сряда, 31 декември 2014 г.

О́лаян кек (турски "плачещ" кекс)




Щастлива, здрава, мирна и благословена Нова година на всички!

О́лаян кек е моята новогодишна рецепта за читателите ми.

Това много популярно в родината си турско лакомство ми се въртеше в главата вече два месеца - откакто видях рецептата в нета, мира не ми даваше мисълта да го направя - толкова апетитно ми изглеждаше.

Разгеле, Новогодишната трапеза беше чудесен повод да осъществя идеята си.
Кексът - торта изглежда страхотно и е много вкусен!
Преимущество е, че за разлика от повечето торти, които изискват специални умения,  много и скъпи продукти, този вкусен и ефектен сладкиш се прави бързо, лесно и за направата му са необходими минимално количество продукти, които обичайно ги има в кухнята на средностатистическата домакиня.

Е как да не ти стане любим?!

"О́лаян" (на турски "Ağlayan") означава "плач". Не е нужно много време да се чудим защо кексът, който със същия успех може да бъде приет и за торта, е наречен така. Мисля, че всички могат да направят асоциацията...




Необходими продукти:

За кекса: 
4 яйца
1 ч. чаша захар 
1.5 ч. чаша брашно 
60мл + 300 мл прясно мляко
1/3  ч. чаша олио
4 с.л. какао 
1 пакет ванилия 
1 пакетче бакпулвер (аз сложих 1 ч.л. сода + 2/3 ч.л. лимонтозу)


За крема:

1  пакет суха сметана + 1 чаша прясно мляко
или 1 чаша течна сладкарска сметана за разбиване


За шоколадовия сос:

200 мл прясно мляко 
3/4 чаена чаша захар на пясък 
1 ч. л. царевично нишесте  (аз използвах царевично нишесте "шоколад")

1 супена лъжица какао  
80 грама тъмен шоколад (аз сложих млечен)

Обем на мерителната чаша - 250 мл. 






- В дълбока купа разбийте четирите яйца със захарта до пухкава светла пяна.

- Добавете към яйчената пухкава смес последователно 60 мл хладко прясно мляко, олиото, ванилията. Разбийте добре с миксера  течните съставки. Към тях добавете сухите съставки - брашното и какаото, разбийте добре с миксера.

- Последно добавете бакпулвера и разбийте до образуване на мехурчета в сместа.

- Добре е да изсипете сместа в намазнена стъклена правоъгълна форма, но ако нямате правоъгълна, и кръглата ще свърши работа. Аз пекох моя кекс в кръгла форма с диаметър 26 см, като предварително покрих дъното и с намазнена с олио хартия за печене.

- Изпечете  кекса в предварително загрята на 180 градуса фурна до суха клечка.

- Извадете кекса от фурната и го набодете нагъсто с клечка за зъби чак до основата.

- Залейте горещия кекс с 300 мл студено прясно мляко. Сипвайте млякото равномерно, лъжица по лъжица. върху кекса. По желание може предварително да разтворите в прясното мляко 2-3 с.л. захар.

- Оставете залятия с мляко кекс на студено за няколко часа. През това време кексът добре ще се напои.

- Пригответе шоколадовия сос, като в касерола сипете прясното мляко, захарта, какаото и сложите на котлон сместа да заври при непрекъснато бъркане. Добавете начупения на малки парченца шоколад и бъркайте до разтопяването му.

- Във врящата на слаб огън шоколадова смес изсипете предварително разтвореното в малко студено прясно мляко нишесте. Оставете сместа да поври на слаб огън при непрекъснато бъркане до сгъстяването и.

- Покрийте шоколадовия сос с фолио за свежо съхранение и го оставете на студено до пълното му изстудяване.

- Пригответе сметановия крем, като разбиете с миксер сухата сметана и млякото (или течната сладкарска сметана) до твърди връхчета. Оставете крема да се изстуди.

