Мезе за бира: Чеснови картофки

Мезe за бира или гарнитура към печено месо,  или и двете заедно... както ви се ще!

Важното е, че тези чеснови картофки се приготвят извънредно бързо и са изключително пикантни, ароматни, апетитни...

Можете да ги приготвите, когато нямате много време, а ви се иска да поглезите близките си, или пък на вратата ви са потропали очаквани или неочаквани гости - все едно.

В нито един случай няма да останете равнодушни към аромата и вкуса им, гарантирано!

Необходими продукти за приготвянето на 3 по-едри картофа:

3 пресни едри картофа
2 пълни с връх с.л. настърган кашкавал (какъвто имате)
1 пълна с връх с.л. заквасена сметана
40  гр. краве масло
2 пълни с.л. ситно нарязан пресен копър
2 скилидки чесън
сол на вкус
черен пипер (по желание)

Фурната загряваме до 250 градуса.
Картофите измиваме и сваряваме до почти пълна готовност в подсолена вода.

Докато се варят картофите, приготвяме пълнежа:

Настъргваме кашкавала на едро ренде, добавяме омекналото масло, сметаната, настъргания на ренде чесън, ситно нарязания копър. По желание може да добавите малко смлян черен пипер.

Омесваме с лъжица тази смес до еднородност.

Сварените картофи разрязваме на половинки.
Всяка половинка издълбаваме много леко с чаена лъжичка - идеята е върху картофа да се задържи повече от плънката.

Посоляваме на вкус всеки картоф преди да сложим плънката (по желание)

С чаена лъжичка намазваме от плънката върху всяка половинка картоф.

Подреждаме подготвените  за печене картофки в предварително намазана с малко мазнина тавичка.

Печем на 250 градуса 15 минути.

Картофките са готови за сервиране.

Добър апетит  и наздраве!

Идеята е от руския кулинарен интернет, но както в повечето случаи там, рецептата обикаля от сайт в сайт и трудно може да се разбере чий е оригиналът..

Шоколадов сладкиш "Жираф"

Сума ти време се канех да направя този сладкиш. И рецептата, и визията ми се сториха изключително интересни. Но все котка ми минаваше път и не намирах време да се захвана с него.

Нейсе, днес най-после реших, че ще изоставя другите си дела за 2-3 часа и ще го изпека.
За жалост обаче, ударих на камък със светлината - сутринта беше слънчево, а следобед, като започнах да снимам, стана едно такова облачно и мрачно... както и да е, сладкишът е изпечен, някак си успях да го снимам... и даже  похапнахме от него.

Рецептата шества из руските кулинарни сайтове, има я на много места. Очевидно в Русия не зачитат много-много (все още) понятието "авторско право" и на никого не му и минава през ум, че като използваш чужда рецепта, трябва да посочиш откъде си я взел.

Правят си копи-пейст на рецепти (и не само), масово крадат снимки  и ги представят за свои, и изглежда никой за момента не се и опитва да се пребори с това.  Грозна и абсолютно неприемлива практика, но факт!...
Така че аз трудно мога да посоча  откъде точно е рецептата.

Аз промених количествата на някои продукти.

В някои сайтове твърдят, че сладкишът е по-вкусен топъл. Това пък беше причината аз да променя оригиналното наименование - от "торта" на "сладкиш". Някак си не си представях да ям топла торта.
Обаче, след като го похапнахме топъл, оставихме остатъка в хладилник.
Честно да си призная, на мен изстуден ми хареса повече.

Така че все едно...  дали ще го наречете торта или сладкиш, дали ще си го хапнете топъл или студен ... ще решите вие за себе си.

Според мен е по-добре да се остави добре да се охлади и тогава да се извади от формата и разреже. Само че тогава парченцата маршмелоу отгоре му леко ще са се свили, няма да са толкова пухкави.

Но както и да решите да го хапвате, все едно - това си е една голяма вкуснотийка.

Струва си да го опитате!

Необходими продукти за форма с диаметър 24 см.:

480 гр бисквити
200 гр краве масло
300 мл прясно мляко
300 гр заквасена сметана 20%
300 гр черен шоколад
4 яйца
400 гр бонбони маршмелоу

*** Аз приготвих сладкиша с млечен шоколад, но се получи доста сладък. Затова смятам, че е по-подходящо да използвате черен. Или да смесите черен и млечен в предпочитана пропорция. Не е нужно да добавяте никаква захар.


Приготвяне на сладкиша:

Бисквитите (аз избрах какаови, но според мен не е проблем да използвате и други, важното е да са пресни и достатъчно меки) се натрошават в хаванче, или с помощта на точилка, поставени в полиетилиенов плик, или пък се смелват в блендер - както ви е удобно.
Важно е да се получи достатъчно фино бисквитено брашно.

