събота, 24 декември 2016 г.

Весели и щастливи празници!




В най-тихата и свята нощ, когато всички християни по света се събират около коледната елха и си пожелават мир, здраве, щастие, любов и благополучие,

от все сърце ги пожелаваме и ние на всички наши приятели, последователи и посетители!


Весела Коледа и щастлива Нова 2017 година!


Валя и Ирина


петък, 2 декември 2016 г.

Тайната на най-пикантното прясно зеле с ориз на фурна (с карамелен вкус и аромат) / The Secret of The Most Spicy Roasted Cabbage and Rice (With Caramel Flavor)





Това ястие се приготвя с минимален брой продукти, но има карамелен вкус и великолепен, силен аромат, постигнат не с много подправки, а чрез специфичната топлинна обработка на самото зеле.

То е е едновременно сладко, сочно, извънредно ароматно, с препечена златисто-кафява, карамелизирана и уханна коричка и ярка златиста вътрешност на храната - всичко е приготвено така, че да получим най-апетитната и пикантна постна зелева гозба, която можем да си представим - за ежедневната ни трапеза и по време на пости.

*** За да си го приготвим е важно:

– Да изберем качествено, сладко и крехко, за предпочитане българско зеле.
Тези наши  сънародници, които живеят в чужбина, очевидно няма как да си доставят българско зеле (то и в България вече е заринато с македонско, германско и какво ли още не вносно).
Но определено трябва да се търси сладко и крехко, а не грубо, твърдо и лютиво зеле.

– Да изберем правилно ориза, който използваме. Ние предпочитаме бланширан ориз.
Такъв ориз неизменно се сварява много добре, без да е необходимо предварително да се измива с много води, за да му падне нишестето, без предварително да се запържва до прозрачност на зрънцата, без да се разварява и същевременно никога не се слепва.
Крайният резултат е, че всяко нежно, добре добре сварено зрънце от него се откроява в ястието и усеща на небцето..






Необходими продукти:

1 голяма прясна зелка (около 2 кг)
150 г бланширан ориз
2 големи пресни сладки моркова
800 гр. нарязани домати от консерва
120 мл олио (ние сипваме олиото обикновено "на око", но зелето е храна, която носи на мазнина, така че по преценка може да сложите малко повече.
1 пълна ч.л.  червен пипер
1 равна с.л. сушен девесил (или друга сушена зелена подправка)
1 суха червена люта чушка / или лют червен пипер на люспи (по желание)
сол на вкус
черен пипер на вкус

*** Ние печем ястието в дълбок гювеч от инокс с дебело дъно и стени.
Такива съдове използват професионалните готвачи , освен че побират по-голямо количество храна, в тях температурата се разпределя по-равномерно и влагата от ястието не се изпарява твърде интензивно при печенето във фурната, респ. ястието не се пресушава при печенето.
А тези, които имат плосък глинен гювеч, ще получат още по-апетитен резултат.




Ние нарязахме зелето на тънки дълги ивички, морковите - на малки кубчета.

Сложихме зелето в голяма тенджера с дебело дъно, без да го посоляваме предварително.

Сипахме олиото, затворихме капака и оставихме на силен огън  да се запържи до златисто от долната страна. Междувременно зелето беше се слегнало в тенджерата и беше лесно да се разбърка с дървената лъжица.

***Зелето съдържа много вода, затова никога при тази предварителна топлинна обработка в тенджерата не сипваме нито капка вода.
Обработено на силен огън под капак, то се запържва и задушава едновременно в собствените си сокове и затова не става като "умито", а придобива пикантен вкус и аромат.

***Сол никога не слагаме предварително, нито го претриваме със сол, когато печем зеле на фурна, защото тогава то пуска твърде много вода и се задушава, но не може да се запържи добре.

Периодично разбърквахме зелето много добре, за да не допуснем да прегори, но да се запържи до златисто колкото се може по-голяма част от него.

По средата на топлинната обработка добавихме морковите в тенджерата.
Тук е моментът да се добави и ситно стритата сушена люта чушка (или лют пипер на люспи). Ние не сложихме, заради стомашни проблеми, но който обича, може да сложи.

След като зелето се запържи до златисто, задуши и омекна, посолихме, добавихме сладкия червен пипер, разбъркахме, изсипахме доматите от консерва и оставихме зелето да се задушава без никаква допълнителна вода още десетина минути.
(Който предпочита готовото ястие да има по-кисел вкус, може да добави и 1-2 с.л. доматено пюре - след червения пипер и преди доматите).

Така обработеното зеле прехвърлихме в тава, добавихме ориза, половин супена лъжица сушен девесил, малко черен пипер и добре разбъркахме.

***Тези, които са затруднени и не могат да си доставят бланширан ориз, трябва предварително да го запържат с малко олио в широк тиган до прозрачност на зрънцата. Тогава оризът ще се свари добре, без да се развари, няма да стане лепкав и всяко зрънце в ястието ще се дели и усеща.

Изсипахме в тавата вряла вода до нивото на сместа и сложихме ястието да се пече в предварително загрята до 190 градуса фурна.

След като зелето се запече от горната страна до същата степен, каквато виждате на снимките (т.е. до златисто-кафяв карамелен цвят и аромат), извадихме тавата, внимателно разбъркахме запеченото на повърхността зеле, така че на повърхността да извадим незапечено от по-долните пластове, заравнихме, добавихме още вряла вода в количество малко под нивото на ястието, посипахме с още малко сушен девесил и върнахме във фурната добре да се допече и отново да се карамелизира по повърхността.

Не се притеснявайте, ако ви изглежда изгоряло - то  не е! Зелето е много добре запечено, ухае изкусително и е много пикантно и вкусно! 

Това е тънка и нежна коричка от карамелизирано зеле, а ястието се получава  крехко, много ароматно и сочно - истинска наслада за обонянието и небцето.




Ястието е вкусно както топло, така и студено.

Ако не сте си приготвяли постно прясно зеле с ориз на фурна по този начин, но идеята ви е харесала, опитайте. Ще откриете един нов вкус в иначе добре познатото нашенско ястие!

Добър апетит!