неделя, 30 октомври 2016 г.

Ромска ябълкова баница (Пабаяки баница) / Romani Apple Banitsa (Pabayaki Banitsa)







Видяхме тази баница в предаването на Иван Звездев "Kухнята на Звездев", но всъщност рецептата беше показана от две симпатични ромки в дома на ромското семейство в Брестовица, Пловдивско. Домът беше чист и спретнат, жените - също, а баницата ни се стори много апетитна.

Приготвихме я и ние и наистина - извънредно апетитна, сочна, вкусна и засищаща!
Плънката е 2 пъти повече от тестените кори, които всъщност служат само за обвивка, за да не се разпадне апетитният ябълков пълнеж.
Баницата се получава извънредно сочна и ароматна, а корите отгоре са приятно хрупкави.

Това е едно извънредно лесно и бързо за приготвяне, с малко продукти, но много апетитно предложение за Коледните пости, които наближават.
А защо не и за трапезата на Бъдни вечер ?

Ние направихме някои промени в рецептата, но сме посочили и оригиналните продукти и количества.



Необходими продукти:

500 г. кори за баница
1 кг сладко-кисели ябълки (ние използвахме 1.2 кг)
1 ч.ч. бяла захар (ние използвахме 1/2 ч.ч. бяла захар и 1/2 ч.ч. кафява захар Мусковадо)
1 с.л. канела
1/2 ч.ч. олио

Ние използвахме също и
1 1/2 ч.ч. натрошени орехи
2 с.л. грис
3 с.л. пудра захар за поръсване на баницата


Обем на мерителната чаша: 200 мл




Фурната загряваме до 190 градуса.

Ябълките (освен ако не са от домашната градина) измиваме много добре с твърда домакинска гъба и сапун, изплакваме обилно.






После ги настъргваме на едро ренде.




Още първите две настъргани ябълки ние поръсихме със захарта и канелата, за да не се окисляват, докато настържем останалите.

След това  добавяме всяка настъргана ябълка в сместа и разбъркваме, за да предпазим настъргания плод от окисляване.



След като настържем цялото количество ябълки, добавяме натрошените орехи и 2 с.л. грис и разбъркваме.

Плънката е готова.

Намазваме тавата с малко олио и слагаме на дъното и първите две кори за баница, като ги намачкваме.
Корите се разстилат намачкани и застъпени по средата на тавата.

Поръсваме ги с малко олио и слагаме върху тях, пак така намачкани, още две по същия начин. Поръсваме с олио и тях.

Слагаме от плънката.

Нататък редуваме пластове от по 2 кори,  намачкани и застъпени по средата на тавата, поръсени с олио и плънка - докато свършат продуктите.


Завършваме подреждането на баницата с две кори, които не поръсваме, а намазваме старателно с четка навсякъде.






Нарязваме баницата на парчета ...















... и печем на 190 градуса до приятно зачервяване на коричката.

За да не прегорят корите отгоре, към края на печенето може да покрием с домакинско алуминиево фолио.





Поднасяме баницата студена, поръсена с пудра захар.
Изключително вкусна!

Добър апетит!










неделя, 23 октомври 2016 г.

Най-търсените рецепти




Ако някой ми беше казал, преди да реша да създам нашия кулинарен сайт, кои ще са най-търсените рецепти в него, не бих повярвала за нищо на света!

Спомням си дори, че преди да публикувам рецептата за боб яхния, споделих опасенията си с моята вярна приятелка Ирина: "Кой ли пък ще гледа рецепта за боб яхния..., ама... сготвила съм бобец днес, нека да покажа рецептата...".

Пристъпих към тази публикация с притеснение, с усещането, че с тази рецепта ще предизвикам едва ли не недоумение и ирония: Я па тая... боб решила да ни показва!...

Оказва се, че жестоко съм се лъгала!... Че изобщо не съм имала представа какви са реалните гастрономически интереси на целокупния български народ... 

Съдете сами:


Това е възможно най-представителната извадка на най-търсените рецепти от нашия блог, за цялото време на неговото съществуване.

Както сами можете да се убедите, при търсенето (в Гугъл, предполагам) по ключови думи, най-търсената и най-четената наша рецепта се оказва тъкмо скромната ни рецепта за яхния от бял боб по старата бабина рецепта>>> , същата онази, която публикувах с толкова смут в душата си : "... за какъв дявол показвам този боб, кой ли пък не знае как се готви най-простата нашенска гозба..."

На второ място се нарежда рецептата ни за кръчмарските пържени кюфтенца на моя дядо>>>.

След тях в класацията попада рецептата за моята класическа пилешка супа>>>.

Следва нашумялата в последните месеци и изведнъж придобила голяма популярност рецепта за султан кебап >>>.

И накрая почетното пето място сред най-търсените ни рецепти заема кехлибареното сладко от ябълки>>> .





А на следващата снимка виждате статистика за най-разглежданите рецепти за последните 24 часа пред тази публикация. Сами можете да се убедите, че интересите към боба и пържените кюфтета са до болка трайни и нерушими...



Ами ... какво да кажа...? И ми е драго, и съм донякъде неудовлетворена от тази статистика.

Излиза, че каквито и нови, непознати, вкусни, апетитни, интересни рецепти да подготвяме и представяме, българският читател си е упорит традиционалист. Че нищо не вълнува така силно вкусовите му рецептори, както традиционните бобена яхния и пържени кюфтета.

Нас с Ирина това донякъде ни смущава - не че ние не сме почитателки на родната българска кухня, но сме и "деца на света", тегли ни да опитваме  апетитни, вкусни, непознати рецепти от всички краища на света. И толкова много ни се иска повече хора да са с такива интереси... ама май само ни се иска... 

Ние се ровим в кулинарни сайтове на различни народи и всеки ден виждаме, че хората по света както не без гордост представят родните си кухни (което и ние правим - в блога ни са намерили място 42 рецепти на традиционната българска кухня), така с интерес и удоволствие приготвят и представят вкусни рецепти на чуждите народи. 

И тук е мястото да отбележа, че най-интересните си рецепти на ястия на други народи сме подготвили, след като сме ги открили първоначално в руски или македонски (!!!) кулинарни сайтове , а след това сме потърсили и оригиналните рецепти другаде в интернет. Обожавам тази черта на руските и македонските любители и професионалисти кулинари и мъничко им завиждам, че са така отворени към всичко ново, вкусно и непознато , което може да се поднесе на трапезата!

Трудничко е да твърдим, че това е присъща черта и на българите, ако се изключат само някои блюда от италианската, френската, арменската, турската кухня и много малки изключения от кухните на други националности. 

Не знам защо е така, често си задавам този въпрос и накрая просто реших да го задам на глас...

Защо българите не са по-отворени към апетитната кулинария на другите народи, от любопитство и любознателност поне!?

Защо не се радват и кефят на кулинарните шедьоври от други национални кухни, както правят това руснаци, македонци, западноевропейци например?... 

Въпроси, които търсят своя отговор... 

Ами... какво пък! 

Статистиката си е статистика, аз я представих на нашите читатели, защото тя занимава умовете и на двете ни от много време насам, но ... драги читателю, ние няма да изневерим на себе си! Ще продължим да ви представяме блюда както от родната ни кухня, така и от различни краища на света с тихата вяра, че рано или късно  ще съумеем да провокираме (в най-благородния смисъл на тази дума) интереса на българския гастроном към всички онези апетитни и непознати блюда от четирите краища на света, които сега най-често са отминавани ако не с презрение, то с равнодушие.

И искрено вярваме, че ще съумеем да допринесем българският гражданин да се отвори повече към света, поне по отношение на кулинарията - това не е недостатък, това е достойнство, което ще обогати кръгозора му...

И накрая искаме да благодарим на всички, които харесват и одобряват блога ни такъв, какъвто е, посещават ни и засвидетелстват своя интерес към нашия избор на рецепти - тези наши читатели са нашата подкрепа, нашият стимул да продължаваме напред и ние винаги се стремим и ще се стремим да не ги разочароваме.

А на всички останали искаме да кажем :

Надяваме се, че всеки посетител ще може да намери при нас и нещичко по своя вкус.
Добър апетит с нашите рецепти и занапред!



Една публикация на Валя.



сряда, 12 октомври 2016 г.

Тарт о сюкр (Традиционен френски захарен пай) / Тarte Аu Сucre (A Traditional French Sugar Pie)







"Тarte Аu Сucre" (или просто "захарен пай") е сладко печиво, приготвено с мая, захар, прясно мляко, сметана, масло и яйца и е толкова ароматно, меко, пухкаво като памук, нежно, апетитно, колкото може да бъде само кулинарно творение от френската кухня.

С две думи - простичко и великолепно!

Паят произхожда от северния регион на Франция, но е много популярен също в Белгия и канадската провинция Квебек, чиито жители са френскоговорящи заселници. Придобил е популярност и е разпространен и харесван също и в целия западен свят.
Произлязъл е от френската простолюдинска (селска) кухня, но това не му пречи да бъде с фин вкус и изящен вид, както всичко,  което излиза от ръцете на френските майстори-кулинари.

Френските домакини са го приготвяли когато настъпят есенните мрачни и дъждовни дни и през студената зима, защото той дава сили, енергия, засища и  стопля в студеното време и е чудесно допълнение към чаша топло прясно мляко или силно, горчиво кафе.

Днес ви предлагаме да си го приготвим и ние.





Необходими продукти за 4 порции ( нашата тавичка е с размери 21 х 21 см):

За тестото:
300 г фино бяло брашно (2 пълни чаши с обем 200 мл)
80 г меко краве масло
100 мл прясно мляко
2 яйца
50 г захар ( 2 1/2 с.л.)
10 г суха мая
1 пакетче ванилова захар

За посипката :
80 г. кафява тръстикова захар (светла или влажна тъмна "мусковадо")
50 г краве масло

За заливката :
150 мл сметана 12 % или 15%

Ние използвахме млечна сметана за кафе, 12%, в опаковка от 200 г, която си купуваме в Кауфланд.






Фурната загряваме до 180 градуса.

Тавичката подготвяме, като я намазваме с малко мазнина и посипваме с малко брашно. Излишното брашно изтръскваме.

Маята изсипваме в 100 мл топло мляко, добавяме 1 ч.л. захар и 1 ч.л. брашно, разбъркваме и оставяме на топло за 10-15 мин.

Брашното пресяваме в удобна за месене купа. Добавяме захарта, ваниловата захар, изсипваме млякото с маята, чукваме двете яйца.

Започваме да месим тестото с ръка, то е лепкаво и много меко. Не трябва да се добавя излишно брашно,тестото трябва да е такова - меко и лепкаво.

След като омесим тестото добре, добавяме мекото масло и продължаваме месенето, докато тестото поеме всичкото масло и стане хомогенно.

Тестото оставяме в купата, покрита с фолио за свежо съхранение или капак на топло място, за около час и половина или докато удвои обема си. (Ние оставихме нашето през нощта отвън на откритата тераса, покрито с капак, до сутринта то беше втасало).


Втасалото тесто изсипваме в тавичката, ...



 
... посипваме пръстите си с малко брашно, за да не ни лепи и внимателно го разстиламе равномерно по тавичката.

После с един пръст надупчваме цялата повърхност, така че да останат видими дупки по тестото, както е показано на снимката.

Разбиваме сметаната с едно яйце...





... и заливаме цялата повърхност на пая с половината от заливката, като разнасяме равномерно навсякъде със силиконова четчица или с плоската страна на лъжица.

Посипваме подготвения по този начин пай с кафява захар и по цялата повърност разхвърляме малки бучици краве масло.

Слагаме подготвения пай във фурната да се изпече на 180 градуса за около 30 минути.

Полуизпечения пай ние поляхме повторно с остатъка от заливката от сметана и яйце и поръсихме повторно с кафява захар, за да получим тази апетитна златиста коричка.


Паят се получава мек като памук, коричката също е много фина и деликатна.



Сервираме топъл, с чаша топло мляко или силно кафе.

Добър апетит!







четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Лимоново-бирена Торта на Мечтите / Lemon Beer Dream Cake





Този английски кейк най-напред предизвика въображението ни с наименованието си. Никога досега не бяхме опитвали сладкиш с бира и много лимон в състава си и вдобавък - с бирено-лимоново-яйчен крем и, да си признаем, идеята да пробваме нещо толкова ново и необичайно ни се видя много примамлива. 

Първото, което бихме могли да кажем: извънредно ароматен! Умерено сладък и с много явно изразен вкус и дъх на лимон. Бирата не се чувства, но може би съчетанието на лимон и бира прави вкуса толкова деликатен и изискан. Бихме казали, че това е типичен сладкиш за чай, не за кафе. Не е за учудване, като се има предвид, че англичаните, също както и руснаците, пият предимно чай, а не кафе.

Надяваме се, че на хората, които не обичат да се ограничават  в рутината на традиционната българска кухня, но им харесва да опитват нови неща, да експериментират, този английски сладкиш ще им допадне.

На нас със сигурност много ни хареса, но нашите редовни читатели знаят:  ние сме кулинарни пътешественички по душа и никога не се колебаем да опитваме нещо ново, апетитно и непознато, откъдето и да идва то.




Необходими продукти за форма с диаметър 22 см :

За блатовете на тортата:
2.5 равни чаши фино бяло брашно**
2 чаши пудра захар
6 белтъка от яйца М р-р
200 г меко краве масло
180 мл мътеница***
180 мл светла бира
2 с.л.прясно настъргана лимонова кора
15 г. (2 ч.л.) бакпулвер  
щипка сол

** Ние използвахме 3 равни чаши брашно (по 1 чаша за всеки от блатовете), но беше твърде много.

***Продукти за мътеницата:
200 мл прясно мляко със стайна температура
1 равна ч.л. лимонов сок

Друг вариант е да се замени мътеницата с разредено кисело мляко - айрян, но трябва да се избира по-свежо, по-сладко на вкус мляко.

За яйчения крем:
6 жълтъка от яйца М р-р + 3 цели яйца М р-р
1.25 чаша бяла кристална захар
180 мл прясно изцеден лимонов сок (около 6 добре узрели сочни лимона)
100 мл светла бира
2 с.л. (с малък връх) царевично нишесте (желателно лимоново, в краен случай - ванилия)
150 г меко краве масло


За глазурата*** :
200 г. краве масло
2 чаши пудра захар
2 с.л. лимонов сок
3 с.л. светла бира
3 с.л. прясно мляко
1 с.л. настъргани лимонови кори


 *** Ние преценихме, че захарта и маслото ще бъдат твърде много за нас и заменихме продуктите за глазурата с 200 мл разбита на пухкав крем млечна сметана 30% (купуваме я от Кауфланд).

Обем на мерителната чаша 200 мл

Ще са ви нужни още поне 2 форми с диаметър 22 см за изпичане на блатовете, тъй като всеки блат се пече поотделно.





Приготвяме блатовете на тортата:

Фурната загряваме до 175 градуса.


Подготвяме тавите в които ще печем, като дъната им намазваме с малко масло и поставяме хартия за печене.

Намазваме стените на формите с малко масло и залепваме лента от хартия за печене.

Изцеждаме необходимото  количество лимонов сок...


... и настъргваме лимоновата кора








В купа пресяваме брашното и бакпулвера и добре разбъркваме (до еднородност на сместа) сухите съставки.
Приготвяме си мътеница, като в 1 ч.ч. прясно мляко със стайна температура изсипваме 1 ч.л. лимонов сок. Разбъркваме и оставяме да престои десет минути. След това имаме млечната напитка с нужната консистенция.
В купа смесваме мътеницата и бирата, разбъркваме до хомогенност сместа. Не трябва да ни притеснява, ако сместа се пресече, това не се отразява на вкуса на тортата.

С миксер на високи обороти разбиваме мекото масло и захарта до еднородност. По-лесно ще се справите с тази задача, ако използвате пудра захар.





После на малки порции сипваме в разбития маслен крем от сместа бира + мътеница, брашно, пак бира+мътеница , брашно и така, докато разбием цялото количество продукти до пълна хомогенност.



Готовата смес разделяме на три равни части и изсипваме във формите.

Печем на 175 градуса до суха клечка (около 25 мин).


Оставяме блатовете да се охладят добре, преди да бъдат извадени от формите.







Докато блатовете се пекат и охлаждат, приготвяме крема.

В дълбок тиган, който не е сложен на огъня, сипваме жълтъците, целите яйца, захарта, нишестето, бирата и лимоновия сок.

Добавяме маслото и лимоновата кора и разбиваме до еднородност.


Слагаме сместа на котлона (не на водна баня), на умерен огън и бъркаме сместа докато се сгъсти.

!!! НЕ бива да се допуска сместа да заври, за да не се пресекат яйцата. Това е много важно!






Готовия бирено-лимоново-яйчен крем покриваме с фолио за свежо съхранение, за да не хване коричка и оставяме да се охлади.







Сглобяваме тортата , като намазваме всеки от вътрешните блатове с яйчен крем.












За масления крем разбиваме с миксер на висока скорост маслото и захарта до лек и пухкав крем, добавяме в на части бира, лимонов сок, настъргана лимонова кора и мляко и продължаваме да разбиваме, докато сместа напълно се хомогенизира.
На нас обаче ни се стори, че ще стане много тежка с толкова много масло и захар, затова покрихме с разбита на пухкав крем сметана 30% + захар и настъргана лимонова кора.


 Оставяме готовата торта в хладилник за 24 часа.

При това отлежаване в хладилника тортата придобива окончателния си вид, вкус и аромат.

Преди сервиране изваждаме на стайна температура за 15-20 мин, за да може леко да се отпусне.

И е много вкусна!
Добър апетит!





Оригиналната английска рецепта е тук >>>