Почти съм сигурна кой ще бъде първият въпрос, който ще си зададете: защо морковите са "по-корейски", а аз съм определила рецептата като "руска класика". Това е много любопитна история, която ще отделя малко време да ви разкажа.
В самата Корея за "моркови по корейски" хората не са и чували. Там, в тяхната национална кухня такова блюдо не съществува. Обаче в първата половина на 20 век на територията на Съветска Русия по различни причини са преминавали голям брой корейски емигранти. Тези хора, както и всички други емигранти, са изпитвали носталгия по всичко родно - домовете, обичаите, храната. Искало им се е да заменят с нещо, което им е близко, непривичната храна по новите места, но да намерят голяма част от обичайните за тях продукти не е било лесна работа, да не кажа - невъзможна. Един от тези трудни за намиране продукти е било китайското зеле, което в СССР не се е продавало в магазините, както днес - по нашите хипермаркети. А тъй като в Корея китайското зеле е основна съставна част на традиционното блюдо "кимчхи", без което не минава и до ден днешен нито една празнична трапеза, емигрантите корейци са търсели с какво да го заменят.
Същевременно в Русия традиционно широко приложение в кулинарията намират кореноплодните зеленчуци: картофи, моркови, ряпа, лук, цвекло. Просто защото това вирее най-успешно при суровия руски климат.
И корейците започнали вместо китайско зеле да използват за своите емигрантски блюда моркови. Нарязвали ги така, както били свикнали у дома - на дълги тънки ивички, по форма силно приличащи на италианските макарони. Подправяли ги така, както са свикнали у дома - с подправки, които им придават особено пикантен сладко-кисело-лютив вкус.
И преди да продължа нататък своя разказ, следва да ви обърна внимание на една специфична особеност на руския национален характер: още от имперски времена Русия е била страна многонационална, огромен конгломерат от представители на различни етноси и култури.
За Русия мирното и с огромно уважение един към друг съжителство на различни етнически културни групи е най-естественото нещо на света! В това отношение руският народ е на светлинни години от консервативния българин, затворен в черупката на собствената си хранителна култура и в опита си да я опази от чужди "посегателства", отхвърля, често пъти чак с насмешка и неприязън, всяко чуждо културно влияние в сферата на храненето. На средностатистическия българин все не му харесва "чуждата" храна! :( Е, има и малки изключения - италианската, турска и гръцка кухня са сред тях.
Руснаците, като типични представители на една широко скроена многоетническа и със съхранен имперски дух нация - напротив! Те са отворени за всяка храна, идваща от който и да било регион на света. Те са жадни да опитат нещо ново, различно от тяхното и често пъти такива чужди храни с естествена лекота се "настаняват" на тяхната трапеза, стават естествена част от тяхната многонационална култура.
И така , морковите, приготвени от корейските емигранти, полека-лека са преминали на трапезата на съседни на емигрантските корейски семейста домове, после са се прехвърлили в други руски домове... и с годините морковената салата с корейски вкус е преминавала от регион в регион, завладявала е нови обширни територии и накрая е "превзела" с простичкия си, пикантен и изискан вкус цялото руско общество.
От десетилетия насам моркови "по-корейски" правят всички уважаващи себе си руски домакини, като си слагат и за зимата в буркани. Тази необикновена, на вид скромна, но извънредно апетитна салата се харесва от всички, приета е от всички, тя продава по пазарите, в магазините, продават я навсякъде - може да видите дори възрастни жени, застанали на някой ъгъл на улицата в малкото градче, да вадят пликчета домашно приготвена салата "морковка по-корейски" от чанта за разносна търговия или от малка количка на колелца.и да я предлагат на минувачите.
Самата аз опитах моркови по корейски за първи път на един вледеняващ душата и тялото на непривикналия (каквато бях и аз самата - само седмица след пристигането ми там), мразовит, снежен, мъглив и неуютен сибирски пазар под открито небе, на –25 градуса - от любопитство "Я!... ...какво е това...!?!"- приличащо на макарони, но оранжево, мокро и лъскаво, ..., което се подаваше от няколко прозрачни полиетиленови чувалчета, лежащи на масата пред продавачката... Жената ми каза само: "Морковка по-корейски..." и ме попита по-лютивка ли я искам или с по-малко лютивина... (очевидно всеки от чувалите съдържаше салата с различен по острота вкус). После ми подаде пликче с "морковката" и даже пластмасова виличка... А аз я опитах с недоумение, предпазливо и с голяма доза недоверие!
И, о, чудеса...!?!
След първите две-три хапки усетих невъобразимо блаженство от непривичния сладко-кисело-лютив вкус на тази "морковка по-корейски" и желание да си похапна още и още...! У дома се прибрахме с цял килограм от нея!
Тогава узнах, че това е традиционна руска разядка, поднасяна като предястие към водката, за възбуждане на апетита, на всяко застолье (пиршество) в Русия и че в тази страна на практика няма човек, който да не обича да си я похапва и да не говори с възторг за нея.
Днес искам да ви покажа рецептата с дълбокото си вътрешно убеждение, водена от личния си опит, че тази салата със сигурност ще ви хареса и с нея ще впечатлите и своите сътрапезници, а много дами ще ви поискат рецептата.