Кравето масло се разтопява на котлона или в микровълнова фурна, но не бива да завира.

Разтопеното масло се сипва в смлените бисквити, разбърква се добре, да се получи еднородно меко тесто.

Дъното на форма със свалящ се борт се покрива с хартия за печене, после и дъното, и стените се намазват леко с разтопено масло и бисквитеното тесто се изсипва във формата.

Тестото се разпределя и утрамбова равномерно по дъното на формата и се оформят високи бортове.

Така подготвената бисквитена основа се пече на фурна на 160-170 градуса (ориентирайте се по своята фурна) около 15 мин.

В подходяща тенджерка на слаб огън се затопля леко сметаната, като се разбива с телена бъркалка, добавя се прясното мляко и натрошения шоколад.
Сместа се разбива на слаб огън (не бива да завира), до пълното разтопяване на шоколада.

Яйцата се разбиват с миксер в отделен съд и се изливат в разтопената  млечно шоколадова смес.

Цялата тази течност е излива върху подготвената бисквитена основа.

Пече се около 50 мин. на 180 градуса. (Времето е ориентировъчно, ориентирайте се по своята фурна). Трябва да печете докато шоколадовата смес се стегне и добие консистенцията на суфле. Не печете на висока температура, за да не изгори шоколадът.

Върху горещото шоколадово суфле наредете бонбоните маршмелоу. Добре би  било да се използват бели бонбони маршмелоу с цилидрична форма, но изборът в магазините е много оскъден, така че аз използвах цветни парченца. Цилиндричните в пакета бяха много малко и използвах едни такива завити като спирали. Може би щеше да е по-добре да бях използвала правоъгълните в същия пакет... но се усетих за това едва след като сладкишът вече беше изпечен... Но вие решете с какви бонбони  маршмелоу ще изглежда по-добре вашият сладкиш... стига да имате избор...  Очевидно българският пазар е извънредно свит, щом такава дреболия се намира толкова трудно. Все пак аз успях да си купя маршмелоу в пакети по 300 гр от Кауфланд. Един пакет се оказа недостатъчен, въпреки че в руските сайтове посочват  200 грама като достатъчно количество за форма със същия диаметър. Добре че имах втори пакет.

Върнете сладкиша във фурната - само на горен реотан, на 200 градуса и за не повече от десет минути. Трябва бонбоните  маршмелоу да се разтопят малко и да покафенеят отгоре съвсем леко, внимавайте да не ги препечете. При печенето те се надуват, но след като ги извадите от фурната, спадат и сладкишът придобива окончателния си вид. Освен това при печенето  желатинът в бонбоните се разтопява и изтича. След това самите бонбони стават още по-вкусни.

Оставете сладкиша да се охлади и  разрежете с остър нож, като предварително намажете острието с малко масло (за да не залепва по него маршемелоуто). Режете внимателно, бисквитеното тесто е много нежно и доста ронливо. (Впрочем, след като престоя в хладилника, се режеше доста по-лесно).


Добър апетит!

***

Ако харесвате нашите рецепти, подкрепете блога ни, като кликнете и разгледате рекламите, които са ви впечатлили. Така ще можем да ви поднесем повече интересни и вкусни рецепти! Благодарим ви!

Пресни картофи с лапад и мариновани пилешки бутчета на фурна

Мисля, че всички сме вече петимни за зелено - особено в тази толкова мрачна и студена пролет тази година.

Днешната ми гозба се роди спонтанно от продуктите, с които разполагах в момента, защото, както обикновено, и в днешната съботна утрин ми беше непоносима мисълта да хукна по магазините с мотива "Това нямам, онова нямам...". И сготвих обяд от каквото имах. Получи се толкова апетитно, че докато аз успея да снимам току-що излязлата от огъня храна в чинията, другата гозба в тавата беше буквално разграбена от домочадието...

Ама пък има ли по-голям комплимент за една домакиня от набързо опразнените съдове с храна...?!

Реших да споделя ястието с вас и си мисля, че за Гергьовден май ще го повторя, но вместо пиле ще сложа мариновано агнешко. Представям си пък то каква вкуснотия ще стане...!

И така , за тава с диаметър 39 см ще са ви необходими:

4-6 пилешки бутчета
4 големи връзки лапад (около 800 грама общо)
2 кг пресни млади картофи 

И още:
3 малки глави кромид лук
1 малка червена и 1 малка сладка зелена чушка
3 млади моркова
2-3 стръка пресен чесън
50 мл олио или зехтин
сол и черен пипер на вкус

За мариноването на бутчетата:
1 с.л. мед
1 с.л. горчица класик
1 с.л. зехтин
сол на вкус

Мариноваме бутчетата:

За целта в купичка смесваме меда, зехтина и горчицата, добавяме сол на вкус и добре разбиваме сместа с вилица.

