Крем малеби с малинов сироп и цели плодчета малина / Malebi Cream With Raspberry Syrup And Whole Raspberries

На пръв поглед няма нищо по-просто от това да свариш крем от оризово брашно.

Обаче ядец! Досега не ни се беше случвало да приготвяме блюдо 4 пъти, докато останем толкова доволни от резултата, че да си позволим да го публикуваме в блога си.

И тогава си дадохме сметка, че твърденията за тайната на приготвяне на свилендградското малеби не са празни приказки. Има си някакъв секрет, но какъв...? Кой да ти каже!?!

Има много рецепти за малеби в интернет, но на нас, кой знае защо, не ни се получи  задоволителен резултат с никоя от тях - малебито ни да има вкус, който на нас да ни се харесва и да го ядем с удоволствие... Пък и всичките тези рецепти са писани с уговорката, че как се прави малеби  "... е ревностно пазена тайна на свиленградските майстори, ама... ето тук една рецепта как да си го направите...".

Докато не се сетихме за старата бабина рецепта как се вари ориз в мляко и решихме, че каквото и да ни приказват кулинарите в нета, ние трябва да го направим, както ние си знаем.

Сварихме го, следвайки бабината рецепта за пропорциите и изтръгнатата частичка по частичка информация от първа ръка от интернет за съставките, вида и вкуса му. Видът и вкусът станаха точно такива, каквито ги описва пазителят на секретната рецепта и каквито си представихме, че трябва да станат: сочно, кремообразно малеби, "фино като белтък", а не гъсто и стегнато, така че да ти засяда в гърлото като го преглъщаш, с микроскопични, нежни, топящи се в устата зрънца оризец в крема...

Много вкусно! Е, доволни от резултата, вече можем да споделим и нашата рецепта!

Необходими продукти за 4 порции:

500 мл прясно мляко ( по-добре с по-висока масленост)
500 мл вода
200 гр захар (или на вкус)
100 гр оризов грис с търговска марка "Крина" (намерихме го в Кауфланд)


Рецептата за малиновия сироп ще публикуваме отделно, защото той може да се използва и за други цели, освен за поливане на малебито.

Преди да го направим от оризовия грис на "Крина", използвахме и оризово нишесте, и други оризови брашна на други производители. Обаче в нета прочетохме споделеното от майстора на свиленградското малеби Тодор Вълков: че е много важно да се уцели точната големина на оризовите зрънца>>>.   Ахаааа! Майсторът се изпуска и казва: "...свиленградското малеби не се прави от оризово нишесте, нито от оризово брашно, а от нещо друго!... " Kакво друго? Не е нишесте, не е брашно... остава оризов грис!

Пазителят на рецептата казва, че работи с точно определен български доставчик на оризовата субстанция...  И нашето малеби се получи точно такова, каквото го обясняват в изтръгнатите от интернет недомлъвки на майстора от Свиленград... Дали пък само по случайност на етикета на оризовия грис "Крина" е сложена тази лъжичка крем (малеби...?)

Окей, може би уцелихме...!? На снимката добре се вижда колко фино е смлян оризовият грис, зрънцата са микроскопични, но все пак се вижда, че  ги има.

100 грама оризов грис накиснахме в 300 мл  вода и оставихме през нощта в хладилника в похлупена съдинка.

На следващия ден сипахме в тенджерка 500 мл мляко + 200 мл вода, добавихме захарта и оставихме течността да заври.

Разбъркахме много старателно  водата заедно с накиснатия грис в нея и изсипахме във врящата течност в тенджерката при непрекъснато бъркане.

Оставихме тази смес да ври на слаб огън при непрекъснато бъркане достатъчно дълго време -  20 минути от момента на завиране. Оризовият грис, колкото и да е фин, трябва много добре да се свари.

Оттеглихме сварения крем от котлона и още в тенджерката, горещ, го пасирахме с пасатора на средни обороти около минута.

Върнахме на котлона и при непрекъснато бъркане доварихме на слаб огън още 5-6 минути.

Готовия крем разсипахме горещ в малки купички.
Никога не забравяйте, че малеби се сервира на малки порции - не повече от 200 мл.

Казват, че в свиленградското малеби се слагала и розова вода... който има такава, чудесно!
Но ние нямахме, пък и нямаме претенции да го наречем непременно свиленградско... За нас е важно, че го докарахме на вкус...
Уханният натурален малинов сироп с цели плодчета малинки в него свърши отлична работа.

Ние НЕ обърнахме порциите малеби в чинийки, както ще видите множество снимки в нета. За да се обърне в чинийка и да държи формата, кремът би трябвало да е твърде стегнат и гъст.
Не сме убедени, че такъв крем ще е вкусен, обаче. Или пък, че има нещо общо с оригиналната рецепта от Свиленград. Затова предпочетохме стъклените купички.