- Изстудения кекс покрийте с дебел слой разбита сметана и оставете на студено да се стегне. Изсипете внимателно с лъжица върху сметаната изстудения шоколадов сос, като се стремите да постигнете ефекта на "разплаканост" - нека шоколадовият сос се разтече надолу на струйки.

Оставете напълно готовия сладкиш да престои в хладилника 10-12 часа. Тогава той разгръща истинския си вълшебен вкус.


Вашият "плачещ" кекс е готов за сервиране.
Може да го поднесете с кафе, плодове, безалкохолни напитки, или с вермут, коняк, бренди, ликьор, дори с шампанско. Винаги ще е еднакво ефектно и вкусно.


Добър апетит!

***


Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!







неделя, 28 декември 2014 г.

Спаначена яхния с яйца






Любима зимна гозба от детството!

Обожавам киселко-стипчивия вкус на спанак с домати, омекотен от нежните яйца, сварени в гозбата. Само при мисълта за тази комбинация се улавям как започвам да преглъщам.

Може би мнозина от вас я готвят и едва ли ще ви кажа нещо много ново. И все пак ми се прииска да я споделя.



Необходими продукти за 6 порции:

2,5 кг спанак
12 яйца
1 чаша ориз (с обем 220 мл)
800 гр смлени или нарязани на кубчета домати от консерва
1 пълна с.л. доматено пюре
2 големи глави кромид лук
2 големи моркова
1 малка глава целина
1 ч.л. червен пипер
смлян черен пипер и сол на вкус
100 мл олио


Кромида нарязваме на ситни кубчета и запържваме в олиото. Добавяме последователно към запържения кромид нарязаните на кубчета моркови и целина, разбъркваме и оставяме зеленчуковата смес да се задуши.

Към задушените зелечуци добавяме измития и нарязан на дребно спанак. Спанакът трябва много добре да се задуши също.

След това правим "гнездо" на дъното на тенджерата, в което сипваме червения пипер, оставяме го да се запържи 1-2 минути (на дъното има и от соса на ястието) и разбъркваме с всички зеленчуци. Добавяме доматеното пюре, разбъркваме. След 2-3 минути добавяме доматите, черния пипер и солта, разбъркваме, похлупваме ястието и оставяме да покъкри 15-20 минути.

Сипваме ориза, добавяме гореща вода, разбъркваме и оставяме да къкри до сваряване на ориза.

Чукваме яйцата и оставяме ястието да ври до сваряване на яйцата, От вас зависи колко твърдо искате да се сварят яйцата. Ние ги предпочитаме рохки.


Сервираме ястието горещо.

Ще бъде още по-вкусно, ако поръсите с натрошено сирене.


А ето така се получава тази апетитна и любима наша гозба, сготвена в мултикукър.
Ние напоследък я готвим само така, защото в мултикукъра се избягва всякакъв риск от недоварен, преварен или неравномерно сварен ориз, а яйцата стават толкова апетитни - независимо дали са попаднали на повърхността на купата, близо до стените и, или са потънали някъде по-надълбоко в соса:


Рецептата за спаначена яхния с яйца в мултикукър е тук>>>


Добър апетит!








петък, 26 декември 2014 г.

Домашно топено сирене





Ако ви кажа, че домашното топено сирене е досущ като онова от магазина, без абсолютно никаква разлика, ще ви излъжа.
Има разлика. В домашното няма никаква химия, нито растителни мазнини. Знаете какво ядете. Вярно, купешкото е значително по-мазно. Все пак ние у дома нямаме промишлените инсталации, с които, и при помощта на химически добавки в производствените цехове топят суровината. Но и така е много вкусно!

А за хора, които си умират за топено сирене (като мен ;) ) и са готови да си го хапват намазано на препечена филийка всеки ден, е идеално за закуска.  Освен това  е поне 2 пъти по-евтино от онова, което можете да си купите от магазина.