Освен че са много удачна и вкусна гарнитура към всякакви печени меса, дори и най-тежките, морковите по-корейски са идеална разядка за твърд алкохол и може да се сервират както в чист вид, така и в състава на други салати.
Като например тази:
Във всички случаи пикантните моркови по корейски, както и салатите с тяхно участие могат да станат "звездата" на вашата празнична трапеза и чести гости на нея, убедена съм в това. Така както простата корейска емигрантска храна е завладяла вкусовете и сърцата на многомилионния руски народ! Особено апетитно е да се похапват моркови по-корейски в мразовитите зимно дни!
Необходими продукти за 1 доза:
200 мл олио (растителна мазнина без мирис)
2 средно големи глави кромид лук
2 ч.л. прясно смлян кориандър
1/2 ч.л лют червен пипер
сол, оцет на вкус
1 с.л. захар
4-5 скилидки чесън
За да си приготвите истински моркови по-корейски трябва преди всичко да овладеете умението да ги настъргвате правилно. Моите не са настъргани точно така, както съм ги виждала и яла в Русия, но там се продават специални рендета точно за тази цел - те превръщат морковите в дълги тънки пръчици, които много приличат на италианските спагети. Тук няма откъде да се купи подобно ренде, затова аз измислих начин да ги настъргвам на дълги тънки лентички, които наподобяват възможно най-много оригиналния им вид.
Впрочем днес се ровех в нета и открих, че се продават белачки за жюлиени, с чиято помощ може да се постигне вид на морковите, доста по-близък до оригиналния. Но и така се получава много вкусно, а е и бързо и лесно за всяка домакиня. Шестте моркова на снимката са точно 1 кг, аз успях да ги почистя и настържа за по-малко от 15 минути чрез една малка хитрост.
Трябва само след всяка "обелена" надлъжно лентичка да завъртате в ръката си моркова така, че да обелите следващата лентичка, захващайки острото ръбче, което се е образувало при обелване на предходната. Движението се усвоява след обелването на първия морков и нататък е много лесно.
Оптималната дължина на лентичките е около 7-8 см.
Нарязаните моркови посоляваме, намачкваме ги добре с ръка и ги оставяме да престоят поне 15 минути, за да си пуснат малко от сока.
Аз смелих чесъна с пасатора, като добавих 1 с.л. олио.
Разбъркваме салатата добре.
Пържим лука във врящото олио, докато добре се зачерви.
После го изваждаме с решетеста лъжица, той не ни е нужен в тази рецепта.
Врящото олио, без лука, изсипваме върху морковите.
След като се охлади от горещото олио, прибираме морковите в хладилника.
В хладилника салатата трябва да остане минимум 6 часа, но е по-добре да е повече.
Най-добре ще се получи, ако я оставите на студено едно денонощие. Колкото по-дълго я оставите в хладилника да се маринова, толкова по-богат ще е вкусът и, когато я поднесете.
Докато се маринова в хладилника, разбъркайте по възможност 1-2 пъти. Затова аз я държа в удобна тенджерка, а не в буркан.
Още няколко уточнения. Посочените количества на подправките са приблизителни, защото различните хора имат различни вкусове.
Това, което трябва да се постигне, е балансирано сладко-кисело-люто.
Опитвайте и добавете тази подправка, от която считате, че има нужда, за да постигнете балансиран вкус.
Същото се касае и за лютивината - едни обичат много люто, други изобщо не харесват. В оригиналната рецепта освен лют червен пипер има и черен пипер. На мен лично ми идва в повече, затова черен пипер не добавям. Но това е въпрос на вкус. Ако някой обича, нищо не му пречи да добави.
Имайте предвид също, че след като престои в хладилника, вкусът на отделните подправки се смесва и уравновесява, така че за действителния вкус на салатата може да се съди едва след като сте я оставили добре да се маринова.
Готовата салата е с богат и балансиран вкус и зеленчукът е много свеж и хрупкав.
Разбъркайте добре, преди да поднесете. Сервирайте, като отцедите от соса.
Соса от маринованите моркови можете да използвате обаче успешно в тази вкусна салата с моркови по-корейски, варени картофи и пилешко месо:
Тя също е много ефектна, лесна и бърза за приготвяне. И е идеално мезе за твърд алкохол.
Аз не бих казала, че има нужда от някакви точни пропорции. Салатата търпи много вариации, според предпочитанията и наличните продукти.
Единственото, което трябва да имате предвид е, че морковите по корейски са много пикантни и хрупкави, затова останалите съставки на салатата трябва да бъдат нежни късчета. Така ще балансирате вкуса на готовата салата. Не подправяйте другите съставки на салатата с нищо друго, освен със соса от морковите, който се е отделил при мариноването им.
Поливаме с няколко лъжици от маринадата на морковите.
Но вие може да използвате и друго нежно варено месо, колбас или шунка.
Не съм слагала лук, нито зелени подправки. Морковите са достатъчно хрупкави и пикантни и не се нуждаят от нищо друго, Те трябва да доминират във вкуса на салатата.
Насладете се !
Добър апетит!
Много ми хареса начина на разказване! Рецептата е представена чудесно, в текст и снимки. Само една забележка, защо употребихте "смелих", а не смлях?!
ОтговорИзтриване