Измитите бутчета слагаме в полиетиленов плик в купа и поливаме с медено-горчичната маринада. Завързваме здраво плика, преобръщаме го няколко пъти в ръце, за да може течността да се разнесе равномерно навсякъде по месото и прибираме за 24 часа в хладилника.

Обработваме зеленчука:

Картофите, ако са наистина млади и пресни, нямат нужда от белене. Измиваме ги и нарязваме на подходящи парчета.

Старият кромид лук  нарязваме на дребни кубчета.
Морковите - на кръгчета
Чушките - също на дребни кубчета
Стръковете чесън - на колелца

Лапада измиваме, почистваме от средната дебела жилка и нарязваме на тънки ивички.

В тиган загряваме олиото, запържваме стария кромид лук, морковите и чушките.
Към запържените зеленчуци добавяме пресния чесън и лапада, но не ги пържим до стопяване, а само леко ги задушаваме, много леко, колкото да редуцират малко обема си. За да не загорят и да не се стопят зелените листа, при топлинната обработка в тигана ги обръщаме няколко пъти с дървена или силиконова лопатка. Тази обработка на листния зеленчук трае буквално 2-3 минути.

Отдръпваме от огъня зеленчуковата смес в състоянието, показано на долната снимка.

В тава слагаме нарязаните картофи, сипваме зеленчуковата смес. Разбъркваме добре, подреждаме маринованите бутчета и сипваме цялата маринада в тавата, като най-напред поливаме върху бутчетата. Впоследствие ще видите каква великолепна зачервена коричка ще получат те.

Добавяме сол и черен пипер на вкус.

Доливаме топла вода.

Завиваме плътно тавата с алуминиево домакинско фолио, в което правим с остър нож няколко процепа за излизане на парата и печем в предварително загрята фурна на 200 градуса.

Към края на печенето махаме фолиото и оставяме картофите и бутчетата да се зачервят.

Сервираме с червено вино, прясна салата и препечен хляб.

Добър апетит!

Златен козунак на конци

Не можах да ви кажа тази година Христос Воскресе! Съжалявам, че не успях да ви поздравя с Празниците на новия живот и да ви пожелая радост, усмивки, благополучие!


Напоследък ми се налага да посвещавам цялото си време на основната си работа, която, всички знаем, е най-важна за нас. И поизоставих любимия си блог. Но искрено се надявам, че ще успея да се върна отново по-активно към него с течение на времето.

Това го пиша като опит за извинение към приятелките, които намерих тук, затова, че ги изоставих.  Не съм ви забравила, мили мои, но наистина  се наложи много усилено да работя в последния месец. Обичам ви и ви желая много слънчеви и щастливи дни!

И въпреки че работният ми маратон продължава, реших, че е крайно време да открадна малко време и да споделя рецептата за този златен козунак на конци - първо, защото стана много сполучлив, и второ, защото, ако не го споделя, до догодина ние у дома може и да забравим рецептата. А така тя винаги ще ни е подръка.

Говоря в множествено число, защото,  както винаги, когато става въпрос за месене, в кухнята се развихря моята дъщеря - за което съм и много благодарна, защото, и друг път съм споделяла :), аз не съм особено голяма любителка на месенето на тестени изделия.

Така че конците на този златен козунак са изцяло нейна заслуга.

Необходими продукти за 2 големи (или 4 малки козунака)

- 1.5 кг брашно за козунаци
- 1.5 чаша захар (с обем 250 мл)
- 3 пакетчета суха мая (по 7 гр)
- 400 мл прясно мляко
- 2 равни ч.л. сол
- 250 гр масло
- 100 мл олио
- 6 яйца + 1 за намазване на готовите козунаци
- 3 пакетчета ванилова захар
- за всеки козунак - по 1 кутия локум
- по желание може: по 100 гр млечен шоколад, или 1/2 кутийка  (200 гр) дулче де лече, и/или сушени плодове. (При нас единият козунак беше с локум, другият с шоколад)
- бадеми за набождане, по желание (ние направихме единия козунак с набодени белени бадеми)

*** Всички продукти трябва да са със стайна температура. Желателно  яйцата да са затоплени.
*** Използвайте брашно за козунаци (тип 350, с високо съдържание на глутен)

Първото и най-важно нещо, което трябва да знае всеки, който реши да си прави домашен козунак е, че той иска много топлина. Козунакът се приготвя от начало до край в много топло помещение. Ако можете под плота, на който ще го месите, да сложите една електрическа печка духалка, която да обдухва отдолу топъл въздух, ще е най-добре.

