Гъста, вкусна и светкавична! Домашна майонеза за 30 секунди!

Всички знаем как се прави домашна майонеза.
Но и всички знаем, че дори и с миксер си е голяма врътня и досада...

Обаче тази рецепта е различна.
По-гъста, по-вкусна, по-лесна и по-бърза просто не може да бъде!

Без никакви добавки, сгъстители, без "захващане" на майонезата с олио капка по капка, без никакво бавно вливане на тънка струйка!

Опитайте и ви гарантирам, че никога повече няма да помислите за никаква друга рецепта за домашна майонеза! Нито пък ще помислите повече да си купувате майонеза от магазина!

И... ако повече хора знаеха тази рецепта за истинска гъста, вкусна, домашна майонеза без никаква химия в нея!, майонезеният бизнес на Сашо досега да беше загинал.... ;)

Погледнете колко е стегната и гъста майонезата на снимките!

Тя е току-що извадена от чашата на миксера и пресипана в купичка, без сгъстители, без добавки и без "... ако е рядка, разбийте още малко", без "... добавете още малко олио и доразбийте".  Няма нищо такова, а резултатът всеки път е гарантиран - точно за 30 секунди! ....

Толкова е просто, че наистина е странно , колко слабо е разпространена все още тази малка "хитрост"!

 
Необходими продукти за 250 милилитра:

1 голямо L размер яйце (по стандарт 63-73 гр) - гарантирано прясно и безупречно измито
200 мл слънчогледово олио
1 ч.л. лимонов сок
1 ч.л. горчица
сол на вкус

Количеството на солта, горчицата и лимона може да регулирате на вкус.

Цялата "хитрост" е, че трябва да извадите всички продукти от хладилника,  добре изстудени. 
Използвайте всичките продукти, без изключение, много добре изстудени!

Може да сложите олиото във фризера за 30-40 мин.
Може да пъхнете бурканчето с олио от вечерта в хладилника. Както ви е удобно, важното е олиото ви да е много добре изстудено.

Яйцето да е току-що извадено от хладилника - ледено студено.
Горчицата и лимоновият сок - също ледено студени.

Чукваме яйцето в чашата на потопяемия блендер (както ние го знаем - пасатор), добавяме солта, горчицата, лимоновия сок, изливаме при тях и олиото - всичкото наведнъж.

Потапяме пасатора до самото дъно на чашата, като яйцето ни трябва да бъде непременно под ножа. (Ако пасаторът е без фабрично произведена чаша, е добре да се използвае тесен съд, например тесен и висок буркан - малко по-широк от диаметъра на пасатора). Включваме на средна скорост (ако пасаторът е много мощен), или на висока (ако е по-слаб). Без да изваждаме блендера от дъното и без да го движим, оставяме да разбие яйцето за 5-7 секунди. После започваме да го движим нагоре-надолу, не много бързо, в границите на масата, която разбиваме. След още 20 секунди имаме майонезата, която виждате на снимките.

Подправете салатата, направете дресинг, използвайте за готварски цели, сервирайте на закуска с мек и топъл хляб и зеленчуци... Правете си толкова майонеза, колкото ви е нужна в момента. Така всеки ден може да имате достатъчно количество гъста, вкусна, евтина и с гарантиран произход домашна майонеза! При това направена само за секунди!

Съхранявайте майонезата в добре затворен стъклен съд в хладилника - но не повече от едно денонощие. Тя е от истински пресни сурови яйца и без стабилизатори, и много бързо се окислява, оставена  на открито, а и суровите яйца трябва да се консумират бързо.


Добър апетит!

***
Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!

Руски "торфен" пирог

Като прочетох названието на този сладкиш, идеален за следобедно кафе (или чай), веднага пред очите ми изплува като жив споменът за сибирските торфени блата.


Споменаването на думата "блата" може би ви се струва зловещо, но това е, защото предполагам че малцина са тези българи и българки, които са ги виждали в действителност...
Всъщност сибирските торфени блата са нещо невероятно красиво и романтично и са неотделима част от величествения сибирски пейзаж...

Възможно е просто аз да съм много пристрастна, защото съм прекарала сред този пейзаж няколко прекрасни години от живота си... Но и до ден днешен не мога да мисля или говоря равнодушно или с безразличие за красотата на Сибир и неговите торфени блата...

