Лохикейто (празнична финска супа от сьомга)

Няма какво да си кривим душата! За средностатистическия българин сьомгата е екзотичен деликатес от далечни морета, за да не кажа - почти недостъпен (за портофейла) рибен продукт. Цената и е такава, че малко хора могат да си позволят това невероятно лакомство дори на празничната си трапеза, а още по-малко в ежедневието. За жалост.

И честно да си призная, тази супа от сьомга едва ли щеше да се появи в блога ми, ако не беше едно случайно отбиване на щанда за риба в кварталния "Пикадили", където си знам, че се продават всякакви пресни задморски изкушения на цени с по една нула отзад.

Един бръснещ поглед (на дъщеря ми) по щанда... и очите мярнаха нещо невероятно... глави от сьомга на цена от 2.80 лв. за килограм. Боже? Не стига че цената им по-ниска от тази на пилешките бройлери, ами и какви глави, цели главища! Зад всяка от главите се мъдреше по един голям котлет с много месо по него. Освен това получих уверението на продавачките, че на щанда им често изваждат глави на сьомга на тази цена - на практика винаги, когато разфасоват новата партида риба.

Е, то грехота да си тръгнеш с празни ръце!

И ние се прибрахме у дома, освен с всичките останали обичайни покупки, с две огромни, охранени глави от сьомга. Достатъчно за една богата, пищна рибена супа.

Рецептата беше изнамерена в интернет, разбира се. Lohikeitto на финландски означава буквално "супа от сьомга".

Е, аз мъъничко "побългарих" (разбирайте - промених) оригиналното финско кулинарно творение, защото за моя - български вкус тяхната празнична супа ми се стори някак си недостатъчно овкусена. Но съвсем мъничко, наистина.

Необходими продукти за 8 богати порции (по 500 мл)

2 глави от сьомга (1.5 кг, а може и 1 глава и 1 опашка)
2 + 1 големи (или 4 средно големи) глави кромид лук
4-5 едри картофа
2-3 по-едри моркова
3 пълни с.л. брашно
250  гр заквасена сметана
60-70 гр масло
2-3 дафинови листа
няколко зрънца бахар
десетина зрънца черен пипер
млян черен пипер на вкус
сол на вкус
сокът от 1 лимон
прясна зелена подправка (копър или магданоз)


От изброените продукти допълнително добавените от мен към оригиналната финска рецепта са морковите и лимона.  Така че ако искате, може и да не ги слагате. Но на мен с тях супата много ми хареса.

 Първото нещо, което трябва да знаем, когато готвим лохикейто е, че сьомгата се сварява изключително бързо.

На практика аз сложих измитите глави в тенджера със студена вода (която трябва само да покрива главите), с добавените във водата 1 глава кромид лук (разрязана наполовина), дафинов лист, бахар и зрънцата черен пипер, оставих водата да заври и буквално минута, след като завря, оттеглих тенджерата от котлона.

Подържах главите във врелия бульон 2-3 минути и ги извадих с решетеста лъжица. Месото беше идеално сварено, но не разварено. Изчаках главите малко да изстинат и ги обезкостих. Месото отделих, а костите, перките и кожата върнах в бульона. Върнах тенджерата на котлона и оставих бульона да ври още около половин час, за да стане по-наситен.

След това извадих всички едри кости и остатъците от кожата (част от нея направо се беше стопила в бульона) и прецедих бульона през цедка.

В част от сварения бульон (колкото да са покрити зеленчуците) изсипах нарязаните на ситни кубчета моркови и останалия лук, и бучката масло. Оставих ги да се сварят (те омекват много бързо). Добавих картофите, нарязани на дребни кубчета. Зеленчуците при мен се свариха много бързо.

В отделна купичка разбих 3 с.л. брашно с 1 чаша студена вода, изсипах при врящите зеленчуци. Изсипах и останалия рибен бульон. Подправих със сол и смлян черен пипер. Разбърках и оставих супата да поври на бавен огън десетина минути.