Пригоготвяне на закваската:

Аз затоплих до телесна температура цялото количество прясно мляко, добавих 1 равна с.л. захар, 1/2 чаша от пресятото брашно и трите пакетчета суха мая.

Разбих сместа добре с телена бъркалка и оставих закваската да шупне.

Такава закваска съм взаимствала от руската кухня. Руските домакини я наричат "опара" и за нея съм писала в моята рецепта "От трапезата на руските боляри : княжеска кулебяка">>>.

Когато шупне, опарата прилича на бухнала гъба с много и доста големи шупли и е в голямо количество. Така че я приготвяйте в голям съд, за предпочитане стъклен, порцеланов или глинен.
Маята не обича металните съдове, както не обича и течението. Затова я оставете на топло и закътано място, покрита, докато  утрои обема си и след това  по средата на купата с опара се появи лека вдлъбнатина. Тогава тя е готова за замесване на тестото.

Месене на тестото:

Тестото се замесва в дълбок и широк съд - за целта може да се използва чист пластмасов леген с подходящ обем.

Пресейте цялото количество брашно в легена, чукнете яйцата, изсипете втасалата "опара" (закваската от мая, брашно, захар и мляко).

В подходящ съд разтопете маслото, после добавете в разтопеното масло  олиото и захарта. 

Размесете добре сместа от топли мазнини със захарта и изсипете  част от тази смес в сместа, която ще месите. Тъй като захарта няма да успее да се разтопи (а и не е нужно, тя трябва да остане така, на зрънца, когато я влагаме в тестото)  внимавайте в тестото заедно с мазнината да попадне и достатъчно от захарта.

Може би знаете, а може би - не, но тъкмо захарта, смесена с разтопената мазнина, е тази, която способства за възникването на така ценените в българското козуначено тесто "конци", както ги наричаме в нашата кулинария. Сами ще се учудите, колко лесно е да направите тесто на конци, използвайки при месенето именно такава смес от мазнина и захар.

Започнете да месите тестото. В началото то е извънредно рядко и много лепкаво. Нека това не ви притеснява - в течение на месенето в сместа ще се развива глутенът и тестото ще променя консистенцията си.

Добавете остатъка от мазнина и захар на части, докато месите тестото в съда.

Когато го омесите до еднородност в съда, изсипете го на плота, поръсен с малко брашно и продължете да  месите, като при този процес събирате тестото на  купчина винаги в една посока. Това допълнително ще способства за изграждането на хубави, ясно изразени и дълги "конци" във вашия козунак. 

Ако е необходимо, по време на месенето може да добавите малко мазнина (олио) или брашно, но внимавайте да не забивате тестото с брашно. То трябва да бъде меко и еластично.

Вие ще усетите как тестото ви променя своята консистенция, става гладко и блестящо. Тогава го съберете на топка и започнете да го "блъскате", като го хвърляте отвисоко със сила върху плота, събирате го и отново го хвърляте. Направете това около 20 до 50 пъти, но не прекалявайте с "блъскането", за да не се развие прекалено много глутенът, защото това ще направи козунака ви жилав.

Готовото тесто съберете на топка и сложете в затоплена купа, намазана с  малко мазнина. Покрийте с чиста кърпа и оставете на топло да втаса и да удвои обема си.

Извадете втасалото тесто от купата, омесете го отново и разделете на две части, а всяка част - на три.

Всяка топка тесто разстелете във форма на дълга (колкото искате да е дълъг козунакът ви) плоска лента. Сложете по средата на лентата парченца локум (или шоколд, сушени плодове, или намажете с дулче де лече), завийте лентата по дължина на руло.

От всеки  три дълги рула сплетете плитка, която сложете в съда за печене, постлан с намазнена пекарска хартия. Внимавайте около подготвеното за печене тесто да остане достатъчно място, защото то ще утрои обема си.

Покрийте подготвените за печене козунаци с чиста кърпа и оставете на топло за повторно втасване.

Втасалите козунаци намажете с разбито с няколко капки вода яйце (или само с жълтък, ако предпочитате) и поръсете обилно с едра бяла кристална захар. Може да набодете обелени бадеми или други ядки.

Печете в предварително загрята до 175 градуса  фурна до приятна златиста коричка,

Всички знаем, колко са вкусни още горещите козунаци с чаша прясно мляко и сварено боядисано яйце, но дори и без него.


Добър апетит!