събота, 29 ноември 2014 г.

10 идеи за ефектни бързи мезета: Питтипанна (по Джейми Оливър)




Питтипанна (Pyttipanna) е блюдо от шведската кухня, което е добило огромна популярност във всички скандинавски страни.

Шведите са практични хора. Те са намерили начин да оползотворяват останало от предния ден месо, като при това създадат ново, интересно и вкусно блюдо  - за собствената си трапеза, но също и за очаквани и неочаквани гости.

Питтипанна (Pyttipanna) означава буквално "малки парченца в тиган".
В началото те са слагали в тигана всякакви останали от вечерята парчета варено, пушено, печено или пържено месо, колбаси, добавяли пресен зеленчук (основно лук, картофи и моркови), запържвали са всичко това и са поднасяли на следващия ден този освежен и вкусен месно-зеленчуков микс, за да не се изхвърля никаква храна от домакинството.

По-късно обаче блюдото е станало значително по-изискано, като са започнали по-внимателно да подбират месата, които влагат в Питтипанна, а също и да обогатяват ястието с апетитен дресинг,  зелени подправки, мариновано цвекло, кисели краставички и запържено яйце или суров жълтък .

Днес Питтипанна е толкова популярно в Швеция, Дания, Норвегия, Финландия - в цяла Скандинавия, блюдо, че различни набори от месо и колбаси за Питтипанна се продават готови и опаковани във всеки добър хранителен магазин.
Питтипанна се предлага също и като част от менюто на всички изискани ресторанти в скандинавските страни.


Ами какво пък, нека да заимстваме и ние  малко скандинавски опит и да се опитаме да си приготвим това изключително апетитно блюдо с нашенски продукти и по рецептата на Джейми Оливър.




Необходими продукти:

За блюдото:
Всякакви варени, пушени, сушени или печени меса по ваш избор
Колбаси - сурово-сушени, качествени шункови, пушени или шпекови

Доброто е, че няма никави ограничения нито във вида на месото, нито в количествата на влаганите продукти, стига да са качествени.

Използвайте такова месо, каквото харесвате или каквото имате в наличност - свинско, агнешко, овнешко, ярешко, телешко или пилешко. Може да сложите домашно варено, печено, пушено или сушено, останало от предния ден или да си купите от магазина обработени, готови за консумация меса.

Картофи, лук, моркови, грах

Яйце
Мариновано цвекло и/или кисели краставички

За дресинга:
Пресни зелени подправки
Горчица
Ябълков оцет
Зехтин екстра върджин
Соев сос
Мед


Парчетата месо се нарязват на еднакви по големина кубчета, ...
... мятат се в тигана да се запържат, като най-напред се слагат най-мазните (например бекона) и после се добавят останалите видове според времето, което им е нужно за топлинната обработка.

Стремете се всички месни късчета да станат апетитно зачервени и запържени в еднаква степен..

.

Затова, след като изпържих добре месото, аз го извадих с решетеста лъжица и в остатъчната мазнина сложих нарязаните на еднакви късчета лук, моркови и картофи. Те се запържиха и овкусиха отлично  в мазнината от месото.
После върнах  в тигана месото и оставих цялата смес да се пържи още няколко минути.


За дресинга смесих в бурканче сладка горчица, ябълков оцет и зехтин екстра върджин заедно с нарязан на ситно магданоз..

Аз добавих от себе си още соев сос и мед

Разбих всички съставки с енергично разклащане на затвореното бурканче.

 Готовото ястие подредих в плато.













Полях с дресинга направо от бурканчето.

Украсих с пържено яйце и кисели краставички.

Посипах с нарязани пера от пресен лук.








И мезето е готово и за апетита  на най-ситите и капризни сътрапезници!

Да ви е вкусно!









четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Ислак кек (турски шоколадов мокър кекс)






Ако трябва с една дума трябва да определя този кекс, то бих могла да кажа само  "Вкусно!"

Наистина, турците знаят как да направят вкусен сиропиран сладкиш, само от мисълта за който да ти потекат слюнки.

Това е сладкиш, който може да намери своето трайно място на вашата трапеза - независимо дали става въпрос за празник или делник.

Особено, ако сте любители на шоколада!