И накрая - за хора, които си имат домашно мляко от кравата и могат да си направят качествена домашна необезмаслена извара, е направо супер  възможност да си угаждат с млечни глезотийки, които в магазина струват безбожни пари.

Рецептата се върти на безброй места в интернет, но не в българския, а в руския. До нас кой знае защо не е достигнала.

Аз заимствах от чуждия опит и се опитах да го направя. На снимките виждате третия  ми опит - първият резултат беше плачевен, вторият се ядваше... на третия път го уцелих... :)))

И докато се опитвах да го докарам на вкус и на консистенция, в главата ми за собствена утеха се въртеше онази народна мъдрост: "Първа ука за наука, втората за занаят..."  Е, при мен стана третата, но затова пък сама си направих някои изводи за приготвянето му, които, кой знае защо, всички в нета премълчават ............

Аз ще ви ги разкажа тук,  пък вие, ако искате, опитайте, а може и опит да споделите! Аз ще се радвам!





Необходими продукти:

500 грама извара
100 гр краве масло (82% масленост)
1 сурово яйце (цяло)
1/2 ч.л. сода за хляб
1/2 ч.л. сол

По желание: подправки, или ситно  накълцани добавки (шунка, или гъби, или настъргано  твърдо сирене)

Не правете наведнъж повече от 500 грама извара, защото после ще  ви е трудно да контролирате топенето и.

Внимавайте с количеството сода, за да не придобие сиренето ви вкус на сода накрая. Не повече от половин равна чаена лъжичка.



Изварата сложете в съд, в който ще ви е удобно да разбивате с пасатора. Сложете при нея омекналото масло, чукнете суровото яйце, добавете содата и солта.

Разбийте сместа с пасатора до гладка консистенция.

На котлона сложете съд с гореща вода, а в него сложете другия съд, в който ще топите изварата.
Двата съда трябва да са плътно прилепнали, а изварата трябва да се топи на парата на врящата  вода.
Изварата започва да се разтапя буквално секунди, след като я сложите на водната баня.
През цялото време бъркайте енергично с удобна бъркалка.
Обирайте с бъркалката енергично сместа от стените на съда, защото лесно прегаря. Не дръжте котлона на много висока температура.
След около 5-6 минути енергично бъркане сместа ви ще стане лека, пухкава и кремообразна. Ще усетите това по лекотата, с която движите бъркалката.
Този момент е много кратък - не повече от 30-40 секунди. Старайте се да не го пропуснете, опитайте сместа - тя трябва и на вкус да е такава - нежна и кремообразна.
След това сиренето ще почне да се стяга, ще стане грубо на вкус. Не пропускайте да извадите сместа навреме!  



В кремообразното сирене добавете, ако желаете, подправки - чесън, копър, черен пипер, или ситно  накълцана шунка, гъби, или какво искате и изсипете в купичка.

Оставете сиренето да изстине и да се стегне.

Можете да си  похапнете домашно топено сирене на филийка.

Добър апетит!








четвъртък, 25 декември 2014 г.

Греяно вино





Честита Коледа ! Бъдете живи и здрави, усмихнати и ведри!

У дома хич не сме почитатели на алкохола. Обаче какъв празник без поне малко вино на трапезата?!

Затова тази година решихме да си направим греяно вино. С него посрещнахме Коледата, а както върви, с такова може да посрещнем и Новата година.

Виното се приготвя много лесно, а е много вкусно, дори за такива заклети непиячи като нас. Идеално е за дамско питие, но също и за сгряване, ако сте били навън и сте се намръзнали.

Приготвя се лесно и бързо, затова реших да споделя нашата рецепта с вас.