После изсипах в тенджерата предварително разбитата с 1 черпак от бульона сметана и лимоновия сок. Разбърках и сложих в бульона свареното месо - както си беше, на едри късове. Веднага оттеглих от котлона, за да не се развари рибата и за да не ври сметаната излишно..

Сервирах супата със ситно нарязан магданоз, макар че в оригиналната рецепта беше копър.
Така че може да избирате.


И... това е. Казват, че гениалните неща всъщност са простички. Така е и с тази супа.
Простичка като съставки и приготовление, и много вкусна!

Опитайте!Добър апетит!

Четворно шоколадова торта без брашно "Болеро" и Честит Рожден Ден, Слънце мое !

Днес моето Слънце, моето пораснало момиче има рожден ден!
За нея с много любов направих тази специална четворно шоколадова торта без брашно - мисля че много я зарадвах, защото тя обожава шоколад.


И сега още веднъж ми се иска да и кажа:
Честит Рожден Ден, Слънце мое! Да си ми жива и здрава, да си щастлива и както ти огряваш живота ни - на нас, които те обичаме, така слънце да огрява твоя живот! Да се сбъднат всичките ти мечти!
Обичам те!


А това е най-шоколадовата торта на света, която можете да си представите.
Трябва да ви призная, че не ме бива много по публичните емоционални словоизлияния, касаещи личния ми живот, затова без повече думи ще пристъпя към рецептата на тортата.

Необходими продукти за форма с диаметър 24 см - 12 парчета:

За основата:

360 гр шоколадови бисквити
краве масло : 140 гр
100 гр заквасена сметана 20 %

За шоколадовия пълнеж:

100 гр черен шоколад
100 гр млечен шоколад
100 гр краве масло
180 гр кафява захар (аз използвах влажна кафява захар Muscovado, тя е с вкус и аромат на кафе и карамел)
6 пресни големи яйца
50 мл коняк (аз сложих Метакса) или тъмен ром
щипка сол

За шоколадовия пудинг:

100 гр черен шоколад
60 гр краве масло
100 гр бяла захар
2 пълни с.л. неподсладено какао
2 пълни с.л.  царевично нишесте "шоколад" (ако нямате "шоколад", може да сложите и бяло, с или без аромат)
350 мл прясно мляко

За шоколадовата глазура:

200 мл прясно мляко 
80 гр млечен шоколад
70 гр бяла захар
1 ч. л. царевично нишесте  "шоколад" (може да го замените с бяло) 
1 пълна с. л. неподсладено какао  

Тортата е така замислена,  че всеки следващ слой да е по-лек, по-въздушен и по-мек от по-долния. Последният слой - шоколадовата глазура, е полутечна, когато заливаме с нея тортата. Впоследствие в хладилника тя се стяга достатъчно, но пак прилича на много мек и нежен шоколадов крем.


- Дъното и  бортовете на формата за печене застелете с хартия за печене.

– Загрейте фурната до 180 градуса.

- Шоколадовите бисквити смелете с помощта на блендер или ги сложете в найлонов плик и ги натрошете на ситно с точилка (а може и с помощта на бутилка).

- Добавете към бисквитите стопеното масло и разбитата с вилица заквасена сметана и добре разбъркайте всичко. Сместа трябва да стане напълно хомогенна.

- Изсипете бисквитената смес във формата и добре я уплътнете на дъното.

– За шоколадовия пълнеж разтопете маслото и шоколада на водна баня, охладете сместа.

– Чукнете яйцата и отделете жълтъците от белтъците. Убедете се, че съдът, в който ще сложите белтъците, е абсолютно сух и чист и че в белтъците ви не е попаднала нито капка жълтък. Ако съдът или бъркалките ви са мазни или мокри, или допуснете жълтък, дори и капка, белтъците ви няма да се разбият на  пухкав и устойчив сняг. Солта се слага за да стане белтъчния сняг плътен и устойчив.

–  Разбийте жълтъците със захарта до получаване на пухкава пяна.

– Разбийте белтъците с щипка сол до твърди връхчета.

– Въведете в разбитите със захарта жълтъци разтопения шоколад с маслото, а също и коняка и разбийте с миксер.

