Да си направим омлет: Tortilla de calabacin (испански омлет с тиквички)

Типично ястие-аламинут от испанската национална кухня. Готви се за минути, изяжда се още по-бързо и е невероятно свежо, сочно и вкусно. Идеална храна за летните жеги!

Изисква минимум усилия и продукти, а дава максимум наслада - на сетивата, но също и на стомаха, защото е изключително леко.

Преведено по нашенски, tortilla de calabacín означава "омлет с тиквички".  Има доста рецепти за испанска тортия с тиквички в интернет, така че аз не бих могла да посоча точен източник. Четох описание как се готви в няколко сайта, после гледах  как я правят в тубата и реших и аз да я приготвя. Точно както я правят испанците. Или почти съвсем точно. Добавих от себе си съвсем малко: резените домати и малко черен пипер, с който поръсих доматките, точно преди да обърна тортията, за да ги запека.

Необходими продукти за 2 (или 3) порции  (всичко зависи от това, колко сте гладни):

6 яйца (аз сложих 5, но според мен е малко)
2 млади, средно големи тиквички
2 глави лук
1 домат
зехтин помас (или олио)
сол, черен пипер









Тиквичките нарязваме както е показано на снимката по горе - на колелца с дебелина около 4-5 мм.

Домата също го нарязваме на  колелца. Той ще ни трябва накрая.

Лука нарязваме на ситни кубчета и слагаме в тиган с повечко мазнина - да се запържи, докато стане прозрачен.

След това прибавяме към лука нарязаните тиквички и продължаваме пърженето, докато тиквичките леко омекнат и станат златисти. Посоляваме на вкус.






Яйцата разбиваме с тел в дълбока купа, за да влезе в тях повече въздух.
Така тортията ще стане по-пухкава при печенето.
Посоляваме леко.

Готовия зеленчук изваждаме с решетеста лъжица и добре отцеждаме от излишната мазнина. (Имайте предвид, че когато приготвят тортия, испанците използват доста голямо количество мазнина при пърженето. Аз слагам по-малко, но без хич не става).

Отцедения от мазнината зеленчук слагаме в яйцата и добре разбъркваме с лопатка.




След това изсипваме сместа в нагорещения тиган, от който сме изсипали излишната мазнина.

Тиганът трябва задължително да е с незалепващо покритие, а на дъното му при изсипване на зеленчуково-яйчната смес да има само няколко капки мазнина. Иначе при обръщането може да изтече и да ви изгори. А и ще бъде неприятно мазно.

Преди яйцата да са се стегнали, аз няколко пъти внимателно прокарах лопатката в сместа, така че яйцата да станат по-пухкави, по-рехави. После оставих да се стегне от едната страна под капак. От горната страна яйцата трябва да са останали все още доста рохки.

Върху полуготовата тортия подреждаме кръгчетата домати, поръсваме с черен пипер (по желание), сетне похлупваме плътно тигана с плоска чиния, с диаметър, по-голям от диаметъра на тигана и с внимателно движение обръщаме тигана заедно с плътно прилепналата към отвора му чиния, така че изпечената част на омлета да дойде отгоре, а неизпечената, заедно с доматите - отдолу.



С приплъзване връщаме това произведение обратно в тигана и го оставяме да се запече и от страната с доматките.

Готовата тортия отново обръщаме с помощта на голямата плоска чиния. Доматките, приятно запечени, вече са отгоре. С приплъзване преместваме нашето произведение в чинията, в която ще го сервираме.

И се наслаждаваме.
Добър апетит!

Редена мусака

Едва ли има българска трапеза, на която да не присъства тази вкусна гозба - мусаката. Готвим я всички и по всяко време - зиме и лете, пролет и есен. Правим я с различни продукти, влагаме фантазия, експериментираме, а тя винаги е любимо и много вкусно ястие.

Този път и на мен ми се прииска хем да е мусака, хем да е нещо по-различно в приготовлението. Направихме я с кръгчета предварително запечени патладжани и картофи и стана "редена" мусака.

Но особеното не беше само това. Подправките, с които експериментирахме, също изиграха огромна роля за божествения и вкус.