Така  или иначе, названието "торфяной" пирог" ме грабна още щом го зърнах и вече  знаех, че този сладкиш ще се прави, при това приоритетно.

От намерението до изпълнението минаха само няколко дни - толкова, колкото ми бяха нужни да си доставя хубава, прясна, сочна и нежна извара, която е основната съставна част на белия пълнеж в средата на пирога. Купих си я от едно магазинче в началото на Женския пазар - такава извара в големите хипермаркети пускат много, много рядко.

А кафявите пластове, както можете да се досетите, съдържат какао, а също масло, брашно, малко захар и ванилия. И толкоз... Пръхкави, небрежно "рошави" и нежно ронливи, те идеално се съчетават с топящия се в устата пълнеж.

Усещането е невероятно - наистина, не съм вкусвала подобен сладкиш!

Необходими продукти за форма с диаметър 24 см:

За блатовете:
300 гр. брашно
200 гр. масло
4 с.л. с връх какао
70 гр захар
1 опаковка ванилова захар

За пълнежа:
500 гр. извара или рикота (немного зърнеста, нежна и по възможност необезмаслена)
3 яйца
150 гр захар
2 с.л. царевично нишесте (аз не сложих)
150 гр заквасена сметана
1 опаковка ванилова захар

Брашното се пресява, смесва се с какаото, захарта и ваниловата захар  и се  размесва  до безупречна хомогенност.

После добавяме омекналото масло, нарязано на парченца.
Сместа се претрива с ръце до ситни маслени трохи.

Яйцата се разбиват до пухкава пяна със захарта.

В друг съд се разбива с вилица заквасената сметана.

В отделен съд с пасатор се разбива изварата до пухкава нежна консистенция.

Към разбитата извара се добавят последователно сметаната,  разбитите яйца със захарта, нишестето (ако решите да сложите) и ваниловата захар.

Всичко се разбърква много добре със сладкарска лопатка - до хомогенност.

Във форма за торта с диаметър 21 см,, чието дъно и бортове са покрити с пекарска хартия, се насипват внимателно половината от какаовите трохи. Заравнява се внимателно, без натиск.
Върху какаовия слой се резпределя изварения пълнеж. Отгоре внимателно се насипва остатъка от какаовите трохи и се заравнява без натиск.

Пече се в предварително загрята до 180 градуса фурна 60 минути.

Изважда се от фурната и се оставя да изстине на стайна температура, без да се вади от формата.

Разрязва се, след като е изстинал.
Режете внимателно - какаовият слой е нежен и доста ронлив.


Вкусът е невероятно нежен.

Руснаците си пожелават "Приятного чаепития!"
А аз бих ви пожелала: Насладете се с чаша следобеден горещ и ароматен чай в снежния ден!

10 идеи за ефектни бързи мезета: Холодец

Тази рецепта  не е толкова бърза за изпълнение, колкото другите показани до момента, защото, за да стане хубав  холодец, месото трябва да се вари на много, ама наистина на много бавен огън в продължение на 5-6 часа. Но пък варенето го прави котлонът, нали така... През това време домакинята може да свърши куп други неща, трябва само от  време на време да наглежда тенджерата... Извън това задължително изискване за приготвянето му, блюдото всъщност е доста лесно за изпълнение, особено след придобиване на малко рутина,  не е скъпо и, не на последно място, е много сито и извънредно вкусно мезе за ракия, водка и червено вино.

Просто не можех да го отмина!...
Както вече сигурно се досещате, блюдото е класика за руската кухня.
Аз съм го яла много пъти в руски домове - то е като морковите по-корейски>>> и сельодката под шуба>>> - традиционно за руската трапеза, особено за празничната.

А когато руснаците правят трапеза, особено за гости - тя се пръска и огъва от вкуснотии - кривоглед да стане човек...

Та, яла съм  го много пъти и знам колко е вкусно, но, признавам си, досега не го бях правила. И за да го приготвя, доста време прекарах в търсене на детайли - кой как го прави... Не е сложно, но изисква точно спазване на технологията. И малко рутина, разбира се, която се придобива с времето и малко упоритост да го повторите два-три пъти.
В интерес на истината тук ви представям моя първи опит да направя холодец - така че се надявам да не ме съдите много строго... :)

Холодецът (на руски се произнася "халадьец", с  ударение на "е") представлява сгъстен до желеобразно състояние месен бульон с парченца месо в него.