– В сместа въведете 1/3 от разбитите белтъци и размесете  със сладкарска лопатка и с внимателни движения отвън навътре и отдолу нагоре белтъчната маса с шоколадовата до хомогенност. В никакъв случай не разбивайте с миксер, само с лопатка, като  внимавате да не унищожите мехурчетата въздух в белтъците.

– Въведете на части останалите белтъци по същия начин.

– Върху бисквитената основа излейте пълнежа и леко почукайте съда, за да се уплътни сместа и да не останат шупли въздух.

–Печете  тортата на 180 градуса 25 минути, след това намалете температурата до 160 градуса и печете още 20 минути. Шоколадовият пълнеж трябва да остане леко влажен и пружиниращ. Проверете готовността с клечка за зъби. Тя трябва да излезе с леко лепкаво съдържание от пълнежа (т.е. не бива да печете до суха клечка). Пълнежът трябва да остане леко влажен. Така ще запазите цялата му сочност и нежност.

– Оставете тортата напълно да се охлади, без да я вадите от формата.

– За пудинга разтопете маслото с шоколада на слаб огън.

– Разтворете нишестето и захарта в студеното мляко.

– Без да оттегляте от огъня влейте в шоколадово-маслената смес млякото с разтопената захар и нишесте. Оставете сместа да заври и да поври до сгъстяване, като непрекъснато бъркате, за да не се образуват бучици. Сгъстената смес оттеглете от огъня и оставете напълно да се охлади, като покриете съда с фолио за свежо съхранение, за да не се образува коричка.

– Залейте студената торта с охладения и сгъстен пудинг, без да я вадите от формата. Пудингът трябва да е доста дебел слой. Пудингът е доста мек, но в хладилника той ще се стегне достатъчно.

– Оставете залятата с пудинг торта в хладилник за 10-12 часа.


– Изстудената торта извадете от хладилника, освободете я от пръстена на формата, премахнете хартиената лента от страните и́ и внимателно  с помощта на широка стабилна лопатка я повдигнете и изтеглете металното дъно на формата и хартията за печене. С помощта на лопатката преместете тортата върху  решетка.

– За шоколадовата глазура смесете всички продукти  и варете до леко сгъстяване. Изстудете шоколадовата глазура  и залейте  тортата. Изчакайте да се оттече излишната глазура и я преместете в чинията, в която ще я сервирате. Преместването е лесно, ако използвате широка и стабилна метална лопатка, с която да я повдигнете. Може да си помогнете със сладкарска шпатула, с която да повдигнете готовата торта от другата страна.

– Оставете тортата на студено  поне няколко часа преди  да я поднесете.

 - Преди поднасянето украсете с пресни ягоди или киви.



Пожелавам ви да имате най–щастливите поводи да поднесете това шоколадово изкушение!

Да ви е сладко!

Моята класическа пилешка супа

Не знам дали има дори и един български дом, в който да не се готви пилешка супа. В този смилъл едва ли ще кажа на моите гости нещо много ново.

Но пък, може ли да има сериозен кулинарен блогър, който да няма в списъка си рецепта за тази типична нашенска зимна класика - гореща, питателна и  и уханна пилешка супа?! Каквито и рецепти да пусна - нови, неизвестни, интересни, вкусни.... все ми се струва, че нещо ще ми липсва, докато не покажа моята класическа пилешка супа...

От друга страна каквото и да сготвя или изпека, колкото и да е вкусно, очите на моето момиче никога не светват така доволно и щастливо, както светват само при споменаването на тези заветни думички: "пилешката супа на мама!"... По нейно мнение  моята пилешка супа е най-вкусната супа на света, на нея със сигурност и е най-любимата от всички мои рецепти, а и всички останали обожаваме да си я похапваме - особено в студените зимни дни - тя е богата и нежна на вкус, гъста, уханна, питателна и една такава... домашна - сгряваща и тялото, и душата!...

