tag:blogger.com,1999:blog-3637882940537098912.post6851011784009487652..comments2024-02-13T19:03:31.420+02:00Comments on Delicious With Valya And Irina: Да убиеш от любовВалентинаhttp://www.blogger.com/profile/02358318007770649954noreply@blogger.comBlogger5125tag:blogger.com,1999:blog-3637882940537098912.post-13192239318665433872018-05-06T05:51:12.338+03:002018-05-06T05:51:12.338+03:00Когато настъпи моментът на раздяла с любимо същест...Когато настъпи моментът на раздяла с любимо същество, Ели, всяко поведение ни се струва погрешно. Защото винаги е непосилно болезнено - физически и/или емоционално. Лошото е, че човекът е мислещо същество, а любимото малко животинче не осъзнава какво му се случва и защо. Макар че според мен и те усещат по някакъв начин усещат края си. Не искахме, не можехме да я гледаме да умира от глад и жажда, как не може да си вземе въздух, как не може да контролира движенията си, защото и мозъчето и вече не се оросяваше от болното сърчице... Да стоиш и да я гледаш как се измъчва и те гледа с уплашени очички, докато умира и да не можеш да и помогнеш – или да прекратиш това миг преди Бог да си я прибере... както и да постъпиш, все ти се струва погрешно. Такова решение се взима много трудно и винаги е съпроводено с мъчителни терзания и скръб. И досега не мога да спра да плача на нея - месец по-късно я оплаквам, както се оплаква много, много любим човек... Знаем, че не можем да я върнем, а продължаваме да я обичаме с цялото си сърце и да жалим за нея... Липсва на всички ни. Но такъв момент винаги настъпва, за жалост - и за любимите човеци, и за любимите ни животинки... Според мен тук няма правилен избор - защото изборът така или иначе не ние го правим... Поздрави и на теб! Валентинаhttps://www.blogger.com/profile/02358318007770649954noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3637882940537098912.post-47234124270242318732018-05-04T11:11:42.722+03:002018-05-04T11:11:42.722+03:00Момичета,
евтаназията е забранена от Бога.Макар,че...Момичета,<br />евтаназията е забранена от Бога.Макар,че ние решаваме да прекратим живота за да не се мъчат животни или хора.На нали не сме ние тези, които даваме живот ? И моят баща си отиде по подобен начин от рак на белия дроб, но накрая молихме Бог да го прибере по - бързо и без болки и той така и си отиде - без обезболяващи.Та молитвата е много силно нещо и с нея трябва да бъдем винаги в подобни случаи.Бог знае кога и как, по какъв начин да вземе живота.Но животните са в подчинение на човека, не бива според мен ако не е нужно да им отнемаме живот.Но нали и с месо се храним.Спорен е въпроса, защото Бог наистина е дал животните за да са в полза на човека.<br />Поздрави !Elena Dimitrovahttps://www.blogger.com/profile/01278429469708257845noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3637882940537098912.post-40947130263189638462018-04-14T05:06:25.055+03:002018-04-14T05:06:25.055+03:00Този коментар бе премахнат от автора.Adminhttps://www.blogger.com/profile/15466644996129266517noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3637882940537098912.post-66440527604109740012018-04-08T06:18:00.295+03:002018-04-08T06:18:00.295+03:00Благодарим ти, Весе! Човек, който е преживял загуб...Благодарим ти, Весе! Човек, който е преживял загубата на малко любимо създание, винаги може да го разбере. Не можехме да я гледаме повече да агонизира. Въпреки че беше зле, тя ни гледаше с такива широко отворени очи, с питащ поглед: "Няма ли да ми помогнеш?..." После намери силички да дойде при всяка от нас, да легне, както хиляди пъти го беше правила в живота ни заедно върху ръката на всяка от нас и да ни помърка тихичко, с помръкнали, но все още изпълнени с доверие и любов очи. Дойде да се сбогува... Беше толкова кротка и умна, че напоследък често и казвахме "малко котешко човече". Непоносимо беше да гледаме агонията и докрай, беше мъчително, но намерихме сили да я прекратим. А сега я оплакваме като загубен любим човек и я виждаме на всеки ъгъл в дома. Валентинаhttps://www.blogger.com/profile/02358318007770649954noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3637882940537098912.post-29545288031879680582018-04-07T23:30:57.683+03:002018-04-07T23:30:57.683+03:00Просълзих се...
Разбирам много добре...
Макар ние ...Просълзих се...<br />Разбирам много добре...<br />Макар ние да не се решихме...<br />Издъхна си сам нашия Жоси, преди повече от година...<br />Съболезнования!veselahttps://www.blogger.com/profile/03988269056813440928noreply@blogger.com