Желирането на бульона се получава  вследствие на продължителното варене на бавен огън на такива части от месото на животното, които съдържат много желиращи вещества - свински крачета, уши и опашки, говежди опашки , рога и копита. Добавя се и друго месо за по-богат вкус - пилешко, телешко, свински или телешки език - изобщо, такова, с каквото разполага домакинята.

За направата на холодеца обаче не се използва желатин или агар-агар - желирането на бульона е естествен процес, което е и ценното качество на това блюдо.
В днешно време за желиране на бульона се използват най-често свинските крачета. Така е приготвен и моят холодец - от свински крачета и пилешки бутчета.

Необходими продукти за съд с обем 1.5 литра:

1.300 кг (3 неголеми) добре почистени и ощавени свински крачета
1 кг пилешко месо (аз сложих бутчета)
1 голям морков
2 средно големи глави лук
1 ч.л. черен пипер на зърна
1 ч.л. бахар на зърна
няколко дафинови листа
дръжки от целина
сол
около 3 л вода

Количествата месо са дадени с малък излишък, за да може да изберете месото, което да сложите в холодеца. Или да го приготвите в съд с по-голям обем.

По-долу описвам процеса на варенето на холодеца в подробни стъпки.
Препоръчвам ви да не пропускате нито една стъпка, ако искате да получите хубав, вкусен и бистър бульон за вашия холодец.

1. Добре е крачетата да са разполовени предварително.
Можете да ги срежете и по дължина, както съм показала. (Клечките съм сложила, за да покажа срезовете - на вас тези клечки не са ви нужни!)
2. Пилешкото месо се очиства предварително от кожата  - така в бульона ни няма да има излишна мазнина.
3. Много е важно, преди да сложим месото да се вари, да го накиснем в студена вода и да го оставим да престои в нея около 12 часа, за да изтече всичката кръв.

4. Изваждаме месото от водата, в което е киснало, измиваме го добре под течаща студена вода и слагаме в тенджера. Наливаме вода със стайна температура, с която да покрием месото на два пръста отгоре.
5. Оставяме месото да заври и да поври на слаб огън десетина минути. След това изливаме тази вода, отново измиваме месото и наливаме в тенджерата нова чиста вода.

6. Веднага след като втората вода заври, намаляваме огъня до най-слабата степен - бульонът с  месото трябва едва-едва да къкри в продължение на 5-6 часа.
7. Пяната, която се образува в началото на варенето, трябва старателно да се обира с лъжица и изхвърля. Много е важно това обиране на пяната да не се пропуска -  така си гарантираме безупречна бистрота на бульона.

8. След като добре сме обрали пяната, можем да добавим зеленчуците и подправките и да оставим месото да къкри на полуотворен капак или въобще без капак.
Препоръка: Не затваряйте плътно капака на тенджерата, така месото ви накрая няма да мирише на свинска мас, а ще има свеж аромат с дъх на подправки.
Ако водата се изпари, по средата на варенето може да добавите малко вряла вода.

9.Посоляваме месото към края на варенето.
10. След около 5-6 часа месото се разварява до степен свинските крачета да са се разпаднали напълно. Изваждаме месото с решетеста лъжица в отделен съд.
11. Отделно изваждаме сварените зеленчуци, отделяме моркова за украса, останалите зеленчуци не са ни нужни повече.
12. Бульона прецеждаме през четворно сгъната марля.

13. В бульона сега няма никакви примеси, освен капки мазнина.
Оставяме бульона да изстине, мазнината се втвърдява на повърхността му. Тогава внимателно я обираме с лъжица и я отстраняваме.
Накрая може да използвате няколко салфетки или кухненска хартия (от нерециклирана целулоза!) - пуснете ги на повърхността и след като се напоят, извадете ги внимателно с лъжицата. Те ще оберат без остатък всяка ненужна мазнина.

Отделеното месо внимателно почистваме от кокалите и отстраняваме това месо, което не искаме да попада в холодеца. Аз премахнах само кожата от свинските крачета.

Месото нарязваме на сравнително дребни късчета.

Съда, в който ще приготвим холодеца, украсяваме по свой вкус. Аз използвах част от сварените моркови и пресни листца магданоз.
Върху украсата слагаме малко от нарязаното месо, за да я притиснем. Така тя няма да изплува, когато започнем да наливаме месото с бульона.