Необходими продукти:

1 л сухо червено вино
50 мл. вода
100 мл ароматна твърда алкохолна напитка - ром, или коняк, или вермут или каквото имате. (Аз използвах полусладък червен вермут)
2-3 с.л. кафява захар (аз използвах любимата ми Muscovado)
2-3 с.л. мед
1/2 от средно голяма ябълка
кората от половин портокал
кората от половин лимон
1 пръчка канела
3 карамфилчета
3 зрънца черен пипер





Не е необходимо да купувате скъпо вино. Важното е да е плодово и, казват, да не е отлежавало в дъбови каци. Ама от магазина знаеш ли го какво е?! Нашето беше съвсем обикновено, очевидно младо, неотлежало и доста резливо. Получи се винена напитка с плътен вкус и аромат. Приятна за консумация и доста загряваща наистина.

В тенджерка изсипете  водата, нарязаната на резени заедно с кората ябълка, обелената с картофобелачка кора от лимона и портокала (само кората, без меката част), карамфилчетата и зрънцата черен пипер. Оставете тази смес да заври и да поври на полуотворен капак 2-3 минути.

Намалете огъня и сипете виното. Бъркайте леко да се загрее до завиране,  но не го оставяйте да заври, за да не се изпарява алкохолът. Изключете котлона и го похлупете плътно. Оставете го на горещия котлон 1 час.

Ако трябва да го сервирате по-късно, оставете го на студено, но преди поднасяне добавете твърдия алкохол, загрейте отново и разбъркайте. (Аз оставих виното до поднасянето с всички добавки вътре).




Добър апетит и наздраве!











вторник, 23 декември 2014 г.

Мезе за бира: Путин по канадски





Да, да! Правилно сте прочели!
Точно така е наименованието на това блюдо, "путин"! 

То е изключително популярно мезе за бира, произлязло от Канада и по-точно, от региона на френскоговорящия  Квебек.

Блюдото е измислено през 1957 година, когато един обикновен и никому неизвестен квебекски ресторантьор на име Фернан Лачанс случайно създал комбинацията от пържени картофи и канадска кашкавалена извара, увивайки ги заедно, за да изпълни искането на някой си много бързащ за някъде си клиент  и я нарекъл с думата "путин" ("poutine"), което на канадски френски означава "безпорядък". Ударението на френската дума обаче е на последната сричка и, разбира се, тогава никой и не подозирал, че някога на света ще се появи днешният герой на световната история със същото име. 

Ресторантьорът Лачанс обаче, в началото много смутен от "бъркоча", който продал на своя клиент, с времето осмислил комбинацията, случайно направена в бързането и, както често се случва, превърнал дефекта в ефект! Щом от това могат да се печелят пари... 

Лачанс започнал да предлага на клиентите си "путин" - пържените картофки, посипани с извара и опаковани в хартиени пликове, за из път, в началото само като фаст фууд. 

Едва през 1964 година се престрашил да предложи блюдото в ресторантьорското меню на заведението си, но вече допълнено с вкусен, ароматен, кафяв на цвят сос, измислен от съпругата му. В началото предлагал соса отделно - клиентите можели да си топят картофките или да си ги полеят - по желание.  По-късно въвел практиката да полива картофките със соса и така да ги сервира.

Блюдото действително е много вкусно, особено допълнено с изстудена пенлива бира, а случайната игра на думи го прави и атрактивно, нали!
Представете си само: "Две бири и два путина, моля"! :)

Самото блюдо представлява пържени картофи, задължително нарязани на дълги тънки пръчици и задължително от пресни, незамразявани картофи. Онези дълбоко замразени "пом фри",  дето ги продават в торби по няколко килограма в хипермаркетите, няма да ви свършат работа за това блюдо. 

Путин е вече на 57 години, а днес канадците толкова много обичат да си го похапват, че в страната им той се продава във всички големи вериги  за бързо хранене, в крайпътни заведения, в закусвални и кръчми, а на блюдото са посветени също фестивали и празници. 

Путин е толкова популярен в Канада, а също и  в САЩ, където прескочил "по съседски", че сосът за него се продава готов, в консерви, в пакетчета и какви ли не още опаковки, а също и на прах - сипваш две лъжици прах,  добавяш вода, загряваш и... готово! 