Ето как я приготвихме ние:

Необходими продукти за 8 порции:

1.5 кг. картофи
1 кг. патладжани
500 гр. кайма (нетлъста)
1 кг. пресни домати или 1 консерва (800гр)
1 сладка зелена чушка
2 глави лук
3-4 скилидки чесън
2 ч.л. сладък червен пипер
1 к.л. черен пипер
1.5 ч.л. сушена чубрица (или стиска наситнена прясна)
1 равна ч.л. сминдух
шепа листенца босилек
Олио около 120 мл, сол на вкус


За заливката:   2 яйца
                            400 мл кисело мляко
                            2 с.л. бяло брашно
                            1/2 ч.л. сода
                            сол на вкус

Патладжаните измиваме, почистваме от дръжките и нарязваме на кръгчета с дебелина малко повече от 1 см. Посоляваме ги обилно и оставяме да им изтече горчивия сок. Картофите обелваме и също режем на кръгчета, с дебелина около 1 см.
След около половин час изливаме отделената течност от патладжаните и ги подреждаме в  намазана с олио тава, както е показано на снимката. Застъпването на резенчетата  не трябва да е повече от 1/3. Поливаме ги с още малко олио и печем в предварително сгорещена до 200 градуса фурна до полуготовност. Изваждаме с щипка, като внимаваме да не разкъсаме полуопечените кръгчета. Същото повтаряме с остатъка от патладжаните, а след това обработваме по същия начин и картофите.

Докато зеленчуците се пекат във фурната, приготвяме соса. Лука нарязваме на тънки полумесеци и сотираме в 2 супени лъжици мазнина.добавяме нарязаната на тънки пръчици зелена чушка, след това накълцания на ситно чесън и каймата. Запържваме каймата, като бъркаме постоянно, да стане на трохи. Добавяме черния пипер, червения пипер, да се запържи много леко (не бива да се препържва, за да не загорчи), изсипваме доматите, накълцани на ситно. Последно  сипваме в соса чубрицата и сминдуха. Ако е необходимо, добавяме малко вода. Подправяме на вкус със сол и оставяме соса да покъкри на котлона, докато изпечем всичкия зеленчук.

И тук идва най-важната част от приготовлението на мусаката - реденето

На дъното на тавата сипваме малко от доматения сос. Подреждаме един ред картофи.

Отново заливаме с доматен сос, който разпределяме равномерно върху картофения пласт и подреждаме патладжаните.

Следва пласт доматен сос и подреждане на последния пласт - от картофи.
И отгоре изсипваме останалия доматен сос, заравняваме.

Печем при температура 200 градуса до карамелизиране на доматите.

Заливката приготвяме от разбитите яйца, киселото мляко и двете лъжици брашно. В добре разбитата смес  сипваме содата, разбъркваме с лопатка и заливаме печивото равномерно.







Запичаме заливката до златистокафява коричка на повърхността при температура 200 градуса.
Един съвет: изчакайте малко да се поохлади, преди да разрежете порциите с остър нож.
И все пак топла (но не гореща) е най-вкусна!

Опитайте, няма  да съжалявате!

Сготвихме за вас заедно с Culinary Adventures in Bulgaria

Scarpaccia (Скарпача - италиански пай с тиквички)

Рецептата за този пай ми попадна случайно в италиански кулинарен сайт. И понеже сега е сезонът на тиквичките, а пък аз много ги обичам и се старая у дома постоянно да има от този толкова крехък и вкусен зеленчук, моментално се запалих от идеята да го приготвя.

Scarpaccia е ястие, което произхожда от крайбрежните зони на Тоскана, около Viagreggio, град в северозападната част на Италия, недалеч от остров Корсика. Името на ястието се превежда грубо като „лоша обувка” и според някои източници причината за това е, че е тънко като подметката на нискокачествена обувка. Според други източници, „лошата обувка” е станала такава, защото е била носена от всички членове на семейството – наистина, скарпача е пай, в който, както твърдят италианците, може да се сложи всичко – също като в лошата обувка.

Но независимо от странното име, това ястие е фино и изтънчено, с типично италиански вкус, благодарение на зехтина, кашкавала, моцарелата и босилека - все продукти, без които е немислимо да си представим италианската кухня. Скарпачата така бързо успя да заплени вкуса ми, че, струва ми се, бих могла да я приготвям всеки ден от седмицата, без умора, и да си я похапвам, без да ми омръзне, особено в сезона на тиквичките. 

Необходими продукти  за форма с диаметър 29 см.