Готовия крем оставихме да се охлади добре. Поляхме със сироп и украсихме с цели плодове преди да го поднесем.

И още едно задължително уточнение: според откровение на пазителя на тайната на свиленградското малеби сладкаря Тодор Вълков, захарният сироп " ... ... се пакетира отделно и се залива върху желето малко преди любителят на сладкото да е взел лъжичката, иначе нежният крем се разпада на пихтия" >>>. 

"Пихтия " е доста грубо казано, но да, малебито по рецептата, която ви споделихме, се разслои точно така. В полза на естетиката не ви показахме точно тези снимки, защото докато успеем да снимаме, мина доста време и малебито ни беше много вкусно за ядене,  но вече не ставаше за снимане. Затова сложихме други снимки, правени при предишния ни опит.

И това е още един аргумент да считаме, че рецептата, която ви предлагаме тук, е възможно най-близка до онази, секретната.

Така че, опитайте и вие, няма да съжалявате!

Добър апетит!

At first glance boiling a simple cream with rice flour looks like an easy task. It isn’t.

We’ve never had to prepare a recipe four times until we’re pleased enough with the end result that we feel confident to post the recipe in our blog.

People say that preparing Svilengrad malebi is hard, but we never believed that until we tried to do it. There had to be a way to do it properly, but how…? And who could tell you?

There are a lot of malebi recipes all over the internet, but we never got a satisfactory result from any of them, that is, the taste of the meal we ended up with was never entirely to our liking. Besides, all those recipes came with a fine print below claiming that the preparation of malebi is “…well-guarded trade secret of the Svilengrad masterchefs…but here is a recipe for it anyway…”

Finally, we remembered an old recipe we know from our grandma and decided that regardless of what others say, we have to do this dessert the way we know it.

We don’t claim that this is the original recipe for the Svilengrad malebi. The taste, however, was exactly as we imagined it: juicy, creamy, but not too thick and sticky so it sticks to your throat when you try to swallow it, with tiny, delicate, melting in your mouth little pieces of rice in it.

It was delicious! Now that we’re pleased with the result, we feel free to share our recipe with you!

Ingredients for 4 servings

500ml milk (it’s recommended to use whole milk)
500ml water

200g sugar

100g rice meal

We will post the recipe for the raspberry syrup separately, because it can be used for a large number of things other than the malebi cream.

Before we used the rice meal we tried a number of rice flours and they didn’t work out. Then we read a comment from a Svilengrad masterchef who says that it’s veryimportant for the rice particles to be the right size>>>. So, it’s not just about very fine rice flour that has been ground into a fine powder, there’s something more to it.

Okay, maybe we got it right this time. As you can see on the picture, the rice meal has been ground very finely, the particles are tiny, but you can still see them separately.

We soaked 100g rice meal in 300ml of water and left in the fridge overnight in a covered bowl.

On the next day we put 500ml of milk plus 200ml of water in a pot, added the sugar and we let it come to a boil.

We mixed the water and the soaked rice meal very well, then we poured everything in the boiling liquid while stirring constantly.

We brought the heat to low and let the mixture boil whole stirring constantly for 20 minites (after it came to a boil again). The rice meal, as fine as it is, must be well cooked.

We removed the boiled cream from the heat and blended it with a hand blender while still hot.

We put the pot back on the stove and let it boil for 5-6 more minutes while stirring it constantly.

Once the cream was ready we poured it in small bowls.

Keep in mind that the malebi cream must be served in small portions – no more than 200ml per bowl.

They say that the Svilengrad malebi is served with rose water…well, if you have any, good for you!

We didn’t, but then again we don’t claim this is the original Svilengrad malebi, so…

We thought that the fragrant raspberry syrup and whole raspberries would do very well instead.

We didn’t flip the bowls onto plates, regardless of the pictures you might see in the internet. In order to do that the cream must be too thick and sticky and we aren’t sure how tasty such a cream would be, so we preferred to keep it in the glass bowls instead.

We let it cool very well, then we poured some syrup on top, garnished with whole raspberries and we served it.

 One more important thing: according to great dessert king Todor Vulkov, the sugar syrup that is poured on the malebi cream must be served separately and has to be poured on top right before you are ready to eat, because otherwise the delicate cream will fall apart into a total mess>>>.

“Mess” is rather crudely put, but to be honest, that is exactly what happened in our case with the recipe we used. For aesthetics’ sake we haven’t showed those pictures, because until we manage to shoot them (and as you can imagine shooting pictures for a food blog takes time), the malebi cream was great for eating, but not for shooting. The taste isn’t affected at all, but the look is, so we have offered you other pictures that we took during our previous attempts to cook it.

That said, we do think that the recipe we are offering you here is as close to the original as it’s going to get.

Try it out, you won’t regret it!

Bon Appetit!