Необходими продукти за форма с диаметър 26 см и височина 7 см:


За кекса:
2.5 чаши брашно
3 големи (или 4 малки) яйца - със стайна температура
1 чаша прясно мляко
3 пълни (с неголям връх) с.л. какао
1 чаша захар (аз сложих 2/3 чаша)
1 чаша олио (аз сложих 2/3 чаша)
1 пакет бакпулвер (аз сложих 1 равна ч.л сода + 2/3 ч.л. лимонтозу)
1 пакет ванилова захар (или ванилов екстракт)


За шоколадовия сироп:
1 чаша прясно мляко
1 чаша захар
1 чаша олио (аз сложих 1/3 чаша)
2 пълни (с неголям връх) с.л. какао

Обем на мерителната чаша: 200 мл

В интерес на истината, моята мерителна чаша беше с обем 250 мл и супените лъжици бяха с мноого голям връх. Обаче формата се изпълни с бухналото тесто догоре и се уплаших, че ще прелее. Не преля и сладкишът стана страхотен - пухкав и много обемен, но беше на косъм. Затова, ако искате по-голям сладкиш, използвайте по-голяма мерителна чаша, но също и по-голяма форма.

Ако решите да спазите оригиналните количества захар и олио - това е на ваша отговорност. На мен би ми било прекомерно сладко и мазно. С количествата, които сложих, се получи добре, вкусно, сочно и сладко, но не прекалено.


За посипката: 
Кокосови стърготини (или шам фъстък)




Фурната се загрява до 180 градуса.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и какаото.

Яйцата се разбиват на пухкава пяна заедно със захарта.
Към тях се добавят последователно прясното мляко и олиото, като разбиването продължава.

Към добре разбитата мокра смес се сипва на части брашното и се бие енергично, да не се образуват бучки.
Последно се сипва ванилията и бакпулвера, разбива се.
Полученото кексово тесто е със сравнително рядка консистенция.

Тестото се изсипва в предварително намазана с олио форма - ако е стъклена или порцеланова, или намазана с олио и леко посипана с брашно - ако е метална.
Пече се на 180 градуса до суха клечка

Докато кексът се пече, в тенджерка се смесват съставките за шоколадовия сироп.
Сместа се вари на умерен огън 5-6 минути и се оставя на студено да се охлади добре.

Изваденият от фурната горещ кекс се разрязва на порционни парчета с желаната форма и големина и се залива с изстудения шоколадов сироп.

Залятият кекс се оставя  на студено 10-12 часа.
След това може да се сервира, посипан с кокосови стърготини или натрошен шам фъстък.


Да ви е сладко!










сряда, 26 ноември 2014 г.

Грузинска хашлама от черен дроб





"Хашлама" е ястие от задушено месо със зеленчуци. Специфичното за хашламата е, че месото и зеленчуците се задушават в собствения си сос и се избягва прибавянето на вода. Като правило, в така приготвеното блюдо сосът не е голямо количество, но е с много силен вкус и аромат.

Друга особеност на хашламата е, че в ястието преобладава месото, другите съставки са по-малко.
Зеленчуците се режат на едри парчета, сол по време на готвенето почти не се добавя.

Трудно е да се каже, към коя национална кухня принадлежи това блюдо. По принцип всички кавказки народи го имат в своите национални кухни, но навсякъде го готвят по различен начин. Основно се готви от овнешко месо, много по-малко от свинско - с или без кост.

 А за хашлама от черен дроб за първи път прочетох в сайт за грузинска кухня. И понеже точно си бях купила черен дроб и се чудех как да го приготвя...  тази рецепта ми попадна пред очите много, ама много навреме!

Хич не му и мислих, направо запретнах ръкави и сготвих тази вкусна, ароматна и пикантна грузинска хашлама от черен дроб.





Необходими продукти за 6 порции:

1.5 кг. черен дроб (моят беше свински)
4 големи глави кромид лук
500 мл прясно мляко
250 мл заквасена сметана
125 гр. краве масло
черен пипер, сол - на вкус
2.5 супени лъжици соев сос (моят беше слабосолен, с гъби)
люти чушлета - по едно за порция
стръкчета пресен магданоз





Черният дроб се почиства добре от ципи и проточни канали, измива се и се нарязва на сравнително едри късове.

Поставя се в дълбока купа или тенджерка и се залива с прясното мляко. Така подготвен, той се оставя на студено - в рецептата пишеше 1 час - аз го оставих на 1 градус 24 часа, похлупен - и не съжалявам за това.

След 24 часа прясното мляко ще изтегли по-голямата част от кръвта, която прави месото горчиво и то ще стане крехко и нежно.

Прясното мляко се излива, а дробът добре се измива под течаща студена вода и се оставя в гевгир да се отцеди добре.

Кромидът се нарязва на полумесеци, задушава се в тиган с маслото.





Когато лукът стане прозрачен, се изважда от тигана с решетеста лъжица и в същия тиган се изсипва добре отцедения черен дроб.