Бульона, от който сме отстранили остатъка от мазнина, загряваме повторно заедно с добавеното месо. Разбъкваме добре. Посоляваме на вкус при необходимост.


Отдръпваме от огъня и оставяме малко да се охлади.

Наливаме бульона заедно с месото много внимателно с удобна голяма лъжица или черпак върху слоя с украсата и месото върху нея. Стремим се месото в бульона да е равномерно разпределено в целия съд.
След като изстине до стайна температура, прибираме съда (препоръчвам ви да използвате стъклен или порцеланов съд) в хладилника.

След 12 часа имаме перфектно  желиран холодец.

Обръщаме го внимателно върху подходяща чиния, като преди това минаваме с тънък остър нож по краищата на съда. Така холодецът ще се отдели по-лесно от съда.

Поднесете на гостите си това необикновено вкусно и ефектно блюдо. Няма да съжалявате!

Добър апетит!

10 идеи за ефектни бързи мезета: Утопенци (или мариновани наденички по чешки)

Не знаех, че наденичките можели да се мариноват.

Когато случайно ми попадна рецептата за мариновани наденички, доста време гледах озадачено, какъв ли ще е на вкус такъв маринован колбас. И как издържа без да се развали. Обаче, оказва се, чехите са го измислили много умно и, уверявам ви, много е вкусно!


На чешки "utopenci" (с ударение на "u") означавало "удавници".
Наричали ги така, защото удавяли наденичките в бурканите.
Това научих от чехкинята, чиято рецепта използвах.

Аз мариновах шункова надница, която е доста скъпа в магазина и по всичко изглежда, няма много оцветители, затова и цветът и е така блед. Обаче в замяна на това производителят и беше сложил доста сол, явно за да се запази месото за по-дълго време.

Когато мариновах наденичките и ги опитах,  установих, че те са станали далеч по-малко солени и много по-приятни за ядене. А и маринадата беше станала вкусна и, честно казано, изядохме всичко: наденичките, лука, даже маринадата изпихме. Вкусът в буркана се беше се получил невероятно свеж и балансиран.

Необходими продукти за 1 доза (2 буркана по 900 г):

600 гр. наденица
3-4 ч.л. горчица
5 главички кромид лук

За маринадата:
1 л. вода
1 ч.чаша ябълков оцет (200 мл)
1 равна с.л. захар
1 непълна ч.л. сол
1 ч.л. черен (или шарен пипер) на зърна
1 ч..л.  бахар на зърна
5-6 дафинови листа

Наденицата задължително се обелва, дори и да е в обвивка от естествено черво.
Парчетата наденица се разрязват до средата надлъжно и в среза се намазват с малко горчица.

Лука се нарязва на тънки филийки-колелца и във всеки срез на наденицата се пъхат половинки от лучените филийки.

На дъното на буркана се подреждат филийки лук.

После - ред наденички, ред лук и така, докато се изпълни бурканът.

Най-отгоре се завършва с лук.

В тенджерка се слагат продуктите за маринадата: водата, солта, захарта, оцета, пипера, бахара и дафиновия лист.
Маринадата се вари 15 минути.
Оставя се да се охлади и с хладката маринада се заливат наденичките в бурканите.
Бахарът, дафиновият лист и пиперът се разпределят равномерно в бурканите.


Аз мариновах наденицата в малки буркани (900 гр).

Добре е, когато мариновате наденица, да си осигурите по-дълбоки буркани с вместимост поне 1.200 л, или 3, или 5 л, защото тези малки бурканчета събират не  повече от 300 гр. наденица. А това е много малко, тя е много вкусна и за сътрапезници - за голяма компания, няма да ви стигнат моите две бурканчета, които направих за проба, уверявам ви!

А може да мариновате в по-голяма тенджера, така даже ще ви е по-лесно да подредите наденичките и после да ги извадите. Но не забравяйте да държите тенджерата похлупена.

Бурканите не се стерилизират. 
Просто се затварят с капачки и се оставят в хладилник  5 дни.

След това са готови за консумация.


Но според мен в следващите няколко дни, след като са готови за консумация, трябва да се изядат. Така че е добре точно да си направите сметка колко наденица ще ви е нужна. А при необходимост можете пак да си направите ново количество.


Опитахме ги с червено вино, много е вкусно!
Добър апетит и на вас!