4 млади, малки тиквички
4 яйца
2 глави лук
2 скилидки чесън
1,5 с.л. зехтин
180 гр. твърд кашкавал
150 гр. моцарела
1 ч.ч.  (250 мл) царевично брашно 
1 ч.ч.  (250 мл) пшенично брашно
100 мл. прясно мляко
100 мл. вода 
1 к.л. прясно смлян черен пипер
босилек - пресен или 1.ч.л. сушен, сол.
 
Тиквичките нарязваме на много тънки кръгчета ( с дебелина около 2 мм), обилно посоляваме и оставяме в гевгир да им изтече излишната влага. За това е необходим около половин час. През това време нарязваме лука на полумесеци и го запичаме в почти напълно сух тиган (аз намаслих тиган с незалепващо покритие с 1/2 ч.л, зехтин помас и в него задуших (или запекох) лука до златисто.Отдръпваме запечения лук от котлона  и оставяме да се охлади.

В купа пресяваме двата вида брашно. В друга купа разбиваме четирите яйца с.млякото, водата и  1 с.л, зехтин. После в получената хомогенна течност добавяме лъжица по лъжица от брашното, като разбиваме с вилица или тел, докато получим тесто, малко по-гъсто от кексово.

Добавяме в тестото нарязаната  на малки късчета моцарела (ако нямате моцарела, може и с натрошено краве сирене), както и 100 гр.. от настъргания кашкавал.

Добре отцедените от отделената влага тиквички смесваме с лука и босилека, Изсипваме в тестото, добавяме смачкания чесън,  сол на вкус и черния пипер, разбъркваме с дървена лъжица.
Така подготвената смес изсипваме е в намазнен със зехтин съд за печене. Тъй като аз пекох в тавичка от инокс, реших, че намазняването не ми е достатъчно и поръсих тавичката с малко брашно.

И сега внимание, най-важното!
Сместа в тавичката за печене не трябва да бъде по-дебела от 2 см. Иначе паят няма да се изпече добре.
Печем в предварително загрята до 200 градуса фурна на горен и долен реотан около 40 мин. Трябва да получим приятно зачервена коричка. Изваждаме, поръсваме с останалия настърган кашкавал и запичаме още няколко минути на горен и долен реотан - до разтопяване на кашкавала.

Отрежете си парче и се насладете на неповторимия италиански вкус!
Да ви е сладко!

Зеленчукови оладьи

Всъщност, аз си бях наумила да приготвя магданозени кюфтенца.
Обаче с две връзки магданоз, пък било то и доста големи, не  можеш да нахраниш цяло семейство. И както често ни се случва на нас, жените, се наложи да импровизирам, използвайки наличните у дома продукти.
Получи се нещо неимоверно вкусно, свежо, зеленчуково-лятно.
Чудех се и как да нарека тези пържени вкусотийки: дали тиганици, кюфтета, бухтички или оладьи. Реших, че последното най им приляга. Аз съм голяма почитателка на руската кухня и при мен ще можете да срещнете много руски рецепти за в бъдеще. Руските жени са големи майсторки и често пекат или пържат подобни зеленчукови оладьи  и при това  използват невероятно разнообразие от съставки. Затова и аз реших да се придържам към руския термин, който най-ми допада.



И така, ето я рецептата на моите импровизирани зеленчукови оладьи:
                                                             

Необходими продукти за 4 порции:

2 големи връзки магданоз
2 млади тиквички
2 моркова
4 яйца
2-3 скилидки чесън
150 гр. кисело мляко
1 ч.ч. царевично брашно
1/3 ч.ч. бяло пшенично брашно
сол на вкус
1/2 ч.л. сода за хляб
лимонена киселина  - на върха на ножа
Олио - за пърженето

Магданоза измиваме и подреждаме така, че да можем да отрежем дръжките му, после го нарязваме на много ситно. На едро ренде настъргваме морковите и тиквичките. Настърганите тиквички посоляваме и ги оставяме в цедка - да изтече течността им. След това смесваме в купа нарязания магданоз, настърганите моркови и добре отцедените от течността настъргани тиквички. Добавяме смачканите скилидки чесън.

В отделна купа смесваме и разбиваме до хомогенност яйцата, млякото, малко сол. Добавяме на части брашната, като разбиваме с тел. После в мократа смес добавяме зеленчуците, като разбъркваме до еднородност. Получената смес трябва да е достатъчно гъста, в нея не трябва  да има течност, която се отделя, ако не разбърквате постоянно. Ако се налага, добавете още малко брашно - от бялото, за да получите нужната гъстота.

В тиган сипваме малко олио, загряваме на котлона. Преди да започнем топлинната обработка, добавяме в готовата смес содата за хляб и лимонената киселина. Разбъркваме.
Сипваме в тигана от сместта с лъжица. Пържим до  зачервяване от едната страна, обръщаме с шпатула и изпържваме от другата.

Готовите оладьи оставяме на кухненска хартия, да попие излишната мазнина.


Поднасяме с домати или с млечно-чеснов сос. Да ви е сладко!

Имамбаялдъ в глинен гювеч

Чували ли сте легендите за произхода на тази гозба? Те са няколко, но аз си имам една любима, която разказвах на дъщеря ми, когато беше малка, така, както я разказваше на мен моята баба...

В дома на бедна старица  влязъл един имам. Жената се объркала ужасно, защото нямала с какво да го гости. Излязла в градината, огледала се... откъснала каквото имало в градината - патладжани, домати, събрала още малко зеленчук и сготвила тази скромна патладжанена яхния...
Когато я поднесла на имама, той се нахвърлил на храната, скромната постна гозба толкова му се усладила, че ял, ял..... преял и от ядене чак му прилошало. И така се родило названието на  ястието - İmambayıldi, което на турски означава "на имама му прилоша".

Вариантът с пълнените патладжани е повече известен, някой ден и аз мисля да го приготвя и представя в блога си. Но днес нашата гозба е в глинен гювеч, печена на фурна и, уверявам ви, по нищо не отстъпва на широко известните пълнени патладжани. Печени в гювеча, с много и сладко-кисел сос,  късчетата патладжани  остават цели  при готвенето и придобиват една особена копринена текстура и  нежен вкус, буквално се топят в устата. Ядеш, ядеш... чувстваш се нахранен, а все ти се иска още да вкусваш нежната сладост на ястието... Също както имама... :)

 

Необходими продукти:

4 средно големи патладжана - около 1.2 кг;
1.2 кг. домати; 
3 средно големи глави лук; 
скилидките от две-три главички чесън; 
4-5 млади моркова; 
3 средно големи картофа; 
1 зелена чушка и 1 червена чушка
150 мл. зехтин; 
2 ч.л. сладък червен пипер; 
сол на вкус; 
няколко стръкчета босилек или магданоз.

Отстраняваме дръжките на измитите патладжани, нарязваме ги на едри кубчета и ги оставяме в купа, посолени добре, за да им изтече горчивия сок.Изцеждаме ги внимателно и измиваме от солта.  Доматите бланшираме за 1-2 минути във вряла вода, после ги обелваме и нарязваме на парченца. Картофите нарязваме на дребни кубчета. Лукът обелваме и нарязваме на ситно. Морковите обелваме и нарязваме на колелца. Чушката почистваме от семенната кутийка и нарязваме на късчета. Обелваме чесъна и ако скилидките са по-едри, ги разрязваме на половинки.
 

В тенджерка слагаме лука да се задуши с половината от зехтина. Към задушения лук добавяме морковите и нарязаните чушки и ги оставяме да се задушат на тих огън до полуготовност. Добавяме червения пипер, който трябва съвсем малко да се запържи, но малко, за да не загорчи. Прекъсваме запържването на червения пипер, като изсипваме половината домати, разбъркваме и оставяме зеленчуковата смес да покъкри. Накрая добавяме картофите - да поврат само две-три минути.

Така подготвения зеленчук пресипваме в глинения гювеч и в същата тенджерка слагаме патладжаните заедно с другата половина от доматите и от зехтина да се задушат на тих огън до омекване. Разбъркваме внимателно с дървена лъжица, за да запазим целостта на късчетата патладжан.

След това пресипваме патладжаните при зеленчуците в гювеча, добавяме скилидките чесън и, ако ни се стори гъсто ястието, може да добавим 1 кафена чаша вода. Добавяме суровите скилидки чесън, внимателно разбъркваме с дървена лъжица, похлупваме гювеча и го слагаме в студена фурна.
Включваме на 190 градуса и оставяме ястието да се пече около 40 мин. Към края на печенето е добре да се махне капака на глинения съд,м за да се запекат зеленчуците на повърхността и да хванат коричка. Добре е при това да увеличите малко температурата на фурната - ориентирайте се по своята фурна,
Преди поднасяне посипваме ястието в гювеча с нарязаната на ситно зеления.

 Предимствата на така приготвеното ястие са, че всички зеленчуци придобиват изключително нежен вкус, като същевременно парченцата патладжан остават цели. Ястието има празничен вид и може да се поднесе на трапезата в красивия глинен съд. 

И, добър апетит!

Вижте още блюда с патладжани>>>

Сготвихме за вас заедно с
Culinary Adventures in Bulgaria

Картофен пай в доматено тесто

Първото, с което ще ви "грабне" този пай, е необикновеният цвят на тестото - грее в ярко доматено червено още докато го приготвяте и красиво контрастира с бледата мраморна текстура на плънката.

После, когато го изпечете, из дома ви ще се разнесе опияняващо ухание, което ще ви изкуши, дори и да не сте гладни.

Ще заплени небцето ви с нежния си, макар и непретенциозен вкус. И накрая ще установите, че освен всичко останало, този пай е и много засищащ.

Ако съм ви изкушила да го приготвите, много е възможно дори да не ви се налага да ходите до магазина преди това, защото продуктите, от които е направен, обичайно ги има в повечето български домакинства.

Необходими продукти 
За тестото:
- 3 ч.ч.  бяло брашно
- 2 яйца
- 300 мл гъст доматен сок (може и от доматена консерва)
- 100 мл растително масло (аз използвах олио, заради неутралния мирис)
- 1 ч.л. сода за хляб
- 1 к.л. лимонена киселина (ако доматеният сок е достатъчно кисел, от киселината няма нужда).
- сол на вкус

За плънката:
- 1.5 кг картофи
- 800 гр. лук
- 5 яйца
- 200 гр твърд кашкавал
- 2-3 с.л  сметана за готвене (ако нямате сметана, може и без нея, но не слагайте кисело мляко, за да не се разводнява плънката)
- връзка магданоз (или друга зелена подправка по избор)
- прясно смлян черен пипер на вкус
- сол на вкус




Как да си приготвим пая:

Картофите измиваме внимателно и слагаме в подсолена вода да се сварят. (От значение за вкуса на готовото печиво е сортът на самите картофи - желателно е да са с нежен вкус, по възможност избягвайте "хлебните" сортове).  

Докато картофите се варят, се заемаме с тестото. Брашното пресяваме в съд за месене, добавяме солта, содата и лимонената киселина, разбъркваме. Правим кладенче и чукваме яйцата, добавяме олиото, част от доматения сок и замесваме тестото. Добавяме по-малко от доматения сок, докато замесим меко, гладко, еластично тесто, което не трябва да залепва по пръстите. Завиваме го с фолио за свежо съхранение и го оставяме да почине, докато приготвим плънката.

Обелваме лука,  нарязваме го на тънки полумесеци  и  го запържваме до карамелизиране в малко олио. За да го карамелизирам и овкуся, аз добавям малко сол, 1 чаена лъжичка кафява захар и половин кафена лъжичка лимонена киселина. Когато лукът е готов, отдръпваме от огъня и оставяме настрана да се охлади. 

Готовите картофи също отдръпваме от огъня и ги охлаждаме в студена вода, после ги обелваме, нарязваме на много дребни кубчета и смесваме с яйцата, охладения карамелизиран лук, настъргания кашкавал, готварската сметана и подправяме с подправките. Сместа разбъркваме до хомогенност.

Тестото разделяме на две части, като едната е приблизително два пъти по-голяма от другата. По-голямата топка  разточваме на кора, по-голяма от съда, в който ще печем пая. 
Пренасяме готовата кора в подготвената за печене тава,  като не забравяме да осигурим бортове, за да не изтече плънката.
Набождаме кората с вилца, после изсипваме плънката и заравняваме.

Разточваме по-малката топка тесто, покриваме пая и защипваме краищата на горната и долната кора.

Преди печенето надупчваме внимателно горната кора с вилица. Ако дупките са много големи или направите прорези, плънката ще почне да изтича през тях.

Яйчния жълтък разбиваме с малко вода и намазваме кората на пая.

Поставяме го в предварително сгорещена до 200 градуса фурна и печем около 20 - 25 минути,

След изваждане на печивото от фурната оставяме да се охлади. 
Ако се разреже веднага, плънката ще се разпадне, защото е много нежна.

Накрая бих искала да уточня, че това е една голяма тава  - с диаметър 38 см, а порциите в нея са 8.  Посочвам дозировките така, както ги приготвям аз за семейството  си. Ако обаче това количество е твърде много за вас, ще трябва  да редуцирате всички продукти/

Добър апетит!