Отива си и Божанка...
Любимото благородно и благодарно малко създание се готви да ни напусне...
Толкова много я обичаме, толкова много години е прекарала с нас, толкова пъти сме спасявали живота и, толкова много спомени, преживелици и обрати в 18-годишния ни живот заедно!
Толкова много кротост, разум, любов, доверие и преданост е имало винаги в тези зелени очи!...
Толкова много!
А сега трябва да се сбогуваме... завинаги.
Сърцата ни се късат.
Обичаме те, Божанке, Благородна и Кротка Божия Душичке!
Много боли, когато си отива любимо същество.
След Чунчето - и тя ни напуска.
Остава ни кучето, Цезарчо. А и той е вече на 14...
Само който се е грижил и е обичал домашен любимец, може да го разбере.
Обичаме те, наше благородно, кротко, предано, мъркащо и приказващо на своя си език, приказливо любимо пухкаво котешко момиченце!
Сега и завинаги в сърцата ни!...
Мили момичета,
ОтговорИзтриванемного е хубаво човек да отглежда животни и да им създава благоприятни условия за живот.Преди години в къщата ни на село имахме много животни и аз с умиление си спомням за това време.Сега имаме само гълъби, куче, котки и кокошки.Но човек се научава на много добродетили грижейки се за животните.Рано или късно както те така и хората си отиват.Остават спомените и изживяните прекрасни моменти.
Поздрави !
Благодарим ти, Ели, за милите думи. Ние сме наясно, че рано или късно всяко живо същество си отива, за жалост. Пък и твърде много загуби на близки, любими същества сме преживели. Но това коте е изключително - много котки сме имали, но като Божанка - никога. Умно, интелигентно, Благодарим ти за милите думи, Ели.
ИзтриванеНие сме наясно, че рано или късно всяко живо същество си отива. И за жалост сме загубили твърде много близки, любими същества.
А и много котки сме имали, ноо като коте като Божанка никога не сме срещали.
Умно, интелигентно, с влюбени благодарни очи, кротко като агънце, изключително доверчиво към спасителите си (тя беше подхвърлено болно, почти умиращо малко котенце, което прибрахме, излекувахме и оттам насетне спасяваме от смъртта още три пъти. Сега отново е зле - преди два дни, а дори и вчера бяхме я "отписали" отчаяно и с ужас очаквахме , че на поредния преглед докторът ще ни каже, че повече нищо не може да се направи и трябва да я приспим. А той ни погледна с удовлетворен поглед и каза, че е по-добре от предния ден!... Вдъхна ни надежда, че бихме могли да я стабилизираме, да и помогнем да поживее още. Сега се борим за нея, а тя е толкова доверчива, кротка и послушна, приема
лекарствата, които и пъхаме в муцунката, гушната в нас, без контейнер се оставя да я отнесем при лекаря, покорно си изяжда храната, която и даваме почти като на малко бебе... Ненагледно малко котешко момиченце, или както ние и казваме "почти котешко човече".. Любовта е нещо необяснимо, но неимоверно силно, планини може да обърне! А ние я обичаме с цялото си сърце, защото тя заслужава и се борим да и помогнем да остане с нас още, не знаем колко, но дано да е повече, по-дълго...
Много Ви съчувствам....Прегръщам Ви и се радвам ,че Ви "познавам"!!!Милата Божана е била дар за вас и хубавото е ,че сте го разбрали!Прегръдка!
ОтговорИзтриванеБлагодарим ти от сърце за милите думи, Миленка, трогнати сме! Нашата малка Божанка е все още жива - всевъзможни грижи, лекарства, инжекции - всичко, което е по силите на човека, но въпреки това тя заприлича на сенчица. Въпреки усилията ни - нашите и на ветеринарния лекар, който я познава от години, тя се топи, отказа да се храни, дори водичка отказа да пие снощи, отпада ден след ден. Сърдечна и дихателна недостатъчност - тази фатална комбинация я погубва. Трябва да и оставим поне мъничко достойнство да си отиде, знаем какво трябва да направим, но е толкова трудно да вземем такова решение! Все пак трябва да го сторим, за да не я оставим да си угасне от глад и жажда - в агония, докато мъничкото сърчице спре... Много е тежко, особено преди светлия празник, но трябва... И ще ни остане само светлия спомен и благодарност за радостта и любовта, които ни дари през всичките тези години...
Изтриване