Добавя се щипка сол и черен пипер на вкус.

Разбърква се и се оставя да се запържи.

След това в тигана се връща кромида, похлупва се с капак и се оставя ястието да се задуши десетина минути на бавен огън.

Вода не е необходимо да се добавя.


Към почти готовото ястие се добавя разбитата сметана, разбърква се и се оставя да покъкри на слаб огън само  4-5 минути.

Добавя се  соевия сос, ако е нужно - още малко чер пипер. Разбърква се.







Ястието е готово.

Хашламата се сервира  гореща, в купички. Чинии не е прието да се употребяват.
Ще бъде още по-вкусно, ако сервирате с люто чушле, пресни листенца магданоз и чаша сухо червено вино.

Добър апетит!








неделя, 16 ноември 2014 г.

Канеле - френско карамелизирано лакомство за Коледа





На френски тези карамелизирани малки лакомства се наричат "Canneles de Bordeaux" и са измислени от френски сладкар преди цели 300 години.

Отвън са тъмни, добре препечени и хрупкави, отвътре - меки и нежни.

Те са толкова популярни във Франция, че се продават в специални подаръчни кутии и всеки желаещ може да си ги закупи готови или да си ги приготви сам. За да си ги приготви, не е проблем да си закупи от специализираните магазини специални формички за канеле, които са високи и тесни и сладките в тях стават много по-красиви и ефектни. Ето такива:




За жалост у нас е почти "мисия невъзможна"  да се намерят подобни формички, затова желаещите да украсят трапезата си с тези карамелени лакомства могат да използват формички за мъфини.
Или упорито да търсят в онлайн магазините подобни на френските формички.

Подходящи високи и тесни формички аз не можах да намеря - затова ги направих в силиконови форми за мъфинчета.
 
Важното е, че са много вкусни, а също така и много лесни и интересни за приготвяне.




Необходими продукти за 24 броя "канеле":

500 мл прясно мляко
250 гр. захар
125 гр. брашно + 30 гр. царевично нишесте
или 155 гр. брашно
2 яйца + 2 жълтъка  (със стайна температура)
2 с.л. ром или коняк
50 гр. краве масло + малко масло за намазване на формичките
1 ванилова шушулка (или ванилова захар, или ванилов екстракт)

Аз спазих точно пропорциите на продуктите в оригиналната рецепта, но е редно да споделя, че за моя вкус те се получиха малко прекомерно сладки. Аз бих ги направила с кисел привкус - сладко-кисели,  чрез добавяне на лимонтозу на върха на ножа в тестото. Това със сигурност ще бъде моят експеримент при следващото им приготвяне.

Тестото се приготвя 1 ден, преди да бъдат изпечени и се оставя в хладилника минимум 12 часа. Някои препоръчват да се остави да почива 24 часа. Аз оставих моето тесто в хладилника 16 часа.




Млякото се загрява до кипване, добавя се ваниловата шушулка, от която са изстъргани семенцата с нож (или ваниловата захар). Ако сложите шушулка, трябва да оставите поне час шушулката в млякото да се накисне, после я извадете. Ако сложите ванилова захар или ванилов екстракт - няма  нужда  от това.

Маслото се разтопява  на котлона и се отдръпва. Яйцата и жълтъците се разбиват добре с тел, към тях се добавя захарта,  сипва се разтопеното и леко охладено масло (за да не се пресекат яйцата), като разбиването продължава ( с тел, не с миксер), до пълна хомогенност на сместа.
След това се изсипва малка част от млякото (да не е вряло, за да не се пресекат яйцата), продължавате да разбивате.

В хомогенната смес се сипва с лъжица на части брашното и се разбива до гладка кашица.
Добавя се алкохолът.

Накрая тази гладка кашица се разрежда с разбиване, като се добавя на тънка струйка останалото мляко. Готовото тесто се прецежда през цедка.

Тестото е много рядко - такова трябва да бъде. Охлажда се до стайна температура, (ако има нужда) и се оставя покрито с домакинско фолио в хладилника минимум за 12 часа.

Фурната се загрява до 220 градуса (ако е без вентилатор) или до 210 градуса (ако е с вентилатор)


Подготвяме формичките, които много добре намазваме с разтопено масло.

Тестото изваждаме от хладилника, задължителни разбиваме с домакинската тел, защото хладилника сместа се разслоява леко.

За по-лесно наливане във формичките пресипваме в каничка с дръжка и чучур.

Разливаме сместа във формичките, като внимаваме да остане около 1 см или малко повече празно място под ръба на формичките. При печене сладките се издуват.



