понеделник, 29 юни 2015 г.

Пухкав кашкавален кекс



Този кекс е една импровизация, в която вложих  продукти, каквито се намираха в момента в хладилника ми. Получи удивително вкусен и ароматен солен кекс.

И понеже навикът става втора природа на човека... колко му беше да взема фотоапарата и да снимам резултата, за да го споделя с моите читатели.

Ако обичате да приготвяте бързи храни за семейството си от типа "почисти хладилника", това е точно рецепта за вас.


Необходими продукти за тавичка с диаметър 26 см и височина 7 см:

2 ч.чаши брашно
4 яйца
400 мл кисело мляко
1/2 ч.ч. растителна мазнина (аз сложих слънчогледово олио)
200 гр твърд кашкавал
200 гр. колбас (аз използвах луканков) или шунка, или някакво филе
1/2 ч.ч. белено слънчогледово семе (може друго семе или ситно натрошени ядки)
1 връзка киселец (или друга прясна зеленийка)
сол на вкус
прясно смлян черен пипер на вкус(по желание)
1.5 равна чаена лъжичка сода бикарбонат
1 равна чаена лъжичка лимонтозу

(обем на мерителната чаша: 330 мл)


Фурната загряваме до 180 градуса на горен и долен реотан.

Подготвяме си формата за печене - аз намазах с олио и поръсих с брашно. Излишното брашно изтръсках.

Разбиваме четирите яйца с малко сол с миксера до пухкава пяна.

Добавяме олиото, после киселото мляко, като продължаваме да разбиваме.

Към течните съставки на части сипваме пресятото брашно. Разбиваме с миксера, за да няма бучици.

Добавяме нарязаната на ситно зеления, слънчогледовите семки, настъргания кашкавал и разбиваме още веднъж.




Сипваме содата с лимонтозуто, разбиваме и оставяме две-три минути содата да се активира.

Последно добавяме в тестото  нарязания на ситно колбас. Добавяме сол и чер пипер на вкус. Размесваме с лопатка и изсипваме тестото в тавичката.




Аз слагам тавичката в загрятата фурна и в началото превключвам само на долен реотан около 15 минути, за да се надигне тестото добре. После включвам на горен и долен реотан и пека на 180 градуса (до суха клечка) около 40 мин. Пека без вентилатор.
Но всяка фурна е различна, вие се ориентирайте по своята.

Последните 10-15 мин печивото може да се покрие от горната страна с алуминиево фолио, за да не загори.

Ами това е. Ароматно, пухкаво и вкусно. Освен това лесно и бързо.
Ако ви е харесало, опитайте. Или импровизирайте с наличните у дома продукти.

Добър апетит!





петък, 26 юни 2015 г.

Гугелхупф с череши





Хареса ми тестото за гугелхупф - това сладко изкушение от немската кухня.

Количеството на маслото на пръв поглед ми се видя ужасно голямо и започнах да го правя с известно притеснение какво ще се получи, но всъщност в готовия сладкиш маслото, кой знае защо, почти не се усеща. Очевидно съставките са извънредно майсторски дозирани.

Съжалявам само, че не сложих повече череши, които извънредно много подхождат на иначе плътното тесто и щеше да бъде много добре, ако бяха повечко. Е, нищо, следващия път ще поправя тази грешка.

За мое огромно съжаление не можах да снимам процеса на приготвянето му - ЧЕЗ и МТел чрез дъщерната си компания Мегалан  най-неочаквано ни погодиха лош номер - първо ни спря токът в резултат на токов удар вероятно, предизвикан от една нищо и никаква лятна буричка, а когато след половин час електро-захранването беше възстановено, се оказа, че интернет услугата от Мегалан (от 2010 г. дъщерна компания на МТел) е прекъсната. Някъде в полунощ стана ясно, че МТел съвсем не бързат да си възстановят интернет комуникациите. И ни държаха цифром и словом 18 часа без интернет! И при това,  забележете, интернет нямаше в цял един квартал на София, по тяхното собствено признание, а не в една отделна, изолирана сграда.

То да беше само това... Обслужване на клиентите - под всякаква критика: неосведомени оператори, поставени на телефона изглежда с единствената задача да отбиват топката, а не да съдействат на клиентите за решаване на проблема или поне да дават достоверна информация (говорих за 18 часа с пет или шест техни оператори - те всичките ми приказваха различни неща - явно дори нямаха единна инструкция от ръководството как да "отбиват топката" по-достоверно, а един от тях, в 4 сутринта, дори не беше осведомен, че има проблем); всеки път държат злощастния клиент на телефона по минимум 15-20 минути (а се случва нееднократно и половин час) в отчаяна надежда да се свърже с тях; не дават информация какво се случва и колко време ще си така, без интернет и телевизия.