Следващия път ще мариновам варена наденица. Предполагам, че и тя ще се получи не по-малко вкусна. Още повече, че чехите най-често мариноват именно такава.
Всъщност виждала съм да мариноват всякаква наденица - вие можете да опитате с биренки, македонска, варена или каквато още се сетите. Само да е наистина от месо..... ;)
Но и тази стана с много приятен, нежен вкус и беше изядена за отрицателно време.

А мариноват още, като добавят в буркана вместо горчица - чесън и кисели краставички.
Наистина тази рецепта позволява доста креативен подход.

Аз просто избрах този начин на мариноване, получи се нежно и вкусно месо, което не пречи следващия път да пробвам и друг начин на мариноване. Не пречи и на вас да опитате! :)

Затова казвам, че предлагам "10 идеи", които всеки може да доразвие според собствения си вкус и въображение...

Самун от кайма с пикантна глазура

Това ястие е с толкова пищен, необичаен и пикантен вкус, че наистина е изключително подходящо за празнична трапеза. Аз го приготвих, опитах заедно със семейството си и веднага си представих колко добре би се вписало то в новогодишната ни трапеза, поднесено с червено вино мерло.

Веднага искам да направя и едно уточнение: рецептата открих в необятния руски сегмент на интернет.
Aз приготвих ястието, точно следвайки оригиналната рецепта. Но самата авторка - популярна водеща на руски кулинарни предавания - казва, че блюдото е изключително креативно и всеки може да добавя нови продукти и всеки път то се получава с нов и неочакван вкус.

Така че ако идеята ви харесва, не се колебайте, доразвийте я и ще имате необикновено вкусно и пикантно месно блюдо за празника, с което да изненадате гостите си!

Необходими продукти за  6 порции:

За самуна:
450 гр. свинска кайма
450 гр. телешка кайма
1 настърган на ренде по-едър суров картоф, 
2/3 чаша  едро смлени орехови ядки
2/3 чаша  стафиди
1 чаша смлян сухар (аз използвах натрошен на ситно твърд типов хляб)
1 чаша пикантен кетчуп
1/2 чаша едрозърнеста горчица
1 яйце
1 ч.л. джинджифил
1 ч.л. канела
1 к.л. настъргано индийско орехче
сол, прясно смлян черен пипер
няколко лъжици зехтин екстра върджин
(Обем на мерителната чаша 250 мл)

За плънката:  
2 филии хляб
3-4 с.л. прясно мляко
150 гр. настърган кашкавал
1 твърдо сварено яйце
сол, черен пипер на вкус

Аз направих плънката, следвайки оригиналната рецепта, но следващия път със сигурност ще сложа в нея 1 нарязана на дребни кубчета сладко-кисела ябълка и поне 2 яйца. За сметка на това ще премахна едната филия хляб.


За глазурата:
1 чаша пикантен кетчуп
1/2 чаша влажна кафява захар "Muscovado" (Можете да я намерите в Билла)

В купа смесваме двата вида кайма, добавяме настъргания картоф и омесваме.

Добавяме смлените орехи, стафидите, сухарите, горчицата, подправките, чукваме яйцето.

Изсипваме кетчупа и много добре омесваме каймата.

За плънката накисваме хляба с прясното мляко, добавяме настъргания кашкавал, нарязаното на дребно твърдо сварено яйце, подправки на вкус и омесваме добре.

Тавичката, в която ще печем, намазваме с малко зехтин.

Слагаме в нея половината от омесената кайма, оформяме като продълговат самун хляб.

Върху каймата слагаме плънката в същата елипсовидна форма, като отстъпваме на 2-3 см от края от всички страни.

Отгоре слагаме остатъка от каймата. Съединяване по краищата и добре оформяме самуна.

Дупките правим с пръст, така самунът няма да се напука отгоре при печенето.

Намазваме го отгоре с малко зехтин и печем на 200 градуса около 40 мин.

Докато самунът се пече във фурната, в касерола смесваме кетчупа и кафявата захар за глазурата.

Варим на среден огън около 5-6 минути, като постоянно бъркаме, за да не загори и да не пръска.

Почти опечения самун заливаме с готовата глазура и връщаме за още десетина минути във фурната.

Ястието е много сито и пикантно и според мен се нуждае от съвсем лека гарнитура.
Затова пък отлично ще му подхожда плътно червено вино, например мерло.

Самунът е най-апетитен, след като е престоял няколко часа на хладно. Тогава пикантният му вкусов букет се развива напълно.

Добър апатит!