Е, ние тук няма как да си купим готов сос за путин, затова пък можем да си го направим сами.

Както можем да си приготвим и цялото вкусно мезенце. То много прилича на нашите вкусни пържени картофки със сирене, които обичаме да си похапваме като мезе към бирата, но е и различно, благодарение точно на този сос.


Необходими продукти за 1 порция:
3-4 пресни картофа, нарязани на пръчици
кашкавалена извара на вкус, или сирене чедър, или моцарела, или друго светло меко сирене  (аз сложих мек качествен кашкавал.)
олио за пърженето

За соса:
2 с.л. масло
2 с.л. брашно
150  мл телешки бульон, неразреден 
150 мл пилешки бульон, неразреден
2 скилидки чесън, ситно нарязан
прясно смлян черен пипер на вкус
сол на вкус
.
Относно изварата:  канадската извара няма нищо общо с нашата. Тя е мека, нежна и я продават на парченца, канадци я определят на вкус  като близка до моцарелата. Затова и с течение на времето са решили, че може да бъде заменена със сирене чедър, или с моцарела. Аз я замених с мек качествен кашкавал, с който разполагах у дома.  Но вие може да сложите моцарела, чедър или друго сирене, с каквото разполагате, ако желаете.


Пригответе първо соса:

Ако нямате истински прясно сварен телешки и пилешки бульон, разтворете добре по половин кубче бульон в гореща вода, добавете по 1 ч.л. кафява захар, разбъркайте да се разтвори и оставете да се изстуди, докато пържите картофите.

Разтопете маслото в тиган с незалепващо покритие, добавете брашното и с непрекъснато бъркане го запържете до златисто кафяво.

Изсипете двата вида бульон в готовото запържено брашно (в горещата смес в тигана трябва да сипвате студен бульон с непрекъснато бъркане, така  сместа няма да стане на бучици. Оставете соса да поври няколко минути, като непрекъснато бъркате.  Посолете (при необходимост), добавете черен пипер и разбъркайте.

Сосът става светло-кафяв на цвят и относително рядък. Имайте предвид, че след изстиване той ще се сгъсти.

Изпържете картофките:

Картофите се режат на пръчици, поставят се във вода за около 2 часа, за да падне нишестето. След това много добре се подсушават върху кухненска платнена кърпа и пържат в маслена баня (ако нямате фритюрник, използвайте дълбока тенджерка и пържете картофите в много олио на малки порции без капак. Така ще си осигурите добре изпържени златисти, хрупкави картофки. 

Изпържените картофи извадете и оставете върху кухненска хартия, да попие излишната мазнина.

В чиния изсипете горещите картофки, сложете върху им сиренето на по-едри бучици, полейте със соса и поднесете. 

Насладете се на канадския путин... и внимавайте да не го сбъркате с руския такъв....... ;)


Добър апетит!









понеделник, 15 декември 2014 г.

Чили кон карне (по оригинална тексаска рецепта)



Тази гозба, преди да се появи в блога ми, има доста дълга предистория.

Близо половин година аз упорито отказвах да я сготвя, правех си оглушки, така да се каже... на "врънкането" на дъщеря ми.

Тя пък, от своя страна, упорито ми пробутваше все една и съща рецепта с настояване да я сготвя...  Като видите продуктите, които са вложени в ястието, ще разберете защо упорствах толкова...

Все пак когато най-сетне отстъпих и се съгласих да я направя, зажумях примирено  "...какво пък толкова... най-много да изхабя хубави продукти в нещо, което не става за ядене..." и реших да следвам максимално точно оригиналната рецепта. Направих дребни отстъпления поради  обстоятелството, че в семейството ми има хипертоник (затова не сложих кафе) и използвах около половината от лютия пипер, предвиден в оригиналната рецепта, защото лютивината е въпрос на навици и вкус, нали така... Сложих и по-малко месо, за което съжалявам. Следващия път ще сложа цялото количество.