Печем в добре загрята до  220 градуса  фурна -  25 минути и намаляваме на 190 градуса за още 30 мин - без вентилатор.  Ако фурната е с вентилатор, печем на 210 градуса около 45-50 минути.

Отвън трябва да станат тъмно карамелени и хрупхави, отвътре пухкави и нежни.


Изпечените сладкиши се обръщат много лесно.

Мисля, че е добре да бъдат поднесени с пресни плодове - банани, портокали или мандарини, или киви, в идеалния случай малини или ягоди, но откъде през есента?! :). За жалост аз нямах подходящи пресни плодове в момента, а грипът ми попрече да изляза, за да купя. Затова ги украсих със сушени череши.
Поднесох с много слабо подсладен плодов чай. Но мисля, че отлично ще вървят и с кафе.


Добър апетит!











неделя, 9 ноември 2014 г.

Shepherd's pie .... по български





 Не знам за английския, но ароматът на нашенския овчарски пай ще раздразни неустоимо обонянието ви, а видът на блестящата златиста  коричка и вкусът му ще ви пленят! 

Като го гледате и вдъхвате уханието, който паят разпръсква даже и след една нощ, престоял на студено, ще си мислите само за едно - как по-скоро да изядете остатъка..... :)))

Неговата тайна се крие, както винаги, в аромата на българските подправки и, честно да си призная, аз не бих го заменила за "вносния", колкото и да е прочут той.




 Необходими продукти:

2.5 кг картофи
2 яйца + 1 жълтък
200 мл заквасена сметана
200 мл кисело мляко

750 гр кайма
1 кг кромид лук
650 гр зелен грах от консерва
2 червени чушки
3-4 стръка магданоз

70 мл растителна мазнина
сол на вкус
прясно смлян черен пипер на вкус (аз слагам и в картофите, и в плънката)
1 ч.л. с връх сминдух

Тук съм посочила количествата, които слагам аз. 
Получава се една доста голяма тава . 
Ако ви е много, просто ги редуцирайте.

Съотношението  на продуктите според мен търпи спокойно вариации.
Добре е обаче количеството на плънката да e приблизително колкото количеството на картофеното тесто. 




 Приготвянето на този овчарски пай по български е доста лесно, аз го пека много често и правя това обикновено когато нямам много време за готвене, а народът у дома е гладен и нетърпелив. 

И резултатът е винаги отличен - паят е много ароматен и вкусен както горещ, така и студен. Отлично леко блюдо за вечеря, а каквото остане от вечерята, на следващия ден се омита набързо, даже и в студено състояние.


Картофите сваряваме и пасираме на пюре. Аз правя това с преса за картофи, но ако имате ръчен пасатор, също ще стане.

Добавяме двете яйца, сметаната, 50 мл. мазнина, черен пипер и сол на вкус.

Разбъркваме, и ако пюрето е твърде гъсто, добавяме кисело мляко. Пюрето обаче трябва да остане по-скоро гъсто и стегнато.


Лука нарязваме на полумесеци, задушаваме в 2-3 лъжици мазнина, а после махаме капака на тигана, за да се запържи до златисто.                                                                                        Към задушения лук добавяме нарязаните на ситно червени чушки. Разбъркваме и продължаваме да запържваме.
Към омекналите лук и чушка добавяме каймата, сол, черен пипер, сминдух, разбъркваме с дървена бъркалка и запържваме, като се стремим каймата да стане на ситни трохи.
Последно добавяме зеления грах, добре отцеден от течността.                                                                       Разбъркваме и оставяме да се задуши под капак само 2-3 минути.
Сглобяваме пая.  Намазваме съда, в който ще печем, с малко мазнина, сипваме половината от картофеното пюре. То е доста гъсто, затова  трябва да го разпределим равномерно с лопатка. Върху пюрето изсипваме всичката плънка и я разпределяме равномерно. Отгоре слагаме с  лъжица останалото пюре, като внимателно и равномерно разпределяме с лопатка.
Намазваме повърхността на пая с жълтъка,  който сме разбили с една  кафена лъжичка заквасена сметана и няколко капки вода. (Точно това е тайната на неустоимата златна коричка). Надупчваме с вилица, за да излиза парата. Печем в предварително загрята до 200 градуса фурна  - докато паят придобие привлекателната  златиста коричка .

Добре е да изчакаме паят малко да се охлади, преди да бъде разделен на порционни парченца, защото картофеното тесто е много нежно и ще се разпадне, ако се опитаме да го сервираме твърде горещ.

Сервираме порциите, украсени с листенца пресен магданоз.

Добър апетит!