Дори абсолютните монополисти ЧЕЗ, Топлофикация и Софийска вода имат повече уважение към клиентите си и като имат авария, си правят труда да обявят след колко време ще бъде възстановено подаването. Но не и Мтеловците, дошли в България да съдират кожата на и без друго бедния българин, но пък стиснати да платят на достатъчно на брой и добре обучен  персонал за едно нормално обслужване на клиентите ...

И при този инцидент, както впрочем при всеки друг, с тъга си спомних времето, когато Мегалан беше най-добрият интернет-доставчик в София, най-бързият, най-коректният, с мили, загрижени и отговорно вършещи работата си оператори, които, когато има проблем, не се успокояваха, докато не ти позвънят, за да се убедят, че проблемът е отстранен и че вече всичко е наред. Но това беше някога, преди Мегалан да смени собственика си и от български - да премине в чужди ръце...

МТел го купиха... и "поемтелчиха", без да им мигне окото, само за 2-3 месеца бодро управление.

Така че ако не сте на зор, най-добре не се свързвайте с тях! Само ядове ще берете...

Та бурята и спирането на комуникациите ме завари точно когато бърках тестото за гугелхупфа ... нито да продължа, нито да го зарежа... Както и да е, довърших го някакси, но не съм съвсем доволна от резултата - то при толкова изхабени нерви с  този некоректен доставчик нямаше и как да се получи по-добре.

Все пак реших да го споделя, с ясното съзнание, че съвсем скоро ще го повторя.




Необходими продукти:

За тестото:

300г меко краве масло
275г захар
5 яйца
370г бяло брашно
3-4 супени лъжици прясно мляко
1 ч.чаша череши (с обем 300мл), но може да сложите и повече череши за сметка на по-малко тесто
1 пакет ванилова захар
1 щипка сол
4 чаени лъжички бакпулвер (аз сложих 30 грама)



За глазурата:

250г пудра захар
сокът на един малък лимон
червена боя






Фурната загряваме до 175 C

Подготвяме формата за печене:  

Намазваме я старателно с омекнало (но не разтопено!) краве масло. Мажем с ръка, като внимаваме да бъде добре и равномерно намазана, особено внимание отделяме на извивките и гофрираните части на формата за печене.

След като добре намажем с масло, изсипваме вътре една пълна с голям връх супена лъжица брашно и завъртаме  формата  така, че брашното да се разнесе равномерно по цялата и́ повърхност. Особено внимание отделяме на чашата в средата, а също така на гофрираните елементи на формата. Цялата форма трябва да е обилно и равномерно намазана с меко краве масло и равномерно "напудрена" с брашно. Така си гарантираме безпроблемно изваждане на изпечения гугелхупф от формата.

Излишното брашно старателно изтръскваме.

Приготвяме тестото:
Разбиваме с миксер маслото до пухкав крем, добавяме захарта, ванилията, солта.

Едно по едно добавяме петте яйца, като разбиваме всяко по около половин минута и добавяме следващото след като предишното е било разбито до хомогенност с другите съставки.

Смесваме брашното с бакпулвера, пресяваме и го добавяйте на части заедно с млякото към маслено-яйчения крем.

Слагаме тестото във формата, като редуваме тесто - череши и печем 1 час на 175С.

Към края на печенето може да покрием гугелхупфа с алуминиево фолио или пекарска хартия, за да не прегори отгоре.

Готовия гугелхупф оставяме във формата около половин- един часа. Той трябва да се охлади, преди да бъде извлечен от нея.

Приготвяме заливката:

Разбъркваме пудрата захар с лимоновия сок, разделяме на две, слагаме червена боя в едната част и заливаме с глазура в двата цвята последователно. Глазурата ще стане по-ефектна, ако е розовата е по- ярко-розова. Тя трябва и да е по-гъста, за да не се разтича прекомерно.


 Добър апетит!







вторник, 23 юни 2015 г.

Шоколадово крема сирене





Това е едно изключително нежно и леко лакомство, което може да си намажете на филийка, да гарнирате палачинките, или да използвате като крем за торта.

Приготвя се буквално за десетина минути, нужно му е половин-един час в хладилника да се охлади и... готово!

Можете да поднесете едно страхотно лакомство на цялото семейство и на приятелите си.

Да не говорим, че е извънредно лесно и евтино за приготвяне, а вкусът му няма да ви остави равнодушни, защото е шоколадово, нежно и кремообразно...!