Във всичко останало изпълних в точност оригинала.

Резултатът? Ами да си призная, никога тенджера с боб у дома не е била изпразвана с такава скорост и с толкова суперлативи, колкото този път.

 (От този първи път, когато сготвих чилито за блога, съм го готвила още много пъти, и то с нашенски бял боб! Все по-смело слагам подправките точно в количествата, описани в оригиналната рецепта - да си призная, това се превърна в любимия ни начин да си хапваме боб, у дома всички го харесваме еднакво и рецептата се прие безрезервно като изключително удачна.

Бих казала - гениална рецепта!  Мисля, че ако опитате, няма да сгрешите - нищо, че може да нямате друг боб, освен бял! Това не пречи на вкусната гозба. Приемете просто, че американците и мексиканците може би нямат бял, затова готвят с черен боб......... :))) )




Необходими продукти:

500 гр черен или червен сух боб (аз сложих шарен градински, който виждате на снимката)
500 гр кайма
500 грама месо, нарязано на дребни кубчета (аз не сложих)

1 консерва домати на кубчета (800 гр)
200 гр доматено пюре
3 средно големи глави кромид лук
2 зелени чушки
1 червена чушка
(аз сложих и 1 морков)
люти чушки (по желание и на вкус)

300 мл тъмна бира
500 мл говежди бульон (или бульона от сварения боб)
2 с.л. оцет
1 к. ч. прясно сварено силно кафе (аз не сложих)
100 мл олио (слънчогледово или царевично)


4 равни с.л. кафява захар (аз използвах влажна кафява захар Muscovado, която си купувам от Билла)
1 с.л. неподсладено какао
1-3 с.л. чили (аз използвах лют червен пипер на люспи)
1 с.л. сладък червен пипер
1 с.л. млян кимион
1 ч.л. сушен риган
1.ч.л. млян кориандър
сол на вкус

*** Месото в оригиналната рецепта е говеждо, но къде у нас говеждо? :( 
Затова аз сложих свинска кайма, а вие бихте могли да сложите свинско, телешко, или пуешко.. 

*** Ако сложите кафе, вероятно ще се наложи да сложите повече кафява захар, защото кафето нагарча)

*** Бъдете внимателни все пак с лютите съставки. Посочените количества са по оригиналната рецепта, но вие сложете толкова, колкото можете да понесете.




Приготвянето на това чили по тексаско-мексикански е всъщност доста лесно.

Ако решите да го правите със сух боб, трябва да накиснете боба от вечерта в голямо количество студена вода. Пред варене излейте водата, налейте прясна студена вода и сварете боба до пълна готовност.

Другият начин е да си купите консерви боб. Аз избрах да сваря боба у дома.


В тенджера запържете нарязания на ситно лук, заедно с олиото, каймата и нарязаното на дребни кубчета месо, ако слагате такова.

Аз добавих и 1 морков, нарязан на ситни кубчета.


В добре запържените продукти сипете отначало  сухите подправки: солта, лютия и сладкия пипер, кимиона, кориандъра, ригана и какаото.
Кориандърът в рецептата е на зърна, но аз ви препоръчвам да го смелите.
Лютия пипер слагах на части, предпазливо, затова тук се вижда само едно минимално количество.

Добавете кафявата захар и доматеното пюре.

Разбъркайте и запържете няколко минути всички съставки.



Сипете доматите, кафето (аз не сложих), бирата и говеждия бульон.

Разбъркайте добре.



Сложете половината от сварения боб, нарязаните на ситни кубчета чушки - зелените, червената и лютите чушки, ако решите да сложите. (Лютите чушки може да нарежете, а може да ги сложите и цели - както предпочитате).
Разбъркайте, оставете ястието  да заври и намалете огъня.
Оставете го да ври на бавен огън около  2 часа. (На мен ми беше достатъчен само 1 час).