Необходими продукти за 6 богати порции:

- 2-3 пипешки бутчета (500-750 гр), според наличностите
- 3 големи глави кромид лук
- 3 големи моркова
- 2-3 зелени чушки
- 4 средно големи картофа
- около 220 гр. паста, каквато имате, за препоръчване от по-дребната и непременно от твърда пшеница. Ако използвате паста от мека пшеница, след няколко часа ще имате не паста, а брашнена каша.
И спагети ще свършат работа, но трябва да са начупени на парчета с дължина около 2-3 см. Почти никога не слагам фиде и съвсем никога - ориз.
- олио
- сол
- 400 гр качествено кисело мляко с масленост най-малко 3%
- 2 големи яйца
- сокът от 1 голям лимон

Супата готвя обикновено с пилешки бутчета, предпочитам ги пред бялото месо,  но и с месото от пилешки фенери също става много вкусна.

- Бутчетата се измиват, слагат се в тенджера и се сипва студена вода - колкото да се покрие месото. След като водата заври, огънят се намалява до слаб и се оставя бутчетата да се сварят до полуготовност.  (Ако бутчетата ми са замразени, никога не ги размразявам, преди да ги сложа да се варят. Покривам ги замразени с водата, включвам котлона и ... огънят и водата си знаят работата).

- Добавят се нарязаните на дребни кубчета лук, моркови и чушки, добавя се сол и варенето продължава до омекване на зеленчука.

- Последно се добавят нарязаните на малки кубчета картофи, малко след тях - и пастата, те се сваряват почти едновременно.

- Сварените бутчета се изваждат, обезкостяват и месото им се нарязва на ситно, после се връща в тенджерата.

-Вряща вода добавям според това, колко се е напълнила тенджерата с продукти - правилото ми е по време на варенето водата  да покрива продуктите, но не повече. Добавям при необходимост вряща вода накрая - според това, колко гъста трябва да стане супата, оставям да поври още няколко минутки и изключвам котлона.

– Олио добавям след като съм добавила всички зеленчуци според необходимостта, като отчитам колко мазнина е пуснало пилешкото месо.

- Докато супата е още на горещия котлон, изсипвам приготвената застройка: разбитите кисело мляко, яйца и лимонов сок.

Разбърквам и супата е готова за сервиране.

Добър апетит!

И, честно да си призная, особено много обичам да си я похапвам ето така, особено когато съм била навън в студа:

Гурьевская каша (любимият десерт на император Александър III)

Според майка ми това е най-вкусният десерт, който съм им правила, занимавайки се с кулинарния си блог. Е, в интерес на истината, тя не си пада много по шоколада, но пък това нежно суфле-торта от сметана, мляко, яйца и грис, което само се нарича "каша", а всъщност няма нищо общо с кашите, действително е много вкусно!

Освен това сладкишът е много полезен и здравословен и със сигурност ще се  хареса и на най-капризните деца, които не обичат никак да ядат каша от грис. Така че ако си го направите у дома, ще имате лек, вкусен и пълноценен десерт за всички членове на семейството - и малки и големи.

Сладкишът е създаден в началото на XIX век от Захар Кузьмин, крепостен готвач на майора в оставка Георгий Юрисовский, в чийто дом гостувал граф Дмитрий Гурьев, министър на финансите и член на Държавния съвет на Руската империя. Впоследствие граф Гурьев откупил Кузьмин заедно със семейството му и го направил щатен готвач при своя двор. А десертът взел името на господаря, разбира се, не на слугата...

Впоследствие "гурьевската каша" е достигнала и до височайшата трапеза на император Александър III, баща на последния руски император Николай II.  Историческите хроники свидетелстват, че точно този десерт е поднасял келнерът на Императора в момента, когато през 1888 година е бил извършен кървав атентат с многобройни жертви във влака, в който е пътувал Александър III със семейството си и за малко той не е бил убит.

В началото са правили този десерт, като са варили гриса във високомаслено мляко и са му добавяли на пластове всичкия каймак, предварително получен чрез мнооого усърдно биене от същото това мляко.
В по-ново време руските домакини го правят, като за начало варят гриса в нискомаслена течна сметана (11%). В Русия сметаната се продава във всякакви разфасофки и всякакъв процент масленост, и даже наливна,  във всички хранителни магазини.

Но къде ти у нас течна животинска нискомаслена сметана?!
Продава се по магазините една течна готварска растителна, но това произведение на  промишлената химия никак не е на почит в дома ни.

Обаче аз му намерих колая и се получи много вкусен десерт.

И така, необходими продукти:

600 мл прясно краве мляко (3%)
200 гр заквасена сметана 20%
125 мл фин пшеничен грис (около половин чаша, а аз измерих количеството с градуиран съд)
3 яйца
1/2 чаша захар или малко повече, на вкус
1/2 чаша филирани бадеми
или сушени плодове - стафиди, сушени череши, кайсии или каквото имате (аз сложих сушени череши)
1 пакет ванилова захар

За крема:

2/3 чаша сладкарска сметана

За украсата:

пресни плодове според сезона
сок от пресни или сушени плодове (около 2/3 чаша)
1 ч.л. нишесте
1 с.л. захар
лимонтозу на върха на ножа (при необходимост)
пресни листенца мента (аз използвах свежи малки листенца здравец от саксия, знаете, че той е съедобен)

малко краве масло за намазване на формата за печене

обем на мерителната чаша 250 мл

В началото трябва да сварим много гъста грисена каша. Моята се получи толкова гъста, че беше трудно да се разбърка с вилица.

- Сипваме млякото в касерола и го оставяме да заври, във врящото мляко изсипваме по малко гриса с широко плавно движение, сякаш размахваме вертило, като същевременно бъркаме с тел, за да не се образуват бучици. Добавяме ваниловата захар.

- Варим гриса на слаб огън около 2 минути при непрекъснато бъркане (или докато се сгъсти добре), след това изключваме котлона, похлупваме съда и го оставяме на котлона за около 15 минути. През това време грисът ще набухне добре и ще може да се добавят другите съставки.

- Набухналата грисена каша оттегляме и оставяме на хладно да изстине.

- Отделяме жълтъците от белтъците.

- Жълъците разбиване с почти цялата захар (оставяме само 1 с.л. настрани) до бяла пяна.

- Белтъците разбиваме в сух и чист съд с щипка сол до твърди връхчета. (Убедете се преди разбиването, че в белтъците ви не е попаднала нито капка жълтък).

- Охладената грисена каша разбъкваме добре, добавяме към нея предварително разбитата с вилица заквасена сметана, разбиваме с миксера.

- Добавяме пяната от жълтъци и захар, отново разбиваме с миксера на бавна скорост.

- След това  сипваме в сместа на части от белтъците, като размесваме с лопатка с движение отдолу нагоре и отвън навътре в съда, бавно, като внимаваме да не унищожим мехурчетата въздух в пухкавата белтъчна маса - докато вмесим всичките белтъци.

-Подготвяме си съда за печене: ако е стъклен, намазваме с масло, ако е метален - слагаме на дъното хартия за печене, намазана с масло, или (както направих аз) намазваме дъното и стените с масло и поръсваме с малко грис, за да не залепне печивото.

Аз използвах форма с диаметър 26 см, но за това количество продукти или трябва да се използва по-малка форма (например 22 см) или трябва да се увеличат продуктите, за да стане сладкишът по-обемен. Това ще го имам предвид следващия път.

- изсипваме в съда за печене половината от подготвената маса, заравняваме и добавяме равномерно на повърхността филираните бадеми. (Аз предварително накиснах в гореща вода измитите сушени череши, после ги изсуших на кухненска хартия и ги добавих в печивото. Сока от чершите не изхвърлих).

- Изсипваме останалата половина от сместа и заравняваме.

- Печем на 180 градуса около 30 минути или до златиста коричка.

–Изпечения сладкиш оставяме да се охлади в съда, в който сме пекли, после го изваждаме и украсяваме с шприц с разбитата сладкарска сметана и пресни плодове. Ако нямате шприц, използвайте пластмасово пликче, в чийто край сте изрязали малка дупчица.
(Между другото, мисля, че може да се украси и с разтопен шоколад или шоколадов крем.  Въпрос на вкус.)

-От сок от плодове, супена лъжица захар и разбито в малко студена вода нишесте варим на слаб огън  плътен сироп, с който допълнително украсяваме и овкусяваме сладкиша и съда, в който е поднесен.


Ами това е. Опитайте, няма да съжалявате!

Да ви е сладко!


Оригиналната рецепта можете да видите  ТУК
За произхода на  Гурьевская каша можете да прочетете  ТУК
Моята рецепта е адаптирана  ОТТУК

Пържени пилешки воденички с доматен сос и паста

Това е моята поредна импровизация, която се получи толкова вкусна, че не само ние - човеците, ами и нашият верен 13-годишен приятел - кучето Цезар, си похапна с голям апетит.

Чудя се, дали нашето куче е толкова странно, или е нормално за всички домашни любимци, но той яде на практика всичко, което ядем ние. На никоя моя гозба не прощава и обикновено пръв се нарежда на "трапезата", т.е. обикаля около мен още докато готвя и нетърпеливо чака да получи своята порция...... :))) 

А тази гозба се появи така, от необходимостта да съчетая наличните в момента  продукти и да направя набързо един неделен обяд.

Вложените продукти обаче са хубави и дали заради крехките воденички, зеленчуците, подправките или заради маслото, но ястието ухаеше чудесно, а и вкусът му беше отличен.

Необходими продукти за 4 порции 

300 гр. италианска паста, каквато предпочитате (моята беше "aramigna")
500 гр. пилешки воденички
3 средно големи глави кромид лук
2 средно големи моркова
600 гр. смлени домати от консерва
3-4 скилидки чесън
3 с.л. олио
60 гр. краве масло
1/2 с.л. лют червен пипер (на люспи)
1 ч.л. сладък червен пипер
черен пипер на вкус
1 ч.л. сушен риган
1 ч.л. сминдух
 сол и лимонов сок на вкус

Ще си позволя да направя тук едно уточнение: 

Не всички пилешки воденички са еднакви. Понякога се случва да попаднете на невъобразимо жилави такива, които не могат да се сварят, ако ще и 5 часа да ги варите.

Най-крехите воденчики, които сме си купували и продължаваме неизменно да си купуваме, при това на извънредно разумна цена (2.40 - 2.60 лв за кг) се продават във фирмените магазини на "Джиев" (птицекомбинат Костинброд). 

Няма по-добри пилешки продукти от техните, проверено многократно! 
Аз имам късмет да живея недалеч от техен фирмен магазин и редовно си купувам всякакви пилешки продукти оттам. Обикновено купувам веднъж в седмицата и слагам продуктите за цяла седмица (или дори две) във фризера. 

При това всяка седмица от понеделник до събота имат промоции и можете да си купите различни продукти на намалени цени.

Така че ако не навсякъде, поне там, където има техни магазини и ако сте любители на пилешкото, горещо и отговорно ви препоръчвам да ги навестявате!

Пилешките воденички почистваме много добре от мазнини, жълти ципи и всичко излишно ( моите бяха фабрично много добре почистени) и ги нарязваме на дребни късчета.

Задушаваме воденичките в голям тиган с олиото и маслото.

Към задушените воденички добавяме последователно лука, нарязан на полумесеци и морковите, настъргани на жюлиени. Посоляваме.
Задушаваме на силен огън всички продукти, докато изври излишната вода и всичко остане на мазнина.
Пържим около десетина минути всички продукти на умерен огън.

После добавяме лютия и сладкия червен пипер и смления черен пипер, разбъркваме

Запържваме всичко в тигана без капак на слаб огън още няколко минути.

Добавяме смлените домати, ригана, сминдуха, разбъркваме и оставяме соса да покъкри под капак около 20 минути.

Моите домати от консерва бяха твърде сладки, затова аз добавих и малко лимонов сок.

Последно в соса добавяме смачканите скилидки чесън.



Аз сервирах с паста, която сварих по италиански маниер, "al dente".

Украсих порциите с тънки ивички свежа и сладка зелена чушка.


И понеже денят беше топъл, поднесох и по чаша тъмна бира, която много обичаме.


Добът апетит!

Да си направим омлет: Омурайсу

Обичате ли омлет? Аз - много!

А как мислите, колко начина да се изпече омлет съществуват по света?

Сърфирайки из интернет, аз самата бях изумена колко начина има да се направи нещо на пръв поглед толкова простичко: печена палачинка от няколко разбити яйца...

Оказва че, че много народи по света са създали своя образ на омлета, не само много вкусен, но и много оригинален...

Веднъж вече съм ви показвала един такъв вкусен и оригинален омлет : тамагояки, който, за моя собствена изненада, бързо се превърна в най-популярната публикация в блога ми.

Но това далеч не е  всичко!  На мен ми хрумна да събера на едно място най-интересните рецепти за омлет, които открих в нета, да ги приготвя и да ви ги представя.

И, надявам се, също като мен ще  бъдете изумени и ще ахнете от изненада и възхищение - не само от ефектния вид на омлетените блюда, но и от финия и деликатен вкус, който ще откриете в тях.

И така, след познатия ви вече "тамагояки",  днес ви представям още един японски омлет - "омурайсу".

Омурайсу е пухкав, нежен, с кремообразна структура и богата плънка японски омлет, който не е сложен за приготвяне, но изисква известна тренировка. Ако опитате, най-късно на третия път ще можете да го направите без проблем.

Необходими продукти за 1 порция:

3 пресни яйца
1 сметанка за кафе (или 1/2 с.л. прясно мляко)
200 гр. сварен дългозърнест ориз
100 гр месо (пилешко или свинско)
2-3 пресни гъби печурки
1/2 средно голяма глава кромид лук
2 с.л. зелен грах от консерва
1 с.л. доматено пюре
2 с.л. кетчуп
соев сос (или сол) на вкус
4 с.л. олио

В тиган сгорещяваме мазнината, слагаме последователно нарязания на дребни кубчета лук, нарязаните на дребни кубчета парченца месо, запържваме.

Добавяме гъбите, нарязани на филийки, запържваме и тях.

Следва да добавим граха, варения ориз и да запържим всички съставки.

Последно сипваме в плънката доматеното пюре, кетчупа и соевия сос (солта), разбъркваме добре и оставяме плънката да се задуши на котлона няколко минути.

Приготвяме омлета.

В купа разбиваме яйцата, добавяме сметанката (или прясното мляко), разбиваме добре.

В сух чист тиган с незалепващо покритие сипваме 2 лъжици олио, сгорещяваме го и изсипваме разбитите яйца.
Следва най-важното: с едната ръка непрекъснато движим тигана върху огъня, за да не залепват и да не прегарят яйцата, с другата ръка разбиваме яйчената смес така, че да се получи пухкава, кремообразна структура на омлета.
Омлетът не се обръща!

Като постигнете желания ефект, спрете да бъркате и дайте на сместа да се стегне - повече от външната страна и малко от вътрешната. Иначе вместо омлет, ще си направите бъркани яйца.
Когато омлетът почти се стегне (но не напълно!), по средата му слагаме плънката. Завиваме с помощта на лопатка единия свободен край на омлета и леко притискаме с лопатката (може да си помогнете и с ръка).



Обърнете внимание колко светъл, незагорял остава японският омлет от външната страна .

Правим същото от другия свободен край, така че плънката да остане по средата, почти напълно завита с омлета.

Обърнете внимание, завитият омлет е по средата на тигана.

Така подготвения омлет избутваме внимателно в единия край на тигана и с едно добре премерено движение на ръката, която държи дръжката на тигана, го обръщаме върху подготвената чиния.

Незавитата  страна на омлета трябва да остане отдолу.



Поливаме обилно с кетчуп и поднасяме.


Тук>>>  можете да видите на видео цялата техника на приготвяне на омурайсу в домашни условия.

Насладете се на пухкавия, кремообразен и нежен омлет в съчетание със сочната, вкусна и богата плънка!

Добър апетит!

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!