Необходими продукти:

0.500 кг необезмаслена извара (най-добре да е домашна, но и с извара от магазина става, само гледайте да не е твърде зърнеста и суха, по-сочната извара в случая не е пречка, а предимство)
80 гр краве масло
100 мл прясно мляко
150 гр шоколад (аз сложих 100 гр млечен + 50 гр тъмен)
1 с.л. с връх какао (по желание)
3 с.л. с връх захар
1 пълна кафена лъжичка сода бикарбонат

Количествата на шоколада, захарта, маслото и какаото може да се регулират на вкус и според целите (ако ще се използва за крем за торта, вероятно ще трябва да се увеличат).




Приготвянето е повече от лесно:

В тенджерка слагаме изварата, сипваме лъжичката сода и захарта и цялата тази смес пасираме с пасатор.



После сипваме прясното мляко и продължаваме да пасираме, докато сместа стане гладка и кремообразна.




Слагаме тенджерката на котлона на водна баня, слагаме вътре маслото и започваме при непрекъснато бъркане да загряваме сместа. Маслото се стопява, сместа се нагорещява и започва да става по-лека и въздушна.

Нагряваме така сместа около 5 минути, докато напълно се стопи маслото, после сипваме вътре начупения на парченца шоколад и бъркаме до пълното му стопяване.




По желание може да се добави е 1 с.л. какао, което трябва да се размеси със сместа до хомогенност.

Сместа се получава доста рядка, но след като се остави в хладилник напълно застива и се стяга, става възможно да се маже на филийка.

След като го извадите от водната баня, може да го пасирате допълнително за абсолютна гладкост. Особено, ако сте добавяли какао, което се наложи да направя аз. На снимките по-долу можете да видите разликата преди и след като беше пасирано повторно.




Оттегляме сместа от котлона, изсипваме в подходящ съд и поставяме в хладилника, за да се охлади и застине сместа.

Шоколадовото крема сирене е готово за консумация.

Добър апетит!

***
Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!








неделя, 21 юни 2015 г.

Домашно сладко от мляко (dulce de leche)




Млечен карамел, сладко от мляко, варёная сгущёнка, dulce de leche...  тази млечна сладост има много наименования, използват я по целия свят за направа на сладкиши, кремове или просто така - за похапване върху филийка хляб или кифличка.

Всички знаем, че е ужасно вкусна и че, разбира се, може да се купи от магазина.

Но домашното дулсе де лече, поне за мен, е за предпочитане, защото, освен че е по-вкусно, е и също така поне 2 пъти по-евтино и екологично по-чисто, защото човек знае със сигурност какво има в него.




Може би това е най-дълго "отлежавалата" моя рецепта от всички, които съм публикувала в блога си. Правих го безброй много пъти, от различни млека, с известни изменения в технологията на приготвяне, докато докарам това, последното, което виждате на снимката.

Рецептата не е измислена от мен, аз просто търсех в интернет рецепти за домашно дулсе де лече, нещо различно от варенето на затворена консерва кондензирано мляко във вода.

Попаднах на рецептата на Йоана (тя пък, доколкото разбрах, също я е заимствала отнякъде), която взех за основа на моето сладко от мляко.

В процеса на приготвянето на безбройните дози, които сварих за няколко месеца, нейната рецепта претърпя своите изменения, докато получа този, по мое мнение, много добър резултат - млечният карамел се получи копринено нежен както на вид, така и на вкус, достатъчно гъст, извънредно гладък, тъмен на цвят и много вкусен.





В двете лъжички виждате дулсе де лече от две различни домашно сварени дози.

По-тъмното се получи със значително по-нежна и гладка консистенция, мисля, на снимката си личи, че по-светлото е леко зърнисто.

Докато по-тъмното стана буквално копринено гладко и нежно - и на вид, и на вкус.

Е, аз и по-светлото употребих в рецептата на пастичките "Картошка">>>




Това пък е по-тъмното, копринено нежно, сварено от същата марка мляко, което съм купила от магазина:




Необходими продукти за 1 доза дулсе де лече:

1 л краве прясно мляко (аз използвах мляко с масленост 3%)
1 чаша захар ( с обем 300 мл)
1 кафена лъжичка + 1 малка щипка сода бикарбонат (колкото може да се вземе между палеца и показалеца без особено усърдие)
2 с.л. студена вода
1 пакетче 10 г ванилова захар

В оригиналната рецепта има и малка щипка сол, но аз опитах веднъж и не ми хареса. Вие решете дали бихте искали да добавяте сол.

Опитвах да го сваря от различни марки прясно мляко. Веднага искам да предупредя, че ако използвате мляко от магазина със срок на годност няколко месеца, а това означава, че то е пълно с консерванти  (такива са много от млеката в тетрапак опаковки), няма да получите желания резултат - дулсе де лечето ви ще стане много зърнисто, с груба консистенция и ще се ядосвате за похабените продукти и изгубеното време.

За добър резултат трябва да се използва качествено краве прясно мляко без консерванти. И понеже аз съм затруднена в ежедневието да си доставя домашно краве мляко, в моето домакинство използвам прясно мляко "Домлян" в кофички по 0.5 л, което има срок на годност няколко дни, а това автоматично изключва вероятността за употреба на консерванти при производството му:




Как го приготвих аз, за да стане копринено гладко и нежно, а не със зърнеста структура (за което впрочем предупреждава Йоана в своята рецепта):

Когато се вари дулсе де лече, трябва да се използва голяма тенджера, с обем поне 3 литра.

Сложих тенджерата на котлона с 30 мл вода на дъното, да се загрее и водата да започне да ври и да се изпарява. (Водата сипвам, за да не се нажежава до червено на котлона празната суха тенджера. Количеството и е толкова нищожно, че при варенето на млякото тя се изпарява за секунди. А аз пък мога да изсипя млякото във вече сгорещена тенджера и да ускоря завирането му. Така правя винаги, когато варя прясно мляко).

След като тенджерата беше добре нагорещена, изсипах в нея прясното мляко, посипах с мъничката щипка сода, разбърках и оставих млякото да стигне до точка на кипене и да се надигне. Отдръпнах го от котлона и оставих да се охлади, покрито с капак.

Прибрах свареното мляко в хладилника през нощта, а на другия ден сутринта отново го сложих на нагорещения котлон, изсипах захарта, разбърках добре и оставих да заври на силен огън, като често разбърквах с лъжица.

След като млякото завря, изсипах вътре кафената лъжичка сода, предварително разбита с 2-те супени лъжици студена вода, разбърках . Млякото моментално се надигна много и се получи голяма "шапка" от пяна, заради содата.  (Содата, разбита с вода, се слага, за да се намали коагулацията на млякото при продължителното варене. Така, с добавка на щипка сода,  между впрочем, можете да предотвратите пресичането му, когато варите прясно мляко за ежедневна употреба, ако имате съмнение, че не е съвсем свежо. Разбира се, ако млякото вече е развалено, нищо не може да го спаси.).

Аз продължих да разбърквам периодично (всеки десетина минути) врящото мляко, като междувременно намалих температурата и оставих сместа да ври на умерен огън.

Млякото със захарта вря на умерен огън при полуотворен капак на тенджерата малко повече от 2.5 часа, като през цялото време аз периодично го разбърквах.

Към края на варенето изсипах ваниловата захар и разбърках добре.

В процеса на варене сместа интензивно променяше цвета си и към края на варенето, когато стана тъмно-карамелена на цвят, започна видимо да се сгъстява:
 






 Когато прецених, че сместа се е сгъстила достатъчно, извадих от огъня и прецедих през много ситна пластмасова цедка:




Ето това остана в цедката след старателното прецеждане - коагулирал отпадък в много малко количество:




Прецеденото дулсе де лече пресипах в бурканче, оставих да се охлади, затворих с капак и прибрах в хладилник.

Тъмният цвят да не ви притеснява. Полученото дулсе де лече е сладко и вкусно и не нагарча по никакъв начин. И въпреки че е сладко, от него няма да получите усещането, което в народния език се определя с турската дума "байгън" от прекомерна сладост ...

От 1 л мляко получих около 400 мл дулсе де лече.

Ако рецептата ви е харесала, опитайте.

Добър апетит!

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!









неделя, 14 юни 2015 г.

Солена торта с тиквички





Истинска свежа лятна торта!

С печени блатове, с крем, с богат пълнеж и украса, и нарязана на истински тортени парчета... наслада за всички сетива...!

Извънредно богата на вкус, необикновено зеленчукова, свежа и сочна!

Струва си усилието да я направиш и да изненадаш с нея в лятната горещина любимите хора!



Необходими продукти:

За блатовете:
1.500 кг пресни млади тиквички
4 яйца
6 с.л. с връх брашно
сол на вкус
прясно смлян черен пипер на вкус
2 скилидки чесън
1 ч.л. сода
2/3 ч.л. лимонтозу


За крема:
350 гр прясна необезмаслена извара (желателно е изварата да е по-суха)
50 гр. масло
***400 гр добре изцедено кисело мляко (катък)
3 твърдо сварени яйца (Моите бяха много големи. Ако вашите яйца са малки, сложете 4)
2 скилидки чесън
сол
бял винен оцет на вкус
прясно смлян черен пипер на вкус
1 връзка ситно нарязан копър

*** Вместо добре отцедено кисело мляко може да се използва заквасена сметана 20 %, но пак трябва да се остави една нощ в марля, за да се отцеди от излишната течност.


За пълнежа:
900 гр пресни домати
300 гр твърд кашкавал

За украсата:
кората от 2 пресни домата
пресни листенца магданоз



Приготвяме крема:

Изварата смесваме с омекналото (но не разтопено) масло и добре изцеденото кисело мляко (или отцедената заквасена сметана)  и разбиваме с пасатора на гладък крем.

Добавяме ситно нарязания копър и настъргания на ренде чесън, сол, оцет и чер пипер и размесваме с лъжица до хомогенност.

*** Кремът трябва да е достатъчно сух, без излишна влага.

Отделяме няколко лъжици от този крем за обмазване на тортата отгоре.

Към останалия крем добавяме трите твърдо сварени яйца, които предварително сме настъргали на ренде и разбъркваме добре.




Кремът ни е готов  за използване, можем да го приберем в хладилника.


Приготвяме пълнежа:

Кашкавала настъргваме на едро ренде и прибираме в хладилника.

Доматите измиваме и  можем да бланшираме и обелим (по желание).
Може да ги нарежем на филийки и премахнем всичкото семе.
След това да нарежем чистото им месо на кубчета.

Аз не направих това. Просто нарязах доматите на дребни кубчета и сложих в гевгир. Посолих ги леко и разбърках внимателно със силиконова лопатка няколко пъти. Докато приготвя блатовете, излишната вода от доматите се отцеди сама, а семето само си падна на дъното на гевгира и аз лесно го отстраних.




Правим блатовете:

Тиквичките измиваме и настъргваме на едро ренде.
Слагаме в гевгир, посоляваме добре, разбъркваме и оставяме десетина минути да се отдели излишната течност.




Отцеждаме добре тиквичките от излишната вода с ръце.  Трябва да остане колкото се може по-сухо вещество.

Добавяме яйцата, настъргания на ренде чесън и другите подправки, и разбъркваме сместа до хомогенност.




Добавяме пресятото брашно, заедно със содата и лимонтозуто.

Разбъркваме тестото до хомогенност. Сместа ни трябва да е с гъстотата на средно гъсто кексово тесто. Ако се получи рядко, може да добавим още малко брашно.




Тиган за пържене на палачинки (моят е с диаметър на дъното 23 см) намазваме обилно преди изпичането на всеки блат с олио. Тигана мажем със силиконова четчица, а не сипваме директно вътре олио, за да не сипем прекалено много - блатовете трябва да се пекат, а не да се пържат.

Сипваме тесто и го разпределяме равномерно с лъжицата по цялата повърхност на тигана.




Печем на умерен огън до добре зачервена коричка от едната страна, после обръщаме с лопатка и изпичаме и от другата страна.




Сглобяваме тортата:

Готовия изпечен блат слагаме директно в чинията, в която ще подредим тортата.

В тигана наливаме тесто за втория блат.
През това време първият малко ще изстине в тортената чиния.

Когато обърнем блата в тигана, за да се изпече и от втората страна, можем да намажем първия блат, който изстива в тортената чиния, с крем  и да сложим отгоре равномерно кубчета домати.




Посипваме доматите с настърган кашкавал непосредствено преди да извадим от тигана и сложим отгоре горещия втори блат.

Така кашкавалът ще се разтопи от горещината му и ще спои слоевете на тортата.



По същия начин изпичаме всички блатове и подреждаме цялата торта.

От посоченото количество продукти при мен се получи торта от 4 блата с крем и пълнеж между тях.

Най-горе намазваме тортата, след като изстине малко, с отделения крем без яйца.

Оставяме тортата в хладилник за 2-3 часа, да се охлади и леко да се стегне. След това е готова за поднасяне.

Непосредствено преди да поднесем, за да остане зеленчукът свеж, я украсяваме по свой вкус.
Аз украсих с рози от доматена кора и листенца магданоз.


Аз правих снимките само двайсетина минути след като довърших тортата - просто бях в дефицит от време. Добре ще бъде обаче вие да я оставите поне два часа на студено. Тогава тя става изключително вкусна.


Добър апетит!

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!