Представена публикация

Пикантна аджика с ябълки / Spicy Adjika with Apples




понеделник, 4 август 2014 г.

Тутманик със сирене, карамелизиран лук и пушени кренвирши (фоторецепта)





Това е нашият любим домашен тутманик. От години го правим по този начин и винаги го приготвяме заедно - двете с Ирина от Culunary Adventures in Bulgaria.  При това строго сме се специализирали: аз приготвям продуктите, плънката, пека. А тя меси. Върши това толкова добре, че предпочитам да не и се бъркам в работата - само снимам, за да ви покажем как се прави този сочен, пухкав и ужасно вкусен тутманик с много сирене, пикантен карамелизиран лук и сочни пушени кренвирши.

Ето какво ще намерите в парчето тутманик във вашата чиния:




























Харесва ли ви?

Ако да, да запретваме ръкави и да го направим заедно.



Необходими продукти за тава с диаметър 39 см:

За тестото
-700 гр висококачествено бяло брашно
-4 яйца
-280 мл слънчогледово олио за месенето + още 50 мл за намазване на тутманика и тавата
-14 суха мая (2 пакетчета)
-150 мл кефир (може да го замените с кисело мляко 2%)
-сол на вкус


За плънката:
 -2  големи глави кромид лук
- 1 пълна ч.л. кафява захар (аз използвах влажна кафява захар Muscovado, продава се в Билла)
-лимонена киселина на върха на ножа
-щипка сол
4-5 пушени кренвирша
300 гр сирене

За  заливката: 
-2 яйца
-400 мл кисело мляко
- бучка масло колкото орех



За месенето ще ни е необходим широк и не много дълбок съд с подходящ обем (ние използваме един пластмасов леген, който редовно се  пълни с всякакви месеници).

Брашното пресяваме - желателно 2 или дори 3 пъти, за да го обогатим с кислород.

Маята изсипваме в 150 мл вода с телесна температура, добавяме 1 ч.л захар, 1 ч.л. брашно и разбъркваме добре, до получаване на хомогенна смес. За по-добро размесване на продуктите аз използвам едно миниатюрно миксерче за нескафе фрапе.


Поставяме маята на топло място докато се надигне. Аз обикновено я слагам в съд с топла (но не гореща вода, защото много горещата вода ще убие маята, вместо да я активира). Похлупвам купата с вместимост близо 600 мл с чиния и след десетина минути имам това.







Пристъпваме към месенето.

В съда за месене сипваме около 1/3 от брашното, както и всички течни съставки: четирите яйца, олиото, кефира (киселото мляко).

Меси се с ръка, като в началото сместа изглежда ужасно течна и лепкава. Нека това не ви притеснява.





Като размесим до хомогенност лепкавата течна смес, изсипваме в съда още около 1/3 от брашното













Продължаваме месенето, за да развием глутена в тестото, без да добавяме за момента нищо повече в него.
Усеща се как тестото започва да става "послушно" и вече не е толкова лепкаво.









На този етап добавяме предпазливо, на части от последната трета брашно. Трябва да се получи много меко тесто, което обаче да не лепне. В тестото има достатъчно количество мазнина, така че това не е трудно.

Докато продължаваме да месим с внимателни движения, усещаме как тестото става все по-гладко, по-меко и по-податливо в ръцете ни.


Дали ще се използва цялото брашно или ще е нужно по-малко, това зависи  и от качеството на брашното, и от големината на яйцата, и от умението да месите. Може да използвате по-малко, а може и да ви се наложи да добавите.
Важно е тестото да стане много меко - "като възглавничката на ухото ви" и послушно.





Когато го замесим, събираме го в топка, намазваме отгоре с още 1- 1,5  лъжици олио (но само по повърхността, без да вмесваме олиото в тестото. покриваме целия съд с фолио за свежо съхранение, после със суха кърпа и го оставяме на топло място да втаса.







Докато Ирина се занимава с тестото, аз подготвям плънката.
Обелвам лука, нарязавам го на тънки полумесеци и сотирам в не повече от две супени лъжици олио,  докато стане златист. Добавям щипка сол, равна чаена лъжичка кафява захар и лимонена киселина на върха на ножа. Ние обичаме , когато вкусът на лука е сладко- кисел, но повече да бие на киселко. Вие ще прецените за себе колко лимонена киселина да сложите.


Продължавам да сотирам лука заедно с подправките, докато получа златисто-кафяв, карамелен цвят.

Отдръпвам от огъня и оставям лука да се охлади.









Нарязвам всеки кренвирш на 4 парчета. Сиренето натрошавам с нож на достатъчно едри бучици, които да се усещат в тестото при консумация.











Междувременно нашето тесто е втасало и е утроило обема си. Вече изглежда така.













Посипваме отгоре част от натрошеното сирене...














... и започваме да го притискаме внимателно...














... и месим, сипваме на части от сиренете и го премесваме с тестото. Правим това докато измесим тестото с всичкото подготвено сирене и получим еднородно тесто.

Движенията са меки, внимателни, тестото не бива да се пипа рязко или грубо.






Когато тестото е омесено със сиренето, късаме от него парчета, правим ги на топка в дланите си и леко приплексваме - да се получи нещо като голямо кюфте. В средата слагаме част от лука, отгоре - парче кренвирш...









... и завиваме плътно плънката, така че да получим топка.

Подреждаме топките в предварително подготвената с мазнина и поръсена с брашно тава една до друга...









...докато изпълним цялата тава.

Не се притеснявайте, ако някъде останат дупки или се покаже малко плънка. При повторното втасване и печенето всичко това
ще изчезне.

Покриваме  така подготвения тутманик с фолио за свежо съхранение и го оставяме на топло място за повторно втасване.




Фурната загряваме предварително на горен и долен реотан до 180 градуса.

Преди да пъхнем в нея втасалия тутманик, намаляваме на 50-60 градуса и превключваме само да долен реотан.








Оставяме тестото да се издуе още малко (около 15-20 мин.) и включваме на 200 градуса, на горен и долен реотан.

Печем до получаване на златиста коричка. Готовността отвътре проверяваме с дървена клечка.

Тук вече имаме два избора. Може да намажем печивото с бучка масло отгоре, да покрием за двайсетина минути с алуминиево фолио и суха кърпа да се задуши леко  и да сервираме.

А може да залеем печивото със заливката, приготвена от 2 яйца, разбити добре с 400 гр. кисело мляко и да пъхнем в горещата фурна само на горен реотан - да се запече заливката.

След това да намажем с бучка масло, да покрием за десетина минути с алуминиево фолио и суха кърпа.

Ние предпочитаме втория вариант.





И следва най-приятната част:

Похапването на страхотната традиционна нашенска вкусотия.
Усилието си струва, много е вкусно!

Да ви е сладко!






























                                                                       

Няма коментари:

Публикуване на коментар