Когато сместа добре уври, добавете другата половина от сварения боб.

Разбъркайте и опитайте, дали има нужда от добавяне на някоя от подправките за по-балансиран вкус. Аз добавих  допълнително малко кафява захар, доматено пюре, оцет и лют пипер - за по-силен вкус.

Оставете ястието да поври на бавен огън още около половин час.














Не се шашкайте!!! Това е рецептата, колкото и ексцентрична да ви изглежда. На мен със сигурност ми изглеждаше безумна... докато не опитах вкуса.

Толкова вкусно, балансирано ястие не бях яла. Мексиканците, а покрай тях и тексасците явно със сигурност знаят как да смесват какаото, сладкото и лютото в едно ястие. Не е за чудене, като се има предвид, че по тези земи използват какаото от много векове!

Честно казано, на мен ми хареса много повече дори от нашенската бобена яхния.  И имам намерение да готвя това тексаско-мексиканско чудо, наречено чили, често-често. Домашните ми са абсолютно съгласни с мен.

Много е вкусно, само се престрашете да го опитате - като мен! :)

В Тексас и Мексико сервират чилито с царевични питки. Но аз нямах, затова сервирах с препечен хляб.

Сервирайте горещо, може да поръсите с настърган твърд кашкавал.

Добър апетит!

Рецептата ми е адаптирана от тук>>>.








четвъртък, 11 декември 2014 г.

10 идеи за ефектни бързи мезета: Китайска мозайка





Свежо, хрупкаво, вкусно, бързо, лесно и евтино!

Това мезенце ще ви струва много малко средства, време и усилия, а ще е по-ефектно от вкусната, но доста омръзнала вече руска салата или другите подобни на нея.

Ще са ви нужни:

1 глава китайско зеле (изберете по-малък, млад кочан, ако кочанът е много голям, използвайте само половината от него, разрязан по дължина и отстранете по-грубите жилки в горната му част)
250 гр краве сирене
250 грама топено сирене
2 с.л. сметана  (или майонеза>>>, ако искате да е с по-плътен вкус)
250 гр мек колбас или шунка
1-2 пресни месести червени чушки
1-2 пресни месести зелени  чушки (аз нямах зелени чушки, сложих кисели краставички)
100 гр. черни маслини без костилки

Количествата са ориентировъчни, зависи колко е голяма главата китайско зеле.

Продуктите търпят вариации, можете да добавите и други по свой вкус - например царевица или варени яйца, или парченца кашкавал, нарязани на ситни кубчета.


Настържете сиренето, добавете намачканото топено сирене и сметаната (майонезата>>>). Аз сложих малко повече сметана и плънката стана доста мека и сочна. Tова не е нужно, не прекалявайте със сметаната. Добре е плънката да остане по-гъста, за да се слепят по-добре двете половини на зелето.
Разбъркайте добре сместа

Добавете към млечната смес нарязаните на дребни кубчета чушки, колбас (или шунка), нарязаните на колелца маслинки.


Разбъркайте всички съставки добре.


Китайското зеле измийте, подсушете и срежете по средата по дължина на 2 половини.

Изрежете кочана, това дава възможност да отворите листата.

Средните листа извадете.

Ако главата зеле е твърде голяма, може да премахнете някои от вътрешните листа (например през едно), за да има повече място за плънката.
Обмажете всички листа на зелето с плънката и ги сложете добре едно върху друго.

Съединете двете половини на зелето в едно цяло и обвийте стегнато във фолио за свежо съхранение.

Оставете на студено за няколко  часа да се стегне и слепи добре.







Преди поднасяне нарежете на резени.

Рулото става извънредно свежо, леко и хрупкаво. Ако искате вкусът му да е по-плътен, използвайте майонеза  вместо сметана и сложете повече колбас (или шунка).

Добър апетит!