецепта ще ви струва около 1.00 -1,20 лв за литър и съвсем малко реални физически усилия и време за направата и. И можете да си варите прясна боза когато си поискате, защото това е продукт с много кратък срок на годност.


Как се прави бозата, стъпка по стъпка:

2 с.л. с малък връх смляно просо сложете в сух тиган и запечете до кремаво-златист цвят при непрекъснато бъркане и слаба температура. Бъдете внимателни, зърното на просото е много нежно и много бързо загаря.

Пресипете запеченото брашно в стъклен буркан, добавете 2 супени лъжици от кафявата захар и 250 мл хладка вода, разбъркайте да се разтвори захарта и оставете сместа на стайна температура, покрита със салфетка за два-три дни, докато ферментира. 

Може през това време няколко пъти да разклатите сместа, но по принцип ферментацията е анаеробен процес, т.е. без участието на кислород, затова не се престаравайте.

Когато закваската е готова, смляното на брашно просо (2 чаени чаши, пълни догоре), изсипете в широк сух тиган с незалепващо покритие и го запечете - отново при непрекъснато бъркане и умерена температура, до приятно кремав цвят. И отново бъдете внимателни - просото загаря много бързо!




Изсипете запеченото брашно в тенджерата, в която ще варите напитката, изчакайте го да изстине и добавете 2 литра хладка вода. Разбъркайте добре сместа с телена бъркалка, за да няма бучици.

Сложете тенджерата на котлона и при непрекъснато бъркане, на умерен огън изчакайте сместа да заври. Варете около 6-7 минути, или докато сместа се сгъсти достатъчно.

Радомирската боза някога са я варили цели три часа, но според нас това е неоправдано дълго. Ако имате сили, време и желание, обаче, не пречи да варите напитката и по-дълго.

Ако в течната смес са останали по-едри частици от зрънцата просо, не се безпокойте.
След като сместа се е  сварила, а зрънцата са омекнали, потопете в нея пасатор и на висока скорост разбийте сместа. Всички едри частици от просото ще изчезнат и гъстата бозава течност ще стане копринено гладка. На някои от снимките се вижда по стъклото на чашата колко фина е текстурата на напитката - ние също смляхме едрите частици просо с пасатора.

Ако течността ви се струва твърде  гъста, тук е моментът да добавите вряла вода, докато постигнете желаната гъстота на напитката.  Гъстотата на бозата е въпрос на вкус, затова разреждайте накрая, поне първия път, докато уцелите желаната гъстота.

Ние използвахме общо 3.5 литра вода, но бозата стана малко рядка. Следващия път ще използваме не повече от 3 литра или дори по-малко, но ние обичаме по-гъста боза.

Имайте предвид също така, че след като изстине, напитката почти не променя консистенцията си. Или сгъстяването е съвсем незначително.

В полуготовата напитка изсипете останалата захар (около 400 г), разбъркайте и продължете да варите на умерена температура още около 4-5 минути.

Захарта може да регулирате на вкус, разбира се, но с това количество продукти напитката става умерено, приятно сладка.

Оставете сварената течност да се охлади, изсипете в нея закваската, разбъркайте добре и оставете напитката похлупена на стайна температура да ферментира.

После пресипете в бутилки с широко гърло или в буркани и приберете готовата боза в хладилник.

Вашата вкусна, гъста, истинска, резлива боза е готова!
Малка част от бозата може да си оставите за закваска за следващата доза! ;) )


*** По същата рецепта може да си направите и боза с готово ръжено брашно, Такова се продава свободно във веригата магазини Т Маркет, например, на цена 0.79 лв за половин кг. За направата на 3 литра боза ще ви е достатъчно около 0.45 кг ръжено брашно.


*** Бозата по тук публикуваната рецепта може да съдържа нищожно количество алкохол, особено ако я оставите да ферментира по-дълго. Тя ще стане още по-вкусна и това няма да се отрази на бистротата на съзнанието ви, нито на способностите ви да шофирате по никакъв начин, но ако ви спре КАТ, пробата с дрегер може да излезе положителна. Затова бъдете внимателни, ако пиете истинска боза (а не онази ерзац от пластмасовите бутилки в супермаркета) и решите да седнете зад волана след това!

Наздраве и